1937 г. Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован

1937 година Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон е патентован от компанията „ Дюпон ”. Любопитен факт е, че името на найлона съвсем не е инцидентно. То идва от съкращението на Ню Йорк (NY) и първите букви на Лондон (LON), защото е артикул на взаимна разработка на американски и британски учени от американската компания Дюпон.

Съществува история, че същинският откривател на найлоновите чорапи в действителност е Джулиан Хил, който работел за лабораторията, ръководена от Уолъс Каротърс. Хил бил откривател и работел с екипа си за разкриване на сурогат на коприната.

Учените търсели сурогат на коприната и един ден през 1935 година разкрили, че посредством евакуиране на нажежен кол, примес от каменовъглен катран, вода и алкохол може да се сътвори нишка от материал който е мощен, транспарантен и с тип сходен на коприна. По-нататъшните проучвания довели до първите синтетични нишки, които скоро станали  известни с името „ полимер 6.6 ”. Две години по-късно било патентовано първото синтетично влакно.

Легендата гласи, че на откритието се зарадвали всички с изключение на Каротърс, който не можел да си показа защо би могла да се употребява новата материя.

Каротърс бил доста добър химик, само че страдал от меланхолия. През 1937 година, малко откакто жена му му съобщила, че е бременна, той се самоубил като погълнал огромно количество цианид. Като знак на респект към неговата работа, от Дюпон решили, че той би трябвало да се приветства като откривател на полимер 6.6. Така „ Дюпон ” го затрупва със популярност, акцентирайки го като „ изобретателя на найлона ”.

Откриването на найлона довежда след себе си и една от най- огромните революции в женския дрешник. Появяват се найлоновите чорапи. Преди революционното изобретение дамите носели вълнени или копринени чорапи. Вълнените обаче били много тежки, а копринените пък надалеч не били тънки и транспарантни, а и се късали елементарно. Прототипът на първите найлонови чорапи е показан през октомври 1939 година на Световната галерия. Заедно с тях са показани и други революционни открития от вида на цветната снимка, тв приемници и разнообразни ел. уреди.

Седем месеца по-късно - на 15 май 1940 година, найлоновите чорапи се появяват в магазините. Само за един ден те се трансформират в най-популярната и най-важна стока за женския дрешник. Още с стартирането на чорапите в комерсиалната мрежа на Съединени американски щати единствено за три часа са продадени 4000 чифта, за един ден 72 000 чифта, за четири дни - 4 милион чифта, а за една година 64 милиона чифта.

Втората международна война ненадейно прекъсва връзката сред дамите и найлоновите чорапи. По това време те се раздавали единствено с купони. Тъй като приемането им било доста мъчно най-запалените по модата дами рисували с молив за очи тънки линии на босите си крайници, с цел да основат чувството, че са с чорапи.

Найлонът - революционно за това време изобретение - бил нужен на армията. Използвал се за направата на дъждобрани, парашути и палатки. Дори и към този момент създадените найлонови чорапи били претопени и употребявани за военни цели.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1568 година — Издадена е присъда от Светия трон, с която цялото население на Нидерландия, като се изключи няколко поименно изброени лица, е наказано на гибел. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.
1576 година — В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва тъй наречените pacta conventa, с който афишира взетите след войната с съветския цар Иван IV Грозни земи са благосъстоятелност на Полско-литовската страна.
1736 година — Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.
1791 година — Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, Съединени американски щати.
1813 година — Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, Съединени американски щати.
1836 година — Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.
1877 година — Подписан е кротичък контракт сред Сърбия и Турция след преустановяване на Сръбско-турската война.
1887 година — Офицерски протест (1887): В Силистра избухва протест на офицери-русофили; армията остава вярна на държавното управление и метежът е сподавен.
1898 година — Излиза първият бюлетин на Българска телеграфна агенция.
1900 година — Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
1912 година — Ла Меса, Калифорния получава статут на град.
1918 година — Литва прогласява национална самостоятелност.
1919 година — Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.
1921 година — Червената войска окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в рамките на Съветския съюз.
1923 година — Хауърд Картър, английски археолог-египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.
1934 година — Подписан е търговски контракт сред Англия и Съюз на съветските социалистически републики.
1936 година — Левицата побеждава на изборите в Испания.
1936 година — Официално са закрити 4-те зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.
1936 година — Дипломатическите връзки сред Иран и Съединени американски щати са прекратени заради задържането на ирански посланик в Съединени американски щати.
1940 година — Цар Борис III назначава безпартийно служебно държавно управление отпред с професор Богдан Филов.
1945 година — Втората международна война: Американски самолети стартират масирани бомбардировки над Токио.
1948 година — Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда — натурален сателит на Уран.
1949 година — Основан е футболният клуб Дунав в Русе.
1956 година — Във Англия е анулирано смъртното наказване.
1957 година — Състои се премиерта на шведския филм " Седмият щемпел ".
1959 година — Фидел Кастро встъпва в длъжността министър-председател на Куба, откакто диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.
1960 година — Започва първото в историята подводно корабоплаване към света на американската нуклеарна подводница Triton.
1963 година — Никита Хрушчов афишира, че Съюз на съветските социалистически републики има атомна бомба.
1967 година — Състои се премиерта на кино лентата " Двадесет и петият час ".
1968 година — Открит е първият телефонен номер за незабавни позвънявания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, Съединени американски щати.
1976 година — Излиза първият модел КАМАЗ.
1983 година — В София е намерено интернационалното спортно съревнование Универсиада.
1984 година — " Тексако " закупува за 10,1 милиарда $ акциите на петролния монопол " Гети Ойл ", с което подписва най-голямата договорка в историята на Съединени американски щати.
1986 година — Състои се премиерта на българския игрален трагичен филм " Място под слънцето ".
1987 година — Състои се премиерта на българския игрален трагичен филм " Само ти, сърце ".
1992 година — Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е определена за ръководител на Български земеделски народен съюз Никола Петков.
1994 година — Гърция вкарва икономическо ембарго на Македония.
1998 година — Създадено е първото в света клонирано теле от учени от Съединени американски щати.
1999 година — Висшият правосъден съвет избира за основен прокурор на България Никола Филчев.
2005 година — Протоколът от Киото влиза в действие, откакто е утвърден и от Русия.
2005 година — Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
2007 година — Състои се премиерта на кино лентата " Призрачен ездач " в Съединени американски щати.
2010 година — Открита е още веднъж жп линия сред Северен Ирак и Турция сред градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 година спиране.

Родени

130 година — Фаустина Млада, римска императрица († 176 г.)
1497 година — Филип Меланхтон, немски теолог († 1560 г.)
1517 година — Гаспар дьо Колини, френски държавен деятел († 1572 г.)
1727 година — Николаус Йозеф декор Жакен, холандски академик († 1817 г.)
1786 година — Мария Павловна, велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах († 1859 г.)
1804 година — Жул Габриел, френски публицист († 1874 г.)
1820 година — Йоханес Ребман, немски странник († 1876 г.)
1821 година — Хайнрих Барт, немски откривател († 1865 г.)
1822 година — Френсис Галтън, английски психолог († 1911 г.)
1834 година — Ернст Хекел, немски естественик († 1919 г.)
1838 година — Шигенобу Окума, министър-председател на Япония († 1922 г.)
1848 година — Октав Мирбо, френски публицист († 1917 г.)
1848 година — Хуго де Фриз, холандски ботаник († 1935 г.)
1857 година — Иван Попов, български офицер († 1925 г.)
1862 година — Юрдан Иванов, български финансист († 1907 г.)
1880 година — Венелин Ганев, български политик († 1966 г.)
1882 година — Кларънс Оберндорф, американски психиатър († 1954 г.)
1886 година — Беата Ранк, австрийски психоаналитик († 1961 г.)
1891 година — Ханс Гюнтер, немски антрополог († 1968 г.)
1893 година — Михаил Тухачевски, съветски офицер († 1937 г.)
1906 година — Вера Менчик, чешка шахматистка († 1944 г.)
1908 година — Владимир Георгиев, български лингвист († 1986 г.)
1916 година — Карл Брунер, швейцарски икономист († 1989 г.)
1918 година — Веселин Андреев, български стихотворец († 1991 г.)
1920 година — Андрей Чапразов, български артист († 1999 г.)
1920 година — Уолт Фулкнер, американски авто играч († 1956 г.)
1921 година — Ели Аргировска, югославска партизанка
1921 година — Жан Бера, френски водач от Формула 1 († 1959 г.)
1922 година — Владимир Виденов, български политик († 1993 г.)
1924 година — Димо Коларов, български кинооператор († 1997 г.)
1926 година — Джон Шлезинджър, английски режисьор († 2003 г.)
1927 година — Костадин Благоев, български футболист
1929 година — Герхард Ханапи, австрийски футболист († 1980 г.)
1929 година — Кажимиеж Куц, полски режисьор
1929 година — Петко Сираков, български герой
1935 година — Сони Боно, американски артист († 1998 г.)
1939 година — Чеслав Ниемен, полски композитор († 2004 г.)
1942 година — Ким Чен Ир, деспот на Северна Корея († 2011 г.)
1945 година — Стефан Диомов, български композитор
1952 година — Иво Папазов, български музикант
1954 година — Иън Банкс, шотландски публицист († 2013 г.)
1958 година — Ice-T, американски артист
1959 година — Джон Макенроу, американски тенисист
1961 година — Анди Тейлър, асистент управител на хеви метъл групата Айрън Мейдън
1964 година — Бебето, бразилски футболист
1970 година — Анджело Перуци, италиански футболист
1972 година — Иван Христов, български стихотворец
1973 година — Кати Фрийман, австралийска лекоатлетка
1976 година — Людмил Киров, български футболист
1977 година — Брад Уалст, канадски музикант
1979 година — Валентино Роси, италиански моторен играч
1981 година — Стефан Костадинов, български футболист
1982 година — Ричи Ламберт, британски футболист
1984 година — Александър Хорошилов, съветски скиор
1984 година — София Арвидсон, шведска тенисистка
1986 година — Валтер Асеведо, аржентински футболист
1988 година — Денилсон, бразилски футболист

Починали

1391 година — Йоан V Палеолог, византийски император (* 1332 г.)
1579 година — Гонсало де Кесада, испански завоевател (* 1509 г.)
1635 година — Гонсало Фернандес де Кордоба, испански пълководец (* 1585 г.)
1820 година — Николаус Опел, немски зоолог (* 1782 г.)
1857 година — Илайша Кент Кейн, американски лейтенант (* 1820 г.)
1892 година — Хенри Уолтър Бейтс, британски естественик (* 1825 г.)
1899 година — Феликс Фор, президент на Франция (* 1841 г.)
1907 година — Джозуе Кардучи, италиански стихотворец, Нобелов лауреат през 1906 година (* 1835 г.)
1908 година — Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на Фердинанд I (* 1817 г.)
1917 година — Октав Мирбо, френски публицист (* 1848 г.)
1927 година — Йонас Басанавичюс, литовски държавник (* 1851 г.)
1932 година — Фердинан Бюисон, френски политик, Нобелов лауреат през 1927 година (* 1841 г.)
1934 година — Едуард Багрицки, съветски стихотворец (* 1895 г.)
1947 година — Илия Докторов, български бунтовник (* 1874 г.)
1949 година — Димитър Нейков, български политик (* 1884 г.)
1957 година — Юзеф Хофман, американски композитор (* 1876 г.)
1962 година — Радул Милков, български вонен водач (* 1883 г.)
1966 година — Георги Белев, български оперен артист (* 1908 г.)
1970 година — Лазар Добрич, български цирков актьор и възпитател (* 1881 г.)
1971 година — Александър Стаменов, български художник (* 1905 г.)
1982 година — Иван Христов, български артист (*?)
1983 година — Кажимера Иллаковичувна, полска писателка и поетса (* 1892 г.)
1988 година — Павел Попов, български агроном (* 1902 г.)
1990 година — Владимир Шчербицки, украински политик (* 1918 г.)
1990 година — Кийт Харинг, американски художник (* 1958 г.)
1992 година — Абас ал-Мусауи, ливански политик (* 1952 г.)
1996 година — Милош Копецки, чешки артист (* 1922 г.)
1998 година — Мари-Луиз декор Франц, швейцарска психоложка (* 1915 г.)
2002 година — Уолтър Уинтърботъм, футболен треньор (* 1913 г.)
2012 година — Иван Славов, български мъдрец (* 1928 г.)

Празници

Европейски Съюз — Международен ден на пощальоните и куриерите
Литва — Ден на независимостта (от Русия, 1918 година, народен празник)
Северна Корея — Рожден ден на Ким Чен Ир

 

obekti.bg