Брат Господен Повелява! Днес Почитаме Една От Най-Мистичните Библейски Фигури!
2. Св. преподобни Паисий Велики (ІV в.)
3. Св. Паисий Хилендарски, будител български (1722 - ок. 1773 г.) - когато българският народ изпадна в най-тежко положение под двойното петвековно гръко-турско иго, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна " История славянобългарска " и посредством нея вдъхна народностно схващане и сили у българския народ, изтръгна го от неговото обезсърчение и сложи начало на българското възобновление.
Той е роден в гр. Банско, в самите поли на именитата Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил свещеник в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил великодушен донор на църкви и манастири - той постъпил за послушник на първо време в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за личния народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.
Малко по-късно, в 1745 година, към този момент на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал опция да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски делегат (таксидиот) той обикалял села и градове, с цел да събира помощи и да притегля поклонници за манастира. При този непосреден допир с народа Паисий най-добре видял тежкото състояние на българския народ под гръцко-турското иго. В атонските манастири пък той видял и самичък претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородци към българите - че те били елементарни и груби, че нямали история. Паисий с болежка виждал разслабващото обезсърчение на народа, надълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на доста българи, които се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява неговата въодушевена " История славянобългарска " (1762 г.) " за в интерес на българския народ, а за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ".
Получил благочестиво домашно образование и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с голям брой просияли в берекет подвижници на благочестието и изключително преподобномъченици - монаси, които умирали страдалчески за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското примирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от корем - което значи прекалявал с поста, и от главоболие - което значи, че съкращавал съня си до прекаленост.
След като написал историята си с доста труд, той като истински равноапостол тръгнал да я разнася на всички места по българската земя, с цел да я четат и преписват. По този метод преподобни Паисий запалил пожара на българското национално съвземане и възобновление. И в тази усърдна активност на равноапостол и национален будител той умира незнайно где, може би страдалчески - в случай че не погубен от вражеска ръка, то грохнал от изтощеност. Денят и годината на гибелта му са незнайни, заради което паметта му се чества на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.
3. Св. Паисий Хилендарски, будител български (1722 - ок. 1773 г.) - когато българският народ изпадна в най-тежко положение под двойното петвековно гръко-турско иго, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна " История славянобългарска " и посредством нея вдъхна народностно схващане и сили у българския народ, изтръгна го от неговото обезсърчение и сложи начало на българското възобновление.
Той е роден в гр. Банско, в самите поли на именитата Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил свещеник в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил великодушен донор на църкви и манастири - той постъпил за послушник на първо време в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за личния народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.
Малко по-късно, в 1745 година, към този момент на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал опция да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски делегат (таксидиот) той обикалял села и градове, с цел да събира помощи и да притегля поклонници за манастира. При този непосреден допир с народа Паисий най-добре видял тежкото състояние на българския народ под гръцко-турското иго. В атонските манастири пък той видял и самичък претърпял надменното и пренебрежително отношение на другородци към българите - че те били елементарни и груби, че нямали история. Паисий с болежка виждал разслабващото обезсърчение на народа, надълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на доста българи, които се влачели след непознати традиции и след непознат език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревнивост, плод на която се явява неговата въодушевена " История славянобългарска " (1762 г.) " за в интерес на българския народ, а за популярност и хвалба на Господа Иисуса Христа ".
Получил благочестиво домашно образование и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с голям брой просияли в берекет подвижници на благочестието и изключително преподобномъченици - монаси, които умирали страдалчески за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското примирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от корем - което значи прекалявал с поста, и от главоболие - което значи, че съкращавал съня си до прекаленост.
След като написал историята си с доста труд, той като истински равноапостол тръгнал да я разнася на всички места по българската земя, с цел да я четат и преписват. По този метод преподобни Паисий запалил пожара на българското национално съвземане и възобновление. И в тази усърдна активност на равноапостол и национален будител той умира незнайно где, може би страдалчески - в случай че не погубен от вражеска ръка, то грохнал от изтощеност. Денят и годината на гибелта му са незнайни, заради което паметта му се чества на неговия имен ден - 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ