Сериозна битка: FIAT 124 срещу ВАЗ-2101 (СНИМКА)
Инженерите на FIAT (по това време абревиатурата Fabbrica Italiana di Automobili Torino се изписва с основни букви, а не както през днешния ден с малки) проектират 124-ката при започване на 60-те години. Моделът е показан през 1966-а и става автомобил на годината през 1967-а. Специализираните издания харесват колата, въпреки че я считат за малко старомодна с долния разпределителен вал на мотора, подвластното задно окачване, кормилната уредба с червячен редуктор и класическата триобемна каросерия.
В края на 60-те държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики трескаво търси нов национален автомобил за страната, който да е по-евтин за произвеждане и по-качествен от Москвич-408. Изпробвани са десетки западни модели, само че в последна сметка изборът пада на FIAT 124.
Съгласно подписаното с италианците съглашение руските инженери имат право да внасят промени в структурата, с цел да пригодят автомобила към локалните климатични и пътни условия. В Толиати трансформират много като се стартира от мотора, мине се през окачването и се стигне до дръжките на вратите.
Когато стартира производството на ВАЗ-2101 “Жигули” и версията за експорт Lada 1200, в страните от соцлагера се срещат и 124-ки и сравненията са неизбежни. Собствениците на " фичовете " ги хвалят поради по-високооборотните мотори и по-добрите спирачки.
40 години след тези събития Oldtimer&Youngtimer съпоставя Жигули от 1971-ва и FIAT 124 от 1966-а с желанието да откри в действителност ли оригиналът има по-слабо окачване, морално стар мотор и въобще до каква степен шофьорският фолклор от времената на соца се покрива с истината.
Двигателят на FIAT 124 наподобява много по-малък от този на ВАЗ-2101
В края на 70-те в Европа към този момент никой не кара FIAT 124, до момента в който " жигулите " към момента са шлагер в социалистическия лагер. С годините обаче качеството е почнало да спада и късните партиди ВАЗ-2101 имат все по-лоши спирачки, слаби мотори и извънредно тежък волан.
Моторът на " жигулата " също е планиран от италианците за автомобил с нараснала проходимост, само че по този начин и не го пускат в серийно произвеждане
На доктрина моторите с горен разпределителен вал развъртат по-охотно, в сравнение с с низък. Моторът на FIAT 124 обаче разрушава този стандарт. Дори с недобре калиброван карбуратор италианският елемент набира обороти доста по-бързо. Съветската версия пък развива осезаемо по-добра двигателна сила в ниски оборотни режими. По-спортния темперамент на " фича " акцентира и баритонът на ауспуха. FIAT печели безапелационно в управляемостта. Окачването филтрира неравностите по-добре и се накланя доста по-малко в завой от " жигулата ". За изненада обаче спирачките на италианката се усещат доста по-зле макар дисковите апарати на всички колела. Това има пояснение. През 60-те барабанните спирачки не отстъпват кой знае какъв брой по успеваемост на дисковите, чието главно предимство е в по-слабата податливост към прегряване и блокиране при внезапно натискане на педала. ВАЗ стартира да инсталира вакуумен усилител по-късно, а FIAT го предлага единствено за по-мощните версии, само че руският автомобил има двуконтурна система. Скоростната кутия работи добре и в двата модела. Лостът има къси ходове и превключва тъкмо. Предавателните цифри обаче разочароват. На книга и двете коли развиват над 140 км/ч, само че ускорението след 120 е същинско изтезание, а и скоростомерите лъжат безобразно. Да се разграничат двата автомобила на външен тип оказват помощ огромните " рога " на бронята на 2101, скритите дръжки на вратите, по-високият клиренс и емблемата с ладията на радиаторната решетка. При по-внимателно вглеждане обаче се виждат и други дреболии - да вземем за пример неналичието на щампи върху хромираните тасове и страничното огледало, което влиза в серийното съоръжение на " ладата ", а FIAT го предлага като екстра. Разликите в салоните на двете коли са сложни за разкриване, само че съществуват - да вземем за пример във фиксаторите за отваряне на вратите и резетата на триъгълните прозорчета, които трансформират " жигулата " в лесна плячка на всеки апаш със запалка в джоба. Впечатление вършат двойно по-дебелите стелки в руския автомобил и опцията за събаряне на облегалките на предните седалки - " фичът " не предлага място за спане. В интериора на 124 доминира кафеникавата гама, а арматурното табло е сиво, до момента в който руските дизайнери избират класическото черно. Арматурните табла на двата автомобила наподобяват идентични единствено на пръв взор. FIAT-ът има принадлежности Veglia Borletti, от които отсъства справочник за температурата на охлаждащата течност и лидерът схваща, че нещо не е наред едвам когато светне контролната лампичка. В това отношение руският модел е доста по-информативен за лидера. В него са планувани даже знаци за ръчната спирачка и нивото на спирачната течност. Някои детайли са просто с разменени места. Във FIAT 124 пепелникът се намира по-близо до лидера, а в Жигули там е ситуирана нишата за радиото. В руския вид регулаторът на смукача е изместен отдясно на кормилото. За сметка на това стартерният ключ се пъха отляво на кормилото и при двата модела. Анахронизъм даже през 60-те, това решение се изяснява с структурата на ключалката Marelli, която се инсталира още на моделите 500 и 850. Съветската брава има по-сложно устройство от италианската, която може да се завърти и с нокът, и може да блокира кормилото. Подобрения има и в багажника. В руския модел е очакван торсионен стопер на капака в отворено състояние. При FIAT подобен липсва и в случай че не бъде отворен до дъно, капакът просто се затваря. За да се огледа под двете коли, са нужни разнообразни крикове. Съветските инженери са планували четири опорни точки, до момента в който в оригинала те са единствено две. Предният мост има съвсем идентична структура. Разлика се вижда единствено в накрайниците на кормилните щанги, които са прави при италианката и леко закривени при " ладата ". Защита за картера при FIAT въобще не е планувана. Сходства има и в задното окачване, само че при руския модел всички детайли са по-солидни, мощни и издръжливи. Усеща се стремежът южнякът да бъде квалифициран за суровите условия в Съюз на съветските социалистически републики. И по този начин, кой е по-добрият автомобил? Италианският оригинал или руското копие? На книга " фичът " има по-ефективни спирачки, по-спортно окачване и по-добро съответствие сред мощността и тежестта. В реалност 124 е по-приятен за каране единствено във връзка с управляемостта и ненапълно динамичността. Иначе кормилната уредба е еднообразно тежка и при двата модела. " Ладата " може да се похвали с двуконтурна спирачна система, скрити дръжки на вратите, сгъваеми облегалки на седалките, заключване на кормилото и справочник за температурата на охладителната течност. Съвсем различен обаче е въпросът с качеството на направата и материалите, които се утежняват с всяка минала година - изключително при колите, създадени в сряда.
Ако не се брои щампата с емблемата на FIAT, класическите хромирани тасове са идентични 
ВАЗ инсталира страничното огледало серийно
Фиксаторът на триъгълното прозорче при FIAT 124...
... и при 2101. В " ладата " се влиза за секунди с най-обикновена запалка
Сиво-кафявият интериор наподобява необичайно 
Разменени са местата на пепелника и регулаторът на смукача, а приборите демонстрират повече информация
Облегалките на " фича " не се свалят 
" Ладата " има по-дебели стелки
Нюансите не престават и под предния похлупак. Там прави усещане подсилващото оребряване при руския модел, което наподобява като същински инженерен шедьовър спрямо винкелите, заварени за капака на 124. Радиаторът на " ладата " има защитен кожух, планувана е отбрана срещу влага и за моторчето на чистачките. Освен това " фичът " има допотопно динамо с непрекъснат ток, до момента в който Жигули има генератор на изменчив ток.
