Проверяват 1000, пазарували впечатляващо в чужбина
19 март 2017 година, 15 часа. Европейска столица. Български жител открива сметка в банка. Обяснява, че притежваа парцел и на непознатата страна и желае да подава 50 хиляди евро за поддръжката на собствеността му.
Два часа по-късно британските данъчни служби четат отчета от банката и към този момент са открили, че собствеността е по завещание и данъкът е заплатен. Дни по-късно от българската Национална агенция за приходите, която също е получила сигнала, дават отговор: титулярят на сметката има публични приходи и платени налози. Сигналът се архивира, само че ще се пази 5 години.
Юли 2017 година 10 ч. Мавриций. През банка българка превежда крупна сума за покупка на парцел на екзотичния остров. Часове по-късно формалната информация стига до България и идва отговор - бъдещата собственичка е с легални приходи и платени налози в България.
Август 2017 година Солун. Българин желае от застрахователна компания да направи полици за два парцела и яхта.
Полиците са за обща сума над 300 хиляди евро Този път българските данъчни получават сигнал от гръцките си сътрудници, само че защото не могат да открият от кое място са приходите и за придобивките, и за полиците, разпореждат инспекция, която и сега тече.
Банка, основана в Лондон, рапортува, че през сметките на български жител от време на време минават обилни суми, някои от тях се закриват, други сменят титуляря си. Основанията за преводите и сумите се разминават по банковите критерии за меродавност. Името, адресът и даже телефонът на въпросния клиент дни по-късно към този момент са докладвани у нас. Следва предписание за инспекция и сигнал до финансовото разузнаване.
Така двама български жители са следващите, които влизат в “списък”, в който има към 1000 българи. За тях текат инспекции от няколко български институции.
Всеки е съответно известен, че е обект на инспекция на приходите, както и за съответния мотив. До нейното привършване никой не може да бъде избран като извършител, изясняват специалисти.
Дори и след довеждане докрай на инспекцията и при открити разминавания процедурата не е завършила и имена не се афишират. Често след инспекцията се назначава проверка, при която се търсят и потвърждават приходи и разноски за 5 година обратно.
От 2017 година България е част от автоматизирания продан на данни с страните от общото икономическо пространство на Европейски Съюз и още 30 страни.
Така до българските институции са пристигнали сигнали, че през 2017 година българи са пазарували в чужбина за
500 хиляди евро и повече.
Освен от банки, имотни организации, застрахователни компании, пенсионни сдружения, посредством автоматизирания продан се дава и ревизира информация и от компании за продажба на коли, първокласни бутици, магазини за продажба на бижута и други скъпи артикули.
Така във въпросния лист попадат фенове на скъпи часовници, бутикови коли, скъпи златни бижута.
Имало и имена на предприемачи, които се интересували къде могат да открият сметки в криптовалута.
В всеобщия случай подозрителните придвижвания се засичали посредством заплащания с банкови карти.
За да бъде приключена инспекцията, следва дълга кореспонденция и серия питания до съответните служби, изясняват за “24 часа” специалисти, работили по критериите за селекция.
Случвало се е от нея да излязат нови данни за сметки, за подозрителни преводи, за добити парцели, неплатени налози и другаде, а освен в страната, от която е тръгнал първичният сигнал.
Национална агенция за приходите, финансовото разузнаване и прокуратурата са селектирали и непознати жители, чието държание дава отговор на рисковите профили. Поискана е информация за над 2000 души от разнообразни страни. Във въпросния лист имало и имена, селектирани по “българска линия”, най-често хора, които постоянно пътували зад граница.
Според българските закони всеки български жител е задължен да заявява притежавана от него недвижима благосъстоятелност, като уточни страната, адреса, типа и датата на придобиване на парцела.
Ако получава приходи от него, също е задължен да ги разгласи. Всеки облагаем приход от чужбина също би трябвало да бъде заявен пред българските данъчни управляващи.
Наскоро Национална агенция за приходите публично заяви, че ревизира 300 българи, които са похарчили над 50 000 лв. за м.г., само че се обезпечават на минималната заплата или не са подали данъчни заявления, т.е. нямат и лев приход.
Технологията на инспекциите се задейства незабавно откакто в приходната организация няма декларирани приходи, които да разрешават сходен метод на живот.
Над 80 са критериите, по които данъчните вършат селекция на рискови данъкоплатци, описват някогашни инспектори.
Първият законен източник на информация,са работодатели. Ако получателят не е оповестил приходи пред българските данъчни и не е вписал къде са платени налозите за тях, получава първата алена точка.
Данъчните държат под око всеки, който няма законен източник на приход, само че пътува постоянно в чужбина, а при връщането си у нас заявява на митницата скъпи покупки.
Сигнал за нараснало внимание от инспекторите е и обявление на огромни заеми, изключително от близки и другари зад граница, тъй като доста постоянно тези пари служат като оправдание за разходи, които надвишават приходите.
В черния лист попадат и членове на управителни и контролни препоръки на компании или еднолични търговци, които държат скъпи офиси чартърен или заплащат лизингови вноски за коли, а фирмите им регистрират загуби пред данъчните. Имотните организации и лизинговите къщи са задължени да рапортуват в приходната организация за отдадени или купени скъпи парцели.
Ако някой непрестанно превежда или получава пари от и към чужбина без приемливо пояснение, банките или финансовите институции, през които минават тези преводи, също незабавно би трябвало да подадат сигнал, а данъчните да ревизират основанията за превода, както и източника на парите.
Любителите на вложения в парцели би трябвало да знаят, че също ще бъдат предмет на изключително внимание. Най-вече, в случай че влагат в парцели, не регистрират никакви приходи от наеми, а част от придобивиките биват продавани от време на време. Данни за чести покупко-продажби от един и същи човек е задължена да подаде Агенцията по вписванията.
Застрахователните компании също подават информация, изключително в случай че издават полици за огромно имущество, което принадлежи на един и същи човек или на свързани лица. Има специфични инструкции, съгласно които за подозрителен клиент минава всеки, който изиска застраховка за парцел, неприсъщ като размер за финансите му, или подобен, който подписва повече от една застраховка в един и същи ден за суми към 30 000 лева, с разнообразни титуляри, само че с родствена връзка посред им.
Всички чиновници на пощите и на компании за скъпи колета и пари са длъжни да рапортуват, в случай че клиенти вършат доста преводи към разнообразни получатели, някои от които зад граница.
Или противоположното - техен клиент получава от разнообразни наредители доста постоянно обилни суми.
Задължителна инспекция следва и за всеки, който е подавал регулярно данъчни заявления, само че внезапно спре да го прави и не дава отговор на посочените от него финален адрес и телефон.
Собственици и шефове на компании също влизат в листата на евентуалните обекти за инспекция, в случай че да вземем за пример компаниите им са на загуба, а държат чартърен безценен офис
в централни елементи на огромен град. Такъв проблем може да провокира едновременна инспекция и на компанията, и на притежателите като физически лица.
Покрай “данък уикенд” инспекторите са ревизирали всички покупко-продажби, при които е имало прекачване на фирмено имущество към физическо лице или противоположното. Подозрението е, че този пинг-понг може да се прави, с цел да се спести Данък добавена стойност.
Чести инспекции има и за компании, които работят в избрани за рискови от Национална агенция за приходите сектори. Една от сферите, избрани за такива, са строителство, туризъм, търговия със артикули с висока добавена стойност, брокерски организации и други
Проверки и проверки се възнамеряват и за компании, които заявяват доста оборот от импорт или за експорт, а нямат склад и контракти със спедиторски компании. Като предварителна мярка данъчните могат да изискат да се даде документи за “пътя на стоката” и за метода на предпазване, с цел да открият вероятно укрити обороти.
Задължително е данъчни инспектори да дойдат “на гости” при компании, оповестили, че са на загуба, само че техните притежатели заявяват високи приходи. Единственият случай, при който това не е съмнително, е при продажба на компания или фирмени дялове, които се регистрират като персонален приход. Най-тежката догадка е, че притежатели източват компанията си и се готвятда разгласят банкрут. Подозрителни са всички предприемачи, които работят основно с оборотни заеми и са без офиси. Тогава ще се изиска инспекция на кредитното досие от банките, с цел да се откри дали в действителност нямат лични пари, или избират да работят със заеми.
В практиката на данъчните има и случаи, при които компании заявяват, че са на загуба, само че постоянно обновяват колите си. В тези случаи притежателят ще бъде запитан с какви приходи прави скъпите покупки. Не на последно място са и компании, които имат каквито и да е връзки с офшорни зони.
Два часа по-късно британските данъчни служби четат отчета от банката и към този момент са открили, че собствеността е по завещание и данъкът е заплатен. Дни по-късно от българската Национална агенция за приходите, която също е получила сигнала, дават отговор: титулярят на сметката има публични приходи и платени налози. Сигналът се архивира, само че ще се пази 5 години.
Юли 2017 година 10 ч. Мавриций. През банка българка превежда крупна сума за покупка на парцел на екзотичния остров. Часове по-късно формалната информация стига до България и идва отговор - бъдещата собственичка е с легални приходи и платени налози в България.
Август 2017 година Солун. Българин желае от застрахователна компания да направи полици за два парцела и яхта.
Полиците са за обща сума над 300 хиляди евро Този път българските данъчни получават сигнал от гръцките си сътрудници, само че защото не могат да открият от кое място са приходите и за придобивките, и за полиците, разпореждат инспекция, която и сега тече.
Банка, основана в Лондон, рапортува, че през сметките на български жител от време на време минават обилни суми, някои от тях се закриват, други сменят титуляря си. Основанията за преводите и сумите се разминават по банковите критерии за меродавност. Името, адресът и даже телефонът на въпросния клиент дни по-късно към този момент са докладвани у нас. Следва предписание за инспекция и сигнал до финансовото разузнаване.
Така двама български жители са следващите, които влизат в “списък”, в който има към 1000 българи. За тях текат инспекции от няколко български институции.
Всеки е съответно известен, че е обект на инспекция на приходите, както и за съответния мотив. До нейното привършване никой не може да бъде избран като извършител, изясняват специалисти.
Дори и след довеждане докрай на инспекцията и при открити разминавания процедурата не е завършила и имена не се афишират. Често след инспекцията се назначава проверка, при която се търсят и потвърждават приходи и разноски за 5 година обратно.
От 2017 година България е част от автоматизирания продан на данни с страните от общото икономическо пространство на Европейски Съюз и още 30 страни.
Така до българските институции са пристигнали сигнали, че през 2017 година българи са пазарували в чужбина за
500 хиляди евро и повече.
Освен от банки, имотни организации, застрахователни компании, пенсионни сдружения, посредством автоматизирания продан се дава и ревизира информация и от компании за продажба на коли, първокласни бутици, магазини за продажба на бижута и други скъпи артикули.
Така във въпросния лист попадат фенове на скъпи часовници, бутикови коли, скъпи златни бижута.
Имало и имена на предприемачи, които се интересували къде могат да открият сметки в криптовалута.
В всеобщия случай подозрителните придвижвания се засичали посредством заплащания с банкови карти.
За да бъде приключена инспекцията, следва дълга кореспонденция и серия питания до съответните служби, изясняват за “24 часа” специалисти, работили по критериите за селекция.
Случвало се е от нея да излязат нови данни за сметки, за подозрителни преводи, за добити парцели, неплатени налози и другаде, а освен в страната, от която е тръгнал първичният сигнал.
Национална агенция за приходите, финансовото разузнаване и прокуратурата са селектирали и непознати жители, чието държание дава отговор на рисковите профили. Поискана е информация за над 2000 души от разнообразни страни. Във въпросния лист имало и имена, селектирани по “българска линия”, най-често хора, които постоянно пътували зад граница.
Според българските закони всеки български жител е задължен да заявява притежавана от него недвижима благосъстоятелност, като уточни страната, адреса, типа и датата на придобиване на парцела.
Ако получава приходи от него, също е задължен да ги разгласи. Всеки облагаем приход от чужбина също би трябвало да бъде заявен пред българските данъчни управляващи.
Наскоро Национална агенция за приходите публично заяви, че ревизира 300 българи, които са похарчили над 50 000 лв. за м.г., само че се обезпечават на минималната заплата или не са подали данъчни заявления, т.е. нямат и лев приход.
Технологията на инспекциите се задейства незабавно откакто в приходната организация няма декларирани приходи, които да разрешават сходен метод на живот.
Над 80 са критериите, по които данъчните вършат селекция на рискови данъкоплатци, описват някогашни инспектори.
Първият законен източник на информация,са работодатели. Ако получателят не е оповестил приходи пред българските данъчни и не е вписал къде са платени налозите за тях, получава първата алена точка.
Данъчните държат под око всеки, който няма законен източник на приход, само че пътува постоянно в чужбина, а при връщането си у нас заявява на митницата скъпи покупки.
Сигнал за нараснало внимание от инспекторите е и обявление на огромни заеми, изключително от близки и другари зад граница, тъй като доста постоянно тези пари служат като оправдание за разходи, които надвишават приходите.
В черния лист попадат и членове на управителни и контролни препоръки на компании или еднолични търговци, които държат скъпи офиси чартърен или заплащат лизингови вноски за коли, а фирмите им регистрират загуби пред данъчните. Имотните организации и лизинговите къщи са задължени да рапортуват в приходната организация за отдадени или купени скъпи парцели.
Ако някой непрестанно превежда или получава пари от и към чужбина без приемливо пояснение, банките или финансовите институции, през които минават тези преводи, също незабавно би трябвало да подадат сигнал, а данъчните да ревизират основанията за превода, както и източника на парите.
Любителите на вложения в парцели би трябвало да знаят, че също ще бъдат предмет на изключително внимание. Най-вече, в случай че влагат в парцели, не регистрират никакви приходи от наеми, а част от придобивиките биват продавани от време на време. Данни за чести покупко-продажби от един и същи човек е задължена да подаде Агенцията по вписванията.
Застрахователните компании също подават информация, изключително в случай че издават полици за огромно имущество, което принадлежи на един и същи човек или на свързани лица. Има специфични инструкции, съгласно които за подозрителен клиент минава всеки, който изиска застраховка за парцел, неприсъщ като размер за финансите му, или подобен, който подписва повече от една застраховка в един и същи ден за суми към 30 000 лева, с разнообразни титуляри, само че с родствена връзка посред им.
Всички чиновници на пощите и на компании за скъпи колета и пари са длъжни да рапортуват, в случай че клиенти вършат доста преводи към разнообразни получатели, някои от които зад граница.
Или противоположното - техен клиент получава от разнообразни наредители доста постоянно обилни суми.
Задължителна инспекция следва и за всеки, който е подавал регулярно данъчни заявления, само че внезапно спре да го прави и не дава отговор на посочените от него финален адрес и телефон.
Собственици и шефове на компании също влизат в листата на евентуалните обекти за инспекция, в случай че да вземем за пример компаниите им са на загуба, а държат чартърен безценен офис
в централни елементи на огромен град. Такъв проблем може да провокира едновременна инспекция и на компанията, и на притежателите като физически лица.
Покрай “данък уикенд” инспекторите са ревизирали всички покупко-продажби, при които е имало прекачване на фирмено имущество към физическо лице или противоположното. Подозрението е, че този пинг-понг може да се прави, с цел да се спести Данък добавена стойност.
Чести инспекции има и за компании, които работят в избрани за рискови от Национална агенция за приходите сектори. Една от сферите, избрани за такива, са строителство, туризъм, търговия със артикули с висока добавена стойност, брокерски организации и други
Проверки и проверки се възнамеряват и за компании, които заявяват доста оборот от импорт или за експорт, а нямат склад и контракти със спедиторски компании. Като предварителна мярка данъчните могат да изискат да се даде документи за “пътя на стоката” и за метода на предпазване, с цел да открият вероятно укрити обороти.
Задължително е данъчни инспектори да дойдат “на гости” при компании, оповестили, че са на загуба, само че техните притежатели заявяват високи приходи. Единственият случай, при който това не е съмнително, е при продажба на компания или фирмени дялове, които се регистрират като персонален приход. Най-тежката догадка е, че притежатели източват компанията си и се готвятда разгласят банкрут. Подозрителни са всички предприемачи, които работят основно с оборотни заеми и са без офиси. Тогава ще се изиска инспекция на кредитното досие от банките, с цел да се откри дали в действителност нямат лични пари, или избират да работят със заеми.
В практиката на данъчните има и случаи, при които компании заявяват, че са на загуба, само че постоянно обновяват колите си. В тези случаи притежателят ще бъде запитан с какви приходи прави скъпите покупки. Не на последно място са и компании, които имат каквито и да е връзки с офшорни зони.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ