Уинстън Чърчил е ръкоположен за рицар от кралица Елизабет II
1953 година
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е английски политик и общественик, прочут с дългата си политическа кариера и изключително с основната си роля във Втората международна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 държавни управления и два пъти е министър-председател (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицер в Британската войска, историк, публицист и художник.
Като млад офицер той взе участие в боеве в Британска Индия, Судан и е покорен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си популярност като боен сътрудник и публицист. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема доста политически и кабинетни постове. Преди Първата международна война служи като министър на стопанската система, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в демократичното държавно управление на Аскуит. Той инициира и управлява съюзническата Галиполска интервенция на Дарданелите през 1915 година, и е гневен покровител за привличането на България като съдружник на страната на Антантата[1], което е могло да докара до победа и завладяване на Константинопол. Това обаче не става, а интервенцията претърпява съдбоносен неуспех и той е заставен да напусне поста си и държавното управление като цена за сформиране на ново съдружно държавно управление. Служи за малко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (Royal Scots Fusiliers). Връща се в държавното управление като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното държавно управление на Болдуин през 1924 – 1929, което спорно връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, подложено на критика като неточност. Чърчил заема позиция против увеличеното локално самоуправление на Индия и се съпротивлява против абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 година
През 1930-те Чърчил не заема държавна служба и се намира в политическа изолираност, само че предизвестява за заплахата от въоръжаването на Германия. При експлоадирането на Втората международна война той още веднъж е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 година Чърчил става министър-председател и остава отпред до края на войната и успеха на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция против Германската империя, даже когато тя превзема огромна част от Европа през 1940 година, той пренебрегва предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, вследствие на което стартира борбата за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радио излъчвания, които въодушевяват английския народ.
След Втората международна война Консервативната партия губи изборите през 1945 година и Чърчил става водач на опозицията. Войната довежда Англия до фалит и тя е принудена да вземе заем от Щатски долар 4,33 милиарда (еквивалентни на Щатски долар 56 милиарда през 2012 г.) от Съединени американски щати. През 1946 година Чърчил пръв заговаря за руската опасност за демократична Европа и тази тирада се счита за начало на Студената война. Въпреки че се изрича за обединяване на Европа като „ един тип Съединени европейски щати “, Чърчил упорства за английска самостоятелност от Европейската общественост за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски план. Той вижда мястото на Англия настрана от континента, с доста повече общо със страните от Британската общественост и със Съединените щати в по този начин наречената Англосфера. Почти незабавно след края на Втората международна война Британската империя стартира да се разпада като първо Трансйордания (1946), Индия (1947), Пакистан (1947), Шри Ланка (1948) и Мианмар (1948) получават самостоятелност. През 1948 година Британският мандат в Палестина рухва и е основана страната Израел. През 1951 – 1955 година още веднъж е министър-председател и се занимава с войната в Малая, която води до самостоятелност на Малайската федерация, протеста на мау мау в Кения, Корейската война и държавния прелом в Иран. Той е единственият английски министър-председател, получил Нобелова премия за литература и първият чужденец, определен за почетен жител на Съединени американски щати. Оказана му е достойнството на държавно заравяне, трансформирало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се смята от мнозина за един от най-влиятелните хора в английската история.
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е английски политик и общественик, прочут с дългата си политическа кариера и изключително с основната си роля във Втората международна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 държавни управления и два пъти е министър-председател (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицер в Британската войска, историк, публицист и художник.
Като млад офицер той взе участие в боеве в Британска Индия, Судан и е покорен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си популярност като боен сътрудник и публицист. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема доста политически и кабинетни постове. Преди Първата международна война служи като министър на стопанската система, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в демократичното държавно управление на Аскуит. Той инициира и управлява съюзническата Галиполска интервенция на Дарданелите през 1915 година, и е гневен покровител за привличането на България като съдружник на страната на Антантата[1], което е могло да докара до победа и завладяване на Константинопол. Това обаче не става, а интервенцията претърпява съдбоносен неуспех и той е заставен да напусне поста си и държавното управление като цена за сформиране на ново съдружно държавно управление. Служи за малко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (Royal Scots Fusiliers). Връща се в държавното управление като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното държавно управление на Болдуин през 1924 – 1929, което спорно връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, подложено на критика като неточност. Чърчил заема позиция против увеличеното локално самоуправление на Индия и се съпротивлява против абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 година
През 1930-те Чърчил не заема държавна служба и се намира в политическа изолираност, само че предизвестява за заплахата от въоръжаването на Германия. При експлоадирането на Втората международна война той още веднъж е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 година Чърчил става министър-председател и остава отпред до края на войната и успеха на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция против Германската империя, даже когато тя превзема огромна част от Европа през 1940 година, той пренебрегва предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, вследствие на което стартира борбата за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радио излъчвания, които въодушевяват английския народ.
След Втората международна война Консервативната партия губи изборите през 1945 година и Чърчил става водач на опозицията. Войната довежда Англия до фалит и тя е принудена да вземе заем от Щатски долар 4,33 милиарда (еквивалентни на Щатски долар 56 милиарда през 2012 г.) от Съединени американски щати. През 1946 година Чърчил пръв заговаря за руската опасност за демократична Европа и тази тирада се счита за начало на Студената война. Въпреки че се изрича за обединяване на Европа като „ един тип Съединени европейски щати “, Чърчил упорства за английска самостоятелност от Европейската общественост за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски план. Той вижда мястото на Англия настрана от континента, с доста повече общо със страните от Британската общественост и със Съединените щати в по този начин наречената Англосфера. Почти незабавно след края на Втората международна война Британската империя стартира да се разпада като първо Трансйордания (1946), Индия (1947), Пакистан (1947), Шри Ланка (1948) и Мианмар (1948) получават самостоятелност. През 1948 година Британският мандат в Палестина рухва и е основана страната Израел. През 1951 – 1955 година още веднъж е министър-председател и се занимава с войната в Малая, която води до самостоятелност на Малайската федерация, протеста на мау мау в Кения, Корейската война и държавния прелом в Иран. Той е единственият английски министър-председател, получил Нобелова премия за литература и първият чужденец, определен за почетен жител на Съединени американски щати. Оказана му е достойнството на държавно заравяне, трансформирало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се смята от мнозина за един от най-влиятелните хора в английската история.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ