БАН на 150 години: Наука между традициите и бъдещето
2019 година е изключително специфична за една българска институция. Тя е първата у нас, която отбелязва 150 години от основаването си. Академията на науките, която е правоприемник на Българското книжовно сдружение, стартира историята си 7 години преди Освобождението.
Правилната преценка е извънредно значима за младите учени като гл.ас. доктор Яна Николова. От 10 години тя изследва най-новите химични субстанции: „ Винаги има какво ново да откриеш… Природата и освен оферират безкрайни благоприятни условия за приемане на нови съединения, които може да имат някакво потребно деяние – било то като медикаменти и не само…”.
Снимка: bTV
Любовта към химията за лекар Николова идва още в учебно заведение, а откакто приключва висшето си обучение се издига от стажант до основен помощник в една от основните лаборатории към Института по органична химия на Българска академия на науките.
Снимка: bTV
А всичко това е допустимо поради една от нововъведенията, с които работи лекар Николова. За учените модерният уред е измежду най-големите дарове за годишнината на Българската академия на науките. Той дава опция да се разбере точният състав на дадена комплицирана примес от съединения. Така апаратът заключава, че екстрактът от маточина е извънредно подобаващ за козметични артикули. А светът на билките към този момент не е загадка.
Именно инвестицията в красивите мозъци на България e измежду най-важните задания на академията на науките в идващото десетилетие.
Снимка: bTV
„ Изграждането на един академик е дълъг развой и той коства и не малко пари, несъмнено. И е грехота, когато един човек е квалифициран, да не можем да го задържим да служи на България, а да го губим… в най-хубавия случай го губим към бизнеса, което е добре, тъй като въпреки всичко остава в България, само че в доста случаи ги губим в чужбина… С което се превръщаме… ние сме като в действителност един от най-големите чисти донори на развитите страни във връзка с висококвалифицирани експерти в региона на науката и иновациите”, отбелязва ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
Затова най-старата модерна българска институция към този момент има специфични стратегии за свежите мозъци. Академик Ревалски, който я управлява от 2016 година, споделя, че даже век и половина по-късно Българска академия на науките към момента следва първичната си задача: „ Акцентът (тогава) е подложен върху езика – опазването му, неговото запазване, историята, културата и бита на българите с концепцията да се подкрепи българското възобновление и смятам че Българска академия на науките е изиграла основна роля в този развой, който разсънва българския народ и води до такива героични прояви като Априлското въстание и по-късно до освобождението на България. Много постоянно се прави разграничаване сред обществени и филантропични науки и надлежно естествените, точните, инженерните науки, само че ние в Българска академия на науките постоянно сме се старали да имаме една симбиоза – да се реализира синергичен ефект”.
Симбиозата сред 42 института, в който работят 2 хиляди учени не постоянно е леснопостижима. А, макар огромната история, измежду огромните проблеми на Българска академия на науките остава недофинансирането.
Снимка: bTV
„ България е дребна страна с чудесна природа, само че не с кой знае какви други естествени благосъстояния с изключение на природата и хората. Единственият наш късмет за бъдещето, за това да имаме една стопанска система, която е конкурентноспособна, за по-добро богатство на българския народ, за по-добро и духовно развиване, са научните проучвания и нововъведенията. Трябва просто да заложим на тях, дружно с тях ще върви образованието също на високо качество, тъй като виждаме по целия свят, че в случай че се откъсне образованието от науката това не е добре нито за образованието, нито за науката”, безапелационен е ученият.
Правилната преценка е извънредно значима за младите учени като гл.ас. доктор Яна Николова. От 10 години тя изследва най-новите химични субстанции: „ Винаги има какво ново да откриеш… Природата и освен оферират безкрайни благоприятни условия за приемане на нови съединения, които може да имат някакво потребно деяние – било то като медикаменти и не само…”.
Снимка: bTV
Любовта към химията за лекар Николова идва още в учебно заведение, а откакто приключва висшето си обучение се издига от стажант до основен помощник в една от основните лаборатории към Института по органична химия на Българска академия на науките.
Снимка: bTV
А всичко това е допустимо поради една от нововъведенията, с които работи лекар Николова. За учените модерният уред е измежду най-големите дарове за годишнината на Българската академия на науките. Той дава опция да се разбере точният състав на дадена комплицирана примес от съединения. Така апаратът заключава, че екстрактът от маточина е извънредно подобаващ за козметични артикули. А светът на билките към този момент не е загадка.
Именно инвестицията в красивите мозъци на България e измежду най-важните задания на академията на науките в идващото десетилетие.
Снимка: bTV
„ Изграждането на един академик е дълъг развой и той коства и не малко пари, несъмнено. И е грехота, когато един човек е квалифициран, да не можем да го задържим да служи на България, а да го губим… в най-хубавия случай го губим към бизнеса, което е добре, тъй като въпреки всичко остава в България, само че в доста случаи ги губим в чужбина… С което се превръщаме… ние сме като в действителност един от най-големите чисти донори на развитите страни във връзка с висококвалифицирани експерти в региона на науката и иновациите”, отбелязва ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
Затова най-старата модерна българска институция към този момент има специфични стратегии за свежите мозъци. Академик Ревалски, който я управлява от 2016 година, споделя, че даже век и половина по-късно Българска академия на науките към момента следва първичната си задача: „ Акцентът (тогава) е подложен върху езика – опазването му, неговото запазване, историята, културата и бита на българите с концепцията да се подкрепи българското възобновление и смятам че Българска академия на науките е изиграла основна роля в този развой, който разсънва българския народ и води до такива героични прояви като Априлското въстание и по-късно до освобождението на България. Много постоянно се прави разграничаване сред обществени и филантропични науки и надлежно естествените, точните, инженерните науки, само че ние в Българска академия на науките постоянно сме се старали да имаме една симбиоза – да се реализира синергичен ефект”.
Симбиозата сред 42 института, в който работят 2 хиляди учени не постоянно е леснопостижима. А, макар огромната история, измежду огромните проблеми на Българска академия на науките остава недофинансирането.
Снимка: bTV
„ България е дребна страна с чудесна природа, само че не с кой знае какви други естествени благосъстояния с изключение на природата и хората. Единственият наш късмет за бъдещето, за това да имаме една стопанска система, която е конкурентноспособна, за по-добро богатство на българския народ, за по-добро и духовно развиване, са научните проучвания и нововъведенията. Трябва просто да заложим на тях, дружно с тях ще върви образованието също на високо качество, тъй като виждаме по целия свят, че в случай че се откъсне образованието от науката това не е добре нито за образованието, нито за науката”, безапелационен е ученият.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ