21 септември 1937 г. – Книгата „Хобитът“ на Толкин е публикувана за първи път
1937 година за първи път е оповестена книгата на Джон Роналд Руел Толкин „ Хобитът ”. Фентъзи-романът в началото е написан като приказка.
В писмо от 1955 година Толкин загатва, че още към края на 20-те, до момента в който е бил професор по англо-саксонски език в колежа Пембрук, до момента в който преглеждал една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: „ В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит ”. Отначало не траял по-нататък, само че през идващите години нарисувал картата на Трор, обрисувайки географията на приказката. Самата приказка е написана при започване на 30-те.
Публикувана е с помощта на обстоятелството, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин - 10-годишният наследник на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкоз въодушевен, че тя е оповестена по-късно от издателството „ Алън и Ънуин ”.
Книгата съставлява въведения към историята, която се разказва в книгите от „ Властелинът на пръстените ”.
Романът наблюдава приключенията на занимания Билбо Бегинс по време на неговото странствуване през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и голямото им богатство, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването вземат участие тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1378 година — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения.
1551 година — Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
1719 година — Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III декор Цвайбрюкен и Каролина декор Насау-Саарбрюкен.
1862 година — Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
1919 година — Първи мач на ФК Янтра (Габрово) против отбора на Горна Оряховица (1:0)
1933 година — В Германия стартира правосъден развой по отношение на подпалването на Райхстага, един от обвинените е Георги Димитров.
1938 година — Ураган връхлита Ню Йорк, умират към 600 души.
1940 година - Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в рамките на майка България.
1964 година — Малта придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1981 година — Белиз придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1991 година — Армения получава самостоятелност от Съветския съюз.
1993 година — Президентът на Русия Борис Елцин приключва активността на Народното събрание, в прорез с настоящата по това време конституция, и по този начин форсира Руската конституционна рецесия от 1992-1993 година
1999 година — При земетресение в Централен Тайван умират 2 400 души.
2001 година — 39 Народно заседание приема декларация във връзка терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която афишира битката с тероризма за дълготраен приоритет.
2002 година — Открит е в София универсалният парк София Ленд,който 4 години по-късно е закрит.
2003 година — Програмата Галилео на НАСА завършва и галактическият уред е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s.
Родени
1415 година — Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
1452 година — Джироламо Савонарола, италиански духовник († 1498 г.)
1640 година — Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
1726 година — Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
1760 година — Иван Лепьохин, съветски откривател († 1802 г.)
1791 година — Ищван Сечени, маджарски политик († 1860 г.)
1801 година — Борис Якоби, съветски физик († 1874 г.)
1812 година — Ангел Кариотов, български бунтовник († ок. 1862 г.)
1840 година — Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
1842 година — Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
1843 година — Георги Бенковски, български бунтовник († 1876 г.)
1846 година — Светозар Маркович, сръбски публицист († 1875 г.)
1849 година — Морис Баримор, американски артист († 1905 г.)
1853 година — Едмънд Лейтън, британски художник († 1922 г.)
1853 година — Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1862 година — Джеймз И. Талмадж, британски набожен лидер († 1933 г.)
1863 година — Джон Бъни, американски артист († 1915 г.)
1866 година — Хърбърт Уелс, английски публицист († 1946 г.)
1866 година — Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1867 година — Хенри Стимсън, министър на защитата († 1950 г.)
1868 година — Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
1872 година — Нестор Байков, български бунтовник († 1955 г.)
1874 година — Густав Холст, британски композитор († 1934 г.)
1887 година — Йозеф Харп, немски военачалник († 1968 г.)
1889 година — Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
1891 година — Геза Рохайм, маджарски психоаналитик († 1953 г.)
1895 година — Владимир Балан, български летец († 1944 г.)
1895 година — Георги Цанев, български учен († 1986 г.)
1897 година — Никола Генчев, български боен деятел (†? г.)
1899 година — Михаил Попов, български артист († 1978 г.)
1901 година — Димитър Тодоров - Жарава, български художник († 1988 г.)
1901 година — Димитър Хаджиев, български доктор (†? г.)
1902 година — Луис Сернуда, испански стихотворец († 1963 г.)
1904 година — Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
1909 година — Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
1912 година — Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
1915 година — Стоян Едрев, журналист и партизанин († 1944 г.)
1919 година — Георги Григоров, деятел на Българска комунистическа партия († 1942 г.)
1919 година — Димче Маленко, публицист от СР Македония († 1990 г.)
1922 година — Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
1924 година — Херман Бул, австрийски планинар († 1957 г.)
1926 година — Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1926 година — Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
1927 година — Борислав Стоев, български художник
1931 година — Лари Хагман, американски артист († 2012 г.)
1934 година — Леонард Коен, канадски артист
1935 година — Джими Армфийлд, британски футболист
1936 година — Юрий Лужков, съветски политик
1941 година — Джеймс Улси, американски политик
1943 година — Клаус Кордон, немски публицист
1943 година — Христо Танев, български художник
1944 година — Никола Любомиров, български артист
1945 година — Джери Брукхаймър, американски продуцент
1946 година — Пол Дохърти, британски публицист
1947 година — Стивън Кинг, американски публицист
1950 година — Бил Мъри, американски киноактьор
1951 година — Аслан Масхадов, чеченски бунтовник († 2005 г.)
1951 година — Брус Арина, американски футболен треньор
1955 година — Владимир Атанасов, български политик
1957 година — Итън Коен, американски кинорежисьор
1959 година — Юлиан Попов, български публицист и публицист
1962 година — Роб Мороу, американски артист
1963 година — Ангъс Макфейдън, шотландски артист
1964 година — Христо Колев, български футболист
1965 година — Дейвид Уенъм, австралийски артист
1965 година — Роберт Зелчич, хърватски шахматист
1965 година — Фредерик Бегбеде, френски публицист
1967 година — Фейт Хил, американска певица
1971 година — Марко Хабер, немски футболист
1972 година — Дейвид Силверия, американски барабанист (KoЯn)
1973 година — Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
1975 година — Александър Панов, съветски футболист
1979 година — Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
1979 година — Мартина Глагов, немска биатлонистка
1980 година — Отъм Рийсър, американска актриса
1980 година — Томас Шектър, южноафрикански авто играч
1982 година — Марат Измайлов, съветски футболист
1983 година — Маги Грейс, американска актриса
Починали
19 пр.н.е. — Вергилий, древноримски стихотворец (* 70 пр.н.е.)
454 година — Флавий Аеций, римски пълководец (* ок. 396)
1327 година — Едуард II, крал на Англия (* 1284 г.)
1542 година — Хуан Боскан, испански стихотворец (* 1490 г.)
1558 година — Карл V, немски император (* 1500 г.)
1576 година — Джироламо Кардано, Известен италиански ренесансов математик, доктор, мъдрец и астролог (* 1501 г.)
1832 година — Уолтър Скот, шотландски романист и стихотворец (* 1771 г.)
1860 година — Артур Шопенхауер, немски мъдрец (* 1788 г.)
1866 година — Карл Лудвиг Хенке, немски астроном (* 1793 г.)
1881 година — Кръстю Никифоров, български духовник (* 1838 г.)
1891 година — Александра Георгиевна, велика съветска княгиня (* 1870 г.)
1903 година — Александър Панайотов, български бунтовник (* 1878 г.)
1903 година — Тодор Христов, български бунтовник (* 1878 г.)
1903 година — Търпен Марков, български бунтовник (* 1878 г.)
1904 година — Джоузеф, индиански водач (* 1840 г.)
1905 година — Николай Бенардос, съветски академик (* 1842 г.)
1908 година — Атанас Бадев, български композитор (* 1860 г.)
1911 година — Араби-паша, египетски водач (* 1842 г.)
1916 година — Клавдий Лебедев, съветски художник (* 1852 г.)
1921 година — Карл Дюринг, немски мъдрец (* 1833 г.)
1962 година — Мари Бонапарт, френска авторка и психоаналитик (* 1882 г.)
1966 година — Пол Рейнод, министър-председател на Франция (* 1878 г.)
1974 година — Уолтър Бренан, американски артист (* 1894 г.)
1974 година — Джаклин Сюзан, американска актриса (* 1918 г.)
1979 година — Дитер Зелер, немски футболист (* 1931 г.)
1982 година — Иван Баграмян, руски маршал от арменски генезис (* 1897 г.)
1998 година — Стоян Камбарев, български сценичен режисьор (* 1953 г.)
1998 година — Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка (* 1959 г.)
Празници
Ден на световното преустановяване на огъня и отвод от принуждение - избран с резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации от 2001 година, приканват се всички страни и нации да съблюдават прекратяването на военните дейности през този ден. До 2001 година Международният ден на мира се отбелязва през третия вторник от м. септември според резолюция 36/67 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1981 година, в която поддържането на мира на интернационално и на национално ниво се дефинира като основна цел на Организация на обединените нации в сходство с Устава на Организация на обединените нации и се дефинира специфичен ден за отбелязване и подсилване измежду всички народи и нации на идеалите на мира. За пръв път Международният ден на мира се празнува през 1982 година
Световна здравна организация — Световен ден на заболяването на Алцхаймер - Отбелязва се годишно от 1994 година по самодейност на Международната организация за битка с заболяването на Алцхаймер
Армения — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 година, народен празник)
Белиз — Ден на независимостта (от Англия, 1981 година, народен празник)
България — Празник на град Тутракан - От 1993 година с решение на Общинския съвет този ден е разгласен за празник на града
Малта — Ден на независимостта (от Англия, 1964 година, народен празник)
Obekti.bg
В писмо от 1955 година Толкин загатва, че още към края на 20-те, до момента в който е бил професор по англо-саксонски език в колежа Пембрук, до момента в който преглеждал една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: „ В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит ”. Отначало не траял по-нататък, само че през идващите години нарисувал картата на Трор, обрисувайки географията на приказката. Самата приказка е написана при започване на 30-те.
Публикувана е с помощта на обстоятелството, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин - 10-годишният наследник на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкоз въодушевен, че тя е оповестена по-късно от издателството „ Алън и Ънуин ”.
Книгата съставлява въведения към историята, която се разказва в книгите от „ Властелинът на пръстените ”.
Романът наблюдава приключенията на занимания Билбо Бегинс по време на неговото странствуване през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и голямото им богатство, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването вземат участие тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1378 година — Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения.
1551 година — Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
1719 година — Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III декор Цвайбрюкен и Каролина декор Насау-Саарбрюкен.
1862 година — Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
1919 година — Първи мач на ФК Янтра (Габрово) против отбора на Горна Оряховица (1:0)
1933 година — В Германия стартира правосъден развой по отношение на подпалването на Райхстага, един от обвинените е Георги Димитров.
1938 година — Ураган връхлита Ню Йорк, умират към 600 души.
1940 година - Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в рамките на майка България.
1964 година — Малта придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1981 година — Белиз придобива самостоятелност от Обединеното кралство.
1991 година — Армения получава самостоятелност от Съветския съюз.
1993 година — Президентът на Русия Борис Елцин приключва активността на Народното събрание, в прорез с настоящата по това време конституция, и по този начин форсира Руската конституционна рецесия от 1992-1993 година
1999 година — При земетресение в Централен Тайван умират 2 400 души.
2001 година — 39 Народно заседание приема декларация във връзка терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която афишира битката с тероризма за дълготраен приоритет.
2002 година — Открит е в София универсалният парк София Ленд,който 4 години по-късно е закрит.
2003 година — Програмата Галилео на НАСА завършва и галактическият уред е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s.
Родени
1415 година — Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
1452 година — Джироламо Савонарола, италиански духовник († 1498 г.)
1640 година — Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
1726 година — Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
1760 година — Иван Лепьохин, съветски откривател († 1802 г.)
1791 година — Ищван Сечени, маджарски политик († 1860 г.)
1801 година — Борис Якоби, съветски физик († 1874 г.)
1812 година — Ангел Кариотов, български бунтовник († ок. 1862 г.)
1840 година — Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
1842 година — Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
1843 година — Георги Бенковски, български бунтовник († 1876 г.)
1846 година — Светозар Маркович, сръбски публицист († 1875 г.)
1849 година — Морис Баримор, американски артист († 1905 г.)
1853 година — Едмънд Лейтън, британски художник († 1922 г.)
1853 година — Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1862 година — Джеймз И. Талмадж, британски набожен лидер († 1933 г.)
1863 година — Джон Бъни, американски артист († 1915 г.)
1866 година — Хърбърт Уелс, английски публицист († 1946 г.)
1866 година — Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1867 година — Хенри Стимсън, министър на защитата († 1950 г.)
1868 година — Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
1872 година — Нестор Байков, български бунтовник († 1955 г.)
1874 година — Густав Холст, британски композитор († 1934 г.)
1887 година — Йозеф Харп, немски военачалник († 1968 г.)
1889 година — Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
1891 година — Геза Рохайм, маджарски психоаналитик († 1953 г.)
1895 година — Владимир Балан, български летец († 1944 г.)
1895 година — Георги Цанев, български учен († 1986 г.)
1897 година — Никола Генчев, български боен деятел (†? г.)
1899 година — Михаил Попов, български артист († 1978 г.)
1901 година — Димитър Тодоров - Жарава, български художник († 1988 г.)
1901 година — Димитър Хаджиев, български доктор (†? г.)
1902 година — Луис Сернуда, испански стихотворец († 1963 г.)
1904 година — Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
1909 година — Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
1912 година — Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
1915 година — Стоян Едрев, журналист и партизанин († 1944 г.)
1919 година — Георги Григоров, деятел на Българска комунистическа партия († 1942 г.)
1919 година — Димче Маленко, публицист от СР Македония († 1990 г.)
1922 година — Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
1924 година — Херман Бул, австрийски планинар († 1957 г.)
1926 година — Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1926 година — Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
1927 година — Борислав Стоев, български художник
1931 година — Лари Хагман, американски артист († 2012 г.)
1934 година — Леонард Коен, канадски артист
1935 година — Джими Армфийлд, британски футболист
1936 година — Юрий Лужков, съветски политик
1941 година — Джеймс Улси, американски политик
1943 година — Клаус Кордон, немски публицист
1943 година — Христо Танев, български художник
1944 година — Никола Любомиров, български артист
1945 година — Джери Брукхаймър, американски продуцент
1946 година — Пол Дохърти, британски публицист
1947 година — Стивън Кинг, американски публицист
1950 година — Бил Мъри, американски киноактьор
1951 година — Аслан Масхадов, чеченски бунтовник († 2005 г.)
1951 година — Брус Арина, американски футболен треньор
1955 година — Владимир Атанасов, български политик
1957 година — Итън Коен, американски кинорежисьор
1959 година — Юлиан Попов, български публицист и публицист
1962 година — Роб Мороу, американски артист
1963 година — Ангъс Макфейдън, шотландски артист
1964 година — Христо Колев, български футболист
1965 година — Дейвид Уенъм, австралийски артист
1965 година — Роберт Зелчич, хърватски шахматист
1965 година — Фредерик Бегбеде, френски публицист
1967 година — Фейт Хил, американска певица
1971 година — Марко Хабер, немски футболист
1972 година — Дейвид Силверия, американски барабанист (KoЯn)
1973 година — Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
1975 година — Александър Панов, съветски футболист
1979 година — Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
1979 година — Мартина Глагов, немска биатлонистка
1980 година — Отъм Рийсър, американска актриса
1980 година — Томас Шектър, южноафрикански авто играч
1982 година — Марат Измайлов, съветски футболист
1983 година — Маги Грейс, американска актриса
Починали
19 пр.н.е. — Вергилий, древноримски стихотворец (* 70 пр.н.е.)
454 година — Флавий Аеций, римски пълководец (* ок. 396)
1327 година — Едуард II, крал на Англия (* 1284 г.)
1542 година — Хуан Боскан, испански стихотворец (* 1490 г.)
1558 година — Карл V, немски император (* 1500 г.)
1576 година — Джироламо Кардано, Известен италиански ренесансов математик, доктор, мъдрец и астролог (* 1501 г.)
1832 година — Уолтър Скот, шотландски романист и стихотворец (* 1771 г.)
1860 година — Артур Шопенхауер, немски мъдрец (* 1788 г.)
1866 година — Карл Лудвиг Хенке, немски астроном (* 1793 г.)
1881 година — Кръстю Никифоров, български духовник (* 1838 г.)
1891 година — Александра Георгиевна, велика съветска княгиня (* 1870 г.)
1903 година — Александър Панайотов, български бунтовник (* 1878 г.)
1903 година — Тодор Христов, български бунтовник (* 1878 г.)
1903 година — Търпен Марков, български бунтовник (* 1878 г.)
1904 година — Джоузеф, индиански водач (* 1840 г.)
1905 година — Николай Бенардос, съветски академик (* 1842 г.)
1908 година — Атанас Бадев, български композитор (* 1860 г.)
1911 година — Араби-паша, египетски водач (* 1842 г.)
1916 година — Клавдий Лебедев, съветски художник (* 1852 г.)
1921 година — Карл Дюринг, немски мъдрец (* 1833 г.)
1962 година — Мари Бонапарт, френска авторка и психоаналитик (* 1882 г.)
1966 година — Пол Рейнод, министър-председател на Франция (* 1878 г.)
1974 година — Уолтър Бренан, американски артист (* 1894 г.)
1974 година — Джаклин Сюзан, американска актриса (* 1918 г.)
1979 година — Дитер Зелер, немски футболист (* 1931 г.)
1982 година — Иван Баграмян, руски маршал от арменски генезис (* 1897 г.)
1998 година — Стоян Камбарев, български сценичен режисьор (* 1953 г.)
1998 година — Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка (* 1959 г.)
Празници
Ден на световното преустановяване на огъня и отвод от принуждение - избран с резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации от 2001 година, приканват се всички страни и нации да съблюдават прекратяването на военните дейности през този ден. До 2001 година Международният ден на мира се отбелязва през третия вторник от м. септември според резолюция 36/67 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1981 година, в която поддържането на мира на интернационално и на национално ниво се дефинира като основна цел на Организация на обединените нации в сходство с Устава на Организация на обединените нации и се дефинира специфичен ден за отбелязване и подсилване измежду всички народи и нации на идеалите на мира. За пръв път Международният ден на мира се празнува през 1982 година
Световна здравна организация — Световен ден на заболяването на Алцхаймер - Отбелязва се годишно от 1994 година по самодейност на Международната организация за битка с заболяването на Алцхаймер
Армения — Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 година, народен празник)
Белиз — Ден на независимостта (от Англия, 1981 година, народен празник)
България — Празник на град Тутракан - От 1993 година с решение на Общинския съвет този ден е разгласен за празник на града
Малта — Ден на независимостта (от Англия, 1964 година, народен празник)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ