Ще доведе ли войната в Украйна до световен глад
20 милиона тона пшеница не престават да са блокирани в Украйна поради войната. Украинските зърнопроизводители предизвестяват, че поради новата годишна продукция имат по-малко от два месеца да освободят складовете като изнесат селскостопанската продукция. От Организация на обединените нации приканиха Русия неотложно да вдигне блокадата от украинските пристанища.
Запорожие, Украйна
Юрий, аграрни производител от Украйна: Започнаха да обстрелват нивите ни седмица след началото на войната. Оттогава нося бронежилетка и каска. Не бях слагал от армията. Но в този момент ги нося по през целия ден. Преди да стигнем нивите, минаваме през пропускателни пунктове. Пием по кафе или чай и тръгваме към полето. Ако има обстрел, бързо събираме всичко и се крием.
20% от обработваемата земя на Украйна към този момент е под съветски надзор.
Роман Сластон, ръководител на Украинския агробизнес клуб: Водят се борби, има пукотевица, падат ракети, избухват мини. И всичко това се случва покрай териториите, които земеделците се пробват да обработват. Край Харков, в източните елементи на Украйна имаме няколко случая, при които трактори са били подложени на артилерийска пукотевица. Има и няколко случая на трактори, които попадат на мини. Хората работят, само че тракторите им минават върху мина, която експлодира. Взривовете раняват, а от време на време и лишават живота на тези хора.
Роман Сластон, ръководител на Украинския агробизнес клуб. Асоциация, изправена пред огромното предизвикателство - да запази една от най-големите житници на планетата. До войната Украйна беше шестия максимален експортьор на пшеница в света.
Клубът е учреден през 2007-ма година. В момента сплотява 120 аграрни компании в Украйна, които създават основно зърнени култури. Но нашата Асоциация се занимава и с доставки на торове, пестициди, машини и други артикули, свързани със замеделието. Общата повърхност, която обработват членовете на Асоциацията е 3,7 милиона хектара земя и произвеждат18 милиона тона зърно и маслодайни култури годишно, добавя Роман Сластон.
Но по какъв начин съумяват украинските земеделци да отглеждат годишна продукция по време на война?
Сблъскват се с компликации и то от всевъзможен темперамент. Финансирането е проблем, неналичието на горива е проблем, дефицитът на торове, който към този момент не е забележителен, само че стартира да се обрисува като проблем. Не доближава и работната ръка, защото доста от служащите и чиновниците в земеделието трябваше да вземат оръжие и да се трансфорат във воиници от армията, която пази страната ни. Забелязва се и липса на техника, на камиони, част от които също са пренасочени към армията. Нашите земеделци са длъжни да дават до 30 % от техните машини за потребностите на армията, в случай че им бъдат поискани. Това също понижава потенциала на производството. Съществува казусът, с който се сблъскват фермерите покрай зоните на бойните дейности, изяснява Роман Сластон.
Животът в Запарожие към този момент е напълно зависещ на ритъма на войната. Земята там се обработва сред обстрелите.
Олексий, тракторист: Обстрелват нормално през нощта. След това идват експерти да огледат полетата. Ако е безвредно, камиони изнасят ракетите. Ако има заплаха, се взема решение какво да се прави. Такъв е към този момент нашият живот.
Преди войната изнасяхме зърно и зеленчуци за повече от 150 страни. Слънчогледовото олио постоянно е било основна част от нашия експорт. Изнасяхме също доста пилешко месо, мед, ядки. Всякакви селскотстопански артикули. Но войната промени всичко, добавя Роман Сластон.
До войната с украинските зърнени култури можеха да се прехранват 400 милиона души по света. Всеки трети самун в Африка се произвеждаше от украинска пшеница. Досега това беше единствено статистика, само че към този момент е тревожна наклонност, която заплашва с апетит голяма част от света.
Въздействието от войната в Украйна прераства в рецесия, която към този момент се разпростира в някои африкански страни. За страдание, прогнозите са доста мрачни, споделя Абебе Хейл- Габриел, зам. - общоприет шеф на ФАО.
Хараре, Зимбабве
На 11 000 километра от Украйна, в Зимбабве, войната отеква мощно и покосява най-бедните. Страната се прехранва най-вече с украинска пшеница. Сраженията, обаче, стопираха доставките. Последва скок на цените. За няколко месеца хлябът в Зимбабве нарастна със 100 %. Стока, която към този момент се трансформира в разкош за доста хора в африканската страна.
Според изчисленията на Организация на обединените нации една трета от популацията на африканската страна, към 5 милиона и 300 хиляди души са застрашени от апетит.
Войната спря и 80% от доставките на пшеница за Судан, една от най-бедните страни в света.
Судан е от най-уязвимите страни, тъй като вносът на пшеница е най-вече от Русия и Украйна. До края на годината, от дефицит на храна в страната са застрашени над 20 милиона души. Тази рецесия ще засегне всички, само че сходно на КОВИД-19, не всички ще бъдат наранени еднообразно. Най-тежки ще бъдат последствията за хората в периферията, да вземем за пример в Западен и Северен Дарфур. Недостигът на храна ще сложи още повече хора в мъчно състояние. Все повече деца ще бъдат спирани от учебно заведение, ще бъдат принуждавани да работят и от ден на ден и по-малки девойки ще бъдат принуждавани да подписват брак, с цел да оцелеят фамилиите им, споделя Дейвид Райт, основен действен шеф на организацията Save the Children.
Руската инвазия в Украйна заплашва десетки милиони хора по света от продоволствена неустановеност, последвана от недохранване и всеобщ апетит, който може да продължи с години. Русия би трябвало да позволи безвреден и сигурен експорт на украинско зърно, съхранявано в украинските пристанища. Могат да се проучат различни транспортни направления, даже в случай че знаем, че сами по себе си те няма да са задоволителни за решение на казуса. А съветската храна и торове би трябвало да имат безграничен достъп до международните пазари, споделя Антонио Гутериш, общоприет секретар на Организация на обединените нации.
Колко зърно има в този момент в хранилища в страната от последната годишна продукция и каква част от него би трябвало да бъде изнесена допустимо най-бързо?
Последната ни годишна продукция възлиза на 86 милиона тона зърно. Това е рекордна годишна продукция за нас. От тези 86 милиона тона зърно Украйна се нуждае от към 20-тина милиона тона за наша вътрешна консумация. Тези калкулации са направени на база на потреблението преди войната. И преди настъпването на войната ние успяхме да изнесем 44 милиона тона зърно. Така че на този стадий над 20 милиона тона зърно би трябвало да бъдат изнесени. Засега те остават в складовете, отвън количеството за вътрешна приложимост за произвеждане на брашно и самун. Общо взето, ние би трябвало да успеем да изнасяме по три милиона тона пшеница месечно. През април, обаче, успяхме да изнесем към един милион тона, а упованията ни за май са за експорт от към милион и половина тона. Но въпреки всичко съществуват разновидности и благоприятни условия за увеличение на износа до три милиона тона месечно, споделя Роман Сластон.
А по какъв начин успявате да организирате износа на селскостопанска продукция? Кои са към този момент главните направления?
Преди войната изнасяхме сред 5 и 7 милиона тона зърно на месец. Месечно изнасяхме сред 500 000 и 700 000 метрични тона олио. Април успяхме да изнесем към 1 милион тона зърно и 150 хиляди метрични тона олио. Това е към 20 % от продукцията, която сме изнасяли през този интервал предходната година. За нас това е доста малко. Защото през юни, юли към този момент ще имаме нова годишна продукция. - Как транспортираме продукцията ли? - Предимно с влакове. През Полша, Унгария Словакия, Румъния, Молдова. Траснпортираме продукцията до тези страни с влакове. Също използваме камиони - неголяма част от продукцията, само че се надяваме ще увеличим превозването с камиони. Другата опция за нас е да използваме Дунав, тъй като ние имаме няколко речни пристанища в Южна Украйна. В Румъния използваме Констанца. Също може да транспортираме до България, до Варна и Бургас, само че българските пристанища са по-отдалечени и това оскъпява продукцията. С новата продукция ние ще би трябвало да използваме всички благоприятни условия, които има в Румъния и България, добавя Роман Сластон.
Констанца, Румъния
Войната трансформира румънското пристанище в главен център за експорт на украинска селскостопанска продукция.
Операциите на пристанището набъбнаха с 10-11 % спрямо предходната година, споделя Флорин Гоидея, шеф на пристанище Констанца.
Пренасочването на доставките през Констанца, обаче, изправи Румъния пред голямо транспортно предизвикателство. Налага се незабавен ремонт на жп мрежата в региона на черноморското пристанище.
От 100 железопътни линии, 35 ще бъдат ремонтирани до три месеца. А останалите до края на годината.
Абсолютно значимо е украинските пристанища да бъдат отворени, тъй като не става въпрос единствено за Украйна. Става дума за най-бедните от бедните по света, които са на ръба на гладна гибел. Затова приканвам президента Путин: „ Ако имате въобще сърце, апелирам, отворете пристанищата, с цел да можем да нахраним най-бедните и да предотвратим глада, споделя Дейвид Бийсли, шеф на Световната стратегия по издръжка.
Прогнозите на Роман Сластон не са оптимистични.
Очакванията ни за новата годишна продукция са за намаление на добива с 25 до 35 % по отношение на нормалните равнища на произвеждане. Доста е. Очакваме някъде към 50-60 милиона тона зърно, само че по-точни калкулации ще можем да създадем към края на пролетта, след няколко седмици. Вече вземаме поради намаляването на площите за развъждане на зърно, усложненията с доставката и потреблението на торове, а и усложненията с дизеловото гориво. В момента доста от производителите на зърно изпитват компликации с дизеловото гориво за машините, защото има дефицит на гориво. Някои от земеделците са принудени да се отхвърлят от действия, които не са безусловно нужни. Ние сме в непрекъсната връзка с интернационалните организации и търсим тяхната поддръжка за деблокирането на украинските пристанища и оказване на напън върху Русия. Това е от една страна. От друга, ние работим с тези организации за възстановяване на опциите ни за експорт в актуалните условия посредством увеличение на потенциала на европейските железопътни линии и европейските пристанища. Към този миг има към момента много необработен капацитет за това. Надяваме се в скоро време да бъде признат и сбъднат екшън проект благодарение на европейските институции, при който да се увеличи потенциала на преноса на украинско зърно и олио по европейските железопътни линии. Разчитаме и на други логистични усъвършенствания, с цел да избегнем международна хранителна рецесия.
Криза, подбудена от парадокса на войната, тъй като хранителни артикули има в обилие, само че те не могат да стигнат до нуждаещите се. Според прогнозите до края на годината гладът ще се усеща мощно в над 60 страни.
ОЩЕ ОТ " СЛЕД НОВИНИТЕ " ВИЖТЕ
ВСИЧКО ЗА ХОДА НА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ
Запорожие, Украйна
Юрий, аграрни производител от Украйна: Започнаха да обстрелват нивите ни седмица след началото на войната. Оттогава нося бронежилетка и каска. Не бях слагал от армията. Но в този момент ги нося по през целия ден. Преди да стигнем нивите, минаваме през пропускателни пунктове. Пием по кафе или чай и тръгваме към полето. Ако има обстрел, бързо събираме всичко и се крием.
20% от обработваемата земя на Украйна към този момент е под съветски надзор.
Роман Сластон, ръководител на Украинския агробизнес клуб: Водят се борби, има пукотевица, падат ракети, избухват мини. И всичко това се случва покрай териториите, които земеделците се пробват да обработват. Край Харков, в източните елементи на Украйна имаме няколко случая, при които трактори са били подложени на артилерийска пукотевица. Има и няколко случая на трактори, които попадат на мини. Хората работят, само че тракторите им минават върху мина, която експлодира. Взривовете раняват, а от време на време и лишават живота на тези хора.
Роман Сластон, ръководител на Украинския агробизнес клуб. Асоциация, изправена пред огромното предизвикателство - да запази една от най-големите житници на планетата. До войната Украйна беше шестия максимален експортьор на пшеница в света.
Клубът е учреден през 2007-ма година. В момента сплотява 120 аграрни компании в Украйна, които създават основно зърнени култури. Но нашата Асоциация се занимава и с доставки на торове, пестициди, машини и други артикули, свързани със замеделието. Общата повърхност, която обработват членовете на Асоциацията е 3,7 милиона хектара земя и произвеждат18 милиона тона зърно и маслодайни култури годишно, добавя Роман Сластон.
Но по какъв начин съумяват украинските земеделци да отглеждат годишна продукция по време на война?
Сблъскват се с компликации и то от всевъзможен темперамент. Финансирането е проблем, неналичието на горива е проблем, дефицитът на торове, който към този момент не е забележителен, само че стартира да се обрисува като проблем. Не доближава и работната ръка, защото доста от служащите и чиновниците в земеделието трябваше да вземат оръжие и да се трансфорат във воиници от армията, която пази страната ни. Забелязва се и липса на техника, на камиони, част от които също са пренасочени към армията. Нашите земеделци са длъжни да дават до 30 % от техните машини за потребностите на армията, в случай че им бъдат поискани. Това също понижава потенциала на производството. Съществува казусът, с който се сблъскват фермерите покрай зоните на бойните дейности, изяснява Роман Сластон.
Животът в Запарожие към този момент е напълно зависещ на ритъма на войната. Земята там се обработва сред обстрелите.
Олексий, тракторист: Обстрелват нормално през нощта. След това идват експерти да огледат полетата. Ако е безвредно, камиони изнасят ракетите. Ако има заплаха, се взема решение какво да се прави. Такъв е към този момент нашият живот.
Преди войната изнасяхме зърно и зеленчуци за повече от 150 страни. Слънчогледовото олио постоянно е било основна част от нашия експорт. Изнасяхме също доста пилешко месо, мед, ядки. Всякакви селскотстопански артикули. Но войната промени всичко, добавя Роман Сластон.
До войната с украинските зърнени култури можеха да се прехранват 400 милиона души по света. Всеки трети самун в Африка се произвеждаше от украинска пшеница. Досега това беше единствено статистика, само че към този момент е тревожна наклонност, която заплашва с апетит голяма част от света.
Въздействието от войната в Украйна прераства в рецесия, която към този момент се разпростира в някои африкански страни. За страдание, прогнозите са доста мрачни, споделя Абебе Хейл- Габриел, зам. - общоприет шеф на ФАО.
Хараре, Зимбабве
На 11 000 километра от Украйна, в Зимбабве, войната отеква мощно и покосява най-бедните. Страната се прехранва най-вече с украинска пшеница. Сраженията, обаче, стопираха доставките. Последва скок на цените. За няколко месеца хлябът в Зимбабве нарастна със 100 %. Стока, която към този момент се трансформира в разкош за доста хора в африканската страна.
Според изчисленията на Организация на обединените нации една трета от популацията на африканската страна, към 5 милиона и 300 хиляди души са застрашени от апетит.
Войната спря и 80% от доставките на пшеница за Судан, една от най-бедните страни в света.
Судан е от най-уязвимите страни, тъй като вносът на пшеница е най-вече от Русия и Украйна. До края на годината, от дефицит на храна в страната са застрашени над 20 милиона души. Тази рецесия ще засегне всички, само че сходно на КОВИД-19, не всички ще бъдат наранени еднообразно. Най-тежки ще бъдат последствията за хората в периферията, да вземем за пример в Западен и Северен Дарфур. Недостигът на храна ще сложи още повече хора в мъчно състояние. Все повече деца ще бъдат спирани от учебно заведение, ще бъдат принуждавани да работят и от ден на ден и по-малки девойки ще бъдат принуждавани да подписват брак, с цел да оцелеят фамилиите им, споделя Дейвид Райт, основен действен шеф на организацията Save the Children.
Руската инвазия в Украйна заплашва десетки милиони хора по света от продоволствена неустановеност, последвана от недохранване и всеобщ апетит, който може да продължи с години. Русия би трябвало да позволи безвреден и сигурен експорт на украинско зърно, съхранявано в украинските пристанища. Могат да се проучат различни транспортни направления, даже в случай че знаем, че сами по себе си те няма да са задоволителни за решение на казуса. А съветската храна и торове би трябвало да имат безграничен достъп до международните пазари, споделя Антонио Гутериш, общоприет секретар на Организация на обединените нации.
Колко зърно има в този момент в хранилища в страната от последната годишна продукция и каква част от него би трябвало да бъде изнесена допустимо най-бързо?
Последната ни годишна продукция възлиза на 86 милиона тона зърно. Това е рекордна годишна продукция за нас. От тези 86 милиона тона зърно Украйна се нуждае от към 20-тина милиона тона за наша вътрешна консумация. Тези калкулации са направени на база на потреблението преди войната. И преди настъпването на войната ние успяхме да изнесем 44 милиона тона зърно. Така че на този стадий над 20 милиона тона зърно би трябвало да бъдат изнесени. Засега те остават в складовете, отвън количеството за вътрешна приложимост за произвеждане на брашно и самун. Общо взето, ние би трябвало да успеем да изнасяме по три милиона тона пшеница месечно. През април, обаче, успяхме да изнесем към един милион тона, а упованията ни за май са за експорт от към милион и половина тона. Но въпреки всичко съществуват разновидности и благоприятни условия за увеличение на износа до три милиона тона месечно, споделя Роман Сластон.
А по какъв начин успявате да организирате износа на селскостопанска продукция? Кои са към този момент главните направления?
Преди войната изнасяхме сред 5 и 7 милиона тона зърно на месец. Месечно изнасяхме сред 500 000 и 700 000 метрични тона олио. Април успяхме да изнесем към 1 милион тона зърно и 150 хиляди метрични тона олио. Това е към 20 % от продукцията, която сме изнасяли през този интервал предходната година. За нас това е доста малко. Защото през юни, юли към този момент ще имаме нова годишна продукция. - Как транспортираме продукцията ли? - Предимно с влакове. През Полша, Унгария Словакия, Румъния, Молдова. Траснпортираме продукцията до тези страни с влакове. Също използваме камиони - неголяма част от продукцията, само че се надяваме ще увеличим превозването с камиони. Другата опция за нас е да използваме Дунав, тъй като ние имаме няколко речни пристанища в Южна Украйна. В Румъния използваме Констанца. Също може да транспортираме до България, до Варна и Бургас, само че българските пристанища са по-отдалечени и това оскъпява продукцията. С новата продукция ние ще би трябвало да използваме всички благоприятни условия, които има в Румъния и България, добавя Роман Сластон.
Констанца, Румъния
Войната трансформира румънското пристанище в главен център за експорт на украинска селскостопанска продукция.
Операциите на пристанището набъбнаха с 10-11 % спрямо предходната година, споделя Флорин Гоидея, шеф на пристанище Констанца.
Пренасочването на доставките през Констанца, обаче, изправи Румъния пред голямо транспортно предизвикателство. Налага се незабавен ремонт на жп мрежата в региона на черноморското пристанище.
От 100 железопътни линии, 35 ще бъдат ремонтирани до три месеца. А останалите до края на годината.
Абсолютно значимо е украинските пристанища да бъдат отворени, тъй като не става въпрос единствено за Украйна. Става дума за най-бедните от бедните по света, които са на ръба на гладна гибел. Затова приканвам президента Путин: „ Ако имате въобще сърце, апелирам, отворете пристанищата, с цел да можем да нахраним най-бедните и да предотвратим глада, споделя Дейвид Бийсли, шеф на Световната стратегия по издръжка.
Прогнозите на Роман Сластон не са оптимистични.
Очакванията ни за новата годишна продукция са за намаление на добива с 25 до 35 % по отношение на нормалните равнища на произвеждане. Доста е. Очакваме някъде към 50-60 милиона тона зърно, само че по-точни калкулации ще можем да създадем към края на пролетта, след няколко седмици. Вече вземаме поради намаляването на площите за развъждане на зърно, усложненията с доставката и потреблението на торове, а и усложненията с дизеловото гориво. В момента доста от производителите на зърно изпитват компликации с дизеловото гориво за машините, защото има дефицит на гориво. Някои от земеделците са принудени да се отхвърлят от действия, които не са безусловно нужни. Ние сме в непрекъсната връзка с интернационалните организации и търсим тяхната поддръжка за деблокирането на украинските пристанища и оказване на напън върху Русия. Това е от една страна. От друга, ние работим с тези организации за възстановяване на опциите ни за експорт в актуалните условия посредством увеличение на потенциала на европейските железопътни линии и европейските пристанища. Към този миг има към момента много необработен капацитет за това. Надяваме се в скоро време да бъде признат и сбъднат екшън проект благодарение на европейските институции, при който да се увеличи потенциала на преноса на украинско зърно и олио по европейските железопътни линии. Разчитаме и на други логистични усъвършенствания, с цел да избегнем международна хранителна рецесия.
Криза, подбудена от парадокса на войната, тъй като хранителни артикули има в обилие, само че те не могат да стигнат до нуждаещите се. Според прогнозите до края на годината гладът ще се усеща мощно в над 60 страни.
ОЩЕ ОТ " СЛЕД НОВИНИТЕ " ВИЖТЕ
ВСИЧКО ЗА ХОДА НА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ