Кратка аналитична прогноза до 2025 година
2025 година е решаваща за Балкания и България
В дните към всяка Нова година индивидите си вършат рекапитулация на постигнатото през отминаващата година, а също и прогнози – предсказания за това, което следва. Винаги се пожелава идващата година да е по-добра от миналата, само че дали ще е по този начин?
Логично е да се допусна, че през 2025 година светът и Европа ще наподобяват по доста по-различен метод. Какъв обаче? Разликата сред предсказанията и прогнозите е в едновариантността на предсказанията и многовариантността на прогнозите, които се създават посредством метода прогностичен изчерпателен синтез, а процентът на познаваемост се регистрира след края на обхванатия интервал. Самото прогнозиране е развой на асортимент и разбор на голям брой фактори, намиращи се във връзка и взаимовъздействие между тях. Особено мъчно е разполагането на събитията във времето и отделянето на субективно мечтаното от обективно евентуалното. Времевата точка, в която се намираме в този момент съставлява маркер в исторически преобразувателен единадесетгодишен цикъл, започващ от спектакъла в Париж на 07 януари 2015 година, наименуван “Шарли Абдо ”, посредством който се отключи пъкълът на атентатите и завършващ към края на 2025 година
Светът
противоборството сред Запада и Изтока, сред Съединени американски щати и тандема Китай-Русия, към който към този момент се причисляват Турция и Иран, ще продължи. След 2018 година Съединени американски щати от ден на ден ще се отдръпват от интернационална сцена и ще се затваря във вътрешните си проблеми, с цел да предотврати личния си разпад и да не последва ориста на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. В края на краищата Съединени американски щати ще бъдат принудени да предадат короната на водачеството на Източната империя. Лидерството й ще е до тогава, до момента в който планетарното общество се приготви за прекосяване към нехегемонистични форми на ръководство
Възможно е и централата на Организация на обединените нации да напусне американския континент и да се реалокира другаде, може би в Африка или Азия. При това – с радикално разнообразни функционалности. На остатъците от колониалните империи им следва сложен интервал на осмисляне на историята и държанието им, тъй като към тях към този момент лети бумерангът на отмъщението. Вероятно ще стартира и развой на дефинитивно премахване на монархиите от публичния живот.
Крайният Север и крайният Юг на планетата ще добиват все по-голяма значителност. Възможно е в края на интервала Африка да навлезе в кротичък и цивилизован облик, в случай че се затвори клапанът, през който в този момент в нея нахлува негативна сила.
Неолиберализмът ще отстъпи сегашните си позиции, въпреки и недоброволно, едвам когато бъдат разкрити и разобличени подмолните му цели. Тогава той автоматизирано ще отиде в небитието. Битката сред изкуствения и естествения разсъдък е в разгара си, само че окончателната победа на естествения разсъдък е зад хоризонта на 2025 година
Най-голямата заплаха за човечеството в този интервал е спадналата дарба на водещите в интелектуално отношение нации за независимо аналитично и синтезно мислене, провокирана евентуално посредством психоманипулативни въздействия. Предпоставка за това е егоцентризмът – персонален и държавностен. Резултатът – несамоконтролна настъпателност, която следва да се овладее посредством дейна разяснителна активност за аргументите и последствията и съзнателен самоконтрол.
Война или мир? Малките войни към този момент не са задоволителни за тези, които се нуждаят от война, с цел да съществуват. Рискът от огромна война е голям, само че реализуем. Ако бъде позволена, нищо от тази прогноза няма да остане същото, само че военнолюбците ще бъдат унищожени едновременно и вечно, само че за жалост – освен те.
Европа
за Европа цикълът ще се раздели на няколко подпериода, свързани с края на мандата на сегашните управителни органи на Европейски Съюз, новите избори и цялостното преосмисляне и преправяне на общността. Счупването на настоящия Европейски Съюз, чиито параметри на разделяне към този момент са обрисувани, евентуално ще е резултат от несполучлив опит на демократичния глобализъм за принудително налагане на непознат полов светоглед и изцяло заграбване на националните суверинитети.
Ще се осъзнае всеобщо, че мисленето на формалните елити в Германия и Франция е прекомерно офехтяло и те не са в положение да теглят съюза напред. Още от в този момент е ясно, че разновидността за бъдещо устройство на Европейски Съюз, който те се пробват да наложат, е неработещ и няма да се случи. Идеята им, към която се въртят всички оферти е – център, управителен от тях самите и външна страна от няколко сегмента, подчинена на центъра. Държавите от така нар. Източна Европа са в буферната зона, предопределена за търгуване. Те обаче са духовно по-съхранената и по-енергичната част на Европа и е изцяло реалистично да предложат и наложат по-рационална организационна конструкция за Европейски Съюз, която да бъде от изгода и за двете групи страни. Тогава ще стане ясна ориста на Европейски Съюз – безумно задържане на статуквото или рационално превръщане в жизнерадостен обективен съюз на суверенни страни, обединени в гроздове от конфедеративен вид, съгласно личната им историческа орис, полезности и ползи.
Нещо повече – допустимо е прехвърлянето на столицата на съюза от Брюксел, намиращ се в западния завършек на общността, към естественото й място в централната част на Европа. Трите “М ” – Меркел, Макрон и Мей си отиват окончателно и евентуално Австрия да поеме водачеството на немскоговорящите страни. Каталуния до 2-3 години ще придобие относителна самостоятелност.
Появяват се съществено нов вид водачи и модели за публично ръководство. Подготвя се прекосяването от представително ръководство към смесени форми на директно и представително ръководство, съответстващи на модерните техническите благоприятни условия за връзка.
Балкания и България
Съдбата на България ще бъде съдбовно обвързвана с целия Балкански полуостров. Раздробените и разединени балкански държавици няма по какъв начин да отстояват независимостта си и са лесна плячка за световните акули. Повечето балкански водачи към този момент са усетили това и подхващат нужните дейности.Тези, които разчитат на външно застъпничество и сеене на раздори – евентуално ще изгубят всичко. Граници няма по какъв начин да не се трансформират, тъй като сегашните са изкуствени.
За България настава удобен интервал, който никога не би трябвало да се пропуща. Обективните условия са такива, че няма по какъв начин да се реализира благополучие за страната без тя да е постигнала преди този момент задоволително висока и постоянна интернационална позиция. Трябва да имат почит от нея, с цел да не се пробват да я притискат и ограбват. За да се обърне обаче низходящата наклонност във възходяща не е задоволително удобното разположение на външните и вътрешни фактори. Само с всеобщи старания опцията за благоденствие ще се трансформира в действителност.
Враговете на единството на балканските нации са стародавни и към момента много мощни. Няма да спрат с опитите си да попречват балканското съдействие и взаимен разцвет посредством всевъзможни интриги, убийства, изнудвания и военни спорове. По-съществената заплаха обаче е манията за великолепие и превъзходство един над различен, на тези другояче родствени нации от една фамилия. Докато не преодолеят честолюбието и суетата си, рискът още веднъж да бъдат превърнати в нечия непозната благосъстоятелност, остава. Доброто бъдеще на балканските земи може да се трасира единствено посредством здравомислие, дипломация и самоподтискане на националния нарцисизъм. Този път наподобява ще стане. Поне по този начин настояват предсказанията.
2025 година е решаваща за България. Според мистичните прогнози, в случай че българският народ се е поучил от грешките си и е работил добре – тогава ще си получи дипломата за зрялост.
Личният ни триумф зависи от съчетанието на две умения – мислене със личната глава и самоконтрол. Трудна работа.
В дните към всяка Нова година индивидите си вършат рекапитулация на постигнатото през отминаващата година, а също и прогнози – предсказания за това, което следва. Винаги се пожелава идващата година да е по-добра от миналата, само че дали ще е по този начин?
Логично е да се допусна, че през 2025 година светът и Европа ще наподобяват по доста по-различен метод. Какъв обаче? Разликата сред предсказанията и прогнозите е в едновариантността на предсказанията и многовариантността на прогнозите, които се създават посредством метода прогностичен изчерпателен синтез, а процентът на познаваемост се регистрира след края на обхванатия интервал. Самото прогнозиране е развой на асортимент и разбор на голям брой фактори, намиращи се във връзка и взаимовъздействие между тях. Особено мъчно е разполагането на събитията във времето и отделянето на субективно мечтаното от обективно евентуалното. Времевата точка, в която се намираме в този момент съставлява маркер в исторически преобразувателен единадесетгодишен цикъл, започващ от спектакъла в Париж на 07 януари 2015 година, наименуван “Шарли Абдо ”, посредством който се отключи пъкълът на атентатите и завършващ към края на 2025 година
Светът
противоборството сред Запада и Изтока, сред Съединени американски щати и тандема Китай-Русия, към който към този момент се причисляват Турция и Иран, ще продължи. След 2018 година Съединени американски щати от ден на ден ще се отдръпват от интернационална сцена и ще се затваря във вътрешните си проблеми, с цел да предотврати личния си разпад и да не последва ориста на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. В края на краищата Съединени американски щати ще бъдат принудени да предадат короната на водачеството на Източната империя. Лидерството й ще е до тогава, до момента в който планетарното общество се приготви за прекосяване към нехегемонистични форми на ръководство
Възможно е и централата на Организация на обединените нации да напусне американския континент и да се реалокира другаде, може би в Африка или Азия. При това – с радикално разнообразни функционалности. На остатъците от колониалните империи им следва сложен интервал на осмисляне на историята и държанието им, тъй като към тях към този момент лети бумерангът на отмъщението. Вероятно ще стартира и развой на дефинитивно премахване на монархиите от публичния живот.
Крайният Север и крайният Юг на планетата ще добиват все по-голяма значителност. Възможно е в края на интервала Африка да навлезе в кротичък и цивилизован облик, в случай че се затвори клапанът, през който в този момент в нея нахлува негативна сила.
Неолиберализмът ще отстъпи сегашните си позиции, въпреки и недоброволно, едвам когато бъдат разкрити и разобличени подмолните му цели. Тогава той автоматизирано ще отиде в небитието. Битката сред изкуствения и естествения разсъдък е в разгара си, само че окончателната победа на естествения разсъдък е зад хоризонта на 2025 година
Най-голямата заплаха за човечеството в този интервал е спадналата дарба на водещите в интелектуално отношение нации за независимо аналитично и синтезно мислене, провокирана евентуално посредством психоманипулативни въздействия. Предпоставка за това е егоцентризмът – персонален и държавностен. Резултатът – несамоконтролна настъпателност, която следва да се овладее посредством дейна разяснителна активност за аргументите и последствията и съзнателен самоконтрол.
Война или мир? Малките войни към този момент не са задоволителни за тези, които се нуждаят от война, с цел да съществуват. Рискът от огромна война е голям, само че реализуем. Ако бъде позволена, нищо от тази прогноза няма да остане същото, само че военнолюбците ще бъдат унищожени едновременно и вечно, само че за жалост – освен те.
Европа
за Европа цикълът ще се раздели на няколко подпериода, свързани с края на мандата на сегашните управителни органи на Европейски Съюз, новите избори и цялостното преосмисляне и преправяне на общността. Счупването на настоящия Европейски Съюз, чиито параметри на разделяне към този момент са обрисувани, евентуално ще е резултат от несполучлив опит на демократичния глобализъм за принудително налагане на непознат полов светоглед и изцяло заграбване на националните суверинитети.
Ще се осъзнае всеобщо, че мисленето на формалните елити в Германия и Франция е прекомерно офехтяло и те не са в положение да теглят съюза напред. Още от в този момент е ясно, че разновидността за бъдещо устройство на Европейски Съюз, който те се пробват да наложат, е неработещ и няма да се случи. Идеята им, към която се въртят всички оферти е – център, управителен от тях самите и външна страна от няколко сегмента, подчинена на центъра. Държавите от така нар. Източна Европа са в буферната зона, предопределена за търгуване. Те обаче са духовно по-съхранената и по-енергичната част на Европа и е изцяло реалистично да предложат и наложат по-рационална организационна конструкция за Европейски Съюз, която да бъде от изгода и за двете групи страни. Тогава ще стане ясна ориста на Европейски Съюз – безумно задържане на статуквото или рационално превръщане в жизнерадостен обективен съюз на суверенни страни, обединени в гроздове от конфедеративен вид, съгласно личната им историческа орис, полезности и ползи.
Нещо повече – допустимо е прехвърлянето на столицата на съюза от Брюксел, намиращ се в западния завършек на общността, към естественото й място в централната част на Европа. Трите “М ” – Меркел, Макрон и Мей си отиват окончателно и евентуално Австрия да поеме водачеството на немскоговорящите страни. Каталуния до 2-3 години ще придобие относителна самостоятелност.
Появяват се съществено нов вид водачи и модели за публично ръководство. Подготвя се прекосяването от представително ръководство към смесени форми на директно и представително ръководство, съответстващи на модерните техническите благоприятни условия за връзка.
Балкания и България
Съдбата на България ще бъде съдбовно обвързвана с целия Балкански полуостров. Раздробените и разединени балкански държавици няма по какъв начин да отстояват независимостта си и са лесна плячка за световните акули. Повечето балкански водачи към този момент са усетили това и подхващат нужните дейности.Тези, които разчитат на външно застъпничество и сеене на раздори – евентуално ще изгубят всичко. Граници няма по какъв начин да не се трансформират, тъй като сегашните са изкуствени.
За България настава удобен интервал, който никога не би трябвало да се пропуща. Обективните условия са такива, че няма по какъв начин да се реализира благополучие за страната без тя да е постигнала преди този момент задоволително висока и постоянна интернационална позиция. Трябва да имат почит от нея, с цел да не се пробват да я притискат и ограбват. За да се обърне обаче низходящата наклонност във възходяща не е задоволително удобното разположение на външните и вътрешни фактори. Само с всеобщи старания опцията за благоденствие ще се трансформира в действителност.
Враговете на единството на балканските нации са стародавни и към момента много мощни. Няма да спрат с опитите си да попречват балканското съдействие и взаимен разцвет посредством всевъзможни интриги, убийства, изнудвания и военни спорове. По-съществената заплаха обаче е манията за великолепие и превъзходство един над различен, на тези другояче родствени нации от една фамилия. Докато не преодолеят честолюбието и суетата си, рискът още веднъж да бъдат превърнати в нечия непозната благосъстоятелност, остава. Доброто бъдеще на балканските земи може да се трасира единствено посредством здравомислие, дипломация и самоподтискане на националния нарцисизъм. Този път наподобява ще стане. Поне по този начин настояват предсказанията.
2025 година е решаваща за България. Според мистичните прогнози, в случай че българският народ се е поучил от грешките си и е работил добре – тогава ще си получи дипломата за зрялост.
Личният ни триумф зависи от съчетанието на две умения – мислене със личната глава и самоконтрол. Трудна работа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ