18-ти юли е рождената дата на един от най-големите български

18-ти юли е рождената дата на един от най-големите български създатели. През 1877 година, в село Байлово се ражда малко момче, което в годините ще се открои като занаятчия на описа, като изтъкнат културовед и като един от тези значими създателите, които обръщат огромно внимание на българското село. Името му е Димитър Стоянов, само че в обществото той остава прочут с псевдонима си – Елин Пелин.

 Бъдещият публицист отраства в фамилията на Йото Варджията – мъж с  всестранни гении. Бащата се занимава най-вече със земеделие, само че също е зидар, дърводелец, а постоянно се случва да поправя и коли. Родът на Елин Пелин се заселва в Байлово при започване на ХIХ в. Селото от дълго време пустее поради историческите събития от последните години. В търсене на мира прадядото на великия публицист стартира да живее в изоставеното селце и по този начин дава началото на неговото възобновление. Неговият внук Йото се утвърждава като една от главните фигури в Байлово. Той е почитан и скъп от своите познати. Раждат му се цели 11 деца, като Димитър е най-малкият от всички.

 В селската реалност, в която пораства бъдещият публицист, учението не е необикновен приоритет, даже в противен случай. Самият Елин Пелин твърди, че в цяло Байлово единственият образован е неговият татко. Йото възпитава своите деца по невероятен метод. Семейството не е кой знае какъв брой заможно, само че е доста будно. Възрожденският дух на епохата обгръща напълно бащата и той мощно упорства неговите синове да се изучат. Тъй като Йото работи на селския пазар като продавач на вар, има опция от време на време да купува четива за фамилията. Той постоянно носи книги на малкиия Димитър. До Елин Пелин стигат едни от най-значимите творби на тогавашната ера – „ Рибният буквар “ на доктор Петър Берон и едноименният разказ „ Под игото “ на гениалния Вазов. Среща се и бунтовна литература, дело на революционери-писатели като Каравелов и Ботев. Според доста откриватели точно тези книги възпламеняват Димитър Стоянов извънредно доста по четенето.

 Димитър е грижлив възпитаник. Завършва главно учебно заведение, а по-късно и прогимназия. Интересът му към литературата обаче в никакъв случай не престава. В годините се среща от близко с достиженията на българските и съветските създатели, защото те са относително налични. След края на прогимназиалния курс Елин Пелин стартира работа. Става даскал в родното село, като в това време прави опит да влезе в художественото учебно заведение в столицата. Освен четенето, Димитър също доста обича и да рисува. След неуспеха по време на кандидатстването, той още веднъж се връща в Байлово, където към този момент интензивно стартира да се занимава с писане.

 Селската реалност, в която живее и прекарва огромната част от живота си, оказва мощно въздействие върху творчеството на писателя. Впечатленията от детството, които Елин Пелин пази в спомените си, са безусловно задоволителни, с цел да пресъздадат действителната, динамична и постоянно трагична конюнктура, в която живее българският селяндур, неговите паники и несгоди, неговото благополучие, даже при най-малките жестове на ориста.

 В края на XIX век, откакто оставя зад тила си няколко произведения, писателят отпътува за София. Там незабавно се сблъсква с ситуацията в огромния, бурно разрастващ се град. Финансовото му състояние е извънредно тежко. Творецът едвам свързва двата края. Въпреки сложната обстановка обаче, геният му е видян и младият създател основава контакти с значими публични персони. Един от тях е известният професор Иван Шишманов, който му оказва помощ да си откри работа. Младините на писателя са извънредно динамични и изпълнени с завършения. В началото на ХХ в., след къса работа като библиотекар, Елин Пелин е командирован във Франция. Там работи в Нанси и Париж, а в следствие се връща в България. Заедно с гениалния стихотворец Пейо Яворов, Елин Пелин е страж на хранилището на Народната библиотека в столицата. По-късно е шеф на къщата-музей на Иван Вазов. Междувременно не се отхвърля от литературната си активност, с която се занимава още от ученическите си години. Писателят праща свои разкази в всякакви списания. В по-нататъшното му, по-зряло творчество облиците стават все по-истински. Това ненапълно се дължи на обстоятелството, че доста от тях са заимствани от някои действително съществуващи персони от родното село на създателя – Байлово.

 Първите разкази от „ зрелия “ интервал на Елин Пелин са „ Ветрената мелница “, „ Напаст божия “, „ Андрешко “ и други Много от тези по-сериозни произведения са обвързани с трагизъм. Един от присъщите персонажи е този на селския даскал, чиято тежка орис постоянно е рисувана от перото на създателя. Въпреки мрачните събития които разказва, в разказите му постоянно се намира местенце и за чистата хубост на природата. Обект на писанията на Елин Пелин става рухването на патриархалното общество в името на новите прогресивни хрумвания на века. Тези събития са разказани най-добре в повестта „ Гераците “. Годините на войните малко променят и стила на самия създател. По време на Първата международна война в творчеството му като полезност заляга патриотизмът. Именно тогава е публикуван сборникът „ Китка за юнака “. В годините след войната пък от щемпел излизат стихотворения и фейлетони, очерци, поеми и басни. С името на Елин Пелин се свързват и някои от най-прекрасните детско-юношески творби. Едва ли има някой, който да не знае за „ Ян Бибиян “, или пък за „ Кумчо Вълчо и Кума Лиса “. Произведенията на писателя са известни освен в родината, те са превеждани на към 40 езика и четени в доста други страни.

 До 1944-та с изключение на като публицист, Елин Пелин продължава да работи в къщата-музей на Вазов. След преврата на 9-ти септември същата година, един комунистически деятел прави опит за убийството на писателя. Той обаче се припознава и вместо писателя, убива редактора на вестник „ Българан “ Борис Руменов. Въпреки известността си, създателят е заставен да търпи огромни ограничения. В материално отношение той в никакъв случай не става състоятелен.

 Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София. В историята остава като човек, който претърпява повратностите и динамичността на действителността в България от следосвобожденския интервал до зората на социалистическия строй. Зад гърба си оставя извънредно завещание, което и до през днешния ден го откроява като един от най-заслужилите културни създателите.

Следват няколко незабравими фрагмента от творбите на „ артистът на българското село ”:

„ Прост народ сме ние, господине, единствено ни навикват. На вас по този начин ви се чини, но то не е по този начин. От дивотия хитруват нашите селяни. От дивотия и от бедност. ”

***

„ Ще се разсърдят, господин арбитър! Ще ги докача на чест, в случай че не им кажа господа… Службата им е чиновнишка — на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкова. А понякогаж в яслите и вестник прочитат. ”

„ Андрешко ”

***

„ То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от това. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила. ”

„ Спасова могила ”

***

„ Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е положително. ”

***

„ Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път съгласно силите си. ”

„ Пророк ”

***

„ Всичко, всичко тъне в тиня – и души, и сърца, и мозъци, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, постоянно безпомощно напрягане, постоянно омразно жабуркане из тая кал. Нито криле има, нито шир има… А поробената душа желае да живее волно, необятно и пълно… Волно, необятно и цялостно! Каква смисъл съдържат тия думи? ”

„ Кал ”

***

„ Любовта бяга от човешките сърца, хората не са към този момент братя. ”

***

„ Ще се оправят работите. Злото не е трайно, положителното е стопанин на човешкото сърце. ”

„ Гераците ”

***

„ Невидени очи скоро се не помнят. ”

***

„ Това, дето ми е на главата, мога да смъква, само че това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата изработка. ”

***

„ И приказките, и песните, и фантазиите са все за това - да те измъкнат от истината, с цел да схванеш, че си човек. ”

„ Косачи ”

***

„ Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, добродушно, денонощно. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна спокоен ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – единствено за оране. ”

„ На браздата ”

***

„ Еньо обърна кончето и се впусна по нея, като викаше задавено и неуместно:

— Цвето, Цвето, чакай. Една дума желая единствено да ти кажа. Само една дума. Прошка не ща… Само това желая да ти кажа, че живота без обич нищо не е. Лула тютюн не коства. ”

„ Земя ”

***

" Настоещето постоянно е било море от усеща, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, наслади, стремления, измами и дъшевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездние на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост. ”

„ Отец Сисой ”

***

— Няма правда… Няма господ!… Чувате ли?… Царят би трябвало да се разцари… Владиката да се развладичи… Попът да се разпопи… Отче… не лъжете ни… Помогнете ни… избавете ни… Кажете ни истината!

" Лудата "

***

— Ние сме стари… Ние не можем да разберем младите сърца.

" Любов "

Инфо: www.bulgarianhistory.org