Какво ни липсва, за да бъдем като хърватите?
20 години след фурора на Световното състезание във Франция светът още веднъж приказва за тима на Хърватия. На Мондиал `98 тимът с шахматното червено-бяло накара всички да зяпнат изумени, когато разсипа Германия с 3:0. Сега със същия резултат беше разгромена Аржентина, в състава на която съгласно мнозина участва най-хубавият футболист на света освен в този момент, само че и в историята на играта. След 3 несполучливи участия през новия век, хърватите излизат от групата за първи път от славната си епопея през 1998-ма, когато дебютираха в шампионата на планетата като независима страна (а не като футболисти на Югославия) и стигнаха до третото място.
Източник:
24 години след славното " Американско лято " светът още си спомня понякога за лудостта на България, само че за жалост, спомените са главното, с което нашият футбол се свързва като цяло, а по-лошото е, че имената Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Трифон Иванов са по-познати на по-новото потомство ентусиасти по планетата от тези на актуалните ни футболисти. А актуалните ни футболисти вземат участие в студиата на Българска национална телевизия, отдадени на мачовете от съветския Мондиал, до момента в който сътрудниците им от Хърватия обират овациите на стадиона.
Източник:
Защо върша това съпоставяне сред българския и хърватския футбол? Ще кажете: " И този ли за следващ път ще ни натъртва какъв брой зле са нашите ". Не, няма смисъл от това. Въпросът е да потърсим пояснение за какво гении като Модрич, Ракитич, Манджукич, Перишич и другите стигнаха до международната популярност, до статута на звезди в тимове като Реал (Мадрид), Барселона, Ювентус, Интер, а момчета като Симеон Славчев са просто телевизионни събеседници по време на международното. Все отново и те са балканци, въпреки и образувани от други управляващи и въздействие във вековете. А Хърватия има население от малко повече от 4 милиона души, с което разполага с по-тясна база от нас. Но все пак построява непрекъсната международни звезди, до момента в който при нас такива няма след Бербатов, Стилиян и Мартин (друг е въпросът, че и с тях националният тим не реализира нищо заслужаващо отбелязване).
Източник:
Бърза информация със състава освен на Хърватия, само че и на множеството европейски тимове на международното с изявено по-голямо количество легионери демонстрира ясна разлика във връзка с футболисти, които играят в шампионатите от Топ 5 на Европа. При нас такива експерти съвсем липсват, като единствено в Серия А в последните сезони се появяват българчета, най-много в тимовете, които се борят да не изпаднат (и най-после изпадат). Наши момчета няма в Англия, нито в Испания, в Германия също са ни не запомнили - все шампионати, в които в избрани моменти е имало осезаемо и по-масирано наличие на играчи, израстнали в школи в нашата страна. Този извод, несъмнено, не е нов, от много време се дъвче, че откакто водещите ни национали в най-хубавия случай ритат в Русия и не могат даже да помиришат терена в Примера дивисион или в Бундеслигата, няма по какъв начин и представителният ни състав да има кой знае каква класа.
Източник:
Въпросът е за какво се получава по този начин, откакто въпреки всичко прехвърляния не липсват. И то прехвърляния, сходни с хърватските по възрастта на футболистите - и там продават гениите си към 20-годишна възраст, като някои от тях (не всички) съумяват да изградят солидна кариера. Докато при българските момчета това не се получава. Тодор Неделев се мъчи близо три години в Майнц 05 и се върна в Ботев (Пд). Антонио Вутов излезе млад и зелен за Удинезе, само че не стигна до повече от " Примаверата " и до преотстъпвания в Серия С. Споменатият Симеон Славчев беше проданен също в ранна възраст на Спортинг (Лисабон) - не е в Топ 5 на европейските лиги, само че още веднъж е огромен тим с европейско наличие и комфортен като трамплин за още по-сериозен скок. При Славчев този скок не се получи. Друг състезател, израснал на " Герена " - Божидар Краев, разгласен за огромен гений тук, съумя да стигне до момента единствено до датския " Мидтиланд ", където е запаса през множеството време. Славия продаде Петко Христов на Фиорентина, нека най-малко този надарен бранител да пробие. Ще забележим.
Източник:
Защо не се получава при нашите футболисти? Може би тъй като излизат като юноши, когато чакат от тях да са към този момент мъже. Така най-малко споделя Михаил Александров - към този момент умел национал със своите 29 години, който на 18 беше трансфериран в Борусия (Дортмунд). Но пък Неделев, Вутов имаха своя опит в мъжкия футбол като игрова процедура и все пак не съумяха да се приспособят. Без по никакъв метод да нападам тези момчета, очевидно при тях е липсвало нещо фундаментално, което го има при хърватите, а и при много от по този начин наречената " междинна класа " в европейския футбол, към която до неотдавна се числяхме, само че в този момент към този момент не е несъмнено дали принадлежим и в това звено.
И това, което липсва, не е гений - не бих твърдял, че единствено лобизъм и връзки са извадили гениите ни на европейския пазар. Но очевидно пред нашите има някои труднопреодолими спънки, които пречат да се приспособяват и наложат. Ако кажем физическа подготовка, сигурно ще имаме един правилен отговор. Младите български футболисти в най-хубавия случай упражняват по един път дневно по час-час и нещо - постоянно не е и всеки ден, както разкри един от треньорите на националните тимове при подрастващите неотдавна. Не единствено кондицията им е на ниско равнище, само че и отношението към този пиедестал на професионалния спорт е много неглижирано. Ако кажем, че на младите гении им липсва и тактическа подготовка, също няма да сгрешим - в този аспект в ДЮШ-овете не се прави изключително доста, да не кажа съвсем нищо, до момента в който образованието в тези тънкости е основно при 16-годишните в Европа, а и по-рано. Ако отдадем непрекъснатите неуспехи на манталитета и средата, също ще бъдем мъчително покрай назоваването на истината или на част от нея. След като на всички места към нас царува незначителност, мъчно е в нея да бъдат възпитани перфекционисти в спорта, изключително пък, когато се следва моделът " Ще играе детето, чиито родител дава пари, а не това, което играе по-добре ". Ако би трябвало да сме почтени, и представителите на медиите имаме своята отговорност за наслояването на тази незначителност. На младите момчета елементарно им се завъртат главите след няколко мача в мъжкия тим, в които пък в случай че вкарат и някой различен гол, към този момент получават бомбастични суперлативи от вестници, уеб сайтове и малките екрани. А пък въпреки това, по какъв начин да се развият на високо равнище в чужбина българските момчета, когато малко на брой получават шанса да играят на допустимо най-високото равнище в България в тимовете на Лудогорец, ЦСКА и Левски.
Източник:
И в Динамо (Загреб) е мъчно за млад хърватин да пробие, само че въпреки всичко средата за развиване на млади играчи в страната явно е по-добра. Талантите на западно-балканската страна получават опция за ранна изява в мъжкия футбол, като много от тях са титуляри в тимовете си, преди или незабавно след навършване на пълнолетието си. По-важното е, че " продукцията " в никакъв случай не секва в последните две десетилетия, като сред триумфа от 1998-а и актуалното впечатляващо показване тимът на Хърватия постоянно е имал играчи от международна класа и в никакъв случай не е допускал кой знае какъв спад.
Изобщо, тематиката е много дълбока и в това писание евентуално ще се плъзна единствено по повърхността, без да съумея да навляза изключително във вътрешността. Но нека пък да дам мотив на различен да се зарови, въобще да се шуми повече по въпроса, с цел да се търсят решения (включително и в мненията на читателите на ТОПСПОРТ , където също се намират много способени отзиви по проблемите на футбола). Решения евентуално се търсят и се пробват разнообразни разновидности, само че към този момент няма индикации да работят. Може би поколението към юношеския народен тим, воден от Ангел Стойков, ще оживи картината, може би работата в школи като тази на Септември ще промени играта. Възможно е процесът към този момент да върви, само че дали ще стигне до по-осезаемо развиване или още веднъж по български ще се свършат нещата половинчато, е рано да се каже. Засега футболистите ни гледат международното по малкия екран и разясняват сътрудниците си от Хърватия, които блестят на същото това международно.
Шах и мат: Безобразна Аржентина падна в краката на брилянтните хървати!
" Шахматистите " с победа за историята - 3:0, която съвсем изхвърля Меси и компания от Мондиал 2018
Източник:
24 години след славното " Американско лято " светът още си спомня понякога за лудостта на България, само че за жалост, спомените са главното, с което нашият футбол се свързва като цяло, а по-лошото е, че имената Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Трифон Иванов са по-познати на по-новото потомство ентусиасти по планетата от тези на актуалните ни футболисти. А актуалните ни футболисти вземат участие в студиата на Българска национална телевизия, отдадени на мачовете от съветския Мондиал, до момента в който сътрудниците им от Хърватия обират овациите на стадиона.
Източник:
Защо върша това съпоставяне сред българския и хърватския футбол? Ще кажете: " И този ли за следващ път ще ни натъртва какъв брой зле са нашите ". Не, няма смисъл от това. Въпросът е да потърсим пояснение за какво гении като Модрич, Ракитич, Манджукич, Перишич и другите стигнаха до международната популярност, до статута на звезди в тимове като Реал (Мадрид), Барселона, Ювентус, Интер, а момчета като Симеон Славчев са просто телевизионни събеседници по време на международното. Все отново и те са балканци, въпреки и образувани от други управляващи и въздействие във вековете. А Хърватия има население от малко повече от 4 милиона души, с което разполага с по-тясна база от нас. Но все пак построява непрекъсната международни звезди, до момента в който при нас такива няма след Бербатов, Стилиян и Мартин (друг е въпросът, че и с тях националният тим не реализира нищо заслужаващо отбелязване).
Източник:
Бърза информация със състава освен на Хърватия, само че и на множеството европейски тимове на международното с изявено по-голямо количество легионери демонстрира ясна разлика във връзка с футболисти, които играят в шампионатите от Топ 5 на Европа. При нас такива експерти съвсем липсват, като единствено в Серия А в последните сезони се появяват българчета, най-много в тимовете, които се борят да не изпаднат (и най-после изпадат). Наши момчета няма в Англия, нито в Испания, в Германия също са ни не запомнили - все шампионати, в които в избрани моменти е имало осезаемо и по-масирано наличие на играчи, израстнали в школи в нашата страна. Този извод, несъмнено, не е нов, от много време се дъвче, че откакто водещите ни национали в най-хубавия случай ритат в Русия и не могат даже да помиришат терена в Примера дивисион или в Бундеслигата, няма по какъв начин и представителният ни състав да има кой знае каква класа.
Източник:
Въпросът е за какво се получава по този начин, откакто въпреки всичко прехвърляния не липсват. И то прехвърляния, сходни с хърватските по възрастта на футболистите - и там продават гениите си към 20-годишна възраст, като някои от тях (не всички) съумяват да изградят солидна кариера. Докато при българските момчета това не се получава. Тодор Неделев се мъчи близо три години в Майнц 05 и се върна в Ботев (Пд). Антонио Вутов излезе млад и зелен за Удинезе, само че не стигна до повече от " Примаверата " и до преотстъпвания в Серия С. Споменатият Симеон Славчев беше проданен също в ранна възраст на Спортинг (Лисабон) - не е в Топ 5 на европейските лиги, само че още веднъж е огромен тим с европейско наличие и комфортен като трамплин за още по-сериозен скок. При Славчев този скок не се получи. Друг състезател, израснал на " Герена " - Божидар Краев, разгласен за огромен гений тук, съумя да стигне до момента единствено до датския " Мидтиланд ", където е запаса през множеството време. Славия продаде Петко Христов на Фиорентина, нека най-малко този надарен бранител да пробие. Ще забележим.
Източник:
Защо не се получава при нашите футболисти? Може би тъй като излизат като юноши, когато чакат от тях да са към този момент мъже. Така най-малко споделя Михаил Александров - към този момент умел национал със своите 29 години, който на 18 беше трансфериран в Борусия (Дортмунд). Но пък Неделев, Вутов имаха своя опит в мъжкия футбол като игрова процедура и все пак не съумяха да се приспособят. Без по никакъв метод да нападам тези момчета, очевидно при тях е липсвало нещо фундаментално, което го има при хърватите, а и при много от по този начин наречената " междинна класа " в европейския футбол, към която до неотдавна се числяхме, само че в този момент към този момент не е несъмнено дали принадлежим и в това звено.
И това, което липсва, не е гений - не бих твърдял, че единствено лобизъм и връзки са извадили гениите ни на европейския пазар. Но очевидно пред нашите има някои труднопреодолими спънки, които пречат да се приспособяват и наложат. Ако кажем физическа подготовка, сигурно ще имаме един правилен отговор. Младите български футболисти в най-хубавия случай упражняват по един път дневно по час-час и нещо - постоянно не е и всеки ден, както разкри един от треньорите на националните тимове при подрастващите неотдавна. Не единствено кондицията им е на ниско равнище, само че и отношението към този пиедестал на професионалния спорт е много неглижирано. Ако кажем, че на младите гении им липсва и тактическа подготовка, също няма да сгрешим - в този аспект в ДЮШ-овете не се прави изключително доста, да не кажа съвсем нищо, до момента в който образованието в тези тънкости е основно при 16-годишните в Европа, а и по-рано. Ако отдадем непрекъснатите неуспехи на манталитета и средата, също ще бъдем мъчително покрай назоваването на истината или на част от нея. След като на всички места към нас царува незначителност, мъчно е в нея да бъдат възпитани перфекционисти в спорта, изключително пък, когато се следва моделът " Ще играе детето, чиито родител дава пари, а не това, което играе по-добре ". Ако би трябвало да сме почтени, и представителите на медиите имаме своята отговорност за наслояването на тази незначителност. На младите момчета елементарно им се завъртат главите след няколко мача в мъжкия тим, в които пък в случай че вкарат и някой различен гол, към този момент получават бомбастични суперлативи от вестници, уеб сайтове и малките екрани. А пък въпреки това, по какъв начин да се развият на високо равнище в чужбина българските момчета, когато малко на брой получават шанса да играят на допустимо най-високото равнище в България в тимовете на Лудогорец, ЦСКА и Левски.
Източник:
И в Динамо (Загреб) е мъчно за млад хърватин да пробие, само че въпреки всичко средата за развиване на млади играчи в страната явно е по-добра. Талантите на западно-балканската страна получават опция за ранна изява в мъжкия футбол, като много от тях са титуляри в тимовете си, преди или незабавно след навършване на пълнолетието си. По-важното е, че " продукцията " в никакъв случай не секва в последните две десетилетия, като сред триумфа от 1998-а и актуалното впечатляващо показване тимът на Хърватия постоянно е имал играчи от международна класа и в никакъв случай не е допускал кой знае какъв спад.
Изобщо, тематиката е много дълбока и в това писание евентуално ще се плъзна единствено по повърхността, без да съумея да навляза изключително във вътрешността. Но нека пък да дам мотив на различен да се зарови, въобще да се шуми повече по въпроса, с цел да се търсят решения (включително и в мненията на читателите на ТОПСПОРТ , където също се намират много способени отзиви по проблемите на футбола). Решения евентуално се търсят и се пробват разнообразни разновидности, само че към този момент няма индикации да работят. Може би поколението към юношеския народен тим, воден от Ангел Стойков, ще оживи картината, може би работата в школи като тази на Септември ще промени играта. Възможно е процесът към този момент да върви, само че дали ще стигне до по-осезаемо развиване или още веднъж по български ще се свършат нещата половинчато, е рано да се каже. Засега футболистите ни гледат международното по малкия екран и разясняват сътрудниците си от Хърватия, които блестят на същото това международно.
Шах и мат: Безобразна Аржентина падна в краката на брилянтните хървати!
" Шахматистите " с победа за историята - 3:0, която съвсем изхвърля Меси и компания от Мондиал 2018
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ