20 години от смъртта на Христо Фотев. Роден е в

20 години от гибелта на Христо Фотев. Роден е в Истанбул, само че прекарва целия си умишлен живот в Бургас.

Спомен за писателя от неговите най-хубави другари вижте в репортажа на Давид Сукнаров и Мила Николова.

За поета Недялко Йорданов Христо Фотев е бил като брат. Спомня си по какъв начин една нощ в купето във влака, на връщане от рецитал в Пловдив, се ражда едно от популярните стихотворения на Фотев.

" Така, към този момент се виждаха бургаските езера. Христо сподели: " Ех, този трен за Бургас е толкоз муден! " Казвам: " Христо, това е първи ред на едно стихотворение, напиши го! ". " Добре. ", споделя, " Ще го напиша, само че ти го запомни, тъй като може да го не помни. ", споделя Недялко Йорданов.

В дома на писателя в Бургас се пазят едни от най-личните предмети на Фотев като пишещата му машина, столът, на който е творил и обичаният му пепелник.

„ Малко са тези предмети, тъй като самият Христо не беше човек, който обичаше предметите, не беше вещоман. Не се ограждаше от някакъв разкош. Най-обичаше да поддържа връзка, той е от същинските бохеми. ", споделя Роза Боянова, ръководител на бургаската писателска общественост.

Писателят и публицист Иван Сухиванов поема от Фотев ръководството на списание " Море ", което се издава и до през днешния ден.

„ Той върна някак си живота на тялото, на човешкото тяло, в поезията. Стига да кажем „ Да тържествува кислорода в белите ми дробове ". Направи го това битие тържествено. ", споделя той.

„ Морето единствено живите обича ", написа в миналото Фотев. Но морето в никакъв случай няма да не помни поета, който му посвети десетки нежни стихове.