The Wall Street Journal: 2018 - най-силната следкризисна година за американската икономика
2018 ще остане в историята като една от най-силните години за американската икономика. Тя беше и най-добрата от деветте години на възстановяването след световната финансова криза, но запазването на тази тенденция и през 2019 г. е под въпрос, пише The Wall Street Journal.
Безработицата падна до 49-годишно дъно през ноември, до ниво от 3.7%, брутният вътрешен продукт отбеляза ръст от 3% през третото тримесечие, инфлацията достигна поставената от Федералния резерв цел от 2%, но без да я надхвърля, а заплатите продължават да растат.
Позитивните икономически ефекти се усещат дори и от малцинствата и социално слабите, които често остават встрани от циклите на икономически растеж. Нивото на безработица сред афроамериканските граждани на САЩ се понижи до 5.9% през ноември - най-ниското равнище от 1972 г. насам.
При хората без средно образование тя е на ниво от 5.1%. Толкова ниски стойности не са отчитани от 1992 г., когато започва отделното събиране на статистически данни за тази социална група.
Политиката на правителството изигра значителна роля за силния ръст на американската икономика, но много експерти се притесняват, че с отслабването на тези ефекти темповете на възстановяването може да се забавят значително, пише WSJ.
Сред секторите, които демонстрират най-силни показатели, са отбраната, потребителското търсене и корпоративните инвестиции в технологично оборудване. Има обаче и такива, които изостават от средните темпове на растеж през 2018 г. Сред тях са продажбите на нови автомобили, инвестициите на индустриалния сектор и строителството на нови жилища.
Намаляването на данъците върху доходите, комбинирано с ниската безработица и ръста на заплатите, увеличи разполагаемия доход на американците и подкрепи увеличаването на потребителските разходи. Отстъпките, които държавната хазна направи за корпоративните налози, пък подкрепи инвестициите в бизнеса.
Сделката за бюджета, която бе сключена между републиканците и демократите през февруари, осигури значително увеличаване на разходите за отбрана, както и тези на шатско и регионално ниво.
Позитивната тенденция успя да убеди Федералния резерв, че трябва да продължи с повишаването на лихвените проценти. През 2018 г. основната лихва в САЩ беше повишена на три пъти до 2.25 на сто, като се очаква и още една стъпка на декемврийското заседание на институцията, което ще се проведе тази седмица.
Централните банкери считат, че увеличението на лихвите е необходимо, за да се избегне " прегряването " на икономиката, рязкото повишение на инфлацията и образуването на нови пазарни " балони ". Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обаче открито критикува Фед за затягането на монетарната политика. Според държавния глава тези дейстивя могат да подкопаят възстановяването на американската икономика.
До този момент обаче единствено в жилищния сектор и строителството, които по принцип са чувствителни към лихвените равнища, бе регистрирано известно забавяне.
И въпреки нападките на президента към Федералния резерв, действията на самия Тръмп през изминалата 2018 г. също поставиха под заплаха дейността и печалбите на американските компании. Той наложи по-високи мита върху вноса на стомана, алуминий, соларни панели и други продукти, като основната " мишена " беше Китай.
Митата засегнаха китайски стоки на стойност 250 млрд. долара. Тръмп заплашва и с въвеждането на нови търговски бариери за вноса на автомобили, които биха засегнали и европейските компании.
Президентът на САЩ оказа натиск върху съседите си Канада и Мексико да подпишат ревизирана версия на Северноамериканското търговско споразумение, известно като НАФТА.
Тръмп се надява, че твърдата му външнотърговска политика ще привлече повече инвестиции в САЩ и ще подкрепи износа на страната. До този момент обаче тя доведе единствено до забавяне на глобалния растеж и увеличаване на политическото напрежение между Вашингтон и неговите основни търговски партньори, пише още WSJ.
Изданието припомня, че 2018 г. стартира с ръст на почти всички водещи световни икономики, но в края на годината много от " локомотивите " на световния растеж, като Германия, Япония и Китай, отчитат признаци на забавяне.
На финансовите пазари също започват да се появяват предупредителни сигнали. Възходящият тренд бе прекъснат в началото на октомври, когато водещите борсови индекси на Уолстрийт отчетоха рязко понижение. Доходността по 2-годишните американски държавни облигации се повиши и доближи тази по 10-годишните, " обръщайки " кривата на доходността - сигнал, който в миналото често е бил предвестник на рецесията.
Могат ли добрите времена за американската икономика да продължат и през 2019 г.? Всичко зависи от това докога ще се запазят положителните ефекти от фискалните стимули, с колко ще бъдат повишени лихвите от страна на Фед и докъде ще стигне Доналд Тръмп в агресивната си реторика по въпросите на външната търговия.
Безработицата падна до 49-годишно дъно през ноември, до ниво от 3.7%, брутният вътрешен продукт отбеляза ръст от 3% през третото тримесечие, инфлацията достигна поставената от Федералния резерв цел от 2%, но без да я надхвърля, а заплатите продължават да растат.
Позитивните икономически ефекти се усещат дори и от малцинствата и социално слабите, които често остават встрани от циклите на икономически растеж. Нивото на безработица сред афроамериканските граждани на САЩ се понижи до 5.9% през ноември - най-ниското равнище от 1972 г. насам.
При хората без средно образование тя е на ниво от 5.1%. Толкова ниски стойности не са отчитани от 1992 г., когато започва отделното събиране на статистически данни за тази социална група.
Политиката на правителството изигра значителна роля за силния ръст на американската икономика, но много експерти се притесняват, че с отслабването на тези ефекти темповете на възстановяването може да се забавят значително, пише WSJ.
Сред секторите, които демонстрират най-силни показатели, са отбраната, потребителското търсене и корпоративните инвестиции в технологично оборудване. Има обаче и такива, които изостават от средните темпове на растеж през 2018 г. Сред тях са продажбите на нови автомобили, инвестициите на индустриалния сектор и строителството на нови жилища.
Намаляването на данъците върху доходите, комбинирано с ниската безработица и ръста на заплатите, увеличи разполагаемия доход на американците и подкрепи увеличаването на потребителските разходи. Отстъпките, които държавната хазна направи за корпоративните налози, пък подкрепи инвестициите в бизнеса.
Сделката за бюджета, която бе сключена между републиканците и демократите през февруари, осигури значително увеличаване на разходите за отбрана, както и тези на шатско и регионално ниво.
Позитивната тенденция успя да убеди Федералния резерв, че трябва да продължи с повишаването на лихвените проценти. През 2018 г. основната лихва в САЩ беше повишена на три пъти до 2.25 на сто, като се очаква и още една стъпка на декемврийското заседание на институцията, което ще се проведе тази седмица.
Централните банкери считат, че увеличението на лихвите е необходимо, за да се избегне " прегряването " на икономиката, рязкото повишение на инфлацията и образуването на нови пазарни " балони ". Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обаче открито критикува Фед за затягането на монетарната политика. Според държавния глава тези дейстивя могат да подкопаят възстановяването на американската икономика.
До този момент обаче единствено в жилищния сектор и строителството, които по принцип са чувствителни към лихвените равнища, бе регистрирано известно забавяне.
И въпреки нападките на президента към Федералния резерв, действията на самия Тръмп през изминалата 2018 г. също поставиха под заплаха дейността и печалбите на американските компании. Той наложи по-високи мита върху вноса на стомана, алуминий, соларни панели и други продукти, като основната " мишена " беше Китай.
Митата засегнаха китайски стоки на стойност 250 млрд. долара. Тръмп заплашва и с въвеждането на нови търговски бариери за вноса на автомобили, които биха засегнали и европейските компании.
Президентът на САЩ оказа натиск върху съседите си Канада и Мексико да подпишат ревизирана версия на Северноамериканското търговско споразумение, известно като НАФТА.
Тръмп се надява, че твърдата му външнотърговска политика ще привлече повече инвестиции в САЩ и ще подкрепи износа на страната. До този момент обаче тя доведе единствено до забавяне на глобалния растеж и увеличаване на политическото напрежение между Вашингтон и неговите основни търговски партньори, пише още WSJ.
Изданието припомня, че 2018 г. стартира с ръст на почти всички водещи световни икономики, но в края на годината много от " локомотивите " на световния растеж, като Германия, Япония и Китай, отчитат признаци на забавяне.
На финансовите пазари също започват да се появяват предупредителни сигнали. Възходящият тренд бе прекъснат в началото на октомври, когато водещите борсови индекси на Уолстрийт отчетоха рязко понижение. Доходността по 2-годишните американски държавни облигации се повиши и доближи тази по 10-годишните, " обръщайки " кривата на доходността - сигнал, който в миналото често е бил предвестник на рецесията.
Могат ли добрите времена за американската икономика да продължат и през 2019 г.? Всичко зависи от това докога ще се запазят положителните ефекти от фискалните стимули, с колко ще бъдат повишени лихвите от страна на Фед и докъде ще стигне Доналд Тръмп в агресивната си реторика по въпросите на външната търговия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ