25 години след фразата Господ е българин
17 ноември 1993 година Най-великият миг в историята на българския футбол. Или най-малко мигът, който сложи началото на приказката в Съединени американски щати на идващото лято, която накара милиони българи да се прегръщат по улиците като обезумели, да се радват, да скачат и за момент да не помнят, че живеят в страна, в която комунизмът сякаш си беше отишъл, само че не напълно...
Четвърт век измина оттогава. От деня, в който 11 наперени момчета излязоха да вземат своето на митичния " Парк де Пренс " и в който сложиха хикс на фантазиите на милиони французи да видят едно от най-талантливите си генерации на Световно състезание.
25 години след фразата " Господ е българин " на великия Николай Колев-Мичмана, 25 години след първия от многото подвизи на Пеневата чета, 25 години от онази безпощадна тупалка под гредата на Бернар Лама, който изгледа безпомощно топката... както още близо 60 млн. французи.
Мнозина си спомнят с трогване оня исторически за българския футбол ден. В онази напечена квалификационна група, в която с изключение на тези два тима имаше още такива като Швеция, Австрия и Израел, всичко се реши в последния ден.
Пеневата чета по едно време като че ли беше изгубила възможностите си, само че след подаръка на Израел с победа като посетител над Франция, всичко трябваше да се реши сред " лъвовете " и " петлите " в Париж. Ерик Кантона, Давид Жинола, Жан-Пиер Папен, Дидие Дешан, Пол льо Гуен и куп други огромни имена във футбола освен в родината си, само че и в международен мащаб, са сигурни в триумфа си.
На тях им би трябвало даже единствено точка, с цел да се класират, а стигат до попадение в 32-та минута, когато Ерик Кантона препарира Боби Михайлов с компактен удар след асистенция на Жан-Пиер Папен. Но българите демонстрират, че са пристигнали да вземат своето тук. Само пет минути по-късно попадение Краси Балъков центрира от корнер, качва топката на главата на Емил Костадинов и той пронизва Бернар Лама за 1:1.
Този резултат се резервира до последната минута на постоянното време. А какво се случва тогава, всеки знае наизуст. Всеки си спомня по какъв начин Давид Жинола реши да се прави на забавен при един фаул пред нашата врата и по какъв начин Емил Кременлиев овладя топката. И по какъв начин след това откри Балъков, който с акуратен пас да даде началото на контраатаката ни.
А тази контраофанзива е продължена с още по-прекрасен пас на Любо Пенев през 30 метра за Емо Костадинов. С феноменалната си скорост Коща поема, напредва... Цяла България е вперила взор в него, за секунди несъмнено са отправени толкоз молби към небесата, колкото не са правени и за години.
Костадинов набира скорост и с топовен шут под горната греда препарира Бернар Лама. Цял един народ полудява, България написа футболната си история със златни букви. От този ден героят ни получава две прозвища, които ще останат с него доживот - Свети Емил и Екзекутора на петлите.
В посткомунистическа България всички се радват пред тв приемниците и радиата. Всъщност... радват се единствено тези, които са имали ток, тъй като голяма част от популацията изпуска историческия миг поради режима и схваща едвам часове по-късно, други чак на сутринта.
В тази напряко постапокалиптична картина на ограбената и оглозгана от комунистическата върхушка страна, един футболен тим с 11 напети юнаци зарадва 9 млн. свои сънародници, с цел да се трансформира в мит година по-късно и да остане вечно в историята. /moreto.net
Четвърт век измина оттогава. От деня, в който 11 наперени момчета излязоха да вземат своето на митичния " Парк де Пренс " и в който сложиха хикс на фантазиите на милиони французи да видят едно от най-талантливите си генерации на Световно състезание.
25 години след фразата " Господ е българин " на великия Николай Колев-Мичмана, 25 години след първия от многото подвизи на Пеневата чета, 25 години от онази безпощадна тупалка под гредата на Бернар Лама, който изгледа безпомощно топката... както още близо 60 млн. французи.
Мнозина си спомнят с трогване оня исторически за българския футбол ден. В онази напечена квалификационна група, в която с изключение на тези два тима имаше още такива като Швеция, Австрия и Израел, всичко се реши в последния ден.
Пеневата чета по едно време като че ли беше изгубила възможностите си, само че след подаръка на Израел с победа като посетител над Франция, всичко трябваше да се реши сред " лъвовете " и " петлите " в Париж. Ерик Кантона, Давид Жинола, Жан-Пиер Папен, Дидие Дешан, Пол льо Гуен и куп други огромни имена във футбола освен в родината си, само че и в международен мащаб, са сигурни в триумфа си.
На тях им би трябвало даже единствено точка, с цел да се класират, а стигат до попадение в 32-та минута, когато Ерик Кантона препарира Боби Михайлов с компактен удар след асистенция на Жан-Пиер Папен. Но българите демонстрират, че са пристигнали да вземат своето тук. Само пет минути по-късно попадение Краси Балъков центрира от корнер, качва топката на главата на Емил Костадинов и той пронизва Бернар Лама за 1:1.
Този резултат се резервира до последната минута на постоянното време. А какво се случва тогава, всеки знае наизуст. Всеки си спомня по какъв начин Давид Жинола реши да се прави на забавен при един фаул пред нашата врата и по какъв начин Емил Кременлиев овладя топката. И по какъв начин след това откри Балъков, който с акуратен пас да даде началото на контраатаката ни.
А тази контраофанзива е продължена с още по-прекрасен пас на Любо Пенев през 30 метра за Емо Костадинов. С феноменалната си скорост Коща поема, напредва... Цяла България е вперила взор в него, за секунди несъмнено са отправени толкоз молби към небесата, колкото не са правени и за години.
Костадинов набира скорост и с топовен шут под горната греда препарира Бернар Лама. Цял един народ полудява, България написа футболната си история със златни букви. От този ден героят ни получава две прозвища, които ще останат с него доживот - Свети Емил и Екзекутора на петлите.
В посткомунистическа България всички се радват пред тв приемниците и радиата. Всъщност... радват се единствено тези, които са имали ток, тъй като голяма част от популацията изпуска историческия миг поради режима и схваща едвам часове по-късно, други чак на сутринта.
В тази напряко постапокалиптична картина на ограбената и оглозгана от комунистическата върхушка страна, един футболен тим с 11 напети юнаци зарадва 9 млн. свои сънародници, с цел да се трансформира в мит година по-късно и да остане вечно в историята. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ