А успеха е талонче – търкай
2020 година в Беге / по фрагменти от Ицо Хазарта и Джордж Оруел…
„ Избери вериги на главата, затегни ги, имаш тв приемник – мани ги тия книги
И лъжата остаряла дано се повтаря отпреди буквара
Ако тя не знае, не е невярност
И разтуха във патронче – къркай
А триумфа е талонче – търкай “
~ Ицо Хазарта „ Заради тебе “
*
„ С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото публично събитие, към което пролите се отнасяха съществено. Нищо чудно тя да бе главният, в случай че не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното наслаждение, неблагоразумие, тяхното успокоително средство и интелектуален повод. Ставаше ли дума за лотарията, даже полуграмотни хора проявяваха смайващи математически качества и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от цифри, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, само че знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че значително премиите са мислени. Изплащаха се единствено дребни суми, а спечелилите огромните награди бяха измислени лица “.
~ Джордж Оруел, „ 1984 “
…
Не мога да допускам, че би трябвало отново и отново да го споделяме, но…
… само че книгата „ 1984 “ трябваше да бъде грубо предизвестие, а не ши*ано управление!
Затъпяването на масата наподобява е било напълно, изцяло, напълно предсказуемо, което значи: „ избежно “. Но не… хората пренебрегват предизвестията, махват с ръка – „ вие пà сте доста умни и доста знаете “ – и с бодра крачка влизат баш, но баш в планувания проблем, за който са предизвестени.
Книгата „ 1984 “ е писана от Оруел през 1949 година А обществото, ЗА КОЕТО е писана (демек – българското, бидейки точно част от описаната гнусна социалистическа антиутопия), освен е предизвестено от мислещите мозъци на предишното, само че и (!!!) е претърпяло описаната ужасна картина персонално и на гърба си. И все пак не може да разпознае знаците – че отново е с двата крайници в продължението на оня призрачен сън. Пременил се Илия, погледнал се – отново в тия. Бащите и дядовците им (активните борци) си играха на „ политици “ и „ водачи “, а бяха въшливи каскети, в този момент наследниците им (накичени гордо с прякори – като предците си) си играят на „ предприемачи “, а ние им търкаме талончетата. И се радваме. И отново различен ни е отговорен. Да, те не са „ почтени “, само че и не те карат принудително да им купуваш и търкаш талончетата. Нали? Заблуждават те, несъмнено, само че ти имаш цялото познание на света, събрано в интернет, имаш достъп до мъдростта на вековете, световната мрежа е Александрийската библиотека на съвремието, имаш всичко в ръцете си; да вярваш в талончетата е твой избор. Има и хора, които ти споделят, че тези май-май те лъжат, само че ти отново (!) избираш да вярваш. Не виждам какво може да се направи повече, с цел да ти се помогне. Искаш България на три морета, талончета, домашната, мезето, Ивана и Драгана, да работят наивниците, ти си хитрец, да удариш кьоравото, да надцакаш системата, да си огромната работа с дребното труд обаче, да си популярен, но да не се напрягаш, мутрите са ти героите, да си с европейска заплата, но след третата огромна сънуваш Путин, на немската си кола си закачил съветското знаме, маратонките ти американски, а фантазиите – евразийски, каша в главата, каша в живота.
Ами… търкай…
„ Изплащаха се единствено дребни суми, а спечелилите огромните награди бяха измислени лица “… Да, и за това се приказва от години, само че талончетата се търкат ли търкат. Нищо, търкай!
Когато през 2013 година имаше митинги всеки ден, когато на една дребна част от обществото му писна, когато им прекипя и желаеха смяна, желаеха късмет за по-добри приходи, заслужен живот, да се измете корупцията, да се слагат основи на нормалността, гражданското общество се разсъни и а-ха да поеме нещата в свои ръце, тогава прасетата на Оруел насъскаха тълпата против тях и те – хората, скочиха против смяната и протестиращите, вместо против робовладелците.
По безусловно същото това време работех в центъра на София, покрай „ Раковска “. Ето ти една дребна „ сценка “ в кафене на улицата, откъдето някои си купуваха сандвичи, други си купуваха талончета:
Един от търкачите на талончета – малък, съсъхнал чичко на неопределена възраст – от тия, дето може да е на 45, само че може да е и на 70 – обясняваше какъв брой доста го нервират „ тия с митингите “ (тогава още не се бяха сетили да вкарат пропагандата „ красивите и умните “ за подигравка), какъв брой му пречат и изобщо – чудеше се – кво желаят тия тъпанари!, до момента в който купуваше талончета съвсем на едро. Човекът се радваше – имаше облага от 12 лева или нещо такова; и вместо да си ги прибере, си купи още талончета за сумата от облагата и до момента в който намилаше какъв брой доста ненавижда тия от митингите, за към 2 минути изгуби всичко от облагата си. После си доплати за още няколко талончета. Нищо не завоюва и от тях, само че пък странното е, че си отиде с усмивка. Да, с усмивка.
Изглеждаше удовлетворен.
Е, оптимист ли си?
„ Избери вериги на главата, затегни ги, имаш тв приемник – мани ги тия книги
И лъжата остаряла дано се повтаря отпреди буквара
Ако тя не знае, не е невярност
И разтуха във патронче – къркай
А триумфа е талонче – търкай “
~ Ицо Хазарта „ Заради тебе “
*
„ С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото публично събитие, към което пролите се отнасяха съществено. Нищо чудно тя да бе главният, в случай че не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното наслаждение, неблагоразумие, тяхното успокоително средство и интелектуален повод. Ставаше ли дума за лотарията, даже полуграмотни хора проявяваха смайващи математически качества и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от цифри, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, само че знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че значително премиите са мислени. Изплащаха се единствено дребни суми, а спечелилите огромните награди бяха измислени лица “.
~ Джордж Оруел, „ 1984 “
…
Не мога да допускам, че би трябвало отново и отново да го споделяме, но…
… само че книгата „ 1984 “ трябваше да бъде грубо предизвестие, а не ши*ано управление!
Затъпяването на масата наподобява е било напълно, изцяло, напълно предсказуемо, което значи: „ избежно “. Но не… хората пренебрегват предизвестията, махват с ръка – „ вие пà сте доста умни и доста знаете “ – и с бодра крачка влизат баш, но баш в планувания проблем, за който са предизвестени.
Книгата „ 1984 “ е писана от Оруел през 1949 година А обществото, ЗА КОЕТО е писана (демек – българското, бидейки точно част от описаната гнусна социалистическа антиутопия), освен е предизвестено от мислещите мозъци на предишното, само че и (!!!) е претърпяло описаната ужасна картина персонално и на гърба си. И все пак не може да разпознае знаците – че отново е с двата крайници в продължението на оня призрачен сън. Пременил се Илия, погледнал се – отново в тия. Бащите и дядовците им (активните борци) си играха на „ политици “ и „ водачи “, а бяха въшливи каскети, в този момент наследниците им (накичени гордо с прякори – като предците си) си играят на „ предприемачи “, а ние им търкаме талончетата. И се радваме. И отново различен ни е отговорен. Да, те не са „ почтени “, само че и не те карат принудително да им купуваш и търкаш талончетата. Нали? Заблуждават те, несъмнено, само че ти имаш цялото познание на света, събрано в интернет, имаш достъп до мъдростта на вековете, световната мрежа е Александрийската библиотека на съвремието, имаш всичко в ръцете си; да вярваш в талончетата е твой избор. Има и хора, които ти споделят, че тези май-май те лъжат, само че ти отново (!) избираш да вярваш. Не виждам какво може да се направи повече, с цел да ти се помогне. Искаш България на три морета, талончета, домашната, мезето, Ивана и Драгана, да работят наивниците, ти си хитрец, да удариш кьоравото, да надцакаш системата, да си огромната работа с дребното труд обаче, да си популярен, но да не се напрягаш, мутрите са ти героите, да си с европейска заплата, но след третата огромна сънуваш Путин, на немската си кола си закачил съветското знаме, маратонките ти американски, а фантазиите – евразийски, каша в главата, каша в живота.
Ами… търкай…
„ Изплащаха се единствено дребни суми, а спечелилите огромните награди бяха измислени лица “… Да, и за това се приказва от години, само че талончетата се търкат ли търкат. Нищо, търкай!
Когато през 2013 година имаше митинги всеки ден, когато на една дребна част от обществото му писна, когато им прекипя и желаеха смяна, желаеха късмет за по-добри приходи, заслужен живот, да се измете корупцията, да се слагат основи на нормалността, гражданското общество се разсъни и а-ха да поеме нещата в свои ръце, тогава прасетата на Оруел насъскаха тълпата против тях и те – хората, скочиха против смяната и протестиращите, вместо против робовладелците.
По безусловно същото това време работех в центъра на София, покрай „ Раковска “. Ето ти една дребна „ сценка “ в кафене на улицата, откъдето някои си купуваха сандвичи, други си купуваха талончета:
Един от търкачите на талончета – малък, съсъхнал чичко на неопределена възраст – от тия, дето може да е на 45, само че може да е и на 70 – обясняваше какъв брой доста го нервират „ тия с митингите “ (тогава още не се бяха сетили да вкарат пропагандата „ красивите и умните “ за подигравка), какъв брой му пречат и изобщо – чудеше се – кво желаят тия тъпанари!, до момента в който купуваше талончета съвсем на едро. Човекът се радваше – имаше облага от 12 лева или нещо такова; и вместо да си ги прибере, си купи още талончета за сумата от облагата и до момента в който намилаше какъв брой доста ненавижда тия от митингите, за към 2 минути изгуби всичко от облагата си. После си доплати за още няколко талончета. Нищо не завоюва и от тях, само че пък странното е, че си отиде с усмивка. Да, с усмивка.
Изглеждаше удовлетворен.
Е, оптимист ли си?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ