Спортната 2018 година: Френски страсти в Русия и детронирането на Меси и Роналдо
2018 година към този момент е в историята. Всички почитатели на футбола и спорта обаче сигурно пазят топли спомените от миналата година, намирайки най-малко едно събитие от света на спорта, което ги е зарадвало или въодушевило. В идващите редове ще ви показа едни от най-важните събития, както в света, по този начин и в България, които оставиха трайна диря.
Френски успех в Русия
2018 година мина под знака на Световното състезание по футбол . В продължение на месец всички погледи бяха ориентирани към терените в Русия, където станаха и не малко изненади. Големите фаворитi като Испания, Бразилия и Германия се сгромолясаха доста преди да стигнат до мечтания край, с цел да правят отстъпка място на Франция на Дидие Дешан и Хърватия на Златко Далич . Именно на Мондиала „ шахматистите “ демонстрираха какъв брой мощно е това футболно потомство. Хърватия стана първата страна от Източна Европа, която взе участие във финала на Световното. Отборът на някогашната югославска република направи исторически пробив с незабравим поврат против Англия с 2:1 след продължения , с която победа опияни от наслада хърватския народ. По този метод " шахматистите " за пръв път в своята история играха на край на Мондиал, а поколението на Модрич, Ракитич и Манджукич реализира това, което Шукер и компания не съумяха през 1998 година.
Въпреки всички паметни срещи в Русия и трите следващи дуела с продължения, хърватите не съумяха да се опълчват на звездната селекция на „ петлите “. Франция без доста да свети съумя да прескочи груповата фаза, където бе изигран може би най-скучният дуел на целия конгрес, а точно този с Дания. Двата отбора приключиха 0:0, а след срещата си завоюваха освиркванията на публиката . Въпреки това през целия шампионат френският отбор сподели най-постоянна игра и поради падението на всички останали любимци разумно сграбчи втората си международна купа – тъкмо 20 години след първия огромния успех. „ Петлите “, отпред с Дидие Дешан демонстрираха по великолепен метод, че са си научили урока от преди 2 години, когато вкъщи загуби на финала на Европейското състезание от Португалия. Играчите демонстрираха по най-хубавия метод по какъв начин може да се реваншират за една сходна изпусната купа, а младият Килиан Мбапе впечатлия целия свят с уменията си и единствено удостовери, че го чака голямо бъдеще. Той остави в сянката си даже „ двамата огромни “ – Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Аржентина с Меси мина с доста страдания групата, а на 1/8-финала отпадна точно от бъдещия международен първенец след загуба с 4:1 . Голямата звезда на Барселона за следващ път не съумя да покаже лидерски качества във значим миг и отнесе големи, и заслужени рецензии след Мондиала. Толкова доста, че към момента не е ясно дали ще продължи кариерата си в „ гаучосите “. Роналдо съумя да счупи някой и различен връх с попаденията си, само че това не оказа помощ да стигнат по-далеч от 1/8-финалите. 33-годишният Кристиано заби хеттрик при равенството на своя отбор против Испания 3:3 в първия мач за двата отбора на Мондиал 2018 и се трансформира в най-възрастния състезател на Световно с хеттрик.
Като любопитни обстоятелства от Мондиала може да се означи, че за пръв път в историята на Мондиалите от първия Мондиал през 1930 година насам нито една от трите огромни сили на Световните шампионати – Бразилия, Германия и Аржентина, не бе измежду полуфиналистите. Също по този начин първите четирима в последната до лятото ранглиста за „ Златната топка” (за 2017 година) също рано-рано си взеха довиждане със Световното - носителят Кристиано Роналдо, подгласникът Лионел Меси, третият Неймар, а четвъртият Джанлуиджи Буфон не дойде със своята Италия на международните финали. Има единствено един сходен случай на Световните шампионати и той датира от 1962 година. Едва за пети път в историята се случи на полуфиналите да се класират единствено европейски тимове – Англия Хърватия, Белгия и Франция. Предишните четири случая са през 1934, 1966, 1982 и 2006 година Също по този начин в никакъв случай до момента не се е случвало Европа да завоюва четири пъти поредно международната купа, както се случи и това лято. след крайните победи през 2006 на Италия, 2010 на Испания и 2014 година на Германия. По-рано най-вече две поредни трофеи са отивали на сметката на европейците. На последно място, само че не и по значение на този Мондиал бе употребен за първи път системата за видеоповторение, която се намеси решаващо няколко пъти. Макар и да бяха позволени още веднъж неточности, то ВАР към този момент има все по-решаваща роля в европейския и международен футбол.
Край на превъзходството на Меси и Роналдо
След невероятното Световно състезание, както и с изявите си с Реал Мадрид - Лука Модрич, завоюва куп награди през 2018 година. Включително и най-ценното самостоятелно отличие „ Златната топка “ . Той имаше невероятна година, откакто бе с съществена заслуга за спечелването на трета поредна купа от Шампионска лига с Реал Мадрид , а по-късно изведе Хърватия с капитанската лента до исторически край на Световното състезание в Русия. По този метод хърватската звезда постави завършек на превъзходството на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, които през последното десетилетие непроменяемо грабваха оценката. Звездата на Барселона даже не попадна в топ 3 на най-хубавия футболист. Аржентинският талант остана отвън призовата тройка за първи път от 2006 година насам, когато бе на 19 години.
Петкратният притежател на " Златната топка " Кристиано Роналдо пък приключи на второ място в анкетата за шести път в кариерата си, откакто бе победител в последните две години, с цел да изравни огромния си противник Лео Меси. До средата на 2018 година точно Роналдо се считаше за любимец за „ Златната топка “, защото направи превъзходен сезон и за трета поредна година подвигна трофея от Шампионска лига дружно с Реал Мадрид. След това обаче настъпи времето за Мондиала, където Лука Модрич впечатли повече от него и имаше лидерската роля в хърватския народен тим . Според мнозина футболни експерти има и друга причина Роналдо да не грабне наградата. А точно транферът му от Реал в Ювентус. Редица от международните медии незабавно използваха момента, с цел да пренасочат вниманието към боса на „ белия балет “ Флорентино Перес и за това какъв брой мощно лоби има във футболните централи и високите етажи на ръководство на футбола. Това обаче по никакъв метод не омаловажава заслугите на Лука Модрич през 2018 година и това, че премията му е изцяло заслужена.
Със спечелването на " Златната топка " Модрич обра всички огромни самостоятелни награди, откакто по-рано през годината бе разгласен за най-хубав състезател на годината на УЕФА и ФИФА. Отличието на ФИФА и " Златната топка " бяха обединени от 2010-та до 2015-та година, само че по-късно се разделиха заради неразбирателства. Модрич се трансформира също по този начин в първия хърватин, притежател на „ Златната топка “, както и общо втория представител на Балканския полуостров след Христо Стоичков, който бе избран за номер 1 в анкетата през 1994 година.
Също по този начин хърватинът стана първият футболист в историята, спечелил в една година наградата за най-хубав футболист на Световното състезание, най-хубав състезател на УЕФА, наградата The Best " на ФИФА и " Златната топка " на " Франс Футбол ". С сходно достижение не може да се похвали нито един от рекордьорите по брой оценки " Златна топка " Лионел Меси и Кристиано Роналдо, макар че от 10 години насам непроменяемо един от тях двамата печели най-ценната самостоятелна премия във футбола. Модрич обаче постави завършек на двойната надмощие и влезе вечно в историята на футбола.
Вълшебната 2018 година на Реал Мадрид и изненадата от Кристиано Роналдо
През миналата година Реал Мадрид сътвори нещо, което малко на брой имаха вяра, че ще успее. За трета поредна година подвигна най-ценното отличие в клубния футбол - трофея от Шампионска лига. Така, против триумфа си против Ливърпул на Олимпийския стадион в Киев, " белия балет " стана за 13 път в историята си Крал на Европа и сподели, че точно Шампионска лига е техният шампионат. Празненствата не продължиха доста дълго, защото дни по-късно стана ясно, че Зинедин Зидан напуща клуба , с цел да потърси ново предизвикателство пред себе си. Френският експерт натъжи почитателите на Реал и шокира Флорентино Перес с решението, защото босът не е привикнал някой да си потегля без самият той да го е възнамерявал.
Другата огромна " изненада " пристигна от Кристиано Роналдо. Още след извоювания край той загатна, че ще напусне " Сантяго Бернабеу " след 9 години прекарани там. И през юли това стана факт . Поругалецът напусна Реал, с цел да подпише с Ювентус. Оствяйки куп върхове и титли след себе си, Роналдо към този момент написа нова история с " бианконерите ", с които през 2019 година ще опита да завоюва още една Шампионска лига и да вдигне трофея с трети друг тим.
Провалената година на Григор
В спортния преглед за 2017 година първата ракета при мъжете Григор Димитров бе избран за светлия лъч в родния спорт. Това се случи след завоюваната купа на българина на финалния шампионат на ATP в Лондон. Точно след тази купа всички почитатели и анализатори смятаха, че Димитров е направил по този начин нужната крачка напред, която в последните години все му убягваше. Хасковлията стартира сезона като №3 в международната класация, само че откакто не съумя да завоюва нито една купа и се показа извънредно неясно в съвсем всички шампионата остана на 19-тото място в ранглистата в края на 2018 година . В първия за годината шампионат – в Бризбън – Григор стигна до полуфиналите, където бе отхвърлен от Ник Кирьос . Така, тенисистът ни не съумя да отбрани купата си от 2017 година, както и извоюваните точки. На първия шампионат от Големия шлем в Австралия Димитров стигна единствено до ¼-финал, където британеца Кайл Едмънд се оказа неизпълним за него . Интересното в тази ситуация е, че българинът беше апетитен за любимец за продобиване на шампионат, нещо което не му се беше случвало до момента. Всичките му противници играеха на границата на опциите си, а той не постоянно успяваше да се нагоди към играта им и правеше куп неточности. На последвалия шампионат в Ротердам съумя да стигне до край, където се изправи срещи Роджър Федерер. Там драма има единствено в първите геймове, защото по-късно Григор получи контузия в глезена, и разумно срещата приключи 6:2, 6:2 в интерес на великия швейцарец .
Малко преди този момент се изигра и към този момент годишният шампионат в София, на който Григор не взе присъединяване . Въпреки че през 2017г. подвигна трофея на родна земя и въодушеви почитателите му в родината с една от дребното си изяви в България, то отхвърли да вземе още веднъж присъединяване с предтекст, че има травма. След Ротердам нещата за Григор станаха още по-трудни. В Дубай и Индиън Уелс напусна конкуренциите още в първия кръг, като даже и 116-ия в света Малек Джазири надделя българина в Дубай . До края на сезона най-хубавото си показване записа в Торонто на Роджърс Къп, като на ¼-финалите отпадна от Кевин Андресън. Що се отнася до останалите три шампионата от Големия шлем, отвън този на Australian Open, представянето му също бе разочароващо. Третият кръг на " Ролан Гарос " се оказа непреодолимо затруднение за Григор Димитров за следващ път . Българският тенисист загуби от испанеца Фернардо Вердаско с 6:7 (4), 2:6, 4:6 и за девети път при деветото си присъединяване не съумя да стигне до втората седмица на най-престижния шампионат на червени кортове. На Уимбълдън отпадна още на старта от Стан Вавринка, който тогава към момента се възстановяваше от травма. Това бе един от многото дуели за Григор, в които просто не съумя да откри играта, на която бе кадърен и всички негови неточности бяха осъдени.
За втора поредна конкуренция от най-силните в тениса US Open той преклони глава пред Стан Вавринка в първия кръг . След 1:3 на Уимбълдън, в Ню Йорк падна още по-безапелационно на US Open - 3:6, 2:6, 5:7 и се елементарни с вярата си за запаметяващо присъединяване в Ню Йорк. Това бе първо отпадане на толкоз ранна фаза за българина тук от 2013 година През 2017 година той се елементарни с конкуренцията във втори кръг с проваляне от Андрeй Рубльов.
Сезонът за Григор несъмнено не беше от най-хубавите, само че светът на тениса към този момент се вълнува до какво ще докара партньорството му с легендата Андре Агаси през 2019 година . След като Григор бе определен за огромното разочаровение на миналия сезон, то идната година е точният миг, в който да покаже целия си гений и благоприятни условия. Точно, когато и упованията към него са сведени. Американецът пристигна в щаба на българина по покана на треньора му Дани Валверду и всички ще работят дружно, за върнат Григор назад към триумфите.
Шампионското завръщане на Кубрат Пулев на кръга
След като 2017 година сервира повече отчаяние за най-хубавия български боксьор в тежка категория, то 2018 година бе изпълнена с вяра за Кобрата . В началото на година той към момента се възстановяваше от контузията, която го спря за пердах със международния първенец Антъни Джошуа . Така, при започване на март след възобновяване на българина към този момент започнаха да се изброяват и имена на боксьори, против които Пулев да се изправи след повече от година без дуел. Първоначално от интернационалната боксова федерация (IBF) насрочиха промоутърски търг за мач сред българската звезда в тежката категория на професионалния бокс и американеца Доминик Бризийл, който да се организира през април. Не след дълго обаче този ватиант отпадна и незабавно на хоризонта се появи ново име – Дилиън Уайт. Причината да отпадне дуела с Бризийл бе, че към този момент е имал плануван дуел с Дионтей Уайлдър за международната купа на WBC (Световен боксов съвет) през лятото, защото смята това за по-лесния път към върха.
Тогава мениджърът на Антъни Джошуа и Уайт, Еди Хърн също се намеси и разгласи, че е получил писмо от IBF, от където насрочват мач сред Кобрат и Дилиън, а спечелилият ще се изправи против Джошуа. Перфектният вид за Кубрат, с цел да се добере още веднъж до опция за борба със международния първенец. Да, но не. Въпреки че българинът завоюва търга за въпросния дуел, то до подобен не се стигна . Уайт не е одобрил поставените условия и дружно със своя управител Еди Хърн не се поколебаха да предпочетат за противник Джоузеф Паркър. Така месеците минаваха, а Кобрата по този начин и не съумяваше да си откри съперник. Джарел Милър – „ Голямото бебе “ бе също измежду спряганите, само че единствено, с цел да се изгуби още повече време до завръщането на Кубрат на кръга. Въпреки близо съвсем година в търсене, въпреки всичко имаше пердах, и то на родна земя. Кобрата се изправи на родна земя против братовчеда на Тайсън Фюри – Хюи. Именно той бе, може би, най-сериозният съперник за българина след несъмнено Владимир Кличко. Мачът в „ Арена Армеец “ бе същинско представление, а Пулев завоюва след единомислещо съдийско решение и по ослепителен метод беляза завръщането си след година и половина . Българинът завоюва претендентския мач във версия IBF на международния бокс и заслужи правото да е наложителен конкурент на международния първенец Антъни Джошуа. Кога ще е мачът посред им, към момента не е ясно.
Изминалата година бе значима за Пулев и в един различен аспект в професионален проект. През 2018 година той съумя най-сетне да се отърве от немската промоутърска организация " Зауерланд " , която дълго време се възползваше от лоялността му и го използваше, с цел да бъде избавена компанията от банкрут. В последна сметка обаче, Пулев скъса контракта си с германците и незабавно се насочи към българина Ивайло Гоцев, който е измежду топ промоутърите в бокса с неговата организация " EPIC Sports and Entertainment ". Самият боксьор даже призна, че самичък е платил неустойката си единствено и единствено да се раздели с немците, а двамата с Гоцев проведоха дружно дуела с Хюи Фюри. Самият Гоцев показа, че има вяра в това Кубрат да стане международен първенец, само че наложително би трябвало да мине през предварителен лагер в Съединени американски щати. А българинът даже предприе още по-решителна стъпка.
В началото на декември бе оповестено, че Кубрат Пулев към този момент има нов промоутър . Професионалният боксьор подписа контракт с компанията " Топ Ранк ", ръководена от известния управител Боб Аръм. 87-годишният Аръм е измежду най-влиятелните персони в този бизнес в Съединени американски щати. Неговата компания е провела мачове с присъединяване на Мохамед Али, Шугар Рей Леонард, Джордж Форман, Ивендър Холифийлд, Оскар де ла Оя и Мани Пакиао. Заедно оповестиха огромни цели и 3 дуела на българина за 2019 година, които към този момент са заложени в контракта му. А дали един от тях ще бъде против Антъни Джошуа... Предстои да забележим.
Българските спортни триумфи и моментите на благополучие
През 2018 година имахме и значително мотиви за горделивост със спортните достижения. Тайбе Юсеин стана международна и европейска шампионка по битка, като донесе единствения златен орден за България от международни шампионати в олимпийска дисциплинираност през 2018 година Това ѝ донесе и оценката Спортист на годината, връчено в края на декември . Юсеин има и две сребра зад тила си, извоювани през 2012 и 2013 година. Тази година обаче се оказа повратна в кариерата на Тайбе, която покори международния връх и зарадва цяла България. Преди нея пък Биляна Дудова завоюва сребро в категорията до 57 кг. Шестото място на Александра Жекова в сноуборда пък беше най-силният резултат на страната в зимните олимпийски игри в Пьонгчанг.
Най-добрият български плувец сега Антъни Иванов се класира за финала на 200 метра бътърфлай. Иванов даде шесто време в сериите - 1:51.81 минута, като това е и народен връх в дисциплината. Той усъвършенства личното си достижение от 2016 година в Канада - 1:54.80 минута. Той усъвършенства още два национални върха по време на международното състезание по плуване в дребен басейн в Ханчжоу. Той счупи достиженията на 50 метра бътерфлай и на 200 метра свободен жанр за мъже в четвъртия ден на шампионата на планетата. На 50 метра бътерфлай Иванов финишира 30-и в сериите с време 23.42 секунди и си върна върха в дисциплината, който за малко бе владеене на Иван Алмаджиев - 23.81. През август приключи на 8-о място във финала на Европейското състезание по плуване в дисциплината 200 метра бътерфлай.
Изминалата година бе невероятна и за една млада вяра в леката атлетика. Пловдивчанката Александра Начева стана международна шампионка за девойки до 20 години в Тампере (Финландия), въпреки че към момента е 17-годишна. Малко по-късна надарената българка сграбчи златото на младежките Олимпийски игри в Буенос Айрес (Аржентина). Тя стана сребърна медалистка на Европейското състезание до 18 години в Гьор (Унгария). На балканско равнище Александра взе трофеи в зала в София на състезание до 20 години на троен скок и в Истанбул до 18 години на скок на дължина и на троен скок. Постижението от 14.18 метра от Световното състезание е най-хубаво в света за годината за девойки под 20 години и европейски връх до 18 години. С това достижение тя получи квота за присъединяване на Европейското състезание в Берлин.
Втората в класацията за най-хубав състезател Мирела Демирева пък завоюва сребърен орден от Европейското състезание по лека атлетика в Берлин. Българската скачачка в скока на височина преодоля 200см, което се оказа задоволително за оценката. Преодолените 200см от Демирева са подравнен нейн персонален връх. През тази година тя също преодоля един път 200-те сантиметра.
Сестрите Габриела и Стефани Стоеви станаха европейски шампионки по бадминтон . Момичетата от Хасково победиха на двойки, откакто на финала в Уелва, Испания, разгромиха френския дует Ане Тран и Емили Лефел с 2:0 гейма (12, 10) единствено за 42 минути игра на корта.
Ансамбълът ни по художествена гимнастика в състав Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова, също направи възторг. През годината грациите завоюваха от Световното състезание в София бронзов орден в многобоя, който им обезпечи квота за Олимпийските игри в Токио 2020 година, и купата на пет обръча. От Европейското гимнастичките завоюваха злато на 3 топки и 2 въжета и бронзови оценки в многобоя и отборното класиране дружно с девойките самостоятелно.
Надежда за българския народен тим и нормалното статукво в Първа лига
Краят на сезон 2017/2018 в Първа професионална лига не предложи нищо непредвидено за родните ентусиасти. През май месец Лудогорец подвигна своята седма поредна шампионска купа и си подсигурява присъединяване в Шампионска лига. Разградчани, отпред с Димитър Димитров – Херо, си подсигуряваха оценката още през април и още веднъж демонстрираха, че останалите тимове са към момента доста зад тях в игрово отношение. Въпреки шампионската купа, Херо не остана в Разград . В началото на юни бе назначен Пауло Аутори за основен управител на тима. Това обаче не се хареса на родния експерт и неотложно напусна клуба, оставяйки Аутори. И неговото царство в Разград обаче не продължи дълго . С подновяването на новия сезон и неособено положителното показване на „ орлите “ в Европа за техните стандарти – Аутори си потегли бързо-бързо. По този метод се стигна до изненандващото за множеството назначение на Антони Здравков за старши-треньор. Трябва да отбележим обаче, че от началото на новия сезон 2018/2019 разградчани отнасят съществени рецензии за играта си. Въпреки че играха в групите на Лига Европа, където обаче не записаха нито една победа , и са безапелационни водачи в родното състезание – е видно за всички, че тимът е свалил от класата си , която наложи през последните години. Лудогорец продължава да е най-хубавият тим в България, само че към този момент разликата с останалите не е толкоз огромна, колкото преди.
И в случай че не бяха неверните стъпки на Левски и на ЦСКА, както и не малко противоречиви отсъждания в интерес на разградчани, то шампионата, може би, нямаше да наподобява толкоз предрешено още от в този момент. Като стана въпрос за главните съперници на „ орлите “, то и за двата отбора 2018 година не може да се смята за сполучлива. „ Сините “ за следващ път се показаха доста нерешително, само че в края на сезона демонстрираха мощни игри и стигнаха до край за Купата на България, където отстраниха „ алените “. Само, с цел да се стигне до край със Славия, който обаче бе изгубен след осъществявания на дузпи . Тогава, воден от Делио Роси, тимът изигра мощен мач, атакуваше непрекъснато и сътвори куп положения, за разлика от „ белите “, които не смееха да излязат от половината си. Мач, който може да остане в учебниците като изложение против неналичието на шанс. Нямаше никакво подозрение кой е по-добрият тим на Националния стадион „ Васил Левски “, само че все пак купата отиде при Славия. Няма по какъв начин обаче да не споменем и невероятния мач, който направи вратарят Георги Петков. Опитният пазач сътвори превъзходни спасявания, с цел да помогне на тима си. „ Белите “ обаче не съумяха да стигнат до втори трофей, защото изгубиха от Лудогорец за Суперкупата на България. Въпреки изгубения край от „ Герена “ не уволниха Делио Роси, само че не задълго. След срамно отпадане от лихтенщайнския Вадуц италианецът се сбогува с Левски . С новия сезон се появи появи и малко светлина на „ Герена “. Пристигна Славиша Стоянович за треньор, който бързо стимулира тима и върна настроението . До известно време тимът даже бе водач в класирането, само че след отпадане на 1/8-финал за Купата на България от Черно море безусловно всичко се прекатурна и към този момент тимът е на 10 точки от Лудогорец. И това даже към този момент не е най-големият проблем за почитателите на отбора. За „ Весела Коледа “ дойде предизвестие от УЕФА, което може да изхвърли Левски от Европа за 2 години , в случай че не платят малко над 2 млн. лв. до 28 февруари. Така, въпреки и без футбол празниците за „ сините “ почитатели се скапаха.
2018 година не донесе трофей и на ЦСКА. Извън футболния терен бяха оповестени две огромни вести за тима от „ Армията “ – първо, че ще може да взе участие в европейските клубни шампионати , а втората, че 8-те милиона за емблемата на ЦСКА бяха платени . Иначе, както е по остаряла футболна традиция и „ алените “ смениха няколко треньора. Първо Христо Янев размени Стамен Белчев след края на предишния сезон. Легендата на отбора обаче бе единствено за няколко месеца – до назначението на Нестор Ел Маестро. Роден в Сърбия, само че живял във Англия, Ел Маестро заинтригува всички с автобиографията си. Сменял няколко пъти името си, минал през Бундеслигата, печелил купата със Спартка Търнава. Той обаче към момента не съумява да завоюва напълно доверието на почитателите . Не толкоз поради странните си изявления от време на време, а поради това, че откогато е отпред ЦСКА към момента не може да завоюва дерби мач . Заради това и на „ Армията “ се прибягна до интерсен ход, който може да претърпи развиване в бъдеще. А точно назначението на някогашния треньор на Левски и Литекс Люпко Петрович като съветник на клуба. Каква обаче тъкмо ще бъде неговата служба и дали няма да афектира на работата на Ел Маестро ще стане ясно през 2019 година.
Интересна бе миналата година и за българския народен тим. В края на януари стана ясно, че България ще бъде в една група в новия шампионат на УЕФА Лигата на нациите с тимовете на Норвегия, Кипър и Словения. Очаквания към „ лъвовете “ този път бяха сведени до най-малко, а и от щаба, отпред с Петър Хубчев също не поставяха изключително високи цели. Въпреки това националите ни направиха една много прилична акция в шампионата и даже малко не им доближи да завършат преди всичко, и да играят плейофи за място на Евро 2020. В Лигата на нациите тимът ни стартира с три следващи победи и ентусиазира почитателите. След това обаче последваха три следващи равенства и в крайното класиране Норвегия приключва с 13 точки, а България – с 11. Кипър остана на трето място с пет, а Словения финален в групата с едвам три точки.
Националният селекционер обаче сподели, че е приключил доста добра работа що се отнася до съблекалнята. Футболистите демонстрираха, че могат да играят като един и с дух да компенсират неналичието на огромни качества . През 2019 година следва огромно предизвикателство – квалификациите за Европейското състезание. Задачата ще е доста сложна, тъй като сме в една група с Англия, Чехия, Черна гора и Косово . Мачовете от квалификациите ще се проведат в интервала март - ноември 2019-а година, като тогава националите ни ще покажат дали имат воля и мощ за класиране на огромен футболен конгрес. На фона на всички тези събития, свързани с българския футбол. Борислав Михайлов бе избран отново за президент на Българския футболен съюз . Самият той бе обявявал, че не счита още веднъж да се кандидатира, само че се видя, че това него предпочитание се е изпарило. Михайлов е отпред на БФС от 2005 година и на тези избори е избран отново за четвърти следващ път. А дали този мандат ще бъде запомнен с нещо по-добро от предходните... Всички се надяваме.
Френски успех в Русия
2018 година мина под знака на Световното състезание по футбол . В продължение на месец всички погледи бяха ориентирани към терените в Русия, където станаха и не малко изненади. Големите фаворитi като Испания, Бразилия и Германия се сгромолясаха доста преди да стигнат до мечтания край, с цел да правят отстъпка място на Франция на Дидие Дешан и Хърватия на Златко Далич . Именно на Мондиала „ шахматистите “ демонстрираха какъв брой мощно е това футболно потомство. Хърватия стана първата страна от Източна Европа, която взе участие във финала на Световното. Отборът на някогашната югославска република направи исторически пробив с незабравим поврат против Англия с 2:1 след продължения , с която победа опияни от наслада хърватския народ. По този метод " шахматистите " за пръв път в своята история играха на край на Мондиал, а поколението на Модрич, Ракитич и Манджукич реализира това, което Шукер и компания не съумяха през 1998 година.
Въпреки всички паметни срещи в Русия и трите следващи дуела с продължения, хърватите не съумяха да се опълчват на звездната селекция на „ петлите “. Франция без доста да свети съумя да прескочи груповата фаза, където бе изигран може би най-скучният дуел на целия конгрес, а точно този с Дания. Двата отбора приключиха 0:0, а след срещата си завоюваха освиркванията на публиката . Въпреки това през целия шампионат френският отбор сподели най-постоянна игра и поради падението на всички останали любимци разумно сграбчи втората си международна купа – тъкмо 20 години след първия огромния успех. „ Петлите “, отпред с Дидие Дешан демонстрираха по великолепен метод, че са си научили урока от преди 2 години, когато вкъщи загуби на финала на Европейското състезание от Португалия. Играчите демонстрираха по най-хубавия метод по какъв начин може да се реваншират за една сходна изпусната купа, а младият Килиан Мбапе впечатлия целия свят с уменията си и единствено удостовери, че го чака голямо бъдеще. Той остави в сянката си даже „ двамата огромни “ – Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Аржентина с Меси мина с доста страдания групата, а на 1/8-финала отпадна точно от бъдещия международен първенец след загуба с 4:1 . Голямата звезда на Барселона за следващ път не съумя да покаже лидерски качества във значим миг и отнесе големи, и заслужени рецензии след Мондиала. Толкова доста, че към момента не е ясно дали ще продължи кариерата си в „ гаучосите “. Роналдо съумя да счупи някой и различен връх с попаденията си, само че това не оказа помощ да стигнат по-далеч от 1/8-финалите. 33-годишният Кристиано заби хеттрик при равенството на своя отбор против Испания 3:3 в първия мач за двата отбора на Мондиал 2018 и се трансформира в най-възрастния състезател на Световно с хеттрик.
Като любопитни обстоятелства от Мондиала може да се означи, че за пръв път в историята на Мондиалите от първия Мондиал през 1930 година насам нито една от трите огромни сили на Световните шампионати – Бразилия, Германия и Аржентина, не бе измежду полуфиналистите. Също по този начин първите четирима в последната до лятото ранглиста за „ Златната топка” (за 2017 година) също рано-рано си взеха довиждане със Световното - носителят Кристиано Роналдо, подгласникът Лионел Меси, третият Неймар, а четвъртият Джанлуиджи Буфон не дойде със своята Италия на международните финали. Има единствено един сходен случай на Световните шампионати и той датира от 1962 година. Едва за пети път в историята се случи на полуфиналите да се класират единствено европейски тимове – Англия Хърватия, Белгия и Франция. Предишните четири случая са през 1934, 1966, 1982 и 2006 година Също по този начин в никакъв случай до момента не се е случвало Европа да завоюва четири пъти поредно международната купа, както се случи и това лято. след крайните победи през 2006 на Италия, 2010 на Испания и 2014 година на Германия. По-рано най-вече две поредни трофеи са отивали на сметката на европейците. На последно място, само че не и по значение на този Мондиал бе употребен за първи път системата за видеоповторение, която се намеси решаващо няколко пъти. Макар и да бяха позволени още веднъж неточности, то ВАР към този момент има все по-решаваща роля в европейския и международен футбол.
Край на превъзходството на Меси и Роналдо
След невероятното Световно състезание, както и с изявите си с Реал Мадрид - Лука Модрич, завоюва куп награди през 2018 година. Включително и най-ценното самостоятелно отличие „ Златната топка “ . Той имаше невероятна година, откакто бе с съществена заслуга за спечелването на трета поредна купа от Шампионска лига с Реал Мадрид , а по-късно изведе Хърватия с капитанската лента до исторически край на Световното състезание в Русия. По този метод хърватската звезда постави завършек на превъзходството на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, които през последното десетилетие непроменяемо грабваха оценката. Звездата на Барселона даже не попадна в топ 3 на най-хубавия футболист. Аржентинският талант остана отвън призовата тройка за първи път от 2006 година насам, когато бе на 19 години.
Петкратният притежател на " Златната топка " Кристиано Роналдо пък приключи на второ място в анкетата за шести път в кариерата си, откакто бе победител в последните две години, с цел да изравни огромния си противник Лео Меси. До средата на 2018 година точно Роналдо се считаше за любимец за „ Златната топка “, защото направи превъзходен сезон и за трета поредна година подвигна трофея от Шампионска лига дружно с Реал Мадрид. След това обаче настъпи времето за Мондиала, където Лука Модрич впечатли повече от него и имаше лидерската роля в хърватския народен тим . Според мнозина футболни експерти има и друга причина Роналдо да не грабне наградата. А точно транферът му от Реал в Ювентус. Редица от международните медии незабавно използваха момента, с цел да пренасочат вниманието към боса на „ белия балет “ Флорентино Перес и за това какъв брой мощно лоби има във футболните централи и високите етажи на ръководство на футбола. Това обаче по никакъв метод не омаловажава заслугите на Лука Модрич през 2018 година и това, че премията му е изцяло заслужена.
Със спечелването на " Златната топка " Модрич обра всички огромни самостоятелни награди, откакто по-рано през годината бе разгласен за най-хубав състезател на годината на УЕФА и ФИФА. Отличието на ФИФА и " Златната топка " бяха обединени от 2010-та до 2015-та година, само че по-късно се разделиха заради неразбирателства. Модрич се трансформира също по този начин в първия хърватин, притежател на „ Златната топка “, както и общо втория представител на Балканския полуостров след Христо Стоичков, който бе избран за номер 1 в анкетата през 1994 година.
Също по този начин хърватинът стана първият футболист в историята, спечелил в една година наградата за най-хубав футболист на Световното състезание, най-хубав състезател на УЕФА, наградата The Best " на ФИФА и " Златната топка " на " Франс Футбол ". С сходно достижение не може да се похвали нито един от рекордьорите по брой оценки " Златна топка " Лионел Меси и Кристиано Роналдо, макар че от 10 години насам непроменяемо един от тях двамата печели най-ценната самостоятелна премия във футбола. Модрич обаче постави завършек на двойната надмощие и влезе вечно в историята на футбола.
Вълшебната 2018 година на Реал Мадрид и изненадата от Кристиано Роналдо
През миналата година Реал Мадрид сътвори нещо, което малко на брой имаха вяра, че ще успее. За трета поредна година подвигна най-ценното отличие в клубния футбол - трофея от Шампионска лига. Така, против триумфа си против Ливърпул на Олимпийския стадион в Киев, " белия балет " стана за 13 път в историята си Крал на Европа и сподели, че точно Шампионска лига е техният шампионат. Празненствата не продължиха доста дълго, защото дни по-късно стана ясно, че Зинедин Зидан напуща клуба , с цел да потърси ново предизвикателство пред себе си. Френският експерт натъжи почитателите на Реал и шокира Флорентино Перес с решението, защото босът не е привикнал някой да си потегля без самият той да го е възнамерявал.
Другата огромна " изненада " пристигна от Кристиано Роналдо. Още след извоювания край той загатна, че ще напусне " Сантяго Бернабеу " след 9 години прекарани там. И през юли това стана факт . Поругалецът напусна Реал, с цел да подпише с Ювентус. Оствяйки куп върхове и титли след себе си, Роналдо към този момент написа нова история с " бианконерите ", с които през 2019 година ще опита да завоюва още една Шампионска лига и да вдигне трофея с трети друг тим.
Провалената година на Григор
В спортния преглед за 2017 година първата ракета при мъжете Григор Димитров бе избран за светлия лъч в родния спорт. Това се случи след завоюваната купа на българина на финалния шампионат на ATP в Лондон. Точно след тази купа всички почитатели и анализатори смятаха, че Димитров е направил по този начин нужната крачка напред, която в последните години все му убягваше. Хасковлията стартира сезона като №3 в международната класация, само че откакто не съумя да завоюва нито една купа и се показа извънредно неясно в съвсем всички шампионата остана на 19-тото място в ранглистата в края на 2018 година . В първия за годината шампионат – в Бризбън – Григор стигна до полуфиналите, където бе отхвърлен от Ник Кирьос . Така, тенисистът ни не съумя да отбрани купата си от 2017 година, както и извоюваните точки. На първия шампионат от Големия шлем в Австралия Димитров стигна единствено до ¼-финал, където британеца Кайл Едмънд се оказа неизпълним за него . Интересното в тази ситуация е, че българинът беше апетитен за любимец за продобиване на шампионат, нещо което не му се беше случвало до момента. Всичките му противници играеха на границата на опциите си, а той не постоянно успяваше да се нагоди към играта им и правеше куп неточности. На последвалия шампионат в Ротердам съумя да стигне до край, където се изправи срещи Роджър Федерер. Там драма има единствено в първите геймове, защото по-късно Григор получи контузия в глезена, и разумно срещата приключи 6:2, 6:2 в интерес на великия швейцарец .
Малко преди този момент се изигра и към този момент годишният шампионат в София, на който Григор не взе присъединяване . Въпреки че през 2017г. подвигна трофея на родна земя и въодушеви почитателите му в родината с една от дребното си изяви в България, то отхвърли да вземе още веднъж присъединяване с предтекст, че има травма. След Ротердам нещата за Григор станаха още по-трудни. В Дубай и Индиън Уелс напусна конкуренциите още в първия кръг, като даже и 116-ия в света Малек Джазири надделя българина в Дубай . До края на сезона най-хубавото си показване записа в Торонто на Роджърс Къп, като на ¼-финалите отпадна от Кевин Андресън. Що се отнася до останалите три шампионата от Големия шлем, отвън този на Australian Open, представянето му също бе разочароващо. Третият кръг на " Ролан Гарос " се оказа непреодолимо затруднение за Григор Димитров за следващ път . Българският тенисист загуби от испанеца Фернардо Вердаско с 6:7 (4), 2:6, 4:6 и за девети път при деветото си присъединяване не съумя да стигне до втората седмица на най-престижния шампионат на червени кортове. На Уимбълдън отпадна още на старта от Стан Вавринка, който тогава към момента се възстановяваше от травма. Това бе един от многото дуели за Григор, в които просто не съумя да откри играта, на която бе кадърен и всички негови неточности бяха осъдени.
За втора поредна конкуренция от най-силните в тениса US Open той преклони глава пред Стан Вавринка в първия кръг . След 1:3 на Уимбълдън, в Ню Йорк падна още по-безапелационно на US Open - 3:6, 2:6, 5:7 и се елементарни с вярата си за запаметяващо присъединяване в Ню Йорк. Това бе първо отпадане на толкоз ранна фаза за българина тук от 2013 година През 2017 година той се елементарни с конкуренцията във втори кръг с проваляне от Андрeй Рубльов.
Сезонът за Григор несъмнено не беше от най-хубавите, само че светът на тениса към този момент се вълнува до какво ще докара партньорството му с легендата Андре Агаси през 2019 година . След като Григор бе определен за огромното разочаровение на миналия сезон, то идната година е точният миг, в който да покаже целия си гений и благоприятни условия. Точно, когато и упованията към него са сведени. Американецът пристигна в щаба на българина по покана на треньора му Дани Валверду и всички ще работят дружно, за върнат Григор назад към триумфите.
Шампионското завръщане на Кубрат Пулев на кръга
След като 2017 година сервира повече отчаяние за най-хубавия български боксьор в тежка категория, то 2018 година бе изпълнена с вяра за Кобрата . В началото на година той към момента се възстановяваше от контузията, която го спря за пердах със международния първенец Антъни Джошуа . Така, при започване на март след възобновяване на българина към този момент започнаха да се изброяват и имена на боксьори, против които Пулев да се изправи след повече от година без дуел. Първоначално от интернационалната боксова федерация (IBF) насрочиха промоутърски търг за мач сред българската звезда в тежката категория на професионалния бокс и американеца Доминик Бризийл, който да се организира през април. Не след дълго обаче този ватиант отпадна и незабавно на хоризонта се появи ново име – Дилиън Уайт. Причината да отпадне дуела с Бризийл бе, че към този момент е имал плануван дуел с Дионтей Уайлдър за международната купа на WBC (Световен боксов съвет) през лятото, защото смята това за по-лесния път към върха.
Тогава мениджърът на Антъни Джошуа и Уайт, Еди Хърн също се намеси и разгласи, че е получил писмо от IBF, от където насрочват мач сред Кобрат и Дилиън, а спечелилият ще се изправи против Джошуа. Перфектният вид за Кубрат, с цел да се добере още веднъж до опция за борба със международния първенец. Да, но не. Въпреки че българинът завоюва търга за въпросния дуел, то до подобен не се стигна . Уайт не е одобрил поставените условия и дружно със своя управител Еди Хърн не се поколебаха да предпочетат за противник Джоузеф Паркър. Така месеците минаваха, а Кобрата по този начин и не съумяваше да си откри съперник. Джарел Милър – „ Голямото бебе “ бе също измежду спряганите, само че единствено, с цел да се изгуби още повече време до завръщането на Кубрат на кръга. Въпреки близо съвсем година в търсене, въпреки всичко имаше пердах, и то на родна земя. Кобрата се изправи на родна земя против братовчеда на Тайсън Фюри – Хюи. Именно той бе, може би, най-сериозният съперник за българина след несъмнено Владимир Кличко. Мачът в „ Арена Армеец “ бе същинско представление, а Пулев завоюва след единомислещо съдийско решение и по ослепителен метод беляза завръщането си след година и половина . Българинът завоюва претендентския мач във версия IBF на международния бокс и заслужи правото да е наложителен конкурент на международния първенец Антъни Джошуа. Кога ще е мачът посред им, към момента не е ясно.
Изминалата година бе значима за Пулев и в един различен аспект в професионален проект. През 2018 година той съумя най-сетне да се отърве от немската промоутърска организация " Зауерланд " , която дълго време се възползваше от лоялността му и го използваше, с цел да бъде избавена компанията от банкрут. В последна сметка обаче, Пулев скъса контракта си с германците и незабавно се насочи към българина Ивайло Гоцев, който е измежду топ промоутърите в бокса с неговата организация " EPIC Sports and Entertainment ". Самият боксьор даже призна, че самичък е платил неустойката си единствено и единствено да се раздели с немците, а двамата с Гоцев проведоха дружно дуела с Хюи Фюри. Самият Гоцев показа, че има вяра в това Кубрат да стане международен първенец, само че наложително би трябвало да мине през предварителен лагер в Съединени американски щати. А българинът даже предприе още по-решителна стъпка.
В началото на декември бе оповестено, че Кубрат Пулев към този момент има нов промоутър . Професионалният боксьор подписа контракт с компанията " Топ Ранк ", ръководена от известния управител Боб Аръм. 87-годишният Аръм е измежду най-влиятелните персони в този бизнес в Съединени американски щати. Неговата компания е провела мачове с присъединяване на Мохамед Али, Шугар Рей Леонард, Джордж Форман, Ивендър Холифийлд, Оскар де ла Оя и Мани Пакиао. Заедно оповестиха огромни цели и 3 дуела на българина за 2019 година, които към този момент са заложени в контракта му. А дали един от тях ще бъде против Антъни Джошуа... Предстои да забележим.
Българските спортни триумфи и моментите на благополучие
През 2018 година имахме и значително мотиви за горделивост със спортните достижения. Тайбе Юсеин стана международна и европейска шампионка по битка, като донесе единствения златен орден за България от международни шампионати в олимпийска дисциплинираност през 2018 година Това ѝ донесе и оценката Спортист на годината, връчено в края на декември . Юсеин има и две сребра зад тила си, извоювани през 2012 и 2013 година. Тази година обаче се оказа повратна в кариерата на Тайбе, която покори международния връх и зарадва цяла България. Преди нея пък Биляна Дудова завоюва сребро в категорията до 57 кг. Шестото място на Александра Жекова в сноуборда пък беше най-силният резултат на страната в зимните олимпийски игри в Пьонгчанг.
Най-добрият български плувец сега Антъни Иванов се класира за финала на 200 метра бътърфлай. Иванов даде шесто време в сериите - 1:51.81 минута, като това е и народен връх в дисциплината. Той усъвършенства личното си достижение от 2016 година в Канада - 1:54.80 минута. Той усъвършенства още два национални върха по време на международното състезание по плуване в дребен басейн в Ханчжоу. Той счупи достиженията на 50 метра бътерфлай и на 200 метра свободен жанр за мъже в четвъртия ден на шампионата на планетата. На 50 метра бътерфлай Иванов финишира 30-и в сериите с време 23.42 секунди и си върна върха в дисциплината, който за малко бе владеене на Иван Алмаджиев - 23.81. През август приключи на 8-о място във финала на Европейското състезание по плуване в дисциплината 200 метра бътерфлай.
Изминалата година бе невероятна и за една млада вяра в леката атлетика. Пловдивчанката Александра Начева стана международна шампионка за девойки до 20 години в Тампере (Финландия), въпреки че към момента е 17-годишна. Малко по-късна надарената българка сграбчи златото на младежките Олимпийски игри в Буенос Айрес (Аржентина). Тя стана сребърна медалистка на Европейското състезание до 18 години в Гьор (Унгария). На балканско равнище Александра взе трофеи в зала в София на състезание до 20 години на троен скок и в Истанбул до 18 години на скок на дължина и на троен скок. Постижението от 14.18 метра от Световното състезание е най-хубаво в света за годината за девойки под 20 години и европейски връх до 18 години. С това достижение тя получи квота за присъединяване на Европейското състезание в Берлин.
Втората в класацията за най-хубав състезател Мирела Демирева пък завоюва сребърен орден от Европейското състезание по лека атлетика в Берлин. Българската скачачка в скока на височина преодоля 200см, което се оказа задоволително за оценката. Преодолените 200см от Демирева са подравнен нейн персонален връх. През тази година тя също преодоля един път 200-те сантиметра.
Сестрите Габриела и Стефани Стоеви станаха европейски шампионки по бадминтон . Момичетата от Хасково победиха на двойки, откакто на финала в Уелва, Испания, разгромиха френския дует Ане Тран и Емили Лефел с 2:0 гейма (12, 10) единствено за 42 минути игра на корта.
Ансамбълът ни по художествена гимнастика в състав Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова, също направи възторг. През годината грациите завоюваха от Световното състезание в София бронзов орден в многобоя, който им обезпечи квота за Олимпийските игри в Токио 2020 година, и купата на пет обръча. От Европейското гимнастичките завоюваха злато на 3 топки и 2 въжета и бронзови оценки в многобоя и отборното класиране дружно с девойките самостоятелно.
Надежда за българския народен тим и нормалното статукво в Първа лига
Краят на сезон 2017/2018 в Първа професионална лига не предложи нищо непредвидено за родните ентусиасти. През май месец Лудогорец подвигна своята седма поредна шампионска купа и си подсигурява присъединяване в Шампионска лига. Разградчани, отпред с Димитър Димитров – Херо, си подсигуряваха оценката още през април и още веднъж демонстрираха, че останалите тимове са към момента доста зад тях в игрово отношение. Въпреки шампионската купа, Херо не остана в Разград . В началото на юни бе назначен Пауло Аутори за основен управител на тима. Това обаче не се хареса на родния експерт и неотложно напусна клуба, оставяйки Аутори. И неговото царство в Разград обаче не продължи дълго . С подновяването на новия сезон и неособено положителното показване на „ орлите “ в Европа за техните стандарти – Аутори си потегли бързо-бързо. По този метод се стигна до изненандващото за множеството назначение на Антони Здравков за старши-треньор. Трябва да отбележим обаче, че от началото на новия сезон 2018/2019 разградчани отнасят съществени рецензии за играта си. Въпреки че играха в групите на Лига Европа, където обаче не записаха нито една победа , и са безапелационни водачи в родното състезание – е видно за всички, че тимът е свалил от класата си , която наложи през последните години. Лудогорец продължава да е най-хубавият тим в България, само че към този момент разликата с останалите не е толкоз огромна, колкото преди.
И в случай че не бяха неверните стъпки на Левски и на ЦСКА, както и не малко противоречиви отсъждания в интерес на разградчани, то шампионата, може би, нямаше да наподобява толкоз предрешено още от в този момент. Като стана въпрос за главните съперници на „ орлите “, то и за двата отбора 2018 година не може да се смята за сполучлива. „ Сините “ за следващ път се показаха доста нерешително, само че в края на сезона демонстрираха мощни игри и стигнаха до край за Купата на България, където отстраниха „ алените “. Само, с цел да се стигне до край със Славия, който обаче бе изгубен след осъществявания на дузпи . Тогава, воден от Делио Роси, тимът изигра мощен мач, атакуваше непрекъснато и сътвори куп положения, за разлика от „ белите “, които не смееха да излязат от половината си. Мач, който може да остане в учебниците като изложение против неналичието на шанс. Нямаше никакво подозрение кой е по-добрият тим на Националния стадион „ Васил Левски “, само че все пак купата отиде при Славия. Няма по какъв начин обаче да не споменем и невероятния мач, който направи вратарят Георги Петков. Опитният пазач сътвори превъзходни спасявания, с цел да помогне на тима си. „ Белите “ обаче не съумяха да стигнат до втори трофей, защото изгубиха от Лудогорец за Суперкупата на България. Въпреки изгубения край от „ Герена “ не уволниха Делио Роси, само че не задълго. След срамно отпадане от лихтенщайнския Вадуц италианецът се сбогува с Левски . С новия сезон се появи появи и малко светлина на „ Герена “. Пристигна Славиша Стоянович за треньор, който бързо стимулира тима и върна настроението . До известно време тимът даже бе водач в класирането, само че след отпадане на 1/8-финал за Купата на България от Черно море безусловно всичко се прекатурна и към този момент тимът е на 10 точки от Лудогорец. И това даже към този момент не е най-големият проблем за почитателите на отбора. За „ Весела Коледа “ дойде предизвестие от УЕФА, което може да изхвърли Левски от Европа за 2 години , в случай че не платят малко над 2 млн. лв. до 28 февруари. Така, въпреки и без футбол празниците за „ сините “ почитатели се скапаха.
2018 година не донесе трофей и на ЦСКА. Извън футболния терен бяха оповестени две огромни вести за тима от „ Армията “ – първо, че ще може да взе участие в европейските клубни шампионати , а втората, че 8-те милиона за емблемата на ЦСКА бяха платени . Иначе, както е по остаряла футболна традиция и „ алените “ смениха няколко треньора. Първо Христо Янев размени Стамен Белчев след края на предишния сезон. Легендата на отбора обаче бе единствено за няколко месеца – до назначението на Нестор Ел Маестро. Роден в Сърбия, само че живял във Англия, Ел Маестро заинтригува всички с автобиографията си. Сменял няколко пъти името си, минал през Бундеслигата, печелил купата със Спартка Търнава. Той обаче към момента не съумява да завоюва напълно доверието на почитателите . Не толкоз поради странните си изявления от време на време, а поради това, че откогато е отпред ЦСКА към момента не може да завоюва дерби мач . Заради това и на „ Армията “ се прибягна до интерсен ход, който може да претърпи развиване в бъдеще. А точно назначението на някогашния треньор на Левски и Литекс Люпко Петрович като съветник на клуба. Каква обаче тъкмо ще бъде неговата служба и дали няма да афектира на работата на Ел Маестро ще стане ясно през 2019 година.
Интересна бе миналата година и за българския народен тим. В края на януари стана ясно, че България ще бъде в една група в новия шампионат на УЕФА Лигата на нациите с тимовете на Норвегия, Кипър и Словения. Очаквания към „ лъвовете “ този път бяха сведени до най-малко, а и от щаба, отпред с Петър Хубчев също не поставяха изключително високи цели. Въпреки това националите ни направиха една много прилична акция в шампионата и даже малко не им доближи да завършат преди всичко, и да играят плейофи за място на Евро 2020. В Лигата на нациите тимът ни стартира с три следващи победи и ентусиазира почитателите. След това обаче последваха три следващи равенства и в крайното класиране Норвегия приключва с 13 точки, а България – с 11. Кипър остана на трето място с пет, а Словения финален в групата с едвам три точки.
Националният селекционер обаче сподели, че е приключил доста добра работа що се отнася до съблекалнята. Футболистите демонстрираха, че могат да играят като един и с дух да компенсират неналичието на огромни качества . През 2019 година следва огромно предизвикателство – квалификациите за Европейското състезание. Задачата ще е доста сложна, тъй като сме в една група с Англия, Чехия, Черна гора и Косово . Мачовете от квалификациите ще се проведат в интервала март - ноември 2019-а година, като тогава националите ни ще покажат дали имат воля и мощ за класиране на огромен футболен конгрес. На фона на всички тези събития, свързани с българския футбол. Борислав Михайлов бе избран отново за президент на Българския футболен съюз . Самият той бе обявявал, че не счита още веднъж да се кандидатира, само че се видя, че това него предпочитание се е изпарило. Михайлов е отпред на БФС от 2005 година и на тези избори е избран отново за четвърти следващ път. А дали този мандат ще бъде запомнен с нещо по-добро от предходните... Всички се надяваме.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ