Джумая джамия пази уникална султанска ложа
18 села издържали Имарет джамия
Джумая джамия в Пловдив е неповторима с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената непокътната в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, изясни проф. Любомир Миков на представянето на проучването си „ Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив “. На формалната премиера на книгата в „ Тракарт “ гостуваха районният мюфтия Танер Вели и ръководителят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед.
Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него заслон. До нея се стига по дървена стълба, която съзнателно е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук в миналото. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали единствено султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредност убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така в миналото са намерили гибелта си праведните халифи Умар I през 644 година и Али ибн Абу Талиб през 661 година
В джамията е направена и още една ложа особено за основния мюезин, който е следял за спазването на реда при молитвите. Изследването на проф. Миков дефинитивно разпръсва някои легенди. Първият е, че джамията е издигната от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е издигнат на мястото на остаряла черква, а на място, наричано Айнал площад, където е имало две чешми.
Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е почнал да построява новия център на Пловдив. Пред джамията е започвала комерсиалната Узун чаршия (Малката главна), която води до остарелия мост на Марица.
Първоначално се е наричала Улу (Голямата) джамия и Мурадийе на султан Мурад II (1421-1451), а през днешния ден е известна като Джумая (Петъчна). Според строителен надпис джамията е била съвсем разрушена през 1785 година, когато е съградена отначало при султан Абдулхамид I. По-късно са правени и други поправки - през 1818 година и при започване на предишния век.
Михрабът е ниша в стената, която сочи към светилището Кааба в Мека, и по тази причина постоянно се вгражда в югоизточната стена. Тук тя е украсена в бароков жанр. Между михраба и минбера (амвона) има дребна ниша, която се затваря с похлупак. В нея се е съхранявало ковчеже със светини, най-често това е било сакал-и шериф - косъм от брадата на пророка Мохамед. Интериорът е богато декориран със стенописни орнаменти и калиграфски надписи в три пласта. Изписани са от Мустафа Челеби от Одрин при започване на 19. век.
Една от особеностите на храма е съществуването на солидни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е сложено на извънредно място - върху ъгъла сред североизточната и северозападната стена. Решението загатва за въздействието на селджушката архитектура върху ранните османски паметни здания. При селджуките минаретата са слагане върху медресетата (религиозните училища), до момента в който множеството джамии стояли без минарета. Век по-късно се взема решение минаретата да се строят вдясно от основния вход.
Мюсюлманите се молели в 30 храма под тепетата
Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на предишния век мюсюлманските храмове към този момент били 24.
Днес под тепетата има две настоящи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 година храм функционираше като италиански ресторант, само че неотдавна бе върнат на Мюсюлманското изповедание.
От османската ера са непокътнати и други величествени здания. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специфични отделения за мъже и за дами, по тази причина е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за модерно изкуство. Друго неповторимо здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.
Джумая джамия в Пловдив е неповторима с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената непокътната в България. Подобни махфизи са имали храмовете в османските градове, които са били столици, изясни проф. Любомир Миков на представянето на проучването си „ Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив “. На формалната премиера на книгата в „ Тракарт “ гостуваха районният мюфтия Танер Вели и ръководителят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед.
Султанската ложа в пловдивската джамия впечатлява с бароковите извивки на парапета и на издигащия се над него заслон. До нея се стига по дървена стълба, която съзнателно е направена тясна от съображения за сигурност за висшите особи, идвали тук в миналото. Към нея има и външна врата (сега затворена), през която са влизали единствено султанът, свитата и харемът му. Мерките за сигурност са взети след поредност убийства на мюсюлмански водачи в в храмовете. Така в миналото са намерили гибелта си праведните халифи Умар I през 644 година и Али ибн Абу Талиб през 661 година
В джамията е направена и още една ложа особено за основния мюезин, който е следял за спазването на реда при молитвите. Изследването на проф. Миков дефинитивно разпръсва някои легенди. Първият е, че джамията е издигната от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е издигнат на мястото на остаряла черква, а на място, наричано Айнал площад, където е имало две чешми.
Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е почнал да построява новия център на Пловдив. Пред джамията е започвала комерсиалната Узун чаршия (Малката главна), която води до остарелия мост на Марица.
Първоначално се е наричала Улу (Голямата) джамия и Мурадийе на султан Мурад II (1421-1451), а през днешния ден е известна като Джумая (Петъчна). Според строителен надпис джамията е била съвсем разрушена през 1785 година, когато е съградена отначало при султан Абдулхамид I. По-късно са правени и други поправки - през 1818 година и при започване на предишния век.
Михрабът е ниша в стената, която сочи към светилището Кааба в Мека, и по тази причина постоянно се вгражда в югоизточната стена. Тук тя е украсена в бароков жанр. Между михраба и минбера (амвона) има дребна ниша, която се затваря с похлупак. В нея се е съхранявало ковчеже със светини, най-често това е било сакал-и шериф - косъм от брадата на пророка Мохамед. Интериорът е богато декориран със стенописни орнаменти и калиграфски надписи в три пласта. Изписани са от Мустафа Челеби от Одрин при започване на 19. век.
Една от особеностите на храма е съществуването на солидни колони-пиластри в нейния интериор. Минарето е сложено на извънредно място - върху ъгъла сред североизточната и северозападната стена. Решението загатва за въздействието на селджушката архитектура върху ранните османски паметни здания. При селджуките минаретата са слагане върху медресетата (религиозните училища), до момента в който множеството джамии стояли без минарета. Век по-късно се взема решение минаретата да се строят вдясно от основния вход.
Мюсюлманите се молели в 30 храма под тепетата
Историческите сведения сочат, че в средата на 19. век Пловдив е наброявал 50 хиляди души, от които 10 хиляди турци. Те се молели в 30 джамии. В началото на предишния век мюсюлманските храмове към този момент били 24.
Днес под тепетата има две настоящи - Джумая и Имарет джамия. Запазена е и още една - Ташкьопрю джамия, в еврейската махала Орта Мезар. Построеният през 1829-30 година храм функционираше като италиански ресторант, само че неотдавна бе върнат на Мюсюлманското изповедание.
От османската ера са непокътнати и други величествени здания. Чифте баня е издигната през 16. век. Името идва от това, че е имало специфични отделения за мъже и за дами, по тази причина е чифте (двойка). Днес Чифте баня е Център за модерно изкуство. Друго неповторимо здание е Мевлеви хане, което до края на по-миналия век е било храм на Ордена на въртящите се дервиши на Джалаледдин Руми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ