1866 година, Москва. В заможно търговско семейство се ражда Василий

1866 година, Москва. В заможно комерсиално семейство се ражда Василий Кандински. Завършва университет със компетентност право, оферират му кариера като учител... Но младият мъж от дълго време е решил, че неговото самопризнание е рисуването, и през деветдесетте години отпътува за Мюнхен да учи изобразително изкуство в тамошната академия. В началото на ХХ век основава школата „ Фаланга “ дружно с други съвременни създатели.

1877 година, Берлин. В фамилията на ортодонт се ражда Габриеле Мюнтер – Ела. Останала на 9 години без татко, с майка, страдаща от депресии, девойката не съумява да приключи учебно заведение. Но обича да рисува и това ѝ се удава. Берлин не ѝ дава нищо ново и тя отпътува за Мюнхен, с цел да учи във „ Фаланга “.

ИК " Емас "

1902 година. Фаталната година. Габриеле е ученичка на Кандински. Млад и хубав, с аристократична външност и изискани обноски. Мъж с взор в бъдещето. Мъж от различен свят. Габриеле е в небесата, тъй като геният я е забелязал. И я е дарил с 25 дискретни целувки, когато една вечер изчезва. Приятели ѝ оповестяват, че е отишъл в Мюнхен да посрещне брачната половинка си. Ударът е нечовечен – никой не е знаел, че Василий е женен. А Габриеле осъзнава със страшна мощ, че се е влюбила безпаметно. В женен мъж. Неверен мъж.

„ Нямам нищо общо с Аня, ние сме братовчеди – твърди я той. – Ще се разведа и ще се оженя за теб. “ И Ела има вяра... тъй като желае да има вяра и друго не ѝ остава. И става негова спътница в живота. Двамата пътуват, двамата рисуват, търсят нови изразни средства, нови хоризонти... А документите за развода се бавят, документите не идват и не идват. Ела мечтае – за дом, за деца, а хората я назовават „ курва “. Василий обаче се интересува единствено от своето изкуство. В връзките им се настанява недоверието, щастието не е цялостно и любовта стартира да се пропуква. И когато разводът най-накрая е реалност, предложение не последва.

ИК " Емас "

Но идва Първата международна и Кандински би трябвало да замине за Русия. Времената се несигурни, Габриеле отпътува за Дания, с цел да избяга от войната, и се прехранва с изобразяване на портрети. И написа до Москва. Ред след ред, писмо след писмо. Но от Василий няма отговор. Не може да има друга причина, с изключение на да е мъртъв. Тази мисъл ѝ дава нови сили – да се показа за неговата брачна половинка. И за пръв път Ела заживява с гордо вдигната глава, като законна брачна половинка. Но не задълго. От Ваймар идва писмо с новина, по-страшна от гибелта – господин и госпожа Кандински желаят да им бъдат върнати неговите картини. Госпожа Кандински! Габриеле припада.

След години на възобновяване тя би трябвало да се научи да живее отначало. И да обича отначало...