16 януари 1909 г. - Експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс
16 януари 1909 година Експедицията на Ърнест Шакълтън доближава до Южния магнитен полюс, намиращ се тогава на 72°25′ ю. ш. 155°16′ и. д. Едно странствуване, което ще остане в историята като „ Най-далечният Юг “. То бележи и първото нанагорнище на Еребус - най-южният деен вулкан на Земята, висок 3794 м, както и откриването на проход през внушителния хладилник Биърдмур.
Цялата експедиция, без никакви човешки загуби, се завръща на 22 март 1909 в Нова Зеландия. В Англия Шакълтън е посрещнат като народен воин и неговата известност може да се съпостави единствено със славата на популярния норвежки полярен откривател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба " Фрам " през Северния ледовит океан. Блестящите лекции изнасяни от Шакълтън в доста страни на Европа и Америка, известната му книга " The heart of the Antarctic " (в превод " В сърцето на Антарктика " ), преведена на доста езици, затъмняват другите антарктически експедиции, направили немалка активност за опознаването и проучването на Антарктика.
Въпреки триумфа си Шакълтън не съумява да доближи своята първична цел – географският Южен Полюс. Оказва се, че до него са го делели едвам 97 морски благи. Все отново обаче на 16 януари 1909 година групата, отпред с Томас Уилям Еджуърт Дейвид и част от експедицията на Шакълтън въпреки всичко съумява да открие магнитния Южен полюс.
Най-известната експедиция на Шакълтън – пресичането на Антарктида – едвам не приключва пагубно, откакто корабът му бива заварден от мощни ледове. След насилствен дрейф на югозапад, а по-късно на север, той в последна сметка е сплескан от ледовете и потъва. Въпреки всичко Шакълтън съумява да върне незасегнат вкъщи целият 28-членен екипаж.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 27 година пр.н.е. — Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с купата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан.
• 927 година — Кордоба (в дн. Испания) е оповестена за халифат.
• 1547 година — Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
• 1556 година — Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две елементи, в интерес на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
• 1581 година — Английският парламент узаконява англиканството като държавна вяра, приемайки закони срещу католицизма.
• 1593 година — Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
• 1707 година — Шотландският парламент ратифицира контракта за обединяване с Англия, с което се основава Англия.
• 1724 година — Петър I не разрешава в Русия браковете по насила.
• 1881 година — Българската поща подписва контракт с Австрийското параходно сдружение за транспорт на пощенски колета по Дунав.
• 1908 година — Съставено е държавно управление на Демократическата партия с министър председател Александър Малинов.
• 1915 година — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в Съединени американски щати Стефан Панаретов.
• 1920 година — В Съединени американски щати е въведен, по този начин наречения, изсъхнал режим.
• 1920 година — В Париж се организира първото съвещание на Лигата на нациите.
• 1920 година — Страните от Антантата преустановяват комерсиалната обсада на Съюз на съветските социалистически републики.
• 1957 година — Отваря " The Cavern club ", където дебютират Бийтълс. ЮНЕСКО афишира 16 януари за ден на Бийтълс.
• 1963 година — Съюз на съветските социалистически републики афишира, че има атомна бомба.
• 1969 година — Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в митинг против смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано.
• 1970 година — Полковник Муамар Кадафи встъпва в служба министър-председател на Либия.
• 1979 година — В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е оповестена за ислямска република.
• 1992 година — С кротичък контракт се слага завършек на 12-годишната революция в Салвадор, взела 75 000 жертви.
• 2000 година — За президент на Чили е определен Рикардо Лагос.
• 2005 година — 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата.
Родени
• 1728 година — Николо Пичини, италиански композитор
• 1749 година — Виторио Алфиери, италиански стихотворец и драматург
• 1831 година — Йован Ристич, сръбски политик
• 1838 година — Франц Брентано, немски психолог и мъдрец
• 1853 година — Андре Мишлен, френски бизнесмен
• 1867 година — Викентий Вересаев, съветски публицист
• 1890 година — Асен декор Хартенау, граф Хартенау
• 1901 година — Фулхенсио Батиста, кубински деспот
• 1904 година — Димитър Добрев, български публицист
• 1931 година — Йоханес Рау, президент на Германия
• 1933 година — Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка
• 1934 година — Мерилин Хорн, американска оперна певица
• 1936 година — Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор
• 1939 година — Биньо Иванов, български стихотворец
• 1946 година — Кабир Беди, индийски артист
• 1947 година — Валентин Чернев, български стихотворец
• 1948 година — Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
• 1952 година — Майкъл Чорни, съветски предприемач
• 1953 година — Иван Петрушинов, български артист
• 1953 година — Росен Елезов, български режисьор
• 1955 година — Джери Лененджър, американски астронавт
• 1957 година — Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
• 1959 година — Шаде Аду, английска певица от Нигерия
• 1962 година — Христо Марков, български народен представител
• 1966 година — Алек Попов, български публицист
• 1968 година — Бойко Пенчев, български публицист, преводач, публицист
• 1968 година — Дейвид Чокачи, американски артист
• 1970 година — Снежина Петрова, българска актриса
• 1974 година — Кейт Мос, британски модел
• 1976 година — Андреана Николова, българска оперна певица
• 1979 година — Алия, американска поп-певица
• 1981 година — Боби Замора, британски футболист
• 1981 година — Соня Немска, българска поп-фолк певица
• 1982 година — Тунджай Шанлъ, турски футболист
• 1983 година — Емануел Погатец, австрийски футболист
• 1985 година — Маркош да Силва, бразилски футболист
• 1986 година — Айша, латвийска певица
Починали
• 1794 година — Едуард Гибън, английски историк
• 1798 година — Джон Далинг, английски боен
• 1891 година — Лео Делиб, френски композитор
• 1901 година — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник
• 1912 година — Георг Хайм, немски стихотворец
• 1925 година — Алексей Куропаткин, съветски пълководец
• 1927 година — Йован Цвиич, сръбски географ и академик
• 1928 година — Велимир Прелич, сръбски правист
• 1942 година — Карол Ломбард, американска актриса
• 1947 година — Андрей Шкуро, офицер
• 1950 година — Густав Круп декор Болен унд Халбах, немски фабрикант
• 1954 година — Михаил Пришвин, съветски публицист
• 1957 година — Артуро Тосканини, италиански диригент
• 1962 година — Иван Мещрович, хърватски ваятел
• 1990 година — Влади Симеонов, български диригент
• 1992 година — Димитър Казаков, български художник
• 1995 година — Георги Костов, български публицист
• 2001 година — Лоран-Дезире Кабила, президент на Конго
• 2004 година — Калеви Сорса, министър-председател на Финландия
• 2006 година — Георги Кордов, български артист
• 2008 година — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония
• 2012 година — Густав Леонхард, нидерландски музикант
Празници
• България — Професионален празник на хората, работещи в региона на растителната отбрана (обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.)
• Съединени американски щати — Национален ден за религиозна независимост
• Тайланд — Ден на учителя
• Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) — Фестивал на реколтата
Obekti.bg
Цялата експедиция, без никакви човешки загуби, се завръща на 22 март 1909 в Нова Зеландия. В Англия Шакълтън е посрещнат като народен воин и неговата известност може да се съпостави единствено със славата на популярния норвежки полярен откривател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба " Фрам " през Северния ледовит океан. Блестящите лекции изнасяни от Шакълтън в доста страни на Европа и Америка, известната му книга " The heart of the Antarctic " (в превод " В сърцето на Антарктика " ), преведена на доста езици, затъмняват другите антарктически експедиции, направили немалка активност за опознаването и проучването на Антарктика.
Въпреки триумфа си Шакълтън не съумява да доближи своята първична цел – географският Южен Полюс. Оказва се, че до него са го делели едвам 97 морски благи. Все отново обаче на 16 януари 1909 година групата, отпред с Томас Уилям Еджуърт Дейвид и част от експедицията на Шакълтън въпреки всичко съумява да открие магнитния Южен полюс.
Най-известната експедиция на Шакълтън – пресичането на Антарктида – едвам не приключва пагубно, откакто корабът му бива заварден от мощни ледове. След насилствен дрейф на югозапад, а по-късно на север, той в последна сметка е сплескан от ледовете и потъва. Въпреки всичко Шакълтън съумява да върне незасегнат вкъщи целият 28-членен екипаж.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 27 година пр.н.е. — Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с купата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан.
• 927 година — Кордоба (в дн. Испания) е оповестена за халифат.
• 1547 година — Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
• 1556 година — Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две елементи, в интерес на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
• 1581 година — Английският парламент узаконява англиканството като държавна вяра, приемайки закони срещу католицизма.
• 1593 година — Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
• 1707 година — Шотландският парламент ратифицира контракта за обединяване с Англия, с което се основава Англия.
• 1724 година — Петър I не разрешава в Русия браковете по насила.
• 1881 година — Българската поща подписва контракт с Австрийското параходно сдружение за транспорт на пощенски колета по Дунав.
• 1908 година — Съставено е държавно управление на Демократическата партия с министър председател Александър Малинов.
• 1915 година — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в Съединени американски щати Стефан Панаретов.
• 1920 година — В Съединени американски щати е въведен, по този начин наречения, изсъхнал режим.
• 1920 година — В Париж се организира първото съвещание на Лигата на нациите.
• 1920 година — Страните от Антантата преустановяват комерсиалната обсада на Съюз на съветските социалистически републики.
• 1957 година — Отваря " The Cavern club ", където дебютират Бийтълс. ЮНЕСКО афишира 16 януари за ден на Бийтълс.
• 1963 година — Съюз на съветските социалистически републики афишира, че има атомна бомба.
• 1969 година — Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в митинг против смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано.
• 1970 година — Полковник Муамар Кадафи встъпва в служба министър-председател на Либия.
• 1979 година — В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е оповестена за ислямска република.
• 1992 година — С кротичък контракт се слага завършек на 12-годишната революция в Салвадор, взела 75 000 жертви.
• 2000 година — За президент на Чили е определен Рикардо Лагос.
• 2005 година — 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата.
Родени
• 1728 година — Николо Пичини, италиански композитор
• 1749 година — Виторио Алфиери, италиански стихотворец и драматург
• 1831 година — Йован Ристич, сръбски политик
• 1838 година — Франц Брентано, немски психолог и мъдрец
• 1853 година — Андре Мишлен, френски бизнесмен
• 1867 година — Викентий Вересаев, съветски публицист
• 1890 година — Асен декор Хартенау, граф Хартенау
• 1901 година — Фулхенсио Батиста, кубински деспот
• 1904 година — Димитър Добрев, български публицист
• 1931 година — Йоханес Рау, президент на Германия
• 1933 година — Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка
• 1934 година — Мерилин Хорн, американска оперна певица
• 1936 година — Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор
• 1939 година — Биньо Иванов, български стихотворец
• 1946 година — Кабир Беди, индийски артист
• 1947 година — Валентин Чернев, български стихотворец
• 1948 година — Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
• 1952 година — Майкъл Чорни, съветски предприемач
• 1953 година — Иван Петрушинов, български артист
• 1953 година — Росен Елезов, български режисьор
• 1955 година — Джери Лененджър, американски астронавт
• 1957 година — Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
• 1959 година — Шаде Аду, английска певица от Нигерия
• 1962 година — Христо Марков, български народен представител
• 1966 година — Алек Попов, български публицист
• 1968 година — Бойко Пенчев, български публицист, преводач, публицист
• 1968 година — Дейвид Чокачи, американски артист
• 1970 година — Снежина Петрова, българска актриса
• 1974 година — Кейт Мос, британски модел
• 1976 година — Андреана Николова, българска оперна певица
• 1979 година — Алия, американска поп-певица
• 1981 година — Боби Замора, британски футболист
• 1981 година — Соня Немска, българска поп-фолк певица
• 1982 година — Тунджай Шанлъ, турски футболист
• 1983 година — Емануел Погатец, австрийски футболист
• 1985 година — Маркош да Силва, бразилски футболист
• 1986 година — Айша, латвийска певица
Починали
• 1794 година — Едуард Гибън, английски историк
• 1798 година — Джон Далинг, английски боен
• 1891 година — Лео Делиб, френски композитор
• 1901 година — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник
• 1912 година — Георг Хайм, немски стихотворец
• 1925 година — Алексей Куропаткин, съветски пълководец
• 1927 година — Йован Цвиич, сръбски географ и академик
• 1928 година — Велимир Прелич, сръбски правист
• 1942 година — Карол Ломбард, американска актриса
• 1947 година — Андрей Шкуро, офицер
• 1950 година — Густав Круп декор Болен унд Халбах, немски фабрикант
• 1954 година — Михаил Пришвин, съветски публицист
• 1957 година — Артуро Тосканини, италиански диригент
• 1962 година — Иван Мещрович, хърватски ваятел
• 1990 година — Влади Симеонов, български диригент
• 1992 година — Димитър Казаков, български художник
• 1995 година — Георги Костов, български публицист
• 2001 година — Лоран-Дезире Кабила, президент на Конго
• 2004 година — Калеви Сорса, министър-председател на Финландия
• 2006 година — Георги Кордов, български артист
• 2008 година — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония
• 2012 година — Густав Леонхард, нидерландски музикант
Празници
• България — Професионален празник на хората, работещи в региона на растителната отбрана (обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.)
• Съединени американски щати — Национален ден за религиозна независимост
• Тайланд — Ден на учителя
• Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) — Фестивал на реколтата
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ