„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: ВЪВЛЕЧЕНИ
16 януари 2024, 16:42
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА (ГЛАВА 1)
Бяха ранните часове на следобеда. Юнски топло и отпуснато време. Клиенти имаше единствено на няколко маси, безшумно бъбрещи си за незначителни неща, които Папи улавяше, до момента в който преминаваше край тях. Когато застана на бара да му се регистрира, той показа с еднакъв еднообразен глас:
– „ Знаеш ли, откогато те видях, постоянно съм си мислил, че си магьосница “.
Монотонно изреченото му умозаключение я накара да си обърне главата и да сподави откровения си смях. От известно време беше привикнала да не се озадачава на репликите му, които изненадващо ѝ подхвърляше.
– „ Благодаря ти, Господарю (така го наричаше с лека задявка и напудрено уважение), само че това не е засегнатост “.
Без нищо да добави, влезе вътре за кафето на остарелия господин, който чу думите ѝ и ѝ се усмихна. На излизане продължи:
- „ Шеф, знаеш ли какво е магьосница? “
- „ Ти ще ми кажеш, други вещици в близост няма! “ – отсече той след малко безмълвие и преглъщане на блокче шоколад с бадеми.
Беше в негов жанр да ѝ трансферира топката, когато е притиснат натясно. Тя повдигна самодоволно вежди.
– „ Вещица значи движимост в занаята, в това което правиш, занаятчия в работата си. Така че ти благодаря за комплимента. Признанието, че съм майсторка, звучи гордо, почувствах се не коя да е, а „ Вълшебницата от гората на желанията “.
Всъщност, след всяко изказано нещо, оставяше бяло поле в разговора, за декодиране. Никога не можеше да бъде сигурна – той закача ли се с нея, води ли я нанякъде, случва ли се нещо или приятните диалози бяха захарта на дъвката, когато в този момент я лапваш. Папи гледаше в точка, през хората към нея, шума в близост беше декор и мислеше: „ Стяга ме под лъжичката, когато ми приказва, не ми се яде, диря го с цел да го виждам... ясно, диагнозата е – з‘газих го... ”
Искаше да стане магнит за този мъж, от предишния си живот знаеше, че магия за обич не би трябвало да се прави, грях, в който се впримчва духа. Докато мисълта ѝ скачаше, се натъкна на тежък спомен за една фамилна драма, разиграла се с нейни другари. На брачна половинка му създали магия за обич и индивидът ходел като зомбиран, гледал като дрогиран, желал да се развежда след 30-годишен благополучен брак, с две деца и две внучета... Жената, побъркала се от мисли какво да прави, обиколила движимостите в занаята, само че оказал помощ единствено един ходжа от родопско село. Завърнал се индивидът в фамилията си след двугодишно скъсване в двете направления: едната правела вълшебства, другата ги разваляла, до момента в който най-после получил инфаркт.
Папи мислеше по какъв начин да завоюва мъжа, който владееше всекидневието и мислите ѝ; мъжа, който изпълваше сънищата ѝ и който без вълшебства искаше да вкара в своята нова, приключена действителност. Някои мъже можете да спечелите просто със себе си: вие сте това, което сте, и той самичък се приплъзва на вълната ви. Други желаят дамата да е игрива, закачлива, да върти номера, множеството – да е повърхностна и лесна, по-малкото – да е сериозна, а напълно дребни изключения – да е интелигентна... Все още не долавяше кой беше той. Не се отхвърляше да преоткрива вътрешната му настройка към галерията от женски облици, с която светът бе обогатен след Адам. Но това означаваше тя да се превъплъщава в хиляди облици, които не беше и не можеше да бъде, както и в тези, които искаше да бъде. Това към този момент беше игра. Когато задаваше въпроси за вярното и неправилното, духовните учители ѝ отговаряха: „ Изборът е твой “.
ПАРФЮМЪТ
След първите пристигнали посетители на празненството, Шефът реши, че благоразумието изисква да я предложения. Помоли сина си да свърши тази работа по телефона, с цел да наподобява като покана „ апропо ”. След като момчето затвори и му подаде мобилния, високо сподели:
– „ Тате, Папи сподели, че ще пристигна, но по-късно, тъй като в този момент отива по мъже. Нали разбираш..? “
Дали разбираше какво тъкмо споделя десетгодишното момче, не беше ясно. Но като го чу, татко му се вдърви, гръмотевица разсече лицето му на две и застана сред веждите. Задаваше се стихия...
Заникът на августовското слънце вещаеше жадуваната вечерна хладина. След като беше се наговорила, наклюкарствала и надъхала с въодушевление в компанията на приятелката си Катрин на чаша пиво, Папи влезе в заведението. Рожденият ден на Шефката напевно звучеше на два гласа от елипсовидната маса до асмата. Тротоарната градина беше цялостна с посетители в приповдигнато въодушевление. Тя се носеше сред насядалите с царствена походка, дискретно и елегантно полюшваща прелестите си, не беше на работа в този ден. Челото на Шефа бе овладяно и малко по-отпуснато от напрежение. Щом я видя покрай себе си, демонстративно се обърна към сина си:
– „ Яворе, влизай вътре, тъй като тук мирише на разправии! “
– „ Мисля, че си под напрежение, нямам концепция за какво и какво те кара да нагнетяваш напрежение “ – сподели Папи и се наведе рисково покрай лицето на Борката.
– „ Усещаш ли парфюма ми? “
Изгледа я изкривено, единствено както той си можеше. Усети се, че въздуха зачака в какво да се насити. Стаено и затиснато физическо предпочитание, адреналин във форма на барут или ледена кофа страст.
– „ Харесва ли ти? “
– „ Много е прекрасен “ – Боре леко плъзна усмивка единствено в единия ъгъл на устата, и даде да се разбере, че зад тези думи има още нещо.
– „ Аромат на феромони... мирисът на капитулация, пред който всеки пада на колене! “
Избухна смях. Гостите се забавляваха. Папи се усмихна и погледна Шефа в очите. Остави го да разсъждава върху смисъла, защото всяко продължение на разговора щеше да го омаловажи. Той я гледаше с прикрепен взор, само че не се разбираше дали право в мозъка ѝ се целеше или във феромоните. Тя недоумяваше какъв е този изблик на заяждане, не че не присъстваше в ежедневното им другарство, само че суровостта му ѝ се стори непозната. Видя Катрин да ѝ маха от тяхната маса и изплъзвайки се леко, се запъти към нея. Едва беше седнала, когато информаторката дискретно се наведе към ухото ѝ:
– „ Шефът е гневен “, - зашептя с приятност. – „ Завладя го гневна ревнивост, когато синът му затвори телефона след диалога с тебе и високо съобщи, че си излязла по задачки... “
Папи се извърши с духовна приятност. Почувства се готова за Сократов разговор. Но и се искаше игра! Искаше върховен пилотаж на флирт, искаше майсторство от думи изгарящи тяло... И тъкмо, когато беше определила тактиката си, се разминаха сред масите напълно близо, от оная непосредственост, която пречи на явното и шумно разменяне на реплики. „ Забавляваш ли се? ” – ѝ прошепна съвсем в ухото. „ Да, прелестно е, развличам се. ” – тя пусна от ония автоматизирани отговори, за които не мислеше, тъй като мозъкът ѝ беше ангажиран с други, доста по-важни, като решението на любовната ѝ тъга. „ Действие би трябвало тук, мацко! Действие! ” – изстреля той, към този момент загърбвайки я. Краката и омаляха, тялото ѝ изтръпна, а мисълта ѝ напряко изхвърча, без посока, някъде из простора на звездното вечерно небе над съвсем уличното градинско празненство.
Нещо се случи... с цялостна мощ със пристрастеност, която пристигна като ритник изкъртващ врата от пантите. Влезе обич, нахална и замайваща, влезе със самочувствие на кралица, заслужаваща престол и царствено го завзе, без капчица противодействие... от никого!
СЛЕДВА...
Какво ще се случи с Папи и Борката...
Глава 3 от романа на Елени Сидера „ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “ очаквайте на 30 януари единствено в Tribune.bg.
FaceBookTwitterPinterest
