Коя е първата Мис България
1929 година - януари
В пресата излиза известие, че в края на месеца в Градското казино ще се организира първият конкурс за най-красива българка . От място за писателски срещи, театрални и музикални вечери, благотворителни карнавали до сцена за най-зрелищните балове в града, Градското казино е и постройката, в която е сбъднат и първият формален избор на Мис България.
Нашата най-голяма хубавица ще отиде да съставлява България във Франция на състезанието Мис Европа. Той се приготвя от декември 1928 година от френският публицист, публицист и импресарио Морис дьо Валеф. Изпратени са предложения на всички 21 европейски страни да проведат национални състезания. Всички с изключение на три страни одобряват. България също дава единодушието си за присъединяване.
И по този начин – за патрон на нашия конкурс е избран Домът на изкуствата, а с организацията и всички разходи се нагърбва вестник " Зора " на Данаил Крапчев . Така в първите дни на януари в Градското казино, най-красивата тогавашна зала в София след Военния клуб, (в което през днешния ден се обитава Софийска градска художествена галерия), на величествен бал ще се избере най-красивата българка. Близо 200 девойки изпращат свои фотоси в редакцията на вестник " Зора ". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени полемики те избират по фотоси единствено 8 кандидатки , само че с цел да е по-представителен изборът са позволени и други млади дами, които да се изявят онлайн и по този начин участничките стават 32.
Сред хайлайфа настава огромна еуфория . Започва трескава подготовка. Пресата всекидневно написа за идното невиждано до този миг събитие. Естествено, има и съперници - вестник " Женски глас ", орган на Българския женски съюз, разгласява гневни публикации и мнения: " След пагубната война, която разори материално и морално съвсем целия свят, нужни са в действителност каузи и инициативи, които да повдигнат народите и нравствено, и стопански. Това изключително се постанова да стане у нас, тъй като нашата татковина е дребна, бедна, онеправдана, ограбена и потисната от репарационни отговорности. Почти всички класи у нас през днешния ден изнемогват заради извънредно тежкото съществувание.
Чистотата на тогавашното българско семейство се разрушава - разводи, морални падения на дами, злоупотреби на служители, самоубийства, убийства, кражби и други злочинства непрекъснато усилват своя брой. А дружно с това пораства и мизерията, и се усилва броя на безработните... Посред тия тежки условия на съществувание в огромни размери понижава раждаемостта, тъй като към този момент освен гражданката, само че и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние постепенно, само че неизбежно вървим към изродяване и несъмнено ще се изродим, в случай че не намерим способи и средства за морално и материално издигане.
В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в съревнование на хубостта!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има съревнование на хубави девойки и дами, и то в Париж, дето ще се оцени не толкоз естествената красота, а добитата с изкуствени средства? Днес, изключително за нас българите, най-вече се постанова да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива , скромна и по осанка, и по душа, същинска помощница на мъжа, а не независима поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от публичната работа. "
Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици сред 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с огромни, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни. При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов споделя:
" Избирайки всред най-красивите, оная, която ще има да съставлява хубостта на българката на интернационалния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една хубост открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една хубост прикрита, тиха, скромна, която най-добре дава отговор на нашия народен темперамент. "
Списание " Светлина " разяснява избора: " Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и извънредно непритворен израз и признание на една вътрешна същина - отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-много - красива.
Изразът на тази точно вътрешна природа на нашата красавица е който поразява и превзема окото, а може би и сърцето, на всеки ценител, на всеки естет. С това рядко и скъпо предимство, тя е и ще бъде в положение, при едно обективно жури, да бие всяка, та даже и най-идеалната хубост, в случай че тя би била единствено външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един хубав вътрешен мир. "
Настъпва дълго чаканият ден - 30 януари 1929 година Салонът на казиното е претъпкан, два оркестъра свирят фешън мелодии, а представители на софийската бохема разпалено разискват ситуацията, тоалетите, коя ли ще завоюва. След известни разисквания журито дефинира за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са надлежно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).
В книгата си " Тристахилядна София и аз сред двете войни ", Драган Тенев написа:
" Към 23 ч. стартира образуването на групата, която ще взе участие в състезанието. С огромни старания и с цената на дефинитивно прегракване секретарят на състезанието увещаваше госпожиците да надвият стеснението си и да оказват помощ на журито в неговата сложна и виновна задача. И с помощта на изобретателността на кавалерите, които се втурваха и учтиво заставяха всяка хубава девойка да се яви пред журито, най-сетне измежду гръм от ръкопляскания , пред строгите съдници почнаха да дефилират хубави и стройни девойки, от които журито дефинира 32, в това число с определените по портрети. Веднага по-късно определените, съпроводени от кавалерите си и от почетната артистическа група, бяха отведени в обособен салон. Преценката на журито продължи към час и половина. Най-после, през салоните на Казиното, мина вестта, че журито е определило трите госпожици, от които едната е избраницата, а другите две - нейни почетни дами. Телефонът на Казиното, изключително към края, непрестанно звънеше. Искаха сведения от доста места на София, провинцията, даже от Букурещ. Дълго още Казиното ечеше от радостния звук на бала и едвам на разсъмване избраницата има́ опция да си иде у дома да почива и да събира сили за тежката задача, която ѝ следва - да съставлява българските девойки на европейския конкурс в Париж, за където отпътува в събота сутринта с експреса ".
Победителката госпожица Люба Йоцова е Люба е родена на 24 май 1908 година във Враца, само че живее в София. Потомка е на остарял възрожденски жанр Йоцови . Двадесетгодишна, с тъмнокестенява коса и тъмни очи. Има гимназиално обучение и владее френски и немски. Бащата- Иван Йоцов, е остарял български търговец, братята ѝ също се занимават с търговия и са стопани на огромната яйчарска компания " Братя Йоцови ". Единият ѝ брат, господин Христо Йоцов, който ще я съпровожда до Париж, е член от централния комитет на Българския търговски съюз. И тогава, сходно на днешните състезания, се появяват клюки, че купата е купена от заможния й татко .
Еуфорията към първата Мис България не стихва. Тя е затрупана от дарове, става рекламно лице на разнообразни артикули. Придворната парфюмерия " Папазов " основава одеколон " Люба ", а цигарената фабрика " Томасян " пуска на пазара цигарени кутии с нейна фотография. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, създават гратис облеклата на Йоцова, както за всекидневието, по този начин и тези, с които би трябвало да се яви на огромния конкурс в Париж - всички с емфатичен български жанр.
Цяла София се струпва на гарата, с цел да изпрати българската представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в наличието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Но не съумява да се подреди даже измежду първите три дами по красота. Победителка и първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.
Конкурсът Мис Европа продължава да се организира годишно до 1939 година, когато поради експлоадирането на Втората международна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възобновен през 1948 година, само че нова Мис България имаме чак през 1967 година - купата печели 15-годишната Бранимира Антонова .
Люба Йоцова получава покана за присъединяване и на Мис Вселена в Америка през същата година, само че тя отхвърля . Връща се в България, където още цяла година към нея се шуми, канена е на всички места, приветстват я, желаят ѝ подписи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има благополучен брак, ражда две деца. Умира през 1987 година на 80 години.
Така затваряме страница от предишното на България, имало е и ще има красиви българки постоянно, само че първата ще се помни постоянно - врачанката Люба Йоцова.
В пресата излиза известие, че в края на месеца в Градското казино ще се организира първият конкурс за най-красива българка . От място за писателски срещи, театрални и музикални вечери, благотворителни карнавали до сцена за най-зрелищните балове в града, Градското казино е и постройката, в която е сбъднат и първият формален избор на Мис България.
Нашата най-голяма хубавица ще отиде да съставлява България във Франция на състезанието Мис Европа. Той се приготвя от декември 1928 година от френският публицист, публицист и импресарио Морис дьо Валеф. Изпратени са предложения на всички 21 европейски страни да проведат национални състезания. Всички с изключение на три страни одобряват. България също дава единодушието си за присъединяване.
И по този начин – за патрон на нашия конкурс е избран Домът на изкуствата, а с организацията и всички разходи се нагърбва вестник " Зора " на Данаил Крапчев . Така в първите дни на януари в Градското казино, най-красивата тогавашна зала в София след Военния клуб, (в което през днешния ден се обитава Софийска градска художествена галерия), на величествен бал ще се избере най-красивата българка. Близо 200 девойки изпращат свои фотоси в редакцията на вестник " Зора ". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени полемики те избират по фотоси единствено 8 кандидатки , само че с цел да е по-представителен изборът са позволени и други млади дами, които да се изявят онлайн и по този начин участничките стават 32.
Сред хайлайфа настава огромна еуфория . Започва трескава подготовка. Пресата всекидневно написа за идното невиждано до този миг събитие. Естествено, има и съперници - вестник " Женски глас ", орган на Българския женски съюз, разгласява гневни публикации и мнения: " След пагубната война, която разори материално и морално съвсем целия свят, нужни са в действителност каузи и инициативи, които да повдигнат народите и нравствено, и стопански. Това изключително се постанова да стане у нас, тъй като нашата татковина е дребна, бедна, онеправдана, ограбена и потисната от репарационни отговорности. Почти всички класи у нас през днешния ден изнемогват заради извънредно тежкото съществувание.
Чистотата на тогавашното българско семейство се разрушава - разводи, морални падения на дами, злоупотреби на служители, самоубийства, убийства, кражби и други злочинства непрекъснато усилват своя брой. А дружно с това пораства и мизерията, и се усилва броя на безработните... Посред тия тежки условия на съществувание в огромни размери понижава раждаемостта, тъй като към този момент освен гражданката, само че и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние постепенно, само че неизбежно вървим към изродяване и несъмнено ще се изродим, в случай че не намерим способи и средства за морално и материално издигане.
В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в съревнование на хубостта!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има съревнование на хубави девойки и дами, и то в Париж, дето ще се оцени не толкоз естествената красота, а добитата с изкуствени средства? Днес, изключително за нас българите, най-вече се постанова да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива , скромна и по осанка, и по душа, същинска помощница на мъжа, а не независима поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от публичната работа. "
Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици сред 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с огромни, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни. При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов споделя:
" Избирайки всред най-красивите, оная, която ще има да съставлява хубостта на българката на интернационалния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една хубост открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една хубост прикрита, тиха, скромна, която най-добре дава отговор на нашия народен темперамент. "
Списание " Светлина " разяснява избора: " Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и извънредно непритворен израз и признание на една вътрешна същина - отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-много - красива.
Изразът на тази точно вътрешна природа на нашата красавица е който поразява и превзема окото, а може би и сърцето, на всеки ценител, на всеки естет. С това рядко и скъпо предимство, тя е и ще бъде в положение, при едно обективно жури, да бие всяка, та даже и най-идеалната хубост, в случай че тя би била единствено външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един хубав вътрешен мир. "
Настъпва дълго чаканият ден - 30 януари 1929 година Салонът на казиното е претъпкан, два оркестъра свирят фешън мелодии, а представители на софийската бохема разпалено разискват ситуацията, тоалетите, коя ли ще завоюва. След известни разисквания журито дефинира за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са надлежно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).
В книгата си " Тристахилядна София и аз сред двете войни ", Драган Тенев написа:
" Към 23 ч. стартира образуването на групата, която ще взе участие в състезанието. С огромни старания и с цената на дефинитивно прегракване секретарят на състезанието увещаваше госпожиците да надвият стеснението си и да оказват помощ на журито в неговата сложна и виновна задача. И с помощта на изобретателността на кавалерите, които се втурваха и учтиво заставяха всяка хубава девойка да се яви пред журито, най-сетне измежду гръм от ръкопляскания , пред строгите съдници почнаха да дефилират хубави и стройни девойки, от които журито дефинира 32, в това число с определените по портрети. Веднага по-късно определените, съпроводени от кавалерите си и от почетната артистическа група, бяха отведени в обособен салон. Преценката на журито продължи към час и половина. Най-после, през салоните на Казиното, мина вестта, че журито е определило трите госпожици, от които едната е избраницата, а другите две - нейни почетни дами. Телефонът на Казиното, изключително към края, непрестанно звънеше. Искаха сведения от доста места на София, провинцията, даже от Букурещ. Дълго още Казиното ечеше от радостния звук на бала и едвам на разсъмване избраницата има́ опция да си иде у дома да почива и да събира сили за тежката задача, която ѝ следва - да съставлява българските девойки на европейския конкурс в Париж, за където отпътува в събота сутринта с експреса ".
Победителката госпожица Люба Йоцова е Люба е родена на 24 май 1908 година във Враца, само че живее в София. Потомка е на остарял възрожденски жанр Йоцови . Двадесетгодишна, с тъмнокестенява коса и тъмни очи. Има гимназиално обучение и владее френски и немски. Бащата- Иван Йоцов, е остарял български търговец, братята ѝ също се занимават с търговия и са стопани на огромната яйчарска компания " Братя Йоцови ". Единият ѝ брат, господин Христо Йоцов, който ще я съпровожда до Париж, е член от централния комитет на Българския търговски съюз. И тогава, сходно на днешните състезания, се появяват клюки, че купата е купена от заможния й татко .
Еуфорията към първата Мис България не стихва. Тя е затрупана от дарове, става рекламно лице на разнообразни артикули. Придворната парфюмерия " Папазов " основава одеколон " Люба ", а цигарената фабрика " Томасян " пуска на пазара цигарени кутии с нейна фотография. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, създават гратис облеклата на Йоцова, както за всекидневието, по този начин и тези, с които би трябвало да се яви на огромния конкурс в Париж - всички с емфатичен български жанр.
Цяла София се струпва на гарата, с цел да изпрати българската представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в наличието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Но не съумява да се подреди даже измежду първите три дами по красота. Победителка и първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.
Конкурсът Мис Европа продължава да се организира годишно до 1939 година, когато поради експлоадирането на Втората международна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възобновен през 1948 година, само че нова Мис България имаме чак през 1967 година - купата печели 15-годишната Бранимира Антонова .
Люба Йоцова получава покана за присъединяване и на Мис Вселена в Америка през същата година, само че тя отхвърля . Връща се в България, където още цяла година към нея се шуми, канена е на всички места, приветстват я, желаят ѝ подписи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има благополучен брак, ражда две деца. Умира през 1987 година на 80 години.
Така затваряме страница от предишното на България, имало е и ще има красиви българки постоянно, само че първата ще се помни постоянно - врачанката Люба Йоцова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ