В биткойни, моля
2017 е годината на безспорните върхове на вложенията във виртуални валути
Още по тематиката
Нов правилник ще подсигурява, че правата ни повече няма да бъдат подценявани от админите
Необходима е нова правна рамка за противопоставяне, отговаряща на провокациите на актуалните бизнес условия
Договорите по този вид кредитиране нормално са по британското право
Или по какъв начин да се защитим, в случай че длъжникът е разпродал имуществото си
В българското законодателство и в това на множеството страни няма формулировка какво е виртуална валута.
Виртуалните пари са носители на стойност, която не е приета от страната.
Към сегашния миг съществуват повече от 200 виртуални валути.По доста белези държанието на вложителите във финансови принадлежности през 2017 година наподобява на държанието им през 1999 година - началото на спукването на балона от вложения в интернет фирмите ( ). Както множеството неща в природата, икономическото развиване не протича безпрепятствено, то се развива на цикли, подеми и намаления се редуват. Спукването на дотком балона беше кулминационната точка на напредък, който, въпреки и да донесе загуба за милиарди на едни (), докара до устойчиво развиване и дълготрайни облаги за други - и Amazon.
Големият резултат, настъпил след спукването, беше дигитализирането на живота ни. Натрупаните средства в резултат на няколкото години вложения в хай-тек компании доведоха до построяването на промишленост, която в последна сметка сътвори (или стабилно разви) 3D принтерите, смарт телефоните, дронове за всекидневна приложимост, коли без водачи, хуманоидни роботи у дома, и не на последно място - виртуалните валути, на които е отдадена и тази публикация. В IT промишлеността в този момент в България по неофициални данни са заети към 40 хиляди души, формиращи 2.3% от Брутният вътрешен продукт. Огромният й растеж за няколко години явно е обвързван с цифровия път, по който е тръгнало икономическото развиване на планетата.
Светът е навлязъл в Четвъртата индустриална гражданска война (най-често определяна като размиване на линиите сред физическа, цифрова и биологична сфера). ъм днешна дата преместването на парична стойност от което и да е кътче на света до което и да е друго такова може да отнеме тъкмо 2 мин. и да коства на наредителя тъкмо 0 (нула) парични единици. Каквото и да ви изясняват чиновниците на българските банки.
Виртуални валути
2017 е годината на безспорните върхове на вложенията във виртуални валути. Какво кара хората да влагат парите си в нещо, което действително е нищо? Какво ги кара да имат вяра на нещо, което е нерегулирано, негарантирано и в последна сметка толкоз спекулативно, че цената му може да варира с няколкостотин % в границите на часове?
Държавите имат разнообразни подходи към виртуалните валути. Някъде са неразрешени, другаде не. Това, което ги сплотява, е неналичието на формулировка на виртуална валута. В българското законодателство и в това на множеството страни няма такава. Според Европейския банков орган1 (ЕБО) виртуалните валути съставляват цифрово изображение на стойност, което не е издадено от централна банка или обществен орган на власт и което не е наложително обвързвано с така наречен фиатни пари (евро, лев, $ и така нататък – законно платежно средство, открито с държавен акт).
Виртуалните пари обаче са признати от физическите и юридически лица като средство за заплащане и могат да бъдат прехвърляни, съхранявани или търгувани електронно. Тоест виртуалните пари са носители на стойност, която не е приета от страната. Една от главните разлики сред виртуални и фиатни пари, която апологетите на виртуалните валути непрестанно акцентират, е, че виртуалните пари са стеснен брой2. И това ограничаване е заложено в кода им. Което е автоматизирана гаранция за цената им при равни равнища на доверие от страна на ползващите ги. За разлика от фиатните, където държавните управления могат да емитират когато и колкото си изискат. Което, несъмнено, е изискване за тяхното поевтиняване след колапса на Бретънуудската система.
От техническа позиция виртуалната валута може да се дефинира като цифров токен (жетон), основан върху блокчейн технология3 като част от децентрализиран софтуерен протокол.
В едно от дребното решения на български съд4 категорично се споделя, че " виртуалната валута " биткойн " не съставлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с " биткойн " не са контролирани от настоящото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация ". За да стигне до това решение, съдът е получил и мненията на Българска национална банка (БНБ) и Комисия за финансов контрол (КФН), които са с аналогични заключения. Вследствие на горното към днешна дата би трябвало да създадем няколко значими правни изводи за виртуалните валути от позиция на българското законодателство:
- Виртуалните валути не са " парични средства " по смисъла на Валутния закон;
- Виртуалните валути не са " средства " по смисъла на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС);
- Виртуалните валути не са електронни пари по смисъла на ЗПУПС. Последните съставляват парична стойност, приета от страната и съхранявана по електронен начин;
- Виртуалните валути не са " скъпи бумаги " или " финансови принадлежности " по смисъла на Закона за пазарите на финансови принадлежности (ЗПФИ).
Горните изводи обаче не са крайни. Тук е доста значимо да се означи да вземем за пример, че ЗПФИ изброява типове финансови принадлежности, като законът на няколко места показва, че други деривативни контракти (които не са категорично посочени в ЗПФИ) могат да бъдат финансови принадлежности. Така че правилният извод е, че дали дадена виртуална валута е финансов инструмент или не по ЗПФИ, зависи най-много от метода, по който е структурирана валутата. Тоест от това какви права предлага валутата на нейните държатели. Ако тя има характерностите на дериват, тя следва да бъде счетена за финансов инструмент, даже и при сегашната редакция на българското законодателство.
Към сегашния миг съществуват повече от 200 виртуални валути5. Повечето от тях бяха основани и публикувани в резултат на така наречен ( или първично предложение на монети). -тата са структурирани напълно по сходство на -тата (първични обществени предлагания на финансови инструменти) с тази разлика, че до момента в който -тата са контролирани и строго следени от надзорните органи, към сегашния миг при -тата не съществува безспорна никаква дейна регулация.
Обърнете внимание на думата " дейна ". Със сигурност някои от към този момент издадените виртуални валути попадат в дефиницията на финансов инструмент според федералното законодателство на САЩ6 да вземем за пример. И такива виртуални валути не следва да се оферират на американски граждани7. При всички -та няма нормативно открити гаранции за вложителите и нормативни отговорности за емитентите (освен, несъмнено, зародилите облигационни връзки сред страните). Въпреки тези неналичия обаче единствено от началото на 2017 година до момента, емитентите на виртуални валути събраха 1.3 милиарда $ от -та8. Лесният метод на набиране на пари посредством -та докара до това, че някои сдружения започнаха да ги провеждат, без действително да имат задоволително първокласен артикул, върху който да изградят своята валута. В последното (приключило на 14 юли) и най-голямо до момента виртуалната валута съумя да набере 208 млн. $ за 14 дни. Бумът на вложенията във виртуални валути кара доста наблюдаващи да одобряват, че началото на спукването на капиталовия балон при виртуалните валути е настъпило9.
Кое е несъмнено
Както в множеството сфери на живота ни, нормативните празноти не стопират данъчните органи да потърсят обществените ни отговорности.
В мнение на Национална организация за приходите (НАП) от 2.04.2014 година " приходите от продажба на валутата биткойн се третират като приходи от продажба на финансов актив. Облагаемият приход и данъчната основа в тези случаи е сумата от осъществените през годината облаги, избрани за всяка съответна договорка, понижена със сумата от осъществените през годината загуби, избрани за всяка съответна договорка. Реализираната облага или загуба се дефинира, като продажната цена се понижава с цената на придобиване на финансовия актив ". Данъчни консултанти или самите Национална агенция за приходите следва да изтълкуват дали това мнение би се прилагало и във връзка с приходите от търговия с други виртуални валути с изключение на биткойн. Сигурното обаче е, че облагата ви от покупко-продажби с биткойн предстои на обявление.
Правни въпроси
Като всяка нова технология, чието контролиране занапред следва, правните въпроси са доста и извънредно забавни.
От позиция на вложителите:
- Какви права получавам с покупката на дадена виртуална валута?
- Имам ли гаранции, че борсата, посредством която закупувам валута, няма да банкрутира или просто затвори?
- Как ще си върна парите следователно?
- Какво става, в случай че виртуалният ми портфейл изчезне?
- Какво става, в случай че някой придобие над 51% от компютрите, поддържащи блокчейна, върху който е учредена валутата?
- Какво става, в случай че някой успее да прокара софтуерен рилийз, който пренапише по друг метод записите в блокчейна?
- До каква степен ме пази Законът за отбрана на потребителите?
- Срещу кого и по какъв начин ще си осигуря правосъдна отбрана, в случай че виртуалната валута, за която съм платил, просто не постъпи в портфейла ми? От позиция на основателите на нова виртуална валута:
- В коя пълномощия и какъв тип сдружение емитент да записвам?
- Попада ли в дефиницията на финансов инструмент виртуалната валута, която сътворявам?
- Как и дали би трябвало да разпознавам вложителите във виртуална валута?
- Колко и каква информация би трябвало да разкрия преди -то?
- Трябва ли сорс кодът да е обществен?
- Какви текстове да включва в общите условия на -то?
Бавно, само че постъпателно авторитетни институции стартират да оферират разнообразни ограничения за регулация на виртуалните валути. Въпрос на време е националните законодатели да се включат. В едно от последните си мнения по тематиката от 11 август 2016 година 10 ЕБО предлага онлайн тържищата за търговия на виртуални валути и лицата, предлагащи услугата " онлайн портфейл за виртуални валути ", да бъдат включени измежду лицата, задължени да съблюдават ограниченията против изпиране пари. По създание тази самодейност ще бъде част от 5-ата инструкция по отношение на ограниченията против изпиране на пари и действително ще отвори вратата за регулаторни ограничения във връзка с тържища и виртуални портфейли.
Европейският контролен орган за пазарите и скъпите бумаги също регистрира рисковете от и опциите за регулация на виртуалните валути11.
Силно евентуално е също по този начин американската да дефинира виртуалните валути като финансов инструмент. И с това да урегулират както издаването, по този начин и търговията, вътрешната информация, злоупотреби на пазара и всички други съпътстващи финансовите принадлежности регулации.
Безспорно е, само че по всички проличава, че изброените авторитетни органи осъзнават този риск, че евентуалната регулация може да има отрицателно въздействие не толкоз върху спекулативната страна на виртуалните валути (което като цяло е желателно), колкото върху иновационния миг, който те съдържат в себе си (което е нежелателно). Последното не би трябвало и не следва да бъде ограничавано.
Заключение
Най-голямото достолепие на виртуалните валути е, че те се базират на технология, която има капацитета да промени метода, по който живеем. Блокчейнът (на който ще бъде отдадена обособена статия) разрешава данните да се съхраняват криптирано по децентрализиран метод, в консенсусна система, в която няма обединен админ. Един запис на данни в системата подсигурява неговата безкрайност и неизменност. Записът в системата не допуска медиатори. Сега си представете по какъв начин тази система ще повлияе на покупко-продажбите с парцели, МПС-та, на другите регистри, които имаме - имотни, търговски и така нататък Най-голямата виртуална валута - биткойн, е основана само на блокчейн и всяка договорка се валидира от хилядите компютри в системата. Ако даже и един компютър даде сигнал " не ", договорка с биткойн не може да се случи.
Блокчейнът ще разреши интернет (глобалната мрежа от свързани компютри) да се раздели на доста дребни самостоятелни такива мрежи. Даден указател с информация ще бъде съхраняван по едно и също време от ползвателите й, без да има потребност (или тя ще е минимална) от интервенция на централен орган - организация по вписванията да вземем за пример (каквито проби сега интензивно се правят в Англия, Швеция, Нова Зеландия, Дубай, Грузия, и др.). Някои страни ще трансформират изборните си системи – първа, по всички проличава, че ще е Естония.
Макар и не нова, блокчейн технологията става известна с помощта на биткойн и останалите виртуални валути. Инвестиционният балон, който сега се надува в тази промишленост, рано или късно ще се спука, само че очакванията, че акумулираният капитал ще докара до структурни промени, са огромни.
Как ще отговори правото на всичко това зависи от нас. Колкото и нова да е дадена технология, одобрените с епохи право на благосъстоятелност и облигационни права не отпадат. Както постоянно, нормативната мощ на фактическото (по проф. Живко Сталев) изпреварва позитивното право.
Инвеститорите следва да знаят, че въпреки и мъчно реализируеми, те въпреки всичко имат права при положение на неточни покупко-продажби с виртуална валути. Емитентите на такива валути от своя страна следва доста деликатно да структурират -то, с цел да се възползват от към момента наличните неналичия на регулация.
Тази публикация не е юридически съвет и нито създателят, нито адвокатско сдружение " Точева и Мандажиева " носят отговорност за дейности, свързани с информация в публикацията. Материята " виртуални валути " е интердисциплинарна, в развой на динамично развиване е и постоянно визира повече от една правна система. Съветваме всички заинтересувани да потърсят самостоятелен съвет по отношение на дейности, които считат да подхващат във връзка с виртуални валути.
Контакти на създателя: 1 2 Броят биткойни да вземем за пример, които ще бъдат издадени, е стеснен на 21 млн.3 Повече за блокчейна в обособена публикация 4 Решение №834 от 24.04.2015 година на САС по в. гр. д. №984/2015 г.5 Освен най-известната – биткойн – други доста известни са етер, рипъл, лайткойн, даш, монеро.6 Известният Howey тест, изведен от Върховния съд на Съединени американски щати в делото Securities and Exchange Commission v. W. J. Howey Co., (1946)7 Това е и повода доста общи условия на платформи за виртуални валути да съдържат експлицитни текстове, че платформата не предлага принадлежности на американски жители.8 9 10 11
Още по тематиката
Нов правилник ще подсигурява, че правата ни повече няма да бъдат подценявани от админите
Необходима е нова правна рамка за противопоставяне, отговаряща на провокациите на актуалните бизнес условия
Договорите по този вид кредитиране нормално са по британското право
Или по какъв начин да се защитим, в случай че длъжникът е разпродал имуществото си
В българското законодателство и в това на множеството страни няма формулировка какво е виртуална валута.
Виртуалните пари са носители на стойност, която не е приета от страната.
Към сегашния миг съществуват повече от 200 виртуални валути.По доста белези държанието на вложителите във финансови принадлежности през 2017 година наподобява на държанието им през 1999 година - началото на спукването на балона от вложения в интернет фирмите ( ). Както множеството неща в природата, икономическото развиване не протича безпрепятствено, то се развива на цикли, подеми и намаления се редуват. Спукването на дотком балона беше кулминационната точка на напредък, който, въпреки и да донесе загуба за милиарди на едни (), докара до устойчиво развиване и дълготрайни облаги за други - и Amazon.
Големият резултат, настъпил след спукването, беше дигитализирането на живота ни. Натрупаните средства в резултат на няколкото години вложения в хай-тек компании доведоха до построяването на промишленост, която в последна сметка сътвори (или стабилно разви) 3D принтерите, смарт телефоните, дронове за всекидневна приложимост, коли без водачи, хуманоидни роботи у дома, и не на последно място - виртуалните валути, на които е отдадена и тази публикация. В IT промишлеността в този момент в България по неофициални данни са заети към 40 хиляди души, формиращи 2.3% от Брутният вътрешен продукт. Огромният й растеж за няколко години явно е обвързван с цифровия път, по който е тръгнало икономическото развиване на планетата.
Светът е навлязъл в Четвъртата индустриална гражданска война (най-често определяна като размиване на линиите сред физическа, цифрова и биологична сфера). ъм днешна дата преместването на парична стойност от което и да е кътче на света до което и да е друго такова може да отнеме тъкмо 2 мин. и да коства на наредителя тъкмо 0 (нула) парични единици. Каквото и да ви изясняват чиновниците на българските банки.
Виртуални валути
2017 е годината на безспорните върхове на вложенията във виртуални валути. Какво кара хората да влагат парите си в нещо, което действително е нищо? Какво ги кара да имат вяра на нещо, което е нерегулирано, негарантирано и в последна сметка толкоз спекулативно, че цената му може да варира с няколкостотин % в границите на часове?
Държавите имат разнообразни подходи към виртуалните валути. Някъде са неразрешени, другаде не. Това, което ги сплотява, е неналичието на формулировка на виртуална валута. В българското законодателство и в това на множеството страни няма такава. Според Европейския банков орган1 (ЕБО) виртуалните валути съставляват цифрово изображение на стойност, което не е издадено от централна банка или обществен орган на власт и което не е наложително обвързвано с така наречен фиатни пари (евро, лев, $ и така нататък – законно платежно средство, открито с държавен акт).
Виртуалните пари обаче са признати от физическите и юридически лица като средство за заплащане и могат да бъдат прехвърляни, съхранявани или търгувани електронно. Тоест виртуалните пари са носители на стойност, която не е приета от страната. Една от главните разлики сред виртуални и фиатни пари, която апологетите на виртуалните валути непрестанно акцентират, е, че виртуалните пари са стеснен брой2. И това ограничаване е заложено в кода им. Което е автоматизирана гаранция за цената им при равни равнища на доверие от страна на ползващите ги. За разлика от фиатните, където държавните управления могат да емитират когато и колкото си изискат. Което, несъмнено, е изискване за тяхното поевтиняване след колапса на Бретънуудската система.
От техническа позиция виртуалната валута може да се дефинира като цифров токен (жетон), основан върху блокчейн технология3 като част от децентрализиран софтуерен протокол.
В едно от дребното решения на български съд4 категорично се споделя, че " виртуалната валута " биткойн " не съставлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с " биткойн " не са контролирани от настоящото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация ". За да стигне до това решение, съдът е получил и мненията на Българска национална банка (БНБ) и Комисия за финансов контрол (КФН), които са с аналогични заключения. Вследствие на горното към днешна дата би трябвало да създадем няколко значими правни изводи за виртуалните валути от позиция на българското законодателство:
- Виртуалните валути не са " парични средства " по смисъла на Валутния закон;
- Виртуалните валути не са " средства " по смисъла на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС);
- Виртуалните валути не са електронни пари по смисъла на ЗПУПС. Последните съставляват парична стойност, приета от страната и съхранявана по електронен начин;
- Виртуалните валути не са " скъпи бумаги " или " финансови принадлежности " по смисъла на Закона за пазарите на финансови принадлежности (ЗПФИ).
Горните изводи обаче не са крайни. Тук е доста значимо да се означи да вземем за пример, че ЗПФИ изброява типове финансови принадлежности, като законът на няколко места показва, че други деривативни контракти (които не са категорично посочени в ЗПФИ) могат да бъдат финансови принадлежности. Така че правилният извод е, че дали дадена виртуална валута е финансов инструмент или не по ЗПФИ, зависи най-много от метода, по който е структурирана валутата. Тоест от това какви права предлага валутата на нейните държатели. Ако тя има характерностите на дериват, тя следва да бъде счетена за финансов инструмент, даже и при сегашната редакция на българското законодателство.
Към сегашния миг съществуват повече от 200 виртуални валути5. Повечето от тях бяха основани и публикувани в резултат на така наречен ( или първично предложение на монети). -тата са структурирани напълно по сходство на -тата (първични обществени предлагания на финансови инструменти) с тази разлика, че до момента в който -тата са контролирани и строго следени от надзорните органи, към сегашния миг при -тата не съществува безспорна никаква дейна регулация.
Обърнете внимание на думата " дейна ". Със сигурност някои от към този момент издадените виртуални валути попадат в дефиницията на финансов инструмент според федералното законодателство на САЩ6 да вземем за пример. И такива виртуални валути не следва да се оферират на американски граждани7. При всички -та няма нормативно открити гаранции за вложителите и нормативни отговорности за емитентите (освен, несъмнено, зародилите облигационни връзки сред страните). Въпреки тези неналичия обаче единствено от началото на 2017 година до момента, емитентите на виртуални валути събраха 1.3 милиарда $ от -та8. Лесният метод на набиране на пари посредством -та докара до това, че някои сдружения започнаха да ги провеждат, без действително да имат задоволително първокласен артикул, върху който да изградят своята валута. В последното (приключило на 14 юли) и най-голямо до момента виртуалната валута съумя да набере 208 млн. $ за 14 дни. Бумът на вложенията във виртуални валути кара доста наблюдаващи да одобряват, че началото на спукването на капиталовия балон при виртуалните валути е настъпило9.
Кое е несъмнено
Както в множеството сфери на живота ни, нормативните празноти не стопират данъчните органи да потърсят обществените ни отговорности.
В мнение на Национална организация за приходите (НАП) от 2.04.2014 година " приходите от продажба на валутата биткойн се третират като приходи от продажба на финансов актив. Облагаемият приход и данъчната основа в тези случаи е сумата от осъществените през годината облаги, избрани за всяка съответна договорка, понижена със сумата от осъществените през годината загуби, избрани за всяка съответна договорка. Реализираната облага или загуба се дефинира, като продажната цена се понижава с цената на придобиване на финансовия актив ". Данъчни консултанти или самите Национална агенция за приходите следва да изтълкуват дали това мнение би се прилагало и във връзка с приходите от търговия с други виртуални валути с изключение на биткойн. Сигурното обаче е, че облагата ви от покупко-продажби с биткойн предстои на обявление.
Правни въпроси
Като всяка нова технология, чието контролиране занапред следва, правните въпроси са доста и извънредно забавни.
От позиция на вложителите:
- Какви права получавам с покупката на дадена виртуална валута?
- Имам ли гаранции, че борсата, посредством която закупувам валута, няма да банкрутира или просто затвори?
- Как ще си върна парите следователно?
- Какво става, в случай че виртуалният ми портфейл изчезне?
- Какво става, в случай че някой придобие над 51% от компютрите, поддържащи блокчейна, върху който е учредена валутата?
- Какво става, в случай че някой успее да прокара софтуерен рилийз, който пренапише по друг метод записите в блокчейна?
- До каква степен ме пази Законът за отбрана на потребителите?
- Срещу кого и по какъв начин ще си осигуря правосъдна отбрана, в случай че виртуалната валута, за която съм платил, просто не постъпи в портфейла ми? От позиция на основателите на нова виртуална валута:
- В коя пълномощия и какъв тип сдружение емитент да записвам?
- Попада ли в дефиницията на финансов инструмент виртуалната валута, която сътворявам?
- Как и дали би трябвало да разпознавам вложителите във виртуална валута?
- Колко и каква информация би трябвало да разкрия преди -то?
- Трябва ли сорс кодът да е обществен?
- Какви текстове да включва в общите условия на -то?
Бавно, само че постъпателно авторитетни институции стартират да оферират разнообразни ограничения за регулация на виртуалните валути. Въпрос на време е националните законодатели да се включат. В едно от последните си мнения по тематиката от 11 август 2016 година 10 ЕБО предлага онлайн тържищата за търговия на виртуални валути и лицата, предлагащи услугата " онлайн портфейл за виртуални валути ", да бъдат включени измежду лицата, задължени да съблюдават ограниченията против изпиране пари. По създание тази самодейност ще бъде част от 5-ата инструкция по отношение на ограниченията против изпиране на пари и действително ще отвори вратата за регулаторни ограничения във връзка с тържища и виртуални портфейли.
Европейският контролен орган за пазарите и скъпите бумаги също регистрира рисковете от и опциите за регулация на виртуалните валути11.
Силно евентуално е също по този начин американската да дефинира виртуалните валути като финансов инструмент. И с това да урегулират както издаването, по този начин и търговията, вътрешната информация, злоупотреби на пазара и всички други съпътстващи финансовите принадлежности регулации.
Безспорно е, само че по всички проличава, че изброените авторитетни органи осъзнават този риск, че евентуалната регулация може да има отрицателно въздействие не толкоз върху спекулативната страна на виртуалните валути (което като цяло е желателно), колкото върху иновационния миг, който те съдържат в себе си (което е нежелателно). Последното не би трябвало и не следва да бъде ограничавано.
Заключение
Най-голямото достолепие на виртуалните валути е, че те се базират на технология, която има капацитета да промени метода, по който живеем. Блокчейнът (на който ще бъде отдадена обособена статия) разрешава данните да се съхраняват криптирано по децентрализиран метод, в консенсусна система, в която няма обединен админ. Един запис на данни в системата подсигурява неговата безкрайност и неизменност. Записът в системата не допуска медиатори. Сега си представете по какъв начин тази система ще повлияе на покупко-продажбите с парцели, МПС-та, на другите регистри, които имаме - имотни, търговски и така нататък Най-голямата виртуална валута - биткойн, е основана само на блокчейн и всяка договорка се валидира от хилядите компютри в системата. Ако даже и един компютър даде сигнал " не ", договорка с биткойн не може да се случи.
Блокчейнът ще разреши интернет (глобалната мрежа от свързани компютри) да се раздели на доста дребни самостоятелни такива мрежи. Даден указател с информация ще бъде съхраняван по едно и също време от ползвателите й, без да има потребност (или тя ще е минимална) от интервенция на централен орган - организация по вписванията да вземем за пример (каквито проби сега интензивно се правят в Англия, Швеция, Нова Зеландия, Дубай, Грузия, и др.). Някои страни ще трансформират изборните си системи – първа, по всички проличава, че ще е Естония.
Макар и не нова, блокчейн технологията става известна с помощта на биткойн и останалите виртуални валути. Инвестиционният балон, който сега се надува в тази промишленост, рано или късно ще се спука, само че очакванията, че акумулираният капитал ще докара до структурни промени, са огромни.
Как ще отговори правото на всичко това зависи от нас. Колкото и нова да е дадена технология, одобрените с епохи право на благосъстоятелност и облигационни права не отпадат. Както постоянно, нормативната мощ на фактическото (по проф. Живко Сталев) изпреварва позитивното право.
Инвеститорите следва да знаят, че въпреки и мъчно реализируеми, те въпреки всичко имат права при положение на неточни покупко-продажби с виртуална валути. Емитентите на такива валути от своя страна следва доста деликатно да структурират -то, с цел да се възползват от към момента наличните неналичия на регулация.
Тази публикация не е юридически съвет и нито създателят, нито адвокатско сдружение " Точева и Мандажиева " носят отговорност за дейности, свързани с информация в публикацията. Материята " виртуални валути " е интердисциплинарна, в развой на динамично развиване е и постоянно визира повече от една правна система. Съветваме всички заинтересувани да потърсят самостоятелен съвет по отношение на дейности, които считат да подхващат във връзка с виртуални валути.
Контакти на създателя: 1 2 Броят биткойни да вземем за пример, които ще бъдат издадени, е стеснен на 21 млн.3 Повече за блокчейна в обособена публикация 4 Решение №834 от 24.04.2015 година на САС по в. гр. д. №984/2015 г.5 Освен най-известната – биткойн – други доста известни са етер, рипъл, лайткойн, даш, монеро.6 Известният Howey тест, изведен от Върховния съд на Съединени американски щати в делото Securities and Exchange Commission v. W. J. Howey Co., (1946)7 Това е и повода доста общи условия на платформи за виртуални валути да съдържат експлицитни текстове, че платформата не предлага принадлежности на американски жители.8 9 10 11
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ