Къде потъна 1/2 млн.за биенале, питат творци
20 създатели и хора на културата изпратиха отворено писмо до медиите, в което задават някои неуместни въпроси на Министерството на културата по отношение на българското присъединяване на тазгодишното Венецианско биенале, за което страната ни даде 500 000 лв..
Публикуваме писмото без редакторска интервенция:
На 08.05.2019-а беше открит Българският павилион на Венецианското биенале, който преди този момент беше показан като дълго чакано завръщане на България във Венеция и едно от най-големите събития в културния живот на България. За страдание, това събитие остана съвсем неусетно за българската и изцяло неусетно за международната общност, макар че за българското присъединяване беше отпусната немалката за българските стандарти сума от половин милион лв.. А тя не е дребна и за интернационалните стандарти за национално присъединяване на Венецианското биенале, като образец ще дадем единствено сумата от 4 000 000 динара (127 000 лева), отпусната от Министерството на културата на Северна Македония за националното им присъединяване, или хонорара от 10 000 английски паунда, който получава кураторът на Британския павилион за близо двегодишната си работа.
След откриването на Българския павилион първото му национално показване ще се състои на 29 май в Театрална зала на Софийски университет от 18:30 часа*.
Tо е проведено от Културния център на Софийския университет с шеф проф. Александър Кьосев.
В тази връзка бихме желали да зададем някои въпроси:
1. Защо състезанието за кураторска идея на Българския павилион беше разгласен, когато другите страни към този момент бяха избрали и кураторите, и създателите, дори към този момент си популяризираха павилионите?
2. Защо при оповестяването на състезанието от Министерство на културата нямаше фотоси и параметри на пространството като да вземем за пример височината, при изискване че тя е била единствено 2.4 метра, което е извънредно ниско за галерийно пространство, а след това се оказа, че положителното регистриране на плановете в пространството е било определящ фактор за избора на план от комисията?
3. Членовете на комисията единствено дружно в действителни съвещания ли са оценявали плановете, или е имало случаи планове да са оценени поотделно (задочно)?
4. Имало ли е напън върху членове на комисията от Министерство на културата и от други членове да одобряват прекомерно късите периоди за оценяване на плановете?
5. Защо първото решение на комисията е било да промени разпоредбите за оценяване на плановете, като с новите правила се дават и лишават служебно точки на някои от тях и има ли връзка това решение с обстоятелството, че определеният да показва България план не е отговарял на един от петте критерия на състезанието?
6. Защо на конференцията в Националната изложба за показване на резултатите от състезанието беше показан единствено определеният от комисията план, а останалите планове бяха показани на публиката в Министерство на културата доста по-късно, в работно време през работен ден за общо 4 часа на два остарели преносимия компютър и при доста рестриктивни условия към посетителите?
7. Защо въобще беше взето решение да се организира конкурс, откакто не е имало задоволително време за провеждането му и за професионална оценка на плановете от членовете на комисията? Венецианското биенале няма условия за осъществяване на състезания за националните павилиони и в доста страни Министрите на културата избират комисар, който избира куратор и той надлежно кани актьори, да показват страната.
8. Защо Министерство на културата избира да назначи краткотрайно изпълняващата шеф на Националната изложба Ярослава Бубнова за комисар, откакто по регламента на Венецианското биенале подобен може да стане всеки чиновник на Министерството?
9. Как и по кое време се появява длъжността Директор на Българския павилион, без тази служба да е разказана в статута, подписан от Министъра на културата?
10. Защо Националната изложба и краткотрайно изпълняващата длъжността шеф Ярослава Бубнова наемат външни специалисти и заплащат на задгранични и локални PR организации да свършат работа, която съгласно статута за българското присъединяване би трябвало да се извърши от самата изложба и тя има съответните позиции на щат? Кой в действителност заплаща за наетите външни експерти, Националната изложба или Министерство на културата?
11. Защо против бюджет от 500 000 лв. и особено наети PR организации - непознати и български, няма никакъв интернационален отзив на нашето присъединяване с изключение на една-единствена платена обява в e-flux, която не е сериозен материал, а анонс?
Публикуваме писмото без редакторска интервенция:
На 08.05.2019-а беше открит Българският павилион на Венецианското биенале, който преди този момент беше показан като дълго чакано завръщане на България във Венеция и едно от най-големите събития в културния живот на България. За страдание, това събитие остана съвсем неусетно за българската и изцяло неусетно за международната общност, макар че за българското присъединяване беше отпусната немалката за българските стандарти сума от половин милион лв.. А тя не е дребна и за интернационалните стандарти за национално присъединяване на Венецианското биенале, като образец ще дадем единствено сумата от 4 000 000 динара (127 000 лева), отпусната от Министерството на културата на Северна Македония за националното им присъединяване, или хонорара от 10 000 английски паунда, който получава кураторът на Британския павилион за близо двегодишната си работа.
След откриването на Българския павилион първото му национално показване ще се състои на 29 май в Театрална зала на Софийски университет от 18:30 часа*.
Tо е проведено от Културния център на Софийския университет с шеф проф. Александър Кьосев.
В тази връзка бихме желали да зададем някои въпроси:
1. Защо състезанието за кураторска идея на Българския павилион беше разгласен, когато другите страни към този момент бяха избрали и кураторите, и създателите, дори към този момент си популяризираха павилионите?
2. Защо при оповестяването на състезанието от Министерство на културата нямаше фотоси и параметри на пространството като да вземем за пример височината, при изискване че тя е била единствено 2.4 метра, което е извънредно ниско за галерийно пространство, а след това се оказа, че положителното регистриране на плановете в пространството е било определящ фактор за избора на план от комисията?
3. Членовете на комисията единствено дружно в действителни съвещания ли са оценявали плановете, или е имало случаи планове да са оценени поотделно (задочно)?
4. Имало ли е напън върху членове на комисията от Министерство на културата и от други членове да одобряват прекомерно късите периоди за оценяване на плановете?
5. Защо първото решение на комисията е било да промени разпоредбите за оценяване на плановете, като с новите правила се дават и лишават служебно точки на някои от тях и има ли връзка това решение с обстоятелството, че определеният да показва България план не е отговарял на един от петте критерия на състезанието?
6. Защо на конференцията в Националната изложба за показване на резултатите от състезанието беше показан единствено определеният от комисията план, а останалите планове бяха показани на публиката в Министерство на културата доста по-късно, в работно време през работен ден за общо 4 часа на два остарели преносимия компютър и при доста рестриктивни условия към посетителите?
7. Защо въобще беше взето решение да се организира конкурс, откакто не е имало задоволително време за провеждането му и за професионална оценка на плановете от членовете на комисията? Венецианското биенале няма условия за осъществяване на състезания за националните павилиони и в доста страни Министрите на културата избират комисар, който избира куратор и той надлежно кани актьори, да показват страната.
8. Защо Министерство на културата избира да назначи краткотрайно изпълняващата шеф на Националната изложба Ярослава Бубнова за комисар, откакто по регламента на Венецианското биенале подобен може да стане всеки чиновник на Министерството?
9. Как и по кое време се появява длъжността Директор на Българския павилион, без тази служба да е разказана в статута, подписан от Министъра на културата?
10. Защо Националната изложба и краткотрайно изпълняващата длъжността шеф Ярослава Бубнова наемат външни специалисти и заплащат на задгранични и локални PR организации да свършат работа, която съгласно статута за българското присъединяване би трябвало да се извърши от самата изложба и тя има съответните позиции на щат? Кой в действителност заплаща за наетите външни експерти, Националната изложба или Министерство на културата?
11. Защо против бюджет от 500 000 лв. и особено наети PR организации - непознати и български, няма никакъв интернационален отзив на нашето присъединяване с изключение на една-единствена платена обява в e-flux, която не е сериозен материал, а анонс?
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ