175 години от рождението на Христо Ботев
175-ата годишнина от рождението на поета - бунтовник Христо Ботев ще бъде маркирана през днешния ден, 6 януари 2023 година, във Варна и в цялата страна, напомня Moreto.net
Във Варна след довеждане докрай на Богоявленската литургия и военния обред за водосвет и благославяне на частите и бойните флагове от площад „ Св. Св. Кирил и Методий ” с присъединяване на представителни елементи от Варненския гарнизон и Представителния духов оркестър на Военноморските сили ще се организира шествие до паметника на Христо Ботев в Морската градина. Там в 11 часа с боен обред ще бъдат положени венци и цветя по случай 175-ата годишнина от рождението му. След ритуала шествието ще продължи до Първа буна, където ще се организира църковният обред Велик Богоявленски водосвет и избавяне на кръста от морето.
Христо Ботев - един от най-великите българи, индивидът който поставяше любовта към Отечеството пред всяка друга обич и ни завеща освен " мощно да обичан и ненавиждаме ", само че на първо място да почитаме свободата – човешка и общочовешка. Така той направи една от най-големите стъпки в нашата историческа памет, напомняйки ни " Никога да не забравяме, че единствено свободния може да се назова човек ".
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник " Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Хр. Ботев - " Майце си ". От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. " Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия - в. " Знаме ". През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката " Песни и стихотворения ". Май 1876 година - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета и става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба " Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах с турците - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев под връх " Камарата ", сред суровите скатове на Врачанския балкан.
Във Варна след довеждане докрай на Богоявленската литургия и военния обред за водосвет и благославяне на частите и бойните флагове от площад „ Св. Св. Кирил и Методий ” с присъединяване на представителни елементи от Варненския гарнизон и Представителния духов оркестър на Военноморските сили ще се организира шествие до паметника на Христо Ботев в Морската градина. Там в 11 часа с боен обред ще бъдат положени венци и цветя по случай 175-ата годишнина от рождението му. След ритуала шествието ще продължи до Първа буна, където ще се организира църковният обред Велик Богоявленски водосвет и избавяне на кръста от морето.
Христо Ботев - един от най-великите българи, индивидът който поставяше любовта към Отечеството пред всяка друга обич и ни завеща освен " мощно да обичан и ненавиждаме ", само че на първо място да почитаме свободата – човешка и общочовешка. Така той направи една от най-големите стъпки в нашата историческа памет, напомняйки ни " Никога да не забравяме, че единствено свободния може да се назова човек ".
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник " Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Хр. Ботев - " Майце си ". От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. " Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия - в. " Знаме ". През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката " Песни и стихотворения ". Май 1876 година - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета и става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба " Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах с турците - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев под връх " Камарата ", сред суровите скатове на Врачанския балкан.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ