20 980 българи пазят стволови клетки от бебетата си
20 980 българи пазят стволови кафези от децата си в криобанки, известни у нас повече като тъканни. Те се съхраняват в общо 11 такива структури. На толкоз Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ е издала позволение за активност в нашата страна. Това излиза наяве от данни към 30 август, предоставени от ведомството на „ Монитор “.
Оказва се, че биологичният материал се пази общо в четири страни. Той може да се окаже животоспасяващ при някои тежки болести, като се употребява за трансплантации на самото дете, от което е взет, на неговите родители, братя и сестри и стеснен кръг родственици с едни и същи индикатори.
Шест от криобанките са български. Те съхраняват стволовите кафези в лаборатории, основани у нас. В това число влиза и публичната, която се намира в Александровска болница в столицата. Тя взима и съхранява материал най-много от пъпна шнур на новородени след единодушие от родителите им. Срещу това те не получават възнаграждение, защото материалът не е по тяхна партида. Той се „ складира “ за общо прилагане при потребност на разположение, което има сходни биологични индикатори и е възможно да му бъдат вляти кафези за лекуване.
Само 582 проби от пъпна шнур от новородените си бебета са дарили родилки в Обществената тъканна банка в Александровска болница от 2011 година до края на предишния месец. Другите пет тъканни банки съхраняват материала в чужбина, в страни от Европейската общественост. От тях две го изпращат в лаборатории във Англия, останалите три са с основани лаборатории в Гърция, Германия и Полша. Оказва се, че най-вече хора се запасяват със стволови кафези от кръв на пъпна шнур, защото се счита, че те са използвани при лекуването на най-широк кръг от болести, най-много онкохематологични. Броят на единиците, съхранявани от нея, са 20 980. Взетите единици стволови кафези от тъкан от пъпна шнур са 15 103, а от плацента 117.
Откакто преди петнадесетина години криоиндустрията оповести, че стволови кафези от млечно зъбче също могат да послужат като регенериращ материал след трансплантация при тежки болести, вместо да го „ дават “ на феята на зъбките, българи към този момент дават проби от него в криобанките. Така от 2011 година към 30 август такива са дадени за предпазване от 284 млечни зъбчета. Броят на единиците от мастна тъкан, която служи като регенериращ материал, са 62. Около 5000 лв. е еднократната такса за събиране и запазване на материал. Банките издават документи за съхранения материал, откакто стволовите кафези бъдат извлечени и криосъхранени. Документът дава информация на клиентите за лечебния капацитет на изолираните хемопоетични стволови кафези.
Справка на Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ демонстрира, че за дванадесет години, откогато задгранични и български тъканни банки събират материал в нашата страна, с нито една от пробите не е правена трансплантация нито у нас, нито в чужбина, демонстрират данни на организацията. За същото това време няма наложени наказания на нито една от криобанките при регулярните проби, които ИАМН подхваща най-малко един път на две години.
Оказва се, че биологичният материал се пази общо в четири страни. Той може да се окаже животоспасяващ при някои тежки болести, като се употребява за трансплантации на самото дете, от което е взет, на неговите родители, братя и сестри и стеснен кръг родственици с едни и същи индикатори.
Шест от криобанките са български. Те съхраняват стволовите кафези в лаборатории, основани у нас. В това число влиза и публичната, която се намира в Александровска болница в столицата. Тя взима и съхранява материал най-много от пъпна шнур на новородени след единодушие от родителите им. Срещу това те не получават възнаграждение, защото материалът не е по тяхна партида. Той се „ складира “ за общо прилагане при потребност на разположение, което има сходни биологични индикатори и е възможно да му бъдат вляти кафези за лекуване.
Само 582 проби от пъпна шнур от новородените си бебета са дарили родилки в Обществената тъканна банка в Александровска болница от 2011 година до края на предишния месец. Другите пет тъканни банки съхраняват материала в чужбина, в страни от Европейската общественост. От тях две го изпращат в лаборатории във Англия, останалите три са с основани лаборатории в Гърция, Германия и Полша. Оказва се, че най-вече хора се запасяват със стволови кафези от кръв на пъпна шнур, защото се счита, че те са използвани при лекуването на най-широк кръг от болести, най-много онкохематологични. Броят на единиците, съхранявани от нея, са 20 980. Взетите единици стволови кафези от тъкан от пъпна шнур са 15 103, а от плацента 117.
Откакто преди петнадесетина години криоиндустрията оповести, че стволови кафези от млечно зъбче също могат да послужат като регенериращ материал след трансплантация при тежки болести, вместо да го „ дават “ на феята на зъбките, българи към този момент дават проби от него в криобанките. Така от 2011 година към 30 август такива са дадени за предпазване от 284 млечни зъбчета. Броят на единиците от мастна тъкан, която служи като регенериращ материал, са 62. Около 5000 лв. е еднократната такса за събиране и запазване на материал. Банките издават документи за съхранения материал, откакто стволовите кафези бъдат извлечени и криосъхранени. Документът дава информация на клиентите за лечебния капацитет на изолираните хемопоетични стволови кафези.
Справка на Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ демонстрира, че за дванадесет години, откогато задгранични и български тъканни банки събират материал в нашата страна, с нито една от пробите не е правена трансплантация нито у нас, нито в чужбина, демонстрират данни на организацията. За същото това време няма наложени наказания на нито една от криобанките при регулярните проби, които ИАМН подхваща най-малко един път на две години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ