ВКС реши: Две години затвор за Анита Мейзер
2 години затвор за Анита Мейзер постанови дефинитивно правосъден състав на Върховния касационен съд (ВКС).
Така с Решение № 5/11.02.2019 година по наказателно дело № 1152/2018 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) промени решение № 159/21.08.2018 година на Апелативен съд – Варна (ВнАС). По този метод наказването „ отнемане от независимост “ се понижава от 3 на 2 години. Към присъдата се причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева Върховен касационен съд оставя в действие решението в останалата част. Решението е дефинитивно.
По отношение на претенцията на Анита Желева за очевидна неправда на наложеното ú наказване за причиняване на гибелта на нейния брачен партньор по несъобразителност, висшите съдии одобряват, че следва да обсъдят две условия. Първото се отнася до държанието на брачна половинка на подсъдимата (ВнАС е приел допринасяне на незаконния резултат от страна на потърпевшия), което съгласно отбраната обуславя извод за съществуване на смекчаващо събитие с извънреден темперамент. Според висшите съдии не може да се одобри, че третираният фактор е от такова извънредно естество, че и най-лекото, планувано в санкционната част на нормата на член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване, ще се окаже несъразмерно тежко, в случай че бъде несъмнено. И това е по този начин, защото персоналното държание на пострадалия не се отличава със основна тежест измежду характерните особености на незаконната предприемчивост на Желева. Второто е обвързвано с изказванието на отбраната, че безпричинно ВнАС е счел за отегчаващо събитие възрастта на потърпевшото лице, защото се касае за по неволя действие. В претекстовете на правосъдното решение се показва, че Върховен касационен съд би се съгласил с казаното, в случай че ставаше дума за признато закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс при немарливост като тип на непредпазливата виновност.
В проблема обаче е възприета самоувереност, в границите на която е премисляна възрастта на пострадалия като съпътстващ неправилната преценка на Желева фактор. Затова решението на ВнАС не предстои на промяна в тази част, безапелационни са висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд обаче акцентира в претекстовете си, че не може да не обърне внимание на събитие, обвързвано с избраното на подсъдимата наказване за осъществено закононарушение по член 122, алинея 1 Наказателен кодекс, незасегнато в жалбата ѝ, само че безспорно говорещо за нарушаване на материалния закон в нейна щета. „ Става дума за това, че при оптимално планувано наказване от 5 години „ отнемане от независимост “ в наредбата на посочения текст, при превес на смекчаващи условия ВнАС е отмерил наказването в размер на 3 години – в нарушаване на текста на член 54, алинея 2 Наказателен кодекс “, установяват висшите съдии.
Затова, прилагайки вярно материалния закон, Върховен касационен съд понижава наложеното наказване „ отнемане от независимост “ на 2 години, като дефинира общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години, към което причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева
По отношение на недоволството на подсъдимата по отношение на нуждата от използване на института на условното наказание, висшите съдии не намират учредения за уважаването му. Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя тезата на въззивната инстанция за нуждата от преценка на събитието, че са осъществени две закононарушения.
" Това по член 304а Наказателен кодекс (предлагане на рушвет на полицейски орган) освен е тежко такова, само че то е рушащо държавността и вярата на обществото в добросъвестното осъществяване на професионалните отговорности на държавните органи ", безапелационни са висшите съдии.
Така с Решение № 5/11.02.2019 година по наказателно дело № 1152/2018 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) промени решение № 159/21.08.2018 година на Апелативен съд – Варна (ВнАС). По този метод наказването „ отнемане от независимост “ се понижава от 3 на 2 години. Към присъдата се причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева Върховен касационен съд оставя в действие решението в останалата част. Решението е дефинитивно.
По отношение на претенцията на Анита Желева за очевидна неправда на наложеното ú наказване за причиняване на гибелта на нейния брачен партньор по несъобразителност, висшите съдии одобряват, че следва да обсъдят две условия. Първото се отнася до държанието на брачна половинка на подсъдимата (ВнАС е приел допринасяне на незаконния резултат от страна на потърпевшия), което съгласно отбраната обуславя извод за съществуване на смекчаващо събитие с извънреден темперамент. Според висшите съдии не може да се одобри, че третираният фактор е от такова извънредно естество, че и най-лекото, планувано в санкционната част на нормата на член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс наказване, ще се окаже несъразмерно тежко, в случай че бъде несъмнено. И това е по този начин, защото персоналното държание на пострадалия не се отличава със основна тежест измежду характерните особености на незаконната предприемчивост на Желева. Второто е обвързвано с изказванието на отбраната, че безпричинно ВнАС е счел за отегчаващо събитие възрастта на потърпевшото лице, защото се касае за по неволя действие. В претекстовете на правосъдното решение се показва, че Върховен касационен съд би се съгласил с казаното, в случай че ставаше дума за признато закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс при немарливост като тип на непредпазливата виновност.
В проблема обаче е възприета самоувереност, в границите на която е премисляна възрастта на пострадалия като съпътстващ неправилната преценка на Желева фактор. Затова решението на ВнАС не предстои на промяна в тази част, безапелационни са висшите съдии.
Съдебният състав на Върховен касационен съд обаче акцентира в претекстовете си, че не може да не обърне внимание на събитие, обвързвано с избраното на подсъдимата наказване за осъществено закононарушение по член 122, алинея 1 Наказателен кодекс, незасегнато в жалбата ѝ, само че безспорно говорещо за нарушаване на материалния закон в нейна щета. „ Става дума за това, че при оптимално планувано наказване от 5 години „ отнемане от независимост “ в наредбата на посочения текст, при превес на смекчаващи условия ВнАС е отмерил наказването в размер на 3 години – в нарушаване на текста на член 54, алинея 2 Наказателен кодекс “, установяват висшите съдии.
Затова, прилагайки вярно материалния закон, Върховен касационен съд понижава наложеното наказване „ отнемане от независимост “ на 2 години, като дефинира общо най-тежко наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години, към което причислява наложеното за осъществено закононарушение по член 304а Наказателен кодекс наказване „ санкция “ в размер на 4 000 лева
По отношение на недоволството на подсъдимата по отношение на нуждата от използване на института на условното наказание, висшите съдии не намират учредения за уважаването му. Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя тезата на въззивната инстанция за нуждата от преценка на събитието, че са осъществени две закононарушения.
" Това по член 304а Наказателен кодекс (предлагане на рушвет на полицейски орган) освен е тежко такова, само че то е рушащо държавността и вярата на обществото в добросъвестното осъществяване на професионалните отговорности на държавните органи ", безапелационни са висшите съдии.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ