18-годишният Иван Симеонов от професионалната гимназия по каменоделство от врачанското

18-годишният Иван Симеонов от професионалната гимназия по каменоделство от врачанското с. Кунино е един от най-талантливите скултури в България . Той направи монумент на опълченците, починали при Тревненския проход, и го подари на град Плачковци . На нея е изобразена света Олга (с моминско име Елена), внучка на цар Борис I и една от главните бранители на православието в Киевска Рус. Този монумент е мотив младежът да бъде номиниран за редиците на достойните българи. Паметникът е инсталиран в центъра на град Плачковци, до кметството тъкмо. Идеята е на Съюза на военноинвалидите в България, по самодейност, наречена „ Една детска сълза- една молитва ". Общ прочут ни описа за това, потърси ме и ме попита дали бих желал да даря труда си. Трябва да сме човечни, нали? ", споделя Иван и споделя, че по този начин почнал да работи по плана и за 3-4 месеца го направил, като в това време е ходил на учебно заведение, помагал е и на татко си. Не очаквал такова отличие поради дарението
Св. Олга се самоубива в тази околност, с цел да не я заловят турците . Паметникът е знак на незабрава, която й дължат потомците. Дарението по преценка на създателя е за близо 5 хиляди лева . Врачанският варовик, с който е направен, е дарен от каменоделец в Мездра.
Ние сме 3 генерации към този момент отдадени на каменоделието, споделя Иван Симеонов. Дядо ми е приключил учебното заведение. Баща ми също. Дядо ми се е занимавал с изобразяване – Иван Христов, рисувач на кратуни , по този начин го знаят из целия район. Той е бил единствен с тоя поминък. Иначе около татко ми се възпламених с камъните. Както се споделя, стартира се от едно парче камък и един чук, лека бавно, от дребен, 5-6 годишен около него се възпламених по тази специалност, не съм мислил за друга с изключение на за каменоделието . И това си ми е в кръвта към този момент. Обмислям за Художествената академия. Тук ни е базата в кв. Бистрец, нека се развие и скулптурата, в този момент повече вършим облицовки, чешми, камини, паметници… Само аз съм в скулптурата тук, няма други от служащите. Най-добре е фамилен бизнес с обичаните ти хора.

В Мездра преди ден се откри галерия на възпитаници от Каменоделското учебно заведение в Кунино, там имам изложен един охлюв- още от 9 кл. съм го работил. Сега са ми забавни фигурите, портрети, бюстове, моделирам от натура хора, деца, разнородни фигури…
Завежда ме да покаже следващата творба. Почти подготвена е една скулптура на млада гръцка жена, издялана от ярък камък, тя ще краси Спа център във Вършец, курортно населено място близо до Монтана с минерална вода. Каменоделството е античен поминък, идва още от прапрадедите ни. Сега е на изгубване, посредством нас лека –полека се възстановява, тъй като това е специалност, която е неповторима сама по себе си.
Усещаш ли го към този момент материала?
Скулптурата, бих споделил, че е цялостен Космос. Много по-трудно е от всичко, това е като да знаеш 5 езика, колкото повече разбираш, че си навлязъл, толкоз повече разбираш, че не знаеш, че има още доста пред теб да научаваш. Търсиш още и още да се ошлайфаш самия ти.
Иван Симеонов е един от участниците в плана за основаване на монумент на Дядо Добри. Заедно с още 4-5 от зрелостниците тази година на Гимназията по каменоделство и култивиране към този момент са създали първите стъпки по творбата от камък. Тя ще съставлява човешка фигура в цялостен растеж, Дядо Добри е седнал и в ръка държи чашка със събраните парички. Паметник на положителното, в действителни размери, може и да е малко по-голяма, с цел да се вижда, прецизира Иван. В момента се работи от глина, по-късно се отлива от гипс, най-сетне ще го изработим от камък. Oще не е решено от какъв материал ще бъде, може би варовик от Кунино, той се работи доста добре. От друга страна – локален материал е, има снежнобял цвят, бялото излъчва светлина, излъчва добрина.

Първата ми работа беше риба от бял мрамор, вкопана в червен едролюспест гранит , показах я на галерия в София. Правили сме много положителни демонстрации и на Балчик, на плажа има огромни камъни, които да стопират вълните. Именно на тях бяхме дялали, релефи, надписи, като на пленер. Около 5-6 бюста имам, 2 са от камък. Участвах в една галерия с бюст на Куна Кралица, по нейно име е основано селото, съгласно една антична легенда. Тя е основана по модел на предходния шеф на нашето учебно заведение Стефан Стефанов. Дипломната ми работа е Рудолф Браун, първият шеф на Каменоделната школа в Кунино. eРаботата ми от гипс е завършила, остава ми камъка. Не е елементарно. Има една сентенция, в Кунино я научих: `Ражда се в глината, в гипса умира и възкръсва още веднъж в камъка И си е изцяло правилно, усмихва се момчето. Като го чувам има много зрели мисли, а като го погледна – дете си е още. Ръцете и пръстите му, обаче, към този момент са побелели от камъка и носят следите от работата с него.
Кое ти харесва повече – фигурата или нереални форми?
Всяко, даже и най-малкото нещо, има своя красота, споделя Иван. Но фигурата е много комплицирана, би трябвало да познаваш анатомията. Както споделяше Стефан Стефанов – процедура, процедура!
Иван е роден на 21 август 2000 година зодия лъв и също толкоз твърдоглав.
" Харесва ми спорта, любителски, играл съм футбол. Нямам доста време. Чета книги, които ме интересуват и са свързани с работата ми – анатомии, история на изкуството, пластична анатомия, атласи... "
Минава чичо Христо от локалните служащи. И ме пита: Кой е най-великият ваятел от Враца, аз споделям, че не знам, доста са… А той споделя удовлетворен: Андрей Николов. А този Иван Симеонов е новият Андрей Николов. Камъкът оживява в ръцете му, да знаеш.
Как ти минава един ден?
Сега отивам на учебно заведение с трен всеки ден. По-рано оставах да дремя там, в този момент си пътувам. Помагам на нашите с поръчки, със задания. Баща ми ме учи да взимам размери, вървим на изложби в Сърбия. Всяка година от учебно заведение вървим на демонстрации в Трявна и представяме работата си. Там има панаир на занаятите. Показваме учебното заведение - може би май месец ще бъде. Обменяме хрумвания, другарства завързваме, забавно е. 5-та година съм в Кунино, от 14-тата си година изучавам там.
Кои са достойните българи съгласно теб?
Достойните българи са положителните хора. Да направиш положително на някого, дали ще дариш нещо или ще спасиш някого, да си по-човечен, да има съгласие сред хората.

Лично ти чувстваш ли се подобен човек?
Бих споделил, че съм подготвен постоянно да оказа помощ. Моята сфера е такава, че мога да украсявам със статуя и изкуство, да вдъхвам живот на младото потомство, да имат добър образец. Младежта да се стегне малко и да стартира да се занимава с каузи, с които да оказваме помощ един на различен.
Искам да благодаря на нашите, които са ме възпитали да бъда подобен, на учителите в Кунино, от тях съм научил доста. Всички са значими за мен. Класната ми Павлинка Стоянов ме научи на изобразяване и графика и е доста добър човек. Петър Трифонов – имаме доста общи мисли за изкуството и съм попил съм доста от него. Той знае по какъв начин да подходи към едно подрастващо момче. Предишните години със Стефан Стефанов съм работил доста, за мен е образец, доста съм му признателен. Това са положителни хора, които ме въодушевяват и ме карат да не преставам напред и нагоре.
Каменоделството е античен поминък, идва още от прапрадедите ни. Сега е на изгубване, посредством нас, лека бавно, се възстановява, тъй като това е специалност, която е неповторима сама по себе си.
С тези думи се разделяме, а момчето ми дава обещание да ми опише за новите си планове, когато ги приключи.