20 ноември 2050г.През далечната вече 2027 година трябваше да настъпи

20 ноември 2050г.

През далечната към този момент 2027 година трябваше да настъпи прелом в европейския обучителен модел. Прогнозата на Антъни Селдън от Университета в Бъкингам предвиждаше подмяна на учителите с роботи-преподаватели. И въпреки и с известно забавяне тази прогноза се сбъдна, в това число и в България. Следват няколко репортажа от Павликени, от Русенско, Мадан и Девня. Там зоните с малцина възпитаници ще бъдат обгрижвани от ИМУ (интелигентни машинни учители).

Онова, което Селдън преди време назова потомство от " вдъхновяващи роботи ", пристигна с цел да запълни една празнота: намаляващия училищен състав.

Британският специалист, с изключение на като консултант на премиера на своята страна, само че и като президент на IPEN - Международната мрежа за положително обучение - държеше да внуши положителни чувства зад другояче суховатото фразеология " машинен преподавател ".

Група технолози от Румъния, България, Турция и Гърция, в партньорство на държавно и академично равнище, вдъхнаха действителен смисъл на това изпитание. Моделът на финансиране на новия районен план следва стъпките и употребява английска експертиза.

Напомняме, че сър Антъни Селдън сложи основите на първия Колеж от нов вид (Уелингтън Колидж в Кроуторн, Бъркшир, прераснал по-късно в Академия Уелингтън). Там напълно с държавно финансиране се даде достъп на общественото обучение до високи технологии от потомство R75 (този стандарт размени предходния ЕК8, излязъл от мощ преди повторното присъединение на Англия към Европейския съюз).

Днешният материал е в партньорство с младите сътрудници от Школата за младежка публицистика и цифрова интрамедийна просвета (ШМЖДИМК). Следва репортаж на Юношеския кореспондентски пункт към нея, изпратет от Ася Звездомирова:

" Роботи-учители ли? Казваме им " да "!

" Те са създадени по този начин, че да могат да преподават на учениците, да им оказват помощ да се развиват, само че и да бъдат до тях като същински хора. Чрез човешко ДНК, приложено в основния процесор, роботите могат да усещат, да демонстрират емпатия и да мислят сходно с нас. Точно това прави хуманоидните роботи невероятни. Учениците не просто се възхищават на изкуствения нителект, а го усещат и като другар, като ментор.

Ето какво ни сподели наш съученик от Х клас на " Споделено училище-1 " в Стамболово:

- Уникално е. Освен, че чувствам нещо ново и друго, някак си е толкоз покрай познатото. Когато разбрах за хуманоидните роботи, си споделих, че несъмнено ще е просто занимателно, само че какъв брой да е съществено?... Нали пред теб стои не човек, а машина, която можеш да изключиш единствено с едно допиране на датчика. Сега съзнавам, че надълбоко съм сбъркал. Роботът е като същински преподавател, като се изключи че ни учи, той ни схваща. Помага ни, дава ни препоръки, опознава ни и си построява усещания. Точно както ние самите вършим. В началото, свикването беше доста необичайно, мъчно е да схванеш, че пред теб стои нещо като човешка душа и разум в тяло на машина. Това е втората седмица, откогато господин Попов - по този начин се споделя той, - е с нас. Първата седмица беше по-скоро " ощипи ме да видя дали не сънувам ", само че в този момент съм сигурен, че това е действителност. Чувствам господин Попов като другар, сателит и преподавател.

Такива усещания имат множеството наши връстници, с които разговаряхме за техния опит от първия период на образованието с интелигентни машинни учители . Дали новите технологии могат да заменят човешкия разсъдък и мислене - май всеки би трябвало да се сблъска с някой подобен робот-учител, с цел да реши самичък. "

А на вас, уважаеми слушатели на нашия канал и фенове на тримерния ни блог, остава да прецените: кое в кореспонденцията на младежите от ШМЖДИМК идва от тяхното въображение и кое от действителността.

* Илюстрацията е на Мила Янева - Табакова.

Всичко, което би трябвало да знаете за: