Евродепутати от ЕНП: ЕС трябва да доказва полезността си постоянно, за да оцелее
17 евродепутати от 11 страни от ЕНП с декларация за визията си за Европа във връзка Деня на Европа
„ Днешният празник, съвпадащ с една от най-острите и еднообразно публикувани рецесии в последните десетилетия, е миг да помислим за това накъде отива Европа. Европейският съюз не е последна цел. Той би трябвало да потвърждава задачата и полезността си непрекъснато, с цел да оцелее. Европейската интеграция се мери съгласно изгодите и разноските, които носи. Както го направи по време на рецесията с ковид, когато всички жители и страни насочиха погледи към Европейски Съюз в търсене на помощ. Не би трябвало да се вглъбяваме в теоретични разногласия за повече или по-малко Европа, а за това какво желаят европейските жители да прави Европейски Съюз, с цел да усъвършенства живота им “. Това съобщи българският евродепутат от ГЕРБ и ЕНП Ева Майдел, която е измежду създателите на декларацията.
„ Европейският парламент е единствената непосредствено определена институция на Европейски Съюз и с цел да бъде неговата дума още по-тежка, би трябвало да работим главно по законодателство, тъй като то има отражение върху живота на европейците. След време жителите ще ни правят оценка не по това, какви диспути сме имали в пленарна зала, а по това дали стопанските системи са се възстановили и дали стандартът на живот в Европа е по-висок в сравнение с преди рецесията, “ добави Ева Майдел, която е координатор на мрежата на млади евродепутати в ЕНП.
Ето целия текст на декларацията, озаглавена „ Промяна на парадигмата за Европа “:
На 9 май 1950 година френският министър на външните работи Робер Шуман разгласи в Париж нова визия за Европа. Германия и Франция трябваше да слагат производството на въглища и стомана под единно ръководство. Неслучайно Шуман искаше да сложи под общ европейски контрол и администрация точно тези промишлености, които се считаха за производители на оръжия на европейските народи. В същото време той осъзнаваше, че „ Европа не може да бъде построена едновременно и с един проект “. Тя по-скоро „ ще бъде построена от съответни достижения, които в началото основават де факто взаимност “.
Предвид многочислените рецесии на европейската интеграция и необятното неодобрение от дейностите на европейските институции, 70-тата годишнината от декларацията на Шуман предлага нови благоприятни условия за размисъл. В подтекста на 50-те години, запазването на мира и основаването на стопански благоприятни условия за повишение на виталния стандарт са главните политически провокации, пред които са били изправени немските и френските политици. Визията на Шуман за Европа не се свързваше с нереални систематични диспути и изречения, както се случва през днешния ден, когато обсъждаме „ федералната страна “ против „ Европа на нациите “. По-скоро Шуман дефинира компетентностите на новата общественост, съгласно съответните потребности на времето.
Как наподобяват тези потребности през 2020 година? Днес европейците би трябвало да се борят за своята бъдеща роля в глобализирания свят. Европейският съюз към момента е най-големият обединен пазар и има своя лична политическа тежест. Нашите полезности – независимост, върховенството на закона и демокрацията – към момента са привлекателни, само че моделът ни към този момент не е неоспорим. Възникващите сили претендират за икономическо и политическо въздействие, а съответно Китай се конкурира със Запада в обещанията си за разцвет. В същото време комплицираните преговорни процеси за обединена Европа, неналичието на фокус върху значителното, слабата връзка с волята на гласоподавателите и не на последно място сложното променяне на европейското законодателство сътвориха усещане измежду доста жители, че Европа се проваля. Всичко това подкопа легитимността на Европейския съюз и сътвори екзистенциална опасност за обединена Европа.
За разлика от националната страна, Европейски Съюз не е последна цел в очите на множеството съвременници. С опция да бъде отритнат когато и да е, Европейски Съюз би трябвало да показва своята целенасоченост и да се потвърждава още веднъж и още веднъж, с цел да оцелее. Той се мери съгласно изгодите и разноските, които носи. Тази позиция не е безусловно рационална, само че е действителна. Ето за какво не става въпрос за повече или по-малко Европа, нито за старите хрумвания на федерална Европа или за конституционната комплектност на Европа, а по-скоро за това какво желаят европейците да прави Европейския съюз в 21 век. Те се нуждаят от Европейски съюз, който да отстоява ползите им в свят на едностранно настоящи суперсили, в който никоя европейска страна не може да се конкурира сама. В съпоставяне с времето на Шуман, през днешния ден става въпрос за смяна на парадигмата от вътрешна ориентировка към международна ориентировка. Вместо да търсим вътрешно „ основаване на все по-тесен съюз “, ни би трябвало планово насочен съюз, който работи с взор на открито. Ето за какво в Деня на Европа през 2020 година насърчаваме да се концентрираме върху главните области на световната конкуренция, разграничаваме компетентностите по-ясно и даваме опция на европейците да работят в международен мащаб.
Абстрактно казано, провокациите на нашето време се крият в (световната) комерсиална и капиталова политика, цифровизация, вътрешна и външна сигурност, енергиен съюз, преобразяване на обществената пазарна стопанска система в устойчива еко-социална пазарна стопанска система, миграция в границите на Съюза и извън, както и тактика за Африка. В тези области, които би трябвало да бъдат дефинирани по-подробно, общият европейски метод е несъмнено логичен и добавената стойност – в смисъла на Шуман – може да се види ясно. За да може фактически да възникне „ солидарността на дейностите “, Европейският съюз би трябвало да се концентрира върху тези области и да бъде акредитиран да позволява проблеми. За да се реализира тази цел, би трябвало да се реформира институционалната рамка.
Това значи Европейската комисия да стане още по-ефективна конструкция, която да разчита на устойчиво болшинство в Европейския парламент с ясна и забележима съпротива. Парламентът би трябвало да се концентрира доста повече върху тези задания, за които има законодателни и надзорни пълномощия, с цел да бъде общопризнат съществено. Трябва да израства във функционално отношение, развивайки просвета на диспути, която е почтена за парламент. Без сериозен и изчерпателен продан на причини в пленарната зала, това не би било допустимо. Докато Европейският парламент не стане най-видимата платформа за продан на хрумвания в европейската обществена сфера, до момента в който ораторите не са в центъра на действието, а приказват от местата си, до момента в който те не се погледнат взаимно и стартират да се схващат между тях, Парламентът няма да способства задоволително за приемането на решения, взети на европейско ниво.
За да реализираме тази визия за Европа, способна на деяние, се нуждаем от ново начало, подтик, сходен на този от декларацията на Шуман преди 70 години. Робер Шуман прояви решителна храброст преди 70 години, протягайки ръка за помиряване с някогашния зложелател от войната – Германия, измежду руините на европейските градове. Днешните рецесии ни приканват да отворим нова глава в историята на обединена Европа със същата далновидност. За разлика от Съединените американски щати, Европейският съюз не желае да направи един от многото - е pluribus unum - а да бъде „ обединен в многообразието “. Ако признаем преимуществата от това разнообразие, в случай че ги обединим на наднационално равнище и използваме икономии от мащаба, имаме всички шансове Европа, която понастоящем изостава в няколко връзки, да продължи да бъде най-желаният за живеене континент.
„ Днешният празник, съвпадащ с една от най-острите и еднообразно публикувани рецесии в последните десетилетия, е миг да помислим за това накъде отива Европа. Европейският съюз не е последна цел. Той би трябвало да потвърждава задачата и полезността си непрекъснато, с цел да оцелее. Европейската интеграция се мери съгласно изгодите и разноските, които носи. Както го направи по време на рецесията с ковид, когато всички жители и страни насочиха погледи към Европейски Съюз в търсене на помощ. Не би трябвало да се вглъбяваме в теоретични разногласия за повече или по-малко Европа, а за това какво желаят европейските жители да прави Европейски Съюз, с цел да усъвършенства живота им “. Това съобщи българският евродепутат от ГЕРБ и ЕНП Ева Майдел, която е измежду създателите на декларацията.
„ Европейският парламент е единствената непосредствено определена институция на Европейски Съюз и с цел да бъде неговата дума още по-тежка, би трябвало да работим главно по законодателство, тъй като то има отражение върху живота на европейците. След време жителите ще ни правят оценка не по това, какви диспути сме имали в пленарна зала, а по това дали стопанските системи са се възстановили и дали стандартът на живот в Европа е по-висок в сравнение с преди рецесията, “ добави Ева Майдел, която е координатор на мрежата на млади евродепутати в ЕНП.
Ето целия текст на декларацията, озаглавена „ Промяна на парадигмата за Европа “:
На 9 май 1950 година френският министър на външните работи Робер Шуман разгласи в Париж нова визия за Европа. Германия и Франция трябваше да слагат производството на въглища и стомана под единно ръководство. Неслучайно Шуман искаше да сложи под общ европейски контрол и администрация точно тези промишлености, които се считаха за производители на оръжия на европейските народи. В същото време той осъзнаваше, че „ Европа не може да бъде построена едновременно и с един проект “. Тя по-скоро „ ще бъде построена от съответни достижения, които в началото основават де факто взаимност “.
Предвид многочислените рецесии на европейската интеграция и необятното неодобрение от дейностите на европейските институции, 70-тата годишнината от декларацията на Шуман предлага нови благоприятни условия за размисъл. В подтекста на 50-те години, запазването на мира и основаването на стопански благоприятни условия за повишение на виталния стандарт са главните политически провокации, пред които са били изправени немските и френските политици. Визията на Шуман за Европа не се свързваше с нереални систематични диспути и изречения, както се случва през днешния ден, когато обсъждаме „ федералната страна “ против „ Европа на нациите “. По-скоро Шуман дефинира компетентностите на новата общественост, съгласно съответните потребности на времето.
Как наподобяват тези потребности през 2020 година? Днес европейците би трябвало да се борят за своята бъдеща роля в глобализирания свят. Европейският съюз към момента е най-големият обединен пазар и има своя лична политическа тежест. Нашите полезности – независимост, върховенството на закона и демокрацията – към момента са привлекателни, само че моделът ни към този момент не е неоспорим. Възникващите сили претендират за икономическо и политическо въздействие, а съответно Китай се конкурира със Запада в обещанията си за разцвет. В същото време комплицираните преговорни процеси за обединена Европа, неналичието на фокус върху значителното, слабата връзка с волята на гласоподавателите и не на последно място сложното променяне на европейското законодателство сътвориха усещане измежду доста жители, че Европа се проваля. Всичко това подкопа легитимността на Европейския съюз и сътвори екзистенциална опасност за обединена Европа.
За разлика от националната страна, Европейски Съюз не е последна цел в очите на множеството съвременници. С опция да бъде отритнат когато и да е, Европейски Съюз би трябвало да показва своята целенасоченост и да се потвърждава още веднъж и още веднъж, с цел да оцелее. Той се мери съгласно изгодите и разноските, които носи. Тази позиция не е безусловно рационална, само че е действителна. Ето за какво не става въпрос за повече или по-малко Европа, нито за старите хрумвания на федерална Европа или за конституционната комплектност на Европа, а по-скоро за това какво желаят европейците да прави Европейския съюз в 21 век. Те се нуждаят от Европейски съюз, който да отстоява ползите им в свят на едностранно настоящи суперсили, в който никоя европейска страна не може да се конкурира сама. В съпоставяне с времето на Шуман, през днешния ден става въпрос за смяна на парадигмата от вътрешна ориентировка към международна ориентировка. Вместо да търсим вътрешно „ основаване на все по-тесен съюз “, ни би трябвало планово насочен съюз, който работи с взор на открито. Ето за какво в Деня на Европа през 2020 година насърчаваме да се концентрираме върху главните области на световната конкуренция, разграничаваме компетентностите по-ясно и даваме опция на европейците да работят в международен мащаб.
Абстрактно казано, провокациите на нашето време се крият в (световната) комерсиална и капиталова политика, цифровизация, вътрешна и външна сигурност, енергиен съюз, преобразяване на обществената пазарна стопанска система в устойчива еко-социална пазарна стопанска система, миграция в границите на Съюза и извън, както и тактика за Африка. В тези области, които би трябвало да бъдат дефинирани по-подробно, общият европейски метод е несъмнено логичен и добавената стойност – в смисъла на Шуман – може да се види ясно. За да може фактически да възникне „ солидарността на дейностите “, Европейският съюз би трябвало да се концентрира върху тези области и да бъде акредитиран да позволява проблеми. За да се реализира тази цел, би трябвало да се реформира институционалната рамка.
Това значи Европейската комисия да стане още по-ефективна конструкция, която да разчита на устойчиво болшинство в Европейския парламент с ясна и забележима съпротива. Парламентът би трябвало да се концентрира доста повече върху тези задания, за които има законодателни и надзорни пълномощия, с цел да бъде общопризнат съществено. Трябва да израства във функционално отношение, развивайки просвета на диспути, която е почтена за парламент. Без сериозен и изчерпателен продан на причини в пленарната зала, това не би било допустимо. Докато Европейският парламент не стане най-видимата платформа за продан на хрумвания в европейската обществена сфера, до момента в който ораторите не са в центъра на действието, а приказват от местата си, до момента в който те не се погледнат взаимно и стартират да се схващат между тях, Парламентът няма да способства задоволително за приемането на решения, взети на европейско ниво.
За да реализираме тази визия за Европа, способна на деяние, се нуждаем от ново начало, подтик, сходен на този от декларацията на Шуман преди 70 години. Робер Шуман прояви решителна храброст преди 70 години, протягайки ръка за помиряване с някогашния зложелател от войната – Германия, измежду руините на европейските градове. Днешните рецесии ни приканват да отворим нова глава в историята на обединена Европа със същата далновидност. За разлика от Съединените американски щати, Европейският съюз не желае да направи един от многото - е pluribus unum - а да бъде „ обединен в многообразието “. Ако признаем преимуществата от това разнообразие, в случай че ги обединим на наднационално равнище и използваме икономии от мащаба, имаме всички шансове Европа, която понастоящем изостава в няколко връзки, да продължи да бъде най-желаният за живеене континент.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ