200-годишен ясен в Перник лекува болести и премахва стреса. Чудодейното

200-годишен явен в Перник лекува заболявания и отстранява напрежението. Чудодейното дърво пораства, вградено в основите на дребен параклис, носещ името на Св. Пантелеймон. Корените му са се вплели в основите на православен манастир, който е съществувал в ранното Средновековие към мястото, където през днешния ден се намира Белодробната болница в миньорския град. Дали поради силата на светата обител или заради следващото знамение на природата, само че с целебната мощ на вековния явен борят заболявания и черпят сила хиляди перничани и посетители на града.
Често единствено с цел да се допрян до дървото, идват хора от цялата страна и даже от чужбина, описват локалните. Те споделят, че като постоят на мястото и опрат тил до дървото, им олеква. Дънерът, който е непрекъснато топъл, извлича напрежението, спуска го право в земята и като че ли зарежда биологичните акумулатори на човек.
Енергията на растението се долавя от съвсем всеки. Усещанията са разнообразни. Някои усещат утешение, други - пронизване в някои елементи на тялото. Трети описват за странни завихряния надълбоко в тях.
Дори с просто око върху вековния дънер могат да се видят

формирания, наподобяващи анатомични органи на човек.

Ако някой има проблеми със ставите или костите, умерено може да седне на мястото, наподобяващо на долни крака. Виждат се женски и мъжки полови органи, които оказват помощ при проблеми с простата, яйчниците и кисти при дамите. В горната част на ствола се виждат очертанията на мозък и на човешко ухо, които по вселенския закон за сходствата оказват лечебно влияние в същите елементи на човешкото тяло. Кората е изобразила и женска вътрешност и не една и две бездетни са се облягали на ясена с ясната вяра да заченат. По-нависоко в дървото има ниша, където бабите споделят, че е обликът на Света Богородица.
Почти няма човек от покрайнината, който да не е минал около мястото, където се извисява ясенът, и да не се е докоснал до дървото. Снежанка Тодорова, която от години се грижи за параклиса, когато за първи път влезнала в храма, почувствала утешение и лекост. Оттогава все е там. Много от болежките и проблемите, които имала, отшумели. Същото се случило и с мъжа й Кирил, който с удоволствие й помагал за храма.
Най-много хора се събират на храмовия празник на 27 юли по остарял жанр. Тогава църквата уважава младия светец Пантелеймон. Вечерта на 26 против 27 юли дворът на църквата се цялостни с хора, пристигнали да пренощуват на лечебното място.
Перничани са уверени, че неслучайно дървото, поникнало навръх това място, лекува. Плътно прилепнало към лявата стена на храма, тъкмо до олтара, вълшебното дърво

като че ли е антена, разпръскваща силата на иконите

Не е нужно да си набожен, с цел да го почувстваш. Защото даже и най-големите скептици признават, че си потеглят отсам с повече тонус, заредени и с хъс за живот.
Мястото е свято и е обвързвано с безименната легенда за Св. Иван Рилски, който е настойникът на Перник. В нея се споделя: "Като се подвигна, отиде в Периг (Перник) и откри скалисто място покрай реката, наречена Струма, и тук си направи обиталище. И пристигна при него ангел Господен и му рече: "Радвай се, служителю господен и събеседник на ангелите, направи, що ти е заповядано, стани отсам ". По тези думи от житие на светията, мнозина са търсили светите места, където Св. Иван се е отдавал на пост и молитва и безусловно служене на Бога. Стари хора от селото Перник описват, че техните предци са знаели къде на стръмните варовикови скали се намирали

"стъпките на свети Иван Рилски "

Днес има и догатки къде в местността Кървавото е пещерата, където той се прислонявал. Близо до нея, на закътано място в планината Голо бърдо, бил вдигнат манастирът "Св. Пантелеймон ". Той е издигнат в далечната 926 година. Това е една от най-старите християнски обители в Пернишко. През Х век в манастира живеели 20 монаси. В 1393 година, когато турците завладяват Перник, храмът е опожарен. Възстановен е през 1866 година, а през 1906 година е издигната новата постройка на църквата, която била осветена през 1921 година В наши дни тя е ограбвана няколо пъти, само че по положително стичане на събитията постоянно оставала непокътната дребна част от олтара. С дарения, направени през последните години, малко по малко храмът се изпълва с икони. Отскоро има и електричество, за което е помогнало управлението на Белодробната болница.

16 са хилядолетните дървета в Пернишко.

Повечето от тях са до църкви и манастири и за всяко едно се носят митове и легенди. Вековен дъб е разперил клони до храма "Успение Богородично " в Трънското село Докьовци. Местните описват, че то е най-старото дърво на Балканите и е на повече от 1000 години. През 2008 година при лятна стихия гръмотевица поразила дъба, прекършила няколко клона, само че дървото оживяло. Легенда споделя, че преди епохи, когато растението било още младо, незнаен мъж решил да го отсече, само че щом вдигнал брадвата, чул глас, който му наредил да не го прави.
Вековни дървета са разперили клони в трънските села Пенкьовци и Еловица. Дъбът в първото е обвързван с легендата за основаването на обитаемото място. Според легендата дървото е привлякло вниманието на търновския болярин Пенко, който се заселва на мястото в края на XII в. По-късно към него се причисляват други хора и по този начин поражда селото, което е наречено на неговото име.
Елшата пък дава названието на Еловица. Този тип дървата са постоянно срещани тук и опасват коритото на Eловишката река през огромна част от дължината й.
638-годишен дъб пък е разперил клони в трънското село Насалевци, който жителите му тачат като вълшебен. Всяка година към него се организира събор, на който идват посетители и от Сръбско.
На входа на село Боснек, откъм Перник, също се извисява голям дъб, който е на шест века. На хълма над него в местността Кръсто се намират останките от тракийска цитадела. За нея локалните описват, че през нощта на мястото се виждат светлини, които приличали на призраци...