Синодът отказва съдействие за разкриване на бившите агенти на ДС в БПЦ
2004 година - фрагменти от разкола в църквата и намесата на страната и полицията, в чийто произход влизаше и нежеланието на част от клира и миряни да одобряват обединяване без църквата да се разграничи от тези свещенослужители, които са обслужвали тоталитарния режим. Днес БПЦ влиза в открит спор с Комисията по досиетата, като отхвърля да извърши законова наредба за откриване на някогашни сътрудници на Държавна сигурност
© Надежда Чипева Още по тематиката
Гърция гони съветски дипломати
11 юли 2018
Втори митинг пред синода за седмица, приканват патриарха за интервенция
Седмица след отхвърли на архиереите да одобряват македонската покана за честване пристрастеностите към момента не утихват
22 май 2018 Комисията по досиетата разгласява тази заран на уеб страницата си последните няколко писма, част от дългата си преписка с управителния орган на Българската православна черква (БПЦ) - Светия синод. От тях излиза наяве, че от години църквата отхвърля да сътрудничи на комисията в разкриването на някогашните чиновници на репресивната Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия в редиците си.
Според закона за досиетата на инспекция за принадлежност към тоталитарните служби подлежат и ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности , защото те правят обществена активност. На същото съображение на инспекция и оповестяване подлежат да вземем за пример и издателите и редколегиите на медиите, притежателите на социологически, рекламни и пиар организации, управлението на Българска академия на науките и нейните научни институти и независими звена, управителните органи на Българския лекарския съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския Червен кръст и още доста други.
Първото писмо с искане за даване на персоналните данни на всички, заемали управителни постове в БПЦ, избрани в нейния личен правилник, е било изпратено преди близо 7 години - на 4 ноември 2011 година - това излиза наяве от следващото писмо на ръководителя комисията Евтим Костадинов до патриарха от началото на юни т. година Ако се съди от посочените текстове от устава, става въпрос за църковните настоятелства и манастирските събори.
Законовият период за даването на тази информация е 14 дни след поискването, напомня Евтим Костадинов в писмото си до патриарх Неофит.
Отговорът от Синода, подписан от патриарха, е на практика отхвърли да се даде тази информация, като се твърди, че Синодът не разполагал с нужните данни. Наред с голям брой извинения от честен до административно-правен темперамент, в този отговор се изяснява, че Синодът не разполагал с данни за всички църковни настоятели в страната от 1989 година насам, още по-малко с ЕГН-то им и другите характерности. Сочи се да вземем за пример, че част от църковните настоятелства са миряни и това прави задачата още по-сложна. Патриархът даже поучава ръководителя на Комисията по досиетата да се обърне поотделно към всяка черква в страната за даването на търсената информация за църковните настоятелства, въпреки че малко преди този момент отбелязва, че такива описи с хиляди данни с имена и ЕГН-та на църковните настоятели няма и надали се пазят в самите енорийски църкви.
Според закона длъжностно лице, което не извърши обвързване по даване на данни се санкционира с санкция от 15 000 до 30 000 лева Ако и по-късно продължава отводът за даване на желаната информация, въпросът ще бъде отправен до съда.
Очаквайте подробности
© Надежда Чипева Още по тематиката
Гърция гони съветски дипломати
11 юли 2018
Втори митинг пред синода за седмица, приканват патриарха за интервенция
Седмица след отхвърли на архиереите да одобряват македонската покана за честване пристрастеностите към момента не утихват
22 май 2018 Комисията по досиетата разгласява тази заран на уеб страницата си последните няколко писма, част от дългата си преписка с управителния орган на Българската православна черква (БПЦ) - Светия синод. От тях излиза наяве, че от години църквата отхвърля да сътрудничи на комисията в разкриването на някогашните чиновници на репресивната Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия в редиците си.
Според закона за досиетата на инспекция за принадлежност към тоталитарните служби подлежат и ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности , защото те правят обществена активност. На същото съображение на инспекция и оповестяване подлежат да вземем за пример и издателите и редколегиите на медиите, притежателите на социологически, рекламни и пиар организации, управлението на Българска академия на науките и нейните научни институти и независими звена, управителните органи на Българския лекарския съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския Червен кръст и още доста други.
Първото писмо с искане за даване на персоналните данни на всички, заемали управителни постове в БПЦ, избрани в нейния личен правилник, е било изпратено преди близо 7 години - на 4 ноември 2011 година - това излиза наяве от следващото писмо на ръководителя комисията Евтим Костадинов до патриарха от началото на юни т. година Ако се съди от посочените текстове от устава, става въпрос за църковните настоятелства и манастирските събори.
Законовият период за даването на тази информация е 14 дни след поискването, напомня Евтим Костадинов в писмото си до патриарх Неофит.
Отговорът от Синода, подписан от патриарха, е на практика отхвърли да се даде тази информация, като се твърди, че Синодът не разполагал с нужните данни. Наред с голям брой извинения от честен до административно-правен темперамент, в този отговор се изяснява, че Синодът не разполагал с данни за всички църковни настоятели в страната от 1989 година насам, още по-малко с ЕГН-то им и другите характерности. Сочи се да вземем за пример, че част от църковните настоятелства са миряни и това прави задачата още по-сложна. Патриархът даже поучава ръководителя на Комисията по досиетата да се обърне поотделно към всяка черква в страната за даването на търсената информация за църковните настоятелства, въпреки че малко преди този момент отбелязва, че такива описи с хиляди данни с имена и ЕГН-та на църковните настоятели няма и надали се пазят в самите енорийски църкви.
Според закона длъжностно лице, което не извърши обвързване по даване на данни се санкционира с санкция от 15 000 до 30 000 лева Ако и по-късно продължава отводът за даване на желаната информация, въпросът ще бъде отправен до съда.
Очаквайте подробности
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ