Проф. Нели Огнянова: Предстои ново влошаване на медийната свобода
2018 и 2019 година ще се запомнят с ново утежняване на индикаторите за медийна независимост и медиен плурализъм. Това сподели проф. Нели Огнянова, един от основателите на катедра „ Европеистика “ в Софийския университет „ Кл. Охридски “ по време на полемика „ Медии и данни – кой избира програмата “, проведена от Институт за развиване на обществената среда с поддръжката на фондация " Америка за България " и Френския институт в България.
Тя изясни за какво правните системи не могат да контролират добре медийния плурализъм – тъй като има доста огромна опозиция против това правото да се занимава с медийния плурализъм. „ Ако се направи обзор кой е „ за “ и кой – „ срещу “, ще се види, че самите страни не желаят и постоянно споделят, че ограниченията за медийния плурализъм са една голословна интервенция. Има и мотив, че регулацията отблъсква вложителите, пречи на нововъведенията и това е по този начин. Следващ мотив, за който би трябвало да сме подготвени е: „ не желаеме регулация, ще се саморегулираме “, което се появява доста постоянно по всевъзможен мотив, уточни още проф. Огнянова и засяга медиите с позицията им: “без право, без регулация, всяка регулация прераства в цензура, ще се саморегулираме “.
Според проф. Огнянова саморегулирането е хубаво нещо, само че има области, в които не е задоволително. „ Представете си медийна консолидация, представете си, че медията „ А “ желае да закупи медията „ Б “. Не може саморегулирането да попречи, в случай че няма законова уредба, която да дефинира предел или критерии. Само регулаторът или институциите могат да попречат на такива покупко-продажби “, акцентира Огнянова.
Европейски Съюз се пробва да пази плурализма, само че до момента няма значителен резултат на наднационално ниво, означи още проф. Огнянова и посочи – има опит за инструкция, който пропадна; имаме европейска гражданска самодейност от 2014 година, хората желаят ограничения в поддръжка на плурализма, имаше 7 страни, които трябваше да съберат 1 млн. подписа, което не се случи Европейската гражданска самодейност за медиен плурализъм не откри поддръжка и последният акт е проверката на директивата за аудиовизуални медийни услуги, която и България би трябвало да вкара до 2020 година.
„ Въпреки, че доста се говореше и за бистрота на медийната благосъстоятелност и за ограничения за плурализма, страните оставиха медийния плурализъм в скоби – споделя се „ страните могат, в случай че желаят да вкарат ограничения за бистрота на собствеността и да вземат по-нататък и други ограничения “, уточни проф. Огнянова. Тя означи, че въпреки нещата с плурализма да не напредват, в Европейски Съюз се поставят старания за основаване на принадлежности за оценка на медийния плурализъм и заяви че са направени няколко проучвания, обхващащи освен страните – членки, само че и кандидатките и към този момент се приготвя оценката за 2020 година. В уеб страницата за показателя за медиен плурализъм може да се види картината за всички страни.
Къде е България
„ Последното проучване демонстрира, че България стои най-добре, със междинен риск, във връзка с правната отбрана, което ненапълно е и тъй като знаците са такива, че се гледа писаното право. Висок риск имаме и при пазарните знаци, и при така наречен обществени знаци, където са индикатори като отбрана на хора с увреждания, медийна просветеност и прочие на границата на високия риск сме при политическите аспекти, където е независимостта на медиите и тематиката за медии и избори “, означи проф. Огнянова.
Актуалната медийна картина
Все по-малко като размер има новинарство в медиите за сметка на безусловно непредвидени области, които се засягат, разяснява проф. Огнянова. По думите ѝ протичащото се в Българска национална телевизия е най-шокиращо. „ Нови пространства, нови тематики се отварят за публичната телевизия и по никакъв метод не е ясно по какъв начин това е обосновано от публичната задача на публичната телевизия “, добави тя. Според нея, проверяващата публицистика отстъпва от националните медии, от публичните медии и от тези, които са финансирани с обществен запас, което е ясно и разумно. Проправителствено отразяване и тематики табу, установи още тя. „ Медиите работят с черни описи – хора, които в никакъв случай няма да стигнат до екрана и с бели описи – хора, които наложително ще бъдат в студиото, тъй че който и да приказва експертно, постоянно ще има някой, който ще държи проправителствената позиция “, установи професорът.
Обществените медии са единствените, които по закон са задължени да имат плурализъм във всяко предаване, само че не е по този начин. Не се оправят с това си обвързване, безапелационна е проф. Огнянова. Тя изрази оскърбление, че следи подправения плурализъм като норма : в случай че имате в студиото „ Атака “, безусловно би трябвало да имате Движение за права и свободи и водещият счита, че е изчерпал всички гледни точки и минава към идната тема; отразява се митинг и контрапротест и считаме че сме балансирали, минаваме нататък… „ Но не всички изказвания може да минат под заглавието позиция. Медиите не са длъжни да отразяват антидемократични гледни точки и не трябва да бъдат оставяни ей по този начин да минат “, акцентира проф. Огнянова.
Тя изрази отрицание на избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия, където по думите ѝ проблемите са систематични, а във връзка с комерсиалните малките екрани удостовери, че тече развой на преодоляване с разнообразни методики и техники. „ Има медии в които собствеността се овладява от предприемачи, които са посочили, че са близки до държавното управление “, означи, че в районните медии се разпределя обществен запас по неразбираеми критерии, че някъде решенията минават през общински препоръки, някъде са персонално на кмета и повдигна въпроса по какъв начин БНТ2 се трансформира в нещо друго преди смяната на лицензията.
За българския феномен – партийни медии , проф. Огнянова е безапелационна: „ Единственият ми мотив, който мога да кажа в отбрана на партийните медии е анекдот от времето на Тодор Живков – По рано написа от горната страна „ Пешо “, влизаш и вътре – месо, а в този момент - написа от горната страна „ Месо “, влизаш и вътре – Пешо. Хубавото на цялата работа с партийните малките екрани е, че от горната страна написа името на партията, т.е. ти си предизвестен, че това е партийна телевизия и в случай че искаш отиваш да я гледаш с цялата спогодба какво гледаш “.
Какво контролират регулаторите
„ Когато приказваме за плурализъм, имаме поради освен произвеждане на наличие, само че е разпространяване, обаче накъдето и да погледнем в България има проблеми и тъй като медиите са бранш, рецесията с разпространяването удря целия бранш - като се стартира от цифровата телевизия и мултиплексите с тяхната история, като минем през печатните медии, решението на Комисия за защита на конкуренцията, които споделиха, че няма проблем с разпространяването на печатните медии – „ Лафка “ на всяка крачка, на всеки ъгъл, по тъкмо е мотото „ цигари и вестници на всеки ъгъл “ и като стигнем до кабелното разпространяване и така наречен наложително разпространяване “, означи още проф. Огнянова. За страдание, добави тя - някои от тези проблеми имат правна уредба, която няма изгледи скоро да бъде изменена.
Проф. Огнянова е уверена, че в България Законът за защита на конкуренцията е непълен . По думите ѝ, „ едно друго използване би свършило повече работа, само че към този момент това, което получаваме от конкурентния регулатор, не е по никакъв начин задоволително “.
Прозрачността на собствеността - възел от въпроси
Помага или пречи изменението на закона с условие за наложителното складиране на печатни издания, удря ли някого, кого удря, оставя ли някои медии да минат сред капките… единствено собствеността ли ни интересува или и финансирането? Примерно тези 300 млн. които са отишли от КТБ към ТВ 7?.. Достатъчни ли са ограниченията за надзор върху изпирането на пари, би трябвало ли да има друга роля Съвет за електронни медии? - всички тези въпроси се преплитат към казуса със собствеността на медиите и тематиката за покупко-продажбите сред медии, политици и олигарси, означи проф. Огнянова. " И за оценките от ред показатели в България се води полемика ", вметна тя и посочи - дали пък казусът не е в индексите; че сме доста добре, само че показателите са по този начин направени, че водят до негативни оценки за нашите медии.
„ Медиите не са оазис и не можем да чакаме да са самостоятелни, плуралистични и свободни, когато са в страна, която има проблеми със свободата, проблеми с институциите, проблеми с върховенството на закона “, акцентира проф. Огнянова. Тя посочи, че се следи наклонност на ограничение на медиите да минават през немедийни канали, през немедийни закони и не през институциите, които се занимават съответно с медиите. „ Като стартираме от Комисията за финансов контрол, която си разреши да прави преценка по кое време да има загадка на източниците, по кое време да няма, като минем през конкурентния регулатор, който взема решение ред въпроси, като стигнем до един проблем, за който занапред ще се приказва – въвеждането на така наречен журналистическо изключение в регламента за отбрана на персоналните данни, което ще се ползва от комисията за отбрана на персоналните данни “, посочи тя.
„ Докато в другите страни журналистическото изключение е въведено в националните ограничения като освобождение на журналистическите действия от някои условия, които по начало стоят за другите браншове, в България журналистическото изключение е въведено по различен метод, създавайки опция регулаторът в региона на персоналните данни да се произнася по кое време едно наличие е законно и по кое време нелегално от позиция на GDPR “, уточни Огнянова.
Тя предложи да се направи азбучник на каналите, по които може да се оказва напън върху медиите и редовно, всекидневно да се реагира против тези благоприятни условия. „ Иначе не виждам и не чакам националният законодател да му пристигна ентусиазъм да контролира по различен метод компетентността на тези институции “, разясни професорът.
В полемиката, модерирана от журналиста от БНР Силвия Великова участваха проверяващите публицисти Генка Шикерова и Спас Спасов, специалистът от Институт за развиване на обществената среда Ива Лазарова, задгранични медийни специалисти, представители на неправителствения бранш. Бяха показани и образци от Съединени американски щати и България за връзката сред партийното финансиране и медийното отразяване на предизборни акции.
Тя изясни за какво правните системи не могат да контролират добре медийния плурализъм – тъй като има доста огромна опозиция против това правото да се занимава с медийния плурализъм. „ Ако се направи обзор кой е „ за “ и кой – „ срещу “, ще се види, че самите страни не желаят и постоянно споделят, че ограниченията за медийния плурализъм са една голословна интервенция. Има и мотив, че регулацията отблъсква вложителите, пречи на нововъведенията и това е по този начин. Следващ мотив, за който би трябвало да сме подготвени е: „ не желаеме регулация, ще се саморегулираме “, което се появява доста постоянно по всевъзможен мотив, уточни още проф. Огнянова и засяга медиите с позицията им: “без право, без регулация, всяка регулация прераства в цензура, ще се саморегулираме “.
Според проф. Огнянова саморегулирането е хубаво нещо, само че има области, в които не е задоволително. „ Представете си медийна консолидация, представете си, че медията „ А “ желае да закупи медията „ Б “. Не може саморегулирането да попречи, в случай че няма законова уредба, която да дефинира предел или критерии. Само регулаторът или институциите могат да попречат на такива покупко-продажби “, акцентира Огнянова.
Европейски Съюз се пробва да пази плурализма, само че до момента няма значителен резултат на наднационално ниво, означи още проф. Огнянова и посочи – има опит за инструкция, който пропадна; имаме европейска гражданска самодейност от 2014 година, хората желаят ограничения в поддръжка на плурализма, имаше 7 страни, които трябваше да съберат 1 млн. подписа, което не се случи Европейската гражданска самодейност за медиен плурализъм не откри поддръжка и последният акт е проверката на директивата за аудиовизуални медийни услуги, която и България би трябвало да вкара до 2020 година.
„ Въпреки, че доста се говореше и за бистрота на медийната благосъстоятелност и за ограничения за плурализма, страните оставиха медийния плурализъм в скоби – споделя се „ страните могат, в случай че желаят да вкарат ограничения за бистрота на собствеността и да вземат по-нататък и други ограничения “, уточни проф. Огнянова. Тя означи, че въпреки нещата с плурализма да не напредват, в Европейски Съюз се поставят старания за основаване на принадлежности за оценка на медийния плурализъм и заяви че са направени няколко проучвания, обхващащи освен страните – членки, само че и кандидатките и към този момент се приготвя оценката за 2020 година. В уеб страницата за показателя за медиен плурализъм може да се види картината за всички страни.
Къде е България
„ Последното проучване демонстрира, че България стои най-добре, със междинен риск, във връзка с правната отбрана, което ненапълно е и тъй като знаците са такива, че се гледа писаното право. Висок риск имаме и при пазарните знаци, и при така наречен обществени знаци, където са индикатори като отбрана на хора с увреждания, медийна просветеност и прочие на границата на високия риск сме при политическите аспекти, където е независимостта на медиите и тематиката за медии и избори “, означи проф. Огнянова.
Актуалната медийна картина
Все по-малко като размер има новинарство в медиите за сметка на безусловно непредвидени области, които се засягат, разяснява проф. Огнянова. По думите ѝ протичащото се в Българска национална телевизия е най-шокиращо. „ Нови пространства, нови тематики се отварят за публичната телевизия и по никакъв метод не е ясно по какъв начин това е обосновано от публичната задача на публичната телевизия “, добави тя. Според нея, проверяващата публицистика отстъпва от националните медии, от публичните медии и от тези, които са финансирани с обществен запас, което е ясно и разумно. Проправителствено отразяване и тематики табу, установи още тя. „ Медиите работят с черни описи – хора, които в никакъв случай няма да стигнат до екрана и с бели описи – хора, които наложително ще бъдат в студиото, тъй че който и да приказва експертно, постоянно ще има някой, който ще държи проправителствената позиция “, установи професорът.
Обществените медии са единствените, които по закон са задължени да имат плурализъм във всяко предаване, само че не е по този начин. Не се оправят с това си обвързване, безапелационна е проф. Огнянова. Тя изрази оскърбление, че следи подправения плурализъм като норма : в случай че имате в студиото „ Атака “, безусловно би трябвало да имате Движение за права и свободи и водещият счита, че е изчерпал всички гледни точки и минава към идната тема; отразява се митинг и контрапротест и считаме че сме балансирали, минаваме нататък… „ Но не всички изказвания може да минат под заглавието позиция. Медиите не са длъжни да отразяват антидемократични гледни точки и не трябва да бъдат оставяни ей по този начин да минат “, акцентира проф. Огнянова.
Тя изрази отрицание на избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия, където по думите ѝ проблемите са систематични, а във връзка с комерсиалните малките екрани удостовери, че тече развой на преодоляване с разнообразни методики и техники. „ Има медии в които собствеността се овладява от предприемачи, които са посочили, че са близки до държавното управление “, означи, че в районните медии се разпределя обществен запас по неразбираеми критерии, че някъде решенията минават през общински препоръки, някъде са персонално на кмета и повдигна въпроса по какъв начин БНТ2 се трансформира в нещо друго преди смяната на лицензията.
За българския феномен – партийни медии , проф. Огнянова е безапелационна: „ Единственият ми мотив, който мога да кажа в отбрана на партийните медии е анекдот от времето на Тодор Живков – По рано написа от горната страна „ Пешо “, влизаш и вътре – месо, а в този момент - написа от горната страна „ Месо “, влизаш и вътре – Пешо. Хубавото на цялата работа с партийните малките екрани е, че от горната страна написа името на партията, т.е. ти си предизвестен, че това е партийна телевизия и в случай че искаш отиваш да я гледаш с цялата спогодба какво гледаш “.
Какво контролират регулаторите
„ Когато приказваме за плурализъм, имаме поради освен произвеждане на наличие, само че е разпространяване, обаче накъдето и да погледнем в България има проблеми и тъй като медиите са бранш, рецесията с разпространяването удря целия бранш - като се стартира от цифровата телевизия и мултиплексите с тяхната история, като минем през печатните медии, решението на Комисия за защита на конкуренцията, които споделиха, че няма проблем с разпространяването на печатните медии – „ Лафка “ на всяка крачка, на всеки ъгъл, по тъкмо е мотото „ цигари и вестници на всеки ъгъл “ и като стигнем до кабелното разпространяване и така наречен наложително разпространяване “, означи още проф. Огнянова. За страдание, добави тя - някои от тези проблеми имат правна уредба, която няма изгледи скоро да бъде изменена.
Проф. Огнянова е уверена, че в България Законът за защита на конкуренцията е непълен . По думите ѝ, „ едно друго използване би свършило повече работа, само че към този момент това, което получаваме от конкурентния регулатор, не е по никакъв начин задоволително “.
Прозрачността на собствеността - възел от въпроси
Помага или пречи изменението на закона с условие за наложителното складиране на печатни издания, удря ли някого, кого удря, оставя ли някои медии да минат сред капките… единствено собствеността ли ни интересува или и финансирането? Примерно тези 300 млн. които са отишли от КТБ към ТВ 7?.. Достатъчни ли са ограниченията за надзор върху изпирането на пари, би трябвало ли да има друга роля Съвет за електронни медии? - всички тези въпроси се преплитат към казуса със собствеността на медиите и тематиката за покупко-продажбите сред медии, политици и олигарси, означи проф. Огнянова. " И за оценките от ред показатели в България се води полемика ", вметна тя и посочи - дали пък казусът не е в индексите; че сме доста добре, само че показателите са по този начин направени, че водят до негативни оценки за нашите медии.
„ Медиите не са оазис и не можем да чакаме да са самостоятелни, плуралистични и свободни, когато са в страна, която има проблеми със свободата, проблеми с институциите, проблеми с върховенството на закона “, акцентира проф. Огнянова. Тя посочи, че се следи наклонност на ограничение на медиите да минават през немедийни канали, през немедийни закони и не през институциите, които се занимават съответно с медиите. „ Като стартираме от Комисията за финансов контрол, която си разреши да прави преценка по кое време да има загадка на източниците, по кое време да няма, като минем през конкурентния регулатор, който взема решение ред въпроси, като стигнем до един проблем, за който занапред ще се приказва – въвеждането на така наречен журналистическо изключение в регламента за отбрана на персоналните данни, което ще се ползва от комисията за отбрана на персоналните данни “, посочи тя.
„ Докато в другите страни журналистическото изключение е въведено в националните ограничения като освобождение на журналистическите действия от някои условия, които по начало стоят за другите браншове, в България журналистическото изключение е въведено по различен метод, създавайки опция регулаторът в региона на персоналните данни да се произнася по кое време едно наличие е законно и по кое време нелегално от позиция на GDPR “, уточни Огнянова.
Тя предложи да се направи азбучник на каналите, по които може да се оказва напън върху медиите и редовно, всекидневно да се реагира против тези благоприятни условия. „ Иначе не виждам и не чакам националният законодател да му пристигна ентусиазъм да контролира по различен метод компетентността на тези институции “, разясни професорът.
В полемиката, модерирана от журналиста от БНР Силвия Великова участваха проверяващите публицисти Генка Шикерова и Спас Спасов, специалистът от Институт за развиване на обществената среда Ива Лазарова, задгранични медийни специалисти, представители на неправителствения бранш. Бяха показани и образци от Съединени американски щати и България за връзката сред партийното финансиране и медийното отразяване на предизборни акции.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ