От векове морските фарове направляват мечтите на моряците
18 август се отбелязва като Международен ден на морските фарове. От древността тези уреди във формата на кула със мощна светлина на върха отбелязват морските пътища на плавателните съдове. Изграждани са на брега, на остров или плитчина в огромни водни басейни. Съоръжението е обзаведено със мощен светлинен източник, дооборудван с оптическа система за увеличаване на светлината, звукова система за предизвестие - сирена, и нормално е оцветен в контрастни цветове.
Освен светлинен и звуков сигнал, някои фарове предават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се употребяват за сигнализация за рискови области от сушата, скали на непредвидени места, както и за безвредно нахлуване на кораби в пристанищата. С напредъка на навигационната техника, фаровете остават на назад във времето. Работещите фарове по света през днешния ден не са повече от 1 500 и те служат главно за туристическа атракция.
Един от известните фарове в историята е Александрийският фар , издигнат на остров Фарос, покрай град Александрия в Египет, учреден от Александър Македонски. От името на остров Фарос в латинския език, a оттова и в множеството европейски езици идва думата фар. Александрийският фар е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е към 280 година прочие Хр. Светлината, която е излъчвал, идвала от огромен огън, и отразявана посредством огледала, се виждала на 50 км във вътрешността в морето. При земетресение през 1375 година фарът е опустошен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига цитадела, която е там и до през днешния ден.
Александрийският фар е представлявал кула с височина към 120-140 м и за времето си е бил една от най-високите структури, основани от индивида. Негов проектант е Сострат Книдски. На мраморната стена на оборудването Сострат изсякъл надписа: "Сострат, наследник на Дексифан от Книдос, посветил на бога-спасител на моряците ". Отгоре закрива надписа с различен надпис за възхвала на Птоломеите (Фарът е строен по времето на фараон Птоломей ІІ).
Изграждането на фара е лишило пет години. Бил е издигнат от бял мрамор, на три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 м и с височина сред 55 и 65 метра. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите направления на света. Вторият етаж е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте основни вятъра. Неговата височина била към 40 метра. Най-горният етаж, висок 8 м, бил под формата на цилиндрична колонада - 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова скулптура на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В древногръцката митология Посейдон е господ на моретата. Втори наследник е на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес. Посейдон е втори след Зевс по господство измежду боговете. След като надмогват татко си, дружно със Зевс и Хадес, той получава като премия моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет. Атрибути на Посейдон са тризъбец и кон.
В горната част на третия етаж имало железно вдлъбнато огледало, което през деня отразявало слънчевата светлина, а нощем - светлината на пламнал катран или масло.
До появяването на фара историята на архитектурата не познавала образец на техническо оборудване, станало предмет на такава всеобща възхита. По-късно архитектурата на минаретата (на арабски: манара - фар) кула в ислямската архитектура край джамията, от която мюезинът приканва вярващите към молитва) на доста от ранните джамии следвали сходен триетажен модел, доказвайки огромното въздействие на фара. За разлика от християнските църкви, джамията не е храм и не има статут на свято място, като се изключи Масджид ал-Харам в Мека, в чийто двор се намира античният езически храм Кааба.
Морските фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на страната от 14 август 1909 година. Съоръженията от север на юг включват 25 такива обекта. Най-северното, на към 6 благи от граница, покрай село Крапец, на самия морски бряг, на 29.5 м надморска височина се издига навигационният знак на нос Крапец - желязна решетъчна структура на бели и черни хоризонтални линии, висока 15.5 м, сложена през 1967 година. През 2002 година знакът още веднъж е преобразуван в "несветещ навигационен знак ".
Село Крапец отстои на 50 км от Балчик. То е курортно място, като с изключение на морски тук се развива ловджийски, рибарски и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин екскурзианта. Засиленият интерес към превъзходната плажна линия провокира строителството на няколко ведомствени хотелски бази с потенциал над 900 кревати. Днес действат два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в фамилни къщи.
В непосредствена непосредственост до селцето е неповторимото неолитно населено място при Дуранкулашкото езеро, населявано от първото уседнало земеделско население на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 година прочие Хр. Районът е населяван от траките през Античността, при езерото има и остатъци от прабългарско средновековно поселение.
Село Крапец има голям, неурбанизиран, дълъг към 7.5 км плаж с дюни. Той стартира от нос Срапец при остарелия къмпинг "Карвуна ", близо до селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и приключва надалеч на север при нос Карталбурун след къмпинг "Космос ".
В 2011 година в Крапец и близките плажове се снима игралният филм "Три ". В землището на селото също както и в близките села са се съхранили голям брой тракийски могили.
Основна забележителност е разположеният директно до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро - обект с европейско и интернационално значение, под закрилата на Рамсарската спогодба. Защитата се реализира в допълнение и по взаимен българо-френски план, на фондация "Льо Балкан " и Българска естествена консерватория "Добруджа ". Резерватът и околната, предпазена по Натура 2000, зона са част от миграционния път Via Pontica . Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички фенове на лова и риболова.
Фарът на нос Шабла , ситуиран на към 4 км източно от град Шабла, е най-старото навигационно оборудване по българското Черноморие. Високата 32 м осемъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентира и защищава морските съдове от конфликт с близо едномилния подводен риф против днешния къмпинг "Добруджа " и плитчините сред нос Шабла и с. Тюленово. Бялата светлина просветва три пъти на всеки 25 сек. и е забележима на разстояние от 17 морски благи.
Още от древността главен мореплавателен път в Черно море минава от устието на р. Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата. Освен това носът е най-изпъкналата част от брега по този път, а покрай него има подводен риф, скали и плитчини. В този регион и до през днешния ден относително постоянно стават корабокрушения с дребни плавателни съдове.
Историците допускат, че навигационно оборудване на този бряг е функционирало още през Римската ера. Според изложение на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел декор Броняр през 1786 година, Шабленският фар е издигнат сред 1756 година (когато съгласно Пейсонел тук още няма фар) и 1786 година (когато съгласно декор Броняр фарът към този момент се е издигал на днешното си място). Кулата, която по време на Кримската война неведнъж е събаряна и градена отначало, е възобновена по план на френски инженер през 1856 година, когато светва и фарът.
150-годишнината от откриването на Шабленския фар е маркирана през август 2006 година със специфичен обред на Военноморските сили, разкриване и освещаване на актуализирания фар.
Освен светлинен и звуков сигнал, някои фарове предават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се употребяват за сигнализация за рискови области от сушата, скали на непредвидени места, както и за безвредно нахлуване на кораби в пристанищата. С напредъка на навигационната техника, фаровете остават на назад във времето. Работещите фарове по света през днешния ден не са повече от 1 500 и те служат главно за туристическа атракция.
Един от известните фарове в историята е Александрийският фар , издигнат на остров Фарос, покрай град Александрия в Египет, учреден от Александър Македонски. От името на остров Фарос в латинския език, a оттова и в множеството европейски езици идва думата фар. Александрийският фар е едно от седемте чудеса на античния свят. Построен е към 280 година прочие Хр. Светлината, която е излъчвал, идвала от огромен огън, и отразявана посредством огледала, се виждала на 50 км във вътрешността в морето. При земетресение през 1375 година фарът е опустошен. От останките му в края на 15 век султан Кайт бей издига цитадела, която е там и до през днешния ден.
Александрийският фар е представлявал кула с височина към 120-140 м и за времето си е бил една от най-високите структури, основани от индивида. Негов проектант е Сострат Книдски. На мраморната стена на оборудването Сострат изсякъл надписа: "Сострат, наследник на Дексифан от Книдос, посветил на бога-спасител на моряците ". Отгоре закрива надписа с различен надпис за възхвала на Птоломеите (Фарът е строен по времето на фараон Птоломей ІІ).
Изграждането на фара е лишило пет години. Бил е издигнат от бял мрамор, на три етажа. Най-долният е представлявал правоъгълна кула с квадратна основа със страна 30 м и с височина сред 55 и 65 метра. Четирите ѝ стени били обърнати към четирите направления на света. Вторият етаж е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте основни вятъра. Неговата височина била към 40 метра. Най-горният етаж, висок 8 м, бил под формата на цилиндрична колонада - 8 колони носели купол, увенчан с 8-метрова бронзова скулптура на повелителя на моретата Посейдон (или на Зевс по други източници). В древногръцката митология Посейдон е господ на моретата. Втори наследник е на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес. Посейдон е втори след Зевс по господство измежду боговете. След като надмогват татко си, дружно със Зевс и Хадес, той получава като премия моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет. Атрибути на Посейдон са тризъбец и кон.
В горната част на третия етаж имало железно вдлъбнато огледало, което през деня отразявало слънчевата светлина, а нощем - светлината на пламнал катран или масло.
До появяването на фара историята на архитектурата не познавала образец на техническо оборудване, станало предмет на такава всеобща възхита. По-късно архитектурата на минаретата (на арабски: манара - фар) кула в ислямската архитектура край джамията, от която мюезинът приканва вярващите към молитва) на доста от ранните джамии следвали сходен триетажен модел, доказвайки огромното въздействие на фара. За разлика от християнските църкви, джамията не е храм и не има статут на свято място, като се изключи Масджид ал-Харам в Мека, в чийто двор се намира античният езически храм Кааба.
Морските фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на страната от 14 август 1909 година. Съоръженията от север на юг включват 25 такива обекта. Най-северното, на към 6 благи от граница, покрай село Крапец, на самия морски бряг, на 29.5 м надморска височина се издига навигационният знак на нос Крапец - желязна решетъчна структура на бели и черни хоризонтални линии, висока 15.5 м, сложена през 1967 година. През 2002 година знакът още веднъж е преобразуван в "несветещ навигационен знак ".
Село Крапец отстои на 50 км от Балчик. То е курортно място, като с изключение на морски тук се развива ловджийски, рибарски и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин екскурзианта. Засиленият интерес към превъзходната плажна линия провокира строителството на няколко ведомствени хотелски бази с потенциал над 900 кревати. Днес действат два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в фамилни къщи.
В непосредствена непосредственост до селцето е неповторимото неолитно населено място при Дуранкулашкото езеро, населявано от първото уседнало земеделско население на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 година прочие Хр. Районът е населяван от траките през Античността, при езерото има и остатъци от прабългарско средновековно поселение.
Село Крапец има голям, неурбанизиран, дълъг към 7.5 км плаж с дюни. Той стартира от нос Срапец при остарелия къмпинг "Карвуна ", близо до селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и приключва надалеч на север при нос Карталбурун след къмпинг "Космос ".
В 2011 година в Крапец и близките плажове се снима игралният филм "Три ". В землището на селото също както и в близките села са се съхранили голям брой тракийски могили.
Основна забележителност е разположеният директно до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро - обект с европейско и интернационално значение, под закрилата на Рамсарската спогодба. Защитата се реализира в допълнение и по взаимен българо-френски план, на фондация "Льо Балкан " и Българска естествена консерватория "Добруджа ". Резерватът и околната, предпазена по Натура 2000, зона са част от миграционния път Via Pontica . Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички фенове на лова и риболова.
Фарът на нос Шабла , ситуиран на към 4 км източно от град Шабла, е най-старото навигационно оборудване по българското Черноморие. Високата 32 м осемъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентира и защищава морските съдове от конфликт с близо едномилния подводен риф против днешния къмпинг "Добруджа " и плитчините сред нос Шабла и с. Тюленово. Бялата светлина просветва три пъти на всеки 25 сек. и е забележима на разстояние от 17 морски благи.
Още от древността главен мореплавателен път в Черно море минава от устието на р. Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата. Освен това носът е най-изпъкналата част от брега по този път, а покрай него има подводен риф, скали и плитчини. В този регион и до през днешния ден относително постоянно стават корабокрушения с дребни плавателни съдове.
Историците допускат, че навигационно оборудване на този бряг е функционирало още през Римската ера. Според изложение на крайбрежието, направено от австрийския офицер Венцел декор Броняр през 1786 година, Шабленският фар е издигнат сред 1756 година (когато съгласно Пейсонел тук още няма фар) и 1786 година (когато съгласно декор Броняр фарът към този момент се е издигал на днешното си място). Кулата, която по време на Кримската война неведнъж е събаряна и градена отначало, е възобновена по план на френски инженер през 1856 година, когато светва и фарът.
150-годишнината от откриването на Шабленския фар е маркирана през август 2006 година със специфичен обред на Военноморските сили, разкриване и освещаване на актуализирания фар.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ