Роден е Иван Мърквичка
1856 година
Иван Мърквичка е български художник от чешки генезис. Живописец, възпитател и публичен деятел.
Той е крупна фигура на българския живописен живот след Освобождението, един от основателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му постижения в битовия род: национални празненства, традиции, като пример в този род е фамозната му картина „ Ръченица “. Работи и в региона на историческата картина. С огромна правота и с надълбоко патриотично възприятие пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с огромна художествена стойност.
Професор Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Австрийска империя на 23 април 1856 година Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като преподавател в Пловдив, в гимназията „ Св. св. Кирил и Методий “ (Жълтото учебно заведение, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „ Александър I “.
Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата разискват опциите за разкриване на рисувално учебно заведение в Пловдив, приготвят законопроект, който да бъде импортиран в Областното заседание, само че оповестяването на Съединението (1885) осуетява концепцията. Рисувалното е намерено през 1896 година, а Мърквичка става негов първи шеф.
През 1886 година урежда първата си независима изложба; взе участие и в 2 взаимни изложения с Антон Митов, който също е преподавател в гимназията. От пловдивския интервал са част от най-известните му картини: „ Пловдивски пазар “ (1883, НХГ), „ Сакаджии “ (1887, НХГ), „ Циганска забава “ (1887, НХГ), „ Птицепродавец “ (1887, НХГ), „ Пазар в Пловдив “ (1888) и други
През 1889 година се открива в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е обвързвано с присъединяване в специфичната галерия, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено ревю (1892); там той се показва с макет на скулптурата „ България – настойничка на земеделието и занаятите “, и с 15 картини, измежду които и „ Улица в Пловдив “. Негов е и формалният афиш на ревюто.
През 1894 година Мърквичка илюстрира първото издание на романа „ Под игото “ от Иван Вазов.[1] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са създатели на тогавашния герб на България. През 1918 година е определен за дописен член на Българска академия на науките.
Синът му Иван Мърквичка (младши) умира на фронта през Първата международна война като български офицер.
През 1921 година се завръща в Чехословакия. Тук той се концентрира основно върху изобразяване на портрети, наред с други и на видни политици. Умира в Прага на 16 май 1938 г.
Иван Мърквичка е български художник от чешки генезис. Живописец, възпитател и публичен деятел.
Той е крупна фигура на българския живописен живот след Освобождението, един от основателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му постижения в битовия род: национални празненства, традиции, като пример в този род е фамозната му картина „ Ръченица “. Работи и в региона на историческата картина. С огромна правота и с надълбоко патриотично възприятие пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с огромна художествена стойност.
Професор Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Австрийска империя на 23 април 1856 година Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като преподавател в Пловдив, в гимназията „ Св. св. Кирил и Методий “ (Жълтото учебно заведение, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „ Александър I “.
Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата разискват опциите за разкриване на рисувално учебно заведение в Пловдив, приготвят законопроект, който да бъде импортиран в Областното заседание, само че оповестяването на Съединението (1885) осуетява концепцията. Рисувалното е намерено през 1896 година, а Мърквичка става негов първи шеф.
През 1886 година урежда първата си независима изложба; взе участие и в 2 взаимни изложения с Антон Митов, който също е преподавател в гимназията. От пловдивския интервал са част от най-известните му картини: „ Пловдивски пазар “ (1883, НХГ), „ Сакаджии “ (1887, НХГ), „ Циганска забава “ (1887, НХГ), „ Птицепродавец “ (1887, НХГ), „ Пазар в Пловдив “ (1888) и други
През 1889 година се открива в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е обвързвано с присъединяване в специфичната галерия, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено ревю (1892); там той се показва с макет на скулптурата „ България – настойничка на земеделието и занаятите “, и с 15 картини, измежду които и „ Улица в Пловдив “. Негов е и формалният афиш на ревюто.
През 1894 година Мърквичка илюстрира първото издание на романа „ Под игото “ от Иван Вазов.[1] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са създатели на тогавашния герб на България. През 1918 година е определен за дописен член на Българска академия на науките.
Синът му Иван Мърквичка (младши) умира на фронта през Първата международна война като български офицер.
През 1921 година се завръща в Чехословакия. Тук той се концентрира основно върху изобразяване на портрети, наред с други и на видни политици. Умира в Прага на 16 май 1938 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ