Преди 30 години поискахме свят без лъжи
18 ноември 1989 - беше опияняващо, еуфория, наслада до сълзи. Това възприятие остана от първата демонстрация на гражданското общество в Пловдив през 1989, когато поискахме свят без неистини. Лична изповед на Веселина Божилова за " Дойче веле ".
Първият неофициален протест в България след историческите фрагменти с объркания Тодор Живков в " По света и у нас " на 10 ноември 1989-та беше в Пловдив. 30 години по-късно някои детайлности са към този момент забравени, само че старите вестници дават значими свидетелства. Само часове преди първия огромен неофициален протест на пл. " Народно заседание " в София, е бил пловдивският. Денят е 18 ноември 1989-та, събота. И защото съм директен участник, създател на лозунгите и майка на едно от децата, които ги носеха, ще си разреша малко по-лична изповед.
Мътно и обезпокоително време
Цялата 1989-та до тогава беше мътна и тревожна. Горбачов извършваше Перестройката, ние подкупвахме продавачи на вестници да ни пазят " Московски новости " и " Огоньок ", пловдивският стихотворец Петър Манолов даде серия изявленията за " Свободна Европа " и бе застигнат от всеобщи проведени проклятия, в това число от ТКЗС-та, само че и от Дружеството на пловдивските писатели, след което бе напъден... в Париж.
Т.нар. Възродителен развой прекатурна архивите, пречупи стотици ориси и другарства, а под сурдинка се загатваха имената на доктор Тренчев, Илия Минев, отец Амбарев, Румен Воденичаров. Отпуските през лятото на 1989-та бяха неразрешени, тъй като на 29 май Живков прати турците на Голяма екскурзия, а всички трудови колективи бяха мобилизирани да събират реколтата. Токът спираше през два часа, по магазините имаше единствено макарони, властта правеше обезверени опити да отпуши напрежението.
През февруари 1989 Държавен вестник разгласява Указ 56 и още същият ден в съда имаше опашка от хора, които желаеха работата им най-накрая да излезе " на ярко ". В същото време младите желаят да пътуват, само че могат да стигнат най-далече до Източен Берлин и то с не повече от 30 $ в джоба. Около Пловдив пушат комините на Комбината за цветни метали и другото искане на младите е екологичната непорочност. Промените зреят, новините идват една след друга, ситуацията се трансформира, нещо тлее. И все пак Десети ноември изненада всички.
10 ноември 1989 беше петък. В дните след него цареше радостно раздвижване, тук-там цялостен безпорядък и неразбиране. На публицистична оперативка една колежка питаше настойчиво: " Ами в този момент какво вършим с Възродителния развой? " и никой не можеше да ѝ отговори. Вдигаха плещи.
" Да върнем смисъла на думите "
Нери Терзиева, тогава журналистка в Радио-телевизионен център Пловдив, водеща на известното предаване " За един милиард ", ми се обади по телефона в четвъртък - на 16 ноември: " Знаеш ли какво се готви в София, дай и ние тук да създадем протест! ". Речено - сторено. " Искаме свят без неистини " и " Да върнем смисъла на думите " бяха лозунгите на първия неофициален протест у нас. Знам, тъй като персонално ги измислих и писах. 30 години по-късно разбрах, че Конфуций е споделил: " Ако дойда на власт, на първо време ще върна на думите тяхното същинско значение ". Явно във всички времена в един миг думите стартират да получават друго значение. Или най-малко хората осъзнават какъв брой са значими.
Насрочихме митинга за събота, 18 ноември, в 11 часа. Събрахме се двайсетина публицисти от РТВЦ и вестник " Комсомолска искра ", научни служащи от Пловдивския университет с децата си. Тръгнахме в неподготвено шествие, назад на посоката на манифестациите до тогава. Беше слънчево, по Главната улица бе оживено. Бяхме смели, само че ни беше неудобно. Дотогава никой не го беше правил. Хората ни гледаха и се чудеха. Приканвахме ги да се причислят. Някои го направиха, други ни поздравяваха, трети ни гледаха тъмно. Походихме малко в едната посока, след това свърнахме към пл. " Централен ". Отнякъде се изсипа цялостен випуск на Руската гимназия - бяха ги водили на кино. Те въобще не се зачудиха, без никакво съмнение се причислиха бодро към нас.
Митингът взе да става все по-масов - без микрофони, без уредба, на стълбите на Военния клуб и тъкмо под прозорците на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Оттам надничаха ядосани физиономии. Който искаше да приказва, се качваше на стълбите и говореше. Учениците желаеха независимост, други пожелаваха триумф на Петър Младенов, тъй като това беше революцията на този стадий - промяната на Първия. На път към Партийния дом мина тогавашният кмет на Пловдив Тодор Петков и също взе думата. Една жена се оплака от неприятния си шурей. Беше опияняващо просто да се приказва. " Чувството бе като да изкачиш на един мирис висок връх - О2 няма, а насладата е до сълзи ", спомня си Нери Терзиева. Това възприятие остана от първата неофициална демонстрация на гражданско общество в Пловдив. Още в понеделник, 20 ноември, участниците в този първи протест се събрахме в редакцията на " Комсомолска искра " и учредихме Клуб за поддръжка на гласността и преустройството. Междувременно и властта се бе провела - във вторник, 21 ноември, ОФ-то събра жители на формален протест " в поддръжка на революционното обновяване ".
Казионният протест на 21.11.1989, призован от Отечествен фронт.
Така стартира всичко
Само че духът от бутилката към този момент бе пуснат и нещата не протекоха по проекта, написан в Партийния дом. Ораторите с авансово написани думи бяха освиркани и прогонени, а само журналистът Иван Дионисиев и проф. Георги Кънев получиха утвърждението на множеството. Когато от сцената заприказва отец Амбарев, нещата напълно излязоха от надзор - митингът бе пресечен, уредбата и микрофоните бяха прибрани.
Така стартира всичко в Пловдив - на същия площад " Централен " който в идващите бурни години нееднократно почерняваше от гневни хора и който донесе на града името " Синята цитадела ". Едно от най-искрените свидетелства за това са фотосите от броя на в. " Комсомолска искра " от 20 ноември 1989-та.
Почти тъкмо година след тези събития в локалните вестници се появиха рекламни карета, призоваващи хората да станат акционери в новоучредяващи се банки. Ентусиазмът отстъпи на желанието за финансови удари, а много скоро по-късно банковият балон се спука и остави мнозина без лев. Историята потегли по реда си в този толкоз сложен и безконечен преход...
Първият неофициален протест в България след историческите фрагменти с объркания Тодор Живков в " По света и у нас " на 10 ноември 1989-та беше в Пловдив. 30 години по-късно някои детайлности са към този момент забравени, само че старите вестници дават значими свидетелства. Само часове преди първия огромен неофициален протест на пл. " Народно заседание " в София, е бил пловдивският. Денят е 18 ноември 1989-та, събота. И защото съм директен участник, създател на лозунгите и майка на едно от децата, които ги носеха, ще си разреша малко по-лична изповед.
Мътно и обезпокоително време
Цялата 1989-та до тогава беше мътна и тревожна. Горбачов извършваше Перестройката, ние подкупвахме продавачи на вестници да ни пазят " Московски новости " и " Огоньок ", пловдивският стихотворец Петър Манолов даде серия изявленията за " Свободна Европа " и бе застигнат от всеобщи проведени проклятия, в това число от ТКЗС-та, само че и от Дружеството на пловдивските писатели, след което бе напъден... в Париж.
Т.нар. Възродителен развой прекатурна архивите, пречупи стотици ориси и другарства, а под сурдинка се загатваха имената на доктор Тренчев, Илия Минев, отец Амбарев, Румен Воденичаров. Отпуските през лятото на 1989-та бяха неразрешени, тъй като на 29 май Живков прати турците на Голяма екскурзия, а всички трудови колективи бяха мобилизирани да събират реколтата. Токът спираше през два часа, по магазините имаше единствено макарони, властта правеше обезверени опити да отпуши напрежението.
През февруари 1989 Държавен вестник разгласява Указ 56 и още същият ден в съда имаше опашка от хора, които желаеха работата им най-накрая да излезе " на ярко ". В същото време младите желаят да пътуват, само че могат да стигнат най-далече до Източен Берлин и то с не повече от 30 $ в джоба. Около Пловдив пушат комините на Комбината за цветни метали и другото искане на младите е екологичната непорочност. Промените зреят, новините идват една след друга, ситуацията се трансформира, нещо тлее. И все пак Десети ноември изненада всички.
10 ноември 1989 беше петък. В дните след него цареше радостно раздвижване, тук-там цялостен безпорядък и неразбиране. На публицистична оперативка една колежка питаше настойчиво: " Ами в този момент какво вършим с Възродителния развой? " и никой не можеше да ѝ отговори. Вдигаха плещи.
" Да върнем смисъла на думите "
Нери Терзиева, тогава журналистка в Радио-телевизионен център Пловдив, водеща на известното предаване " За един милиард ", ми се обади по телефона в четвъртък - на 16 ноември: " Знаеш ли какво се готви в София, дай и ние тук да създадем протест! ". Речено - сторено. " Искаме свят без неистини " и " Да върнем смисъла на думите " бяха лозунгите на първия неофициален протест у нас. Знам, тъй като персонално ги измислих и писах. 30 години по-късно разбрах, че Конфуций е споделил: " Ако дойда на власт, на първо време ще върна на думите тяхното същинско значение ". Явно във всички времена в един миг думите стартират да получават друго значение. Или най-малко хората осъзнават какъв брой са значими.
Насрочихме митинга за събота, 18 ноември, в 11 часа. Събрахме се двайсетина публицисти от РТВЦ и вестник " Комсомолска искра ", научни служащи от Пловдивския университет с децата си. Тръгнахме в неподготвено шествие, назад на посоката на манифестациите до тогава. Беше слънчево, по Главната улица бе оживено. Бяхме смели, само че ни беше неудобно. Дотогава никой не го беше правил. Хората ни гледаха и се чудеха. Приканвахме ги да се причислят. Някои го направиха, други ни поздравяваха, трети ни гледаха тъмно. Походихме малко в едната посока, след това свърнахме към пл. " Централен ". Отнякъде се изсипа цялостен випуск на Руската гимназия - бяха ги водили на кино. Те въобще не се зачудиха, без никакво съмнение се причислиха бодро към нас.
Митингът взе да става все по-масов - без микрофони, без уредба, на стълбите на Военния клуб и тъкмо под прозорците на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Оттам надничаха ядосани физиономии. Който искаше да приказва, се качваше на стълбите и говореше. Учениците желаеха независимост, други пожелаваха триумф на Петър Младенов, тъй като това беше революцията на този стадий - промяната на Първия. На път към Партийния дом мина тогавашният кмет на Пловдив Тодор Петков и също взе думата. Една жена се оплака от неприятния си шурей. Беше опияняващо просто да се приказва. " Чувството бе като да изкачиш на един мирис висок връх - О2 няма, а насладата е до сълзи ", спомня си Нери Терзиева. Това възприятие остана от първата неофициална демонстрация на гражданско общество в Пловдив. Още в понеделник, 20 ноември, участниците в този първи протест се събрахме в редакцията на " Комсомолска искра " и учредихме Клуб за поддръжка на гласността и преустройството. Междувременно и властта се бе провела - във вторник, 21 ноември, ОФ-то събра жители на формален протест " в поддръжка на революционното обновяване ".
Казионният протест на 21.11.1989, призован от Отечествен фронт.
Така стартира всичко
Само че духът от бутилката към този момент бе пуснат и нещата не протекоха по проекта, написан в Партийния дом. Ораторите с авансово написани думи бяха освиркани и прогонени, а само журналистът Иван Дионисиев и проф. Георги Кънев получиха утвърждението на множеството. Когато от сцената заприказва отец Амбарев, нещата напълно излязоха от надзор - митингът бе пресечен, уредбата и микрофоните бяха прибрани.
Така стартира всичко в Пловдив - на същия площад " Централен " който в идващите бурни години нееднократно почерняваше от гневни хора и който донесе на града името " Синята цитадела ". Едно от най-искрените свидетелства за това са фотосите от броя на в. " Комсомолска искра " от 20 ноември 1989-та.
Почти тъкмо година след тези събития в локалните вестници се появиха рекламни карета, призоваващи хората да станат акционери в новоучредяващи се банки. Ентусиазмът отстъпи на желанието за финансови удари, а много скоро по-късно банковият балон се спука и остави мнозина без лев. Историята потегли по реда си в този толкоз сложен и безконечен преход...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ