10 поверия и традиции, свързани с празника на Св. св. Константин и Елена
21 май е един от магическите празници в националния ни календар, който съчетава езически и християнски традиции. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, вървят на черква, подаряват иконите им с блага, молят се за здраве и благодат. От друга – това е празникът, обвързван и със забележителния обред на нестинарството – танц върху жарава, езическия реверанс пред огнените божества, свързани с култа към Слънцето.
Свети свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Свети свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави, от двете страни на кръста, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.
Празникът стартира няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се прави до църквата на особено място – курбан. Курбани се вършат и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения избира се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно, на Св. св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.
В навечерието на празника се вършат тържествени визити при основния нестинар. Процесиите отпред с попа са в селото или до прилежащи села, като нестинарите се събират у основния нестинар и с „ опашатите икони “ /икони с ръкохватка отдолу/, тъпани и гайди потеглят от къща на къща, с цел да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, подаряват ги с пари и гощават на софра. На площада авансово се подготвя огромна клада от дърва.
Според националното поверие играта в огъня е Божия заложба . Нестинари стават и мъже и дами /главно жени/, като нормално са от едни и същи родове – предава се по завещание. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема така наречен „ основен или пръв нестинар “, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително устоя в огъня. Именно в нейната къща, се намира „ столнината “на нестинарите.
„ Столнината “, или „ конакът “ съставлява един дребен параклис, в който се пазят свещените икони на Св. св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка единствено в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „ опашатите икони” на светците, носени единствено в този ден.
Вижте долу всички забавни и мистични поверия и традиции за днешния ден:
Поверия и обичаи, свързани с празника на Св. св. Константин и Елена 10 фотоси
Свети свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Свети свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави, от двете страни на кръста, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.
Празникът стартира няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се прави до църквата на особено място – курбан. Курбани се вършат и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения избира се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно, на Св. св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.
В навечерието на празника се вършат тържествени визити при основния нестинар. Процесиите отпред с попа са в селото или до прилежащи села, като нестинарите се събират у основния нестинар и с „ опашатите икони “ /икони с ръкохватка отдолу/, тъпани и гайди потеглят от къща на къща, с цел да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, подаряват ги с пари и гощават на софра. На площада авансово се подготвя огромна клада от дърва.
Според националното поверие играта в огъня е Божия заложба . Нестинари стават и мъже и дами /главно жени/, като нормално са от едни и същи родове – предава се по завещание. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема така наречен „ основен или пръв нестинар “, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително устоя в огъня. Именно в нейната къща, се намира „ столнината “на нестинарите.
„ Столнината “, или „ конакът “ съставлява един дребен параклис, в който се пазят свещените икони на Св. св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка единствено в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „ опашатите икони” на светците, носени единствено в този ден.
Вижте долу всички забавни и мистични поверия и традиции за днешния ден:
Поверия и обичаи, свързани с празника на Св. св. Константин и Елена 10 фотоси
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ