Из 1968. Смазването на Пражката пролет от Ангел Филчев
2. НАЧАЛОТО НА ПРОМЕНИТЕ
Първите дни на новоизбрания водач на Чехословашка социалистическа република Александър Дубчек не предвещават нищо изключително. Преминават в класическите протоколни отговорности, приемане на поздравления, изявления на срещи на партийни организации. На тях за пръв път приказва за дилемите, които си слага новото управление, и декларира, че внезапни придвижвания в партийната линия няма да има. Но акцентира, че Централен комитет ще се съобрази с настояванията за превъзмогване на пасивността при решение на значими въпроси. Въобще приказва повече за дребни ремонти, в сравнение с за радикална смяна в нея. Никой в Централен комитет няма интерес от определяне на народна власт, което би довело до загубване на монопола над властта. Намеренията на множеството от реформаторите са да се реализира намаляване на режима и усъвършенстване на ръководството, наричано с разтегливото разбиране „ демократизация “. Новата линия обаче провокира, въпреки и не незабавно, същински гърмеж в системата, който слага началото на низ от събития, които напълно не са резултат единствено от активността на „ ревизионистите в Централен комитет “ и „ контрареволюционните детайли “, както твърди руската агитация. Породени са от натиска изпод. И то освен от низовите партийни организации, а от необятната общност, където новата линия получава мощен бурен отклик.
3. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС
Цинизмът беше безусловно нетипичен на Дубчек... Той откровено вярваше в положителното и постоянно мислеше, че и другите имат положителни планове. Той постоянно се лъжеше, само че от това не променяше своята натура. С течение на времето стана по-предпазлив в политическото си държание, само че до края на живота си си остана лековерен човек – без значение за положително или неприятно.
Иржи Хофман (чешки историк)
До този миг болшинството от популацията, с помощта на 20-годишния си опит от комунистическия режим, е привикнало с неизменимото положение на нещата, с празнословието и противосмислието на пропагандните клишета. И в началото не възприема изказванията на първия секретар за радикални промени като нещо съществено. Хората са се наслушали на обещания и изречения, които не водят до нищо и даже значат тъкмо противоположното: „ ярко бъдеще “ – което в никакъв случай не идва, „ независимост и равни права “ и „ национална народна власт “ – означаващи тотална тирания. При това междинният чехословашки жител е подготвен да признае, че не живее чак толкоз неприятно, и че известни положителни промени въпреки всичко има. Но би желал те да стават по-бързо – без да се нарушават „ основите “ и „ достиженията “. Това обаче, което кара жителите да стартират да се вслушват в обещаваните промени, е непредвиденият факт, че те стартират в действителност да се случват. Наказателното дирене против участниците в Страховската проява е прекъснато, чиновниците на СНБ (полицията), отговорни за бруталното принуждение, са осъдени. Започва още веднъж да излиза неразрешеният преди време седмичник на Съюза на чехословашките писатели. Отменен е дискриминационният устав за банкет във ВУЗ и единствен аршин става в действителност резултатът от приемните изпити. Премахнат е даже монополът на ЧСМ (Комсомола) и стартира свободно сдружаване на младежта. Едно от значимите събития, което способства за промени в управлението, е и така наречен Шейнова спекулация. Генерал Ян Шейна, народен представител в Народно събрание, в края на февруари 1968 година забягва на Запад – в началото в Италия, а по-късно в Съединени американски щати. Подбудите му са престъпни, само че публичното мнение свързва „ Семковия военачалник “ (наречен по този начин поради машинациите му със семена за посев) с президента Новотни – поради непотвърдена фамилна непосредственост. Възникват и подозрения, че е подготвял държавен прелом. Това дава мотив на Централен комитет на КПЧ да смъкна доверието си от Новотни и на 22 март той подава оставка. Народното събрание я приема и е определен нов президент – известния с героизираното си минало военачалник Лудвиг Свобода, ползващ се със съчувствието на народа като репресиран през 50-те години. Същият е към този момент на възраст, няма политически опит и други упоритости и не заплашва никого от партийното управление. Обществеността посреща Свобода – някогашен пълководец на Чехословашкия корпус в Съюз на съветските социалистически републики по време на ВСВ, с огромно доверие и дълго време той е измежду най-одобряваните политици. При разискванията в Централен комитет на КПЧ са направени и други промени в управителните органи. За министър-председател е определен Олдржих Черник, а за ръководител на Народно събрание Йозеф Смръковски (също репресиран) – един от ръководителите на Пражкото въстание против хитлеристите през 1945 година Тази увереност в следването на новия курс разсънва социална интензивност и донася на новото управление огромно публично доверие. Според изследванията 75% от запитаните правят оценка позитивно осъществените промени. И вярата във „ Възродителния развой “ пораства с всеки минал ден.
4. ПРОГРАМАТА ЗА СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ
Програмата беше еретическа, само че ние направихме всичко допустимо тя да не наподобява такава... При това трябваше да имаме постоянно мислено едно ограничаване: не можехме даже да намекнем, че имаме желание да се върнем към цялостен демократически плурализъм с голям брой политически партии. В очите на Съветския съюз това би било еднакво на ремонт на социализма.
Александър Дубчек
Първият най-съществен документ, отразяващ реформистките визии на новото управление, е създадената от специфична комисия на Централен комитет Програма за деяние на КПЧ (Akční program KSČ). Приета е на 5 май на пленум на Централен комитет – по традиция единомислещо. Основните є точки са следните:
• Придържа се към класическите постулати за управителната роля на партията, само че планува делене на активността на партийния уред и държавното управление, както и равнопоставеност на партиите в Народния фронт.
• Обявява се за нова кадрова политика, в която водещи са квалификацията и образованието, а не класово-партийният метод – концепция, до неотдавна подсъдна.
• Предлага решение за нарушените взаимоотношения сред чехи и словаци, и то коренно – федерализация на страната.
• Предвижда въвеждане на стопански лостове в управлението на индустрията, узаконяване на дребния частен бизнес и повече внимание за развиване на науката, образованието и културата.
• Най-важното, което планува, е премахването на цензурата, независимост на сдружаването на жителите и на пътуванията зад граница.
• Отменени са и ред други ограничавания, с което се основават условия за пораждане на гражданско общество.
Въобще планува радикална за дотогавашната комунистическа процедура демократизация по посока на нов, очовечен вид социалистическа система – „ Социализъм с човешко лице “.
Въпреки това документът към този момент е изостанал от публичните настройки. Привкусът, който оставя, е разказан много тъкмо от професора по социология в Карловия университет Милослав Петрусек: „ Месец май, мисля, че беше прелестен и безоблачен, стартира с нелепост, която на книжовен език би могла да се назова опит за компромис – сред радикалните консерватори, които не желаеха да се разделят с Москва, и комунистите-реформатори, които не желаеха да се разделят с това, което от февруари 1948 насам бяха получили за първи път – спонтанната и всеобща поддръжка на елементарните хора. Така планината роди мишка. Некомунистите бяха отегчени от нечитаемостта на текста на Програмата за деяние, който беше композиция от интелигентни хрумвания и дървен партиен език, а комунистите бяха разочаровани от това, че се предлага нещо интимно известно – комплициран и неустановен компромис, който държи непременно крепко в ръцете си „ управителната роля на партията “.
5. НЕВЕРОЯТНОТО, КОЕТО съдебна експертиза СЛУЧВА
Всъщност, аз имах вяра в честността и порядъчността у хората.
Александър Дубчек
На фона на дългата и деспотична история на комунизма в действителност е мъчно да се повярва, че на даден стадий в една неголяма страна, заобиколена от три страни с сходни режими, могат да се намерят в самата компартия хора, откровено искащи да трансформират системата в полза на народа, само че се случва. В исторически проект сходна концепция не е оригиналност. За подобен тип общества това е най-рационалният метод за опълчване на съществуващата, запълнила всяка клетка на обществото, система. С годините нападателната агитация е трансформирала догмите в метод на мислене на голямо болшинство от популацията и по тази причина в началото те могат да бъдат атакувани най-безболезнено чрез претенции за вътрешна еволюция. По напълно същия метод през Средновековието, във тип на ереси в формалната черква, стартира и освобождението на обществото от мракобесния клерикализъм. В битката си против него тогавашните църковни реформатори също употребяват езика и черпят причини от самия му пиедестал – Библията, само че я поясняват в противопоставен на господстващите канони аспект. Чехите имат популярен образец в своята история за това – Ян Хус, идеолога на чешката реформация, изгорял на клада, тъй като отхвърля да се откаже от концепциите си.
Самата концепция за основаването на „ Социализъм с човешко лице “ вещае конфликт с Големия брат. В Програмата на КПЧ евентуално рискова за Кремъл е единствено една нейна точка – отменянето на цензурата, само че тя води след себе си низ от последици, които отиват толкоз надалеч, че не оставят никакво място освен за комунистическия режим, само че и за руското владичество. Защото свободата на словото поражда плурализъм, който еманципира чехословашкото общество, у което неизбежно ще се породи блян към възобновяване на демокрацията в достоверен тип, по този начин и на държавния суверенитет. А при имперските настройки на руската върхушка сходна вероятност е оценена като същинска злополука. И това е главната причина за руската неотстъпчивост – заплахата Чехословакия да се трансформира в суверенна страна, да даде неприятен образец и империята да стартира да се разпада, което няма по какъв начин да не породи политически катаклизми и в самия Съюз на съветските социалистически републики.
6. ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА ВРЕМЕТО
Названието „ Пражка пролет “ е заимствано от едноименния фестивал за класическа музика, който се организира годишно от 1946 година Тогава Прага, дружно с цяла Чехословакия, чества годишнината от края на Втората международна война и в същото време 50-годишнината на Чешката филхармония. В него има нещо символичнo, тъй като се открива постоянно с „ Моята татковина “ (Má Vlast) – цикъл от шест симфонични поеми на емблематичния за чешката музикална класика композитор Сметана, и се закрива с „ Ода на насладата “ на Бетовен – днешния химн на Обединена Европа. Названието се трансферира върху събитията през 1968 година неслучайно. Въвеждат го западни публицисти, само че се възприема от всички, тъй като показва духа на времето – на упованията за раждането на нещо ново и по-добро, с което постоянно се свързва и пролетта.
„ Възродителен развой “ (obrodni proces) – по този начин Александър Дубчек и съидейниците му – реформаторското крило в ЧКП, посочват политическата си концепция за основаване на човечен социализъм, който може да бъде реализиран, като бъде изчистена светлата утопична социалистическа фантазия от наслоената върху нея тоталитарна нечистотия. Крайната цел на този развой е построяването на „ Социализъм с човешко лице “ (socialismus s lidskou tváří, словашки: socializmus s ľudskou tvárou) – обществено-политическо устройство, обърнато към ползите на цялото общество, а освен към ръководещата номенклатура. Терминът е въведен в обращение още при започване на възродителния развой. Придобива голяма известност, тъй като дава отговор освен на вижданията на реформаторите в ЧКП, само че и на въжделенията на голямото болшинство от популацията. Съдържанието, което всички влагат в него, е противовес на терора и насилието, които сталинистите постановат след Втората международна война в целия Източен блок. И на постсталинисткия „ действителен социализъм “. В поддръжка на концепцията се афишира на първо време болшинството от чехословашката интелигенция и изключително тази от сферата на културата. Тя способства значително за развиването и дооформянето на неговия образ. Прави го с убеждението, че по този начин повече не може да се живее и че всичко в страната би трябвало да се промени по посока на международния напредък. Огромното болшинство от народа потегля с нея и с вярата, че това е единствено началото на развой, който няма да завърши с прокламираните в Програмата за деяние задания.
Първите дни на новоизбрания водач на Чехословашка социалистическа република Александър Дубчек не предвещават нищо изключително. Преминават в класическите протоколни отговорности, приемане на поздравления, изявления на срещи на партийни организации. На тях за пръв път приказва за дилемите, които си слага новото управление, и декларира, че внезапни придвижвания в партийната линия няма да има. Но акцентира, че Централен комитет ще се съобрази с настояванията за превъзмогване на пасивността при решение на значими въпроси. Въобще приказва повече за дребни ремонти, в сравнение с за радикална смяна в нея. Никой в Централен комитет няма интерес от определяне на народна власт, което би довело до загубване на монопола над властта. Намеренията на множеството от реформаторите са да се реализира намаляване на режима и усъвършенстване на ръководството, наричано с разтегливото разбиране „ демократизация “. Новата линия обаче провокира, въпреки и не незабавно, същински гърмеж в системата, който слага началото на низ от събития, които напълно не са резултат единствено от активността на „ ревизионистите в Централен комитет “ и „ контрареволюционните детайли “, както твърди руската агитация. Породени са от натиска изпод. И то освен от низовите партийни организации, а от необятната общност, където новата линия получава мощен бурен отклик.
3. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС
Цинизмът беше безусловно нетипичен на Дубчек... Той откровено вярваше в положителното и постоянно мислеше, че и другите имат положителни планове. Той постоянно се лъжеше, само че от това не променяше своята натура. С течение на времето стана по-предпазлив в политическото си държание, само че до края на живота си си остана лековерен човек – без значение за положително или неприятно.
Иржи Хофман (чешки историк)
До този миг болшинството от популацията, с помощта на 20-годишния си опит от комунистическия режим, е привикнало с неизменимото положение на нещата, с празнословието и противосмислието на пропагандните клишета. И в началото не възприема изказванията на първия секретар за радикални промени като нещо съществено. Хората са се наслушали на обещания и изречения, които не водят до нищо и даже значат тъкмо противоположното: „ ярко бъдеще “ – което в никакъв случай не идва, „ независимост и равни права “ и „ национална народна власт “ – означаващи тотална тирания. При това междинният чехословашки жител е подготвен да признае, че не живее чак толкоз неприятно, и че известни положителни промени въпреки всичко има. Но би желал те да стават по-бързо – без да се нарушават „ основите “ и „ достиженията “. Това обаче, което кара жителите да стартират да се вслушват в обещаваните промени, е непредвиденият факт, че те стартират в действителност да се случват. Наказателното дирене против участниците в Страховската проява е прекъснато, чиновниците на СНБ (полицията), отговорни за бруталното принуждение, са осъдени. Започва още веднъж да излиза неразрешеният преди време седмичник на Съюза на чехословашките писатели. Отменен е дискриминационният устав за банкет във ВУЗ и единствен аршин става в действителност резултатът от приемните изпити. Премахнат е даже монополът на ЧСМ (Комсомола) и стартира свободно сдружаване на младежта. Едно от значимите събития, което способства за промени в управлението, е и така наречен Шейнова спекулация. Генерал Ян Шейна, народен представител в Народно събрание, в края на февруари 1968 година забягва на Запад – в началото в Италия, а по-късно в Съединени американски щати. Подбудите му са престъпни, само че публичното мнение свързва „ Семковия военачалник “ (наречен по този начин поради машинациите му със семена за посев) с президента Новотни – поради непотвърдена фамилна непосредственост. Възникват и подозрения, че е подготвял държавен прелом. Това дава мотив на Централен комитет на КПЧ да смъкна доверието си от Новотни и на 22 март той подава оставка. Народното събрание я приема и е определен нов президент – известния с героизираното си минало военачалник Лудвиг Свобода, ползващ се със съчувствието на народа като репресиран през 50-те години. Същият е към този момент на възраст, няма политически опит и други упоритости и не заплашва никого от партийното управление. Обществеността посреща Свобода – някогашен пълководец на Чехословашкия корпус в Съюз на съветските социалистически републики по време на ВСВ, с огромно доверие и дълго време той е измежду най-одобряваните политици. При разискванията в Централен комитет на КПЧ са направени и други промени в управителните органи. За министър-председател е определен Олдржих Черник, а за ръководител на Народно събрание Йозеф Смръковски (също репресиран) – един от ръководителите на Пражкото въстание против хитлеристите през 1945 година Тази увереност в следването на новия курс разсънва социална интензивност и донася на новото управление огромно публично доверие. Според изследванията 75% от запитаните правят оценка позитивно осъществените промени. И вярата във „ Възродителния развой “ пораства с всеки минал ден.
4. ПРОГРАМАТА ЗА СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ
Програмата беше еретическа, само че ние направихме всичко допустимо тя да не наподобява такава... При това трябваше да имаме постоянно мислено едно ограничаване: не можехме даже да намекнем, че имаме желание да се върнем към цялостен демократически плурализъм с голям брой политически партии. В очите на Съветския съюз това би било еднакво на ремонт на социализма.
Александър Дубчек
Първият най-съществен документ, отразяващ реформистките визии на новото управление, е създадената от специфична комисия на Централен комитет Програма за деяние на КПЧ (Akční program KSČ). Приета е на 5 май на пленум на Централен комитет – по традиция единомислещо. Основните є точки са следните:
• Придържа се към класическите постулати за управителната роля на партията, само че планува делене на активността на партийния уред и държавното управление, както и равнопоставеност на партиите в Народния фронт.
• Обявява се за нова кадрова политика, в която водещи са квалификацията и образованието, а не класово-партийният метод – концепция, до неотдавна подсъдна.
• Предлага решение за нарушените взаимоотношения сред чехи и словаци, и то коренно – федерализация на страната.
• Предвижда въвеждане на стопански лостове в управлението на индустрията, узаконяване на дребния частен бизнес и повече внимание за развиване на науката, образованието и културата.
• Най-важното, което планува, е премахването на цензурата, независимост на сдружаването на жителите и на пътуванията зад граница.
• Отменени са и ред други ограничавания, с което се основават условия за пораждане на гражданско общество.
Въобще планува радикална за дотогавашната комунистическа процедура демократизация по посока на нов, очовечен вид социалистическа система – „ Социализъм с човешко лице “.
Въпреки това документът към този момент е изостанал от публичните настройки. Привкусът, който оставя, е разказан много тъкмо от професора по социология в Карловия университет Милослав Петрусек: „ Месец май, мисля, че беше прелестен и безоблачен, стартира с нелепост, която на книжовен език би могла да се назова опит за компромис – сред радикалните консерватори, които не желаеха да се разделят с Москва, и комунистите-реформатори, които не желаеха да се разделят с това, което от февруари 1948 насам бяха получили за първи път – спонтанната и всеобща поддръжка на елементарните хора. Така планината роди мишка. Некомунистите бяха отегчени от нечитаемостта на текста на Програмата за деяние, който беше композиция от интелигентни хрумвания и дървен партиен език, а комунистите бяха разочаровани от това, че се предлага нещо интимно известно – комплициран и неустановен компромис, който държи непременно крепко в ръцете си „ управителната роля на партията “.
5. НЕВЕРОЯТНОТО, КОЕТО съдебна експертиза СЛУЧВА
Всъщност, аз имах вяра в честността и порядъчността у хората.
Александър Дубчек
На фона на дългата и деспотична история на комунизма в действителност е мъчно да се повярва, че на даден стадий в една неголяма страна, заобиколена от три страни с сходни режими, могат да се намерят в самата компартия хора, откровено искащи да трансформират системата в полза на народа, само че се случва. В исторически проект сходна концепция не е оригиналност. За подобен тип общества това е най-рационалният метод за опълчване на съществуващата, запълнила всяка клетка на обществото, система. С годините нападателната агитация е трансформирала догмите в метод на мислене на голямо болшинство от популацията и по тази причина в началото те могат да бъдат атакувани най-безболезнено чрез претенции за вътрешна еволюция. По напълно същия метод през Средновековието, във тип на ереси в формалната черква, стартира и освобождението на обществото от мракобесния клерикализъм. В битката си против него тогавашните църковни реформатори също употребяват езика и черпят причини от самия му пиедестал – Библията, само че я поясняват в противопоставен на господстващите канони аспект. Чехите имат популярен образец в своята история за това – Ян Хус, идеолога на чешката реформация, изгорял на клада, тъй като отхвърля да се откаже от концепциите си.
Самата концепция за основаването на „ Социализъм с човешко лице “ вещае конфликт с Големия брат. В Програмата на КПЧ евентуално рискова за Кремъл е единствено една нейна точка – отменянето на цензурата, само че тя води след себе си низ от последици, които отиват толкоз надалеч, че не оставят никакво място освен за комунистическия режим, само че и за руското владичество. Защото свободата на словото поражда плурализъм, който еманципира чехословашкото общество, у което неизбежно ще се породи блян към възобновяване на демокрацията в достоверен тип, по този начин и на държавния суверенитет. А при имперските настройки на руската върхушка сходна вероятност е оценена като същинска злополука. И това е главната причина за руската неотстъпчивост – заплахата Чехословакия да се трансформира в суверенна страна, да даде неприятен образец и империята да стартира да се разпада, което няма по какъв начин да не породи политически катаклизми и в самия Съюз на съветските социалистически републики.
6. ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА ВРЕМЕТО
Названието „ Пражка пролет “ е заимствано от едноименния фестивал за класическа музика, който се организира годишно от 1946 година Тогава Прага, дружно с цяла Чехословакия, чества годишнината от края на Втората международна война и в същото време 50-годишнината на Чешката филхармония. В него има нещо символичнo, тъй като се открива постоянно с „ Моята татковина “ (Má Vlast) – цикъл от шест симфонични поеми на емблематичния за чешката музикална класика композитор Сметана, и се закрива с „ Ода на насладата “ на Бетовен – днешния химн на Обединена Европа. Названието се трансферира върху събитията през 1968 година неслучайно. Въвеждат го западни публицисти, само че се възприема от всички, тъй като показва духа на времето – на упованията за раждането на нещо ново и по-добро, с което постоянно се свързва и пролетта.
„ Възродителен развой “ (obrodni proces) – по този начин Александър Дубчек и съидейниците му – реформаторското крило в ЧКП, посочват политическата си концепция за основаване на човечен социализъм, който може да бъде реализиран, като бъде изчистена светлата утопична социалистическа фантазия от наслоената върху нея тоталитарна нечистотия. Крайната цел на този развой е построяването на „ Социализъм с човешко лице “ (socialismus s lidskou tváří, словашки: socializmus s ľudskou tvárou) – обществено-политическо устройство, обърнато към ползите на цялото общество, а освен към ръководещата номенклатура. Терминът е въведен в обращение още при започване на възродителния развой. Придобива голяма известност, тъй като дава отговор освен на вижданията на реформаторите в ЧКП, само че и на въжделенията на голямото болшинство от популацията. Съдържанието, което всички влагат в него, е противовес на терора и насилието, които сталинистите постановат след Втората международна война в целия Източен блок. И на постсталинисткия „ действителен социализъм “. В поддръжка на концепцията се афишира на първо време болшинството от чехословашката интелигенция и изключително тази от сферата на културата. Тя способства значително за развиването и дооформянето на неговия образ. Прави го с убеждението, че по този начин повече не може да се живее и че всичко в страната би трябвало да се промени по посока на международния напредък. Огромното болшинство от народа потегля с нея и с вярата, че това е единствено началото на развой, който няма да завърши с прокламираните в Програмата за деяние задания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ