На този ден: В Милано е открит оперният театър „Ла Скала”
1529 година в Италия е подписан „ Мирът на дамите”. Камбрийският кротичък контракт е интернационален контракт за мир, подписан в Камбре сред Луиза Савойска - майката на Франсоа I, Маргарита Австрийска - лелята на Карл V, и Мария Люксембургска за преустановяване на военния спор сред Франция и Испания.
1610 година капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихия океан, открива пролив. Протокът свързва залива Хъдсън с Атлантическия океан. Той е част от Северния ледовит океан. Разположен е сред полуостров Лабрадор на юг и остров Бафинова земя не север.
Дължината му доближава 800 км, а ширината е от 115 км на изток до 240 км на запад. Има чести стихии, а височината на приливите доближава 12 м. Максималната му дълбочина е 942 м. Плавателен е единствено за четири месеца през годината - от юли до октомври. През останалото време е наличен единствено за ледоразбивачи.
През 1610 година на кораба „ Дискавъри” Хъдсън подхваща четвърта поредна експедиция, този път под британски байрак и спонсорирана от Вирджинската и Британската източноиндийска компании. На 17 април отплава на север, на 11 май доближава до Исландия, на 4 юни - Гренландия, заобикаля я от юг и взема курс на запад.
На 5 юли открива Хъдсъновия пролив, на 11 юли - залива Унгава, а по-късно и цялото северно крайбрежие на полуостров Лабрадор. На 2 август Хъдсън открива остров Солсбъри, островите Дигс, нос Уулстенхол, източния бряг на Хъдсъновия залив, остров Мансел, островите Отава и залива Джеймс (в най-южната част на Хъдсъновия залив).
Зимата заварва Хъдсън и неговите спътници в залива Джеймс и те са принудени да зимуват на обхванатия от ледовете транспортен съд. Зимуването минава наред - с отоплението нямат проблеми, ловът на птици и риба попълня месните ресурси. През пролетта на 1611 година Хъдсън възобновява проучванията си, само че на 22 юни измежду екипажа избухва протест, искайки връщане вкъщи. През есента на 1611 година „ Дискавъри” се връща в Англия единствено с осем души екипаж отпред с единствения оживял офицер - щурмана Робърт Байлот. Хъдсън, дружно със сина му и още седем души, е зарязан в една лодка без вода и храна.
1778 година в Милано е открит оперният спектакъл „ Ла Скала”. Театърът е издигнат по план на проектант Джузепе Пиермарини на мястото на църквата „ Санта Мария каузи Скала”, откъдето идва и името му. Открит е с режисура на операта на Антонио Салиери „ Europa riconosciuta”.
До края на 18 в. постройката се употребява за разнообразни събития и представления - балове, трагични постановки, куклени представления. Най-добре обаче са посрещнати четирите оперни сезона годишно - карнавален, пролетен, есенен и летен.
Сградата е с дължина 100 м и с широчина 38 м. Залата е с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове. Зрителските места са ситуирани на шест етажа с ложи, от които последните два етажа са галерии. Броят на ложите е 194, плюс кралската. Всички ложи са свързани с коридори. Зад ложите е бил ситуиран втори ред ложи, които в първите години на действие на театъра са оборудвани с маси за игра на карти и предложение на питиета. Във всяка ложа се помествали 8-10 места за сядане.
В началото на 19 в. „ Ла Скала” става съществена сцена за италианската оперна музика. Между 1812 и 1820 година в оперния спектакъл се показват министър председателите на опери на Джоакино Росини. След 1830 година „ Ла Скала” става най-популярната оперна сцена в Италия и място за министър председатели на най-популярните оперни композитори на Италия - Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини.
През 1924 година на тази сцена пее мецосопраното Надя Ковачева. В продължение на 12 сезона тя има непрекъснато място в репертоара на Ла Скала. След Надя тук гостуват над 45 български оперни певици и артисти (между които се открояват Тодор Мазаров, Елена Николай, Борис Христов, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска), а Николай Гяуров открива сезона на театъра шест пъти.
По време на Втората международна война театърът е опустошен и възобновен в първичния си тип през 1946 година След това постройката неколкократно е реставрирана. Последният ремонт завършва през 2004 година и коства 61 млн. евро. На 7 декември с.г. в обновената зала е показана операта на Салиери, с която в миналото е открита „ Ла Скала”.
1927 година стартира първата икуменическа църковна конференция в Лозана.
Икуменизъм се назовава придвижването, почнало по протестантска самодейност при започване на века, в началото имащо за цел сплотяване сред другите християнски деноминации въз основата на мисионерството и милосърдната активност. За начало на проведената икуменическа активност се смята конференцията, провела се през 1910 година в Единбург, Шотландия. Може да се каже, че тогава това е към момента едно чисто християнско начинание на протестантските общности.
В 1948 година се основава Световният съвет на църквите. След II-ия Ватикански събор в икуменизма се включва интензивно и Римокатолическата черква. Организационните структури на придвижването стартират от ден на ден да наподобяват на институция.
1952 година закрити са 15-те Летни олимпийски игри в Хелзинки, по време на които боксьорът Борис Николов печели първия български олимпийски орден. Другите градове претенденти за домакинство са били Амстердам, Лозана, Атина, Стокхолм и още пет американски града.
Във финландската столица от 19 юли до 3 август си дават среща 4925 спортисти от 69 страни. На тези игри разпоредбите на конния спорт са изменени, тъй че да могат да вземат участие освен военни. Датчанката Лис Хартел става първата жена спечелила орден в този спорт.
За България се състезават 63 участници в осем спорта. На шампионата по баскетбол за пръв път се появява тимът на България. Те приключват на седмо място. Игрите са исторически за България обаче, поради триумфа на боксьора Борис Георгиев. Той печели първия олимпийски орден за България - бронз. Олимпийски дебют вършат българските спортистки (лекоатлетката Цветана Берковска и 8 гимнастички) като Цветана Станчева е шеста в шампионата на греда.
1958 година атомната подводница „ Наутилус” доближава за първи път до Северния полюс под вода. В 23.15 ч. командирът капитан ІІ сан Уилям Андерсън афишира на 116-членния екипаж, че се намират на Северния полюс на Земята. На това място океанското дъно се намира на 4261 м под леда.
„ Наутилус” (SSN-571) е първата атомна подводница в света. Ако не се смята безусловно новата енергетична установка, тя има нормална структура. При тестванията й са сложени доста върхове, в това число корабоплаване под вода 1200 благи (2220 км) за 90 часа. За времето си това е най-дългото разстояние, изминато от кораб под водата, освен това с рекордна скорост.
Спусната е на вода на 21 януари 1954 година В интервала 1955-1957 година служи за опитна платформа при проучвания в региона на подводните скорости и издръжливостта на материалите и механизмите. На 4 февруари 1957 година подводницата има зад себе си 60 000 проплавани под вода благи.
На 25 април 1958 година „ Наутилус” подхваща първия си опит да доближи под вода Северната полярна шапка, само че извънредно дебелите ледове в плиткото Чукотско море я принуждават да се върне в Пърл Харбър на Хаваите.
Опитът и още един на 23 юли в границите на „ Операция Слънчева светлина” и по този начин на 3 август „ Наутилус” става първият транспортен съд, достигнал Северния полюс. След изминати общо 1590 благи дълбочина 130 м под ледовете, „ Наутилус” изплава североизточно от Гренландия.
По време на плаването са преодолявани съществени усложнения с навигацията, тъй като над 85 градуса северна широчина и нормалните магнитни, и жирокомпасите дават огромни неточности. От компанията “Спери” е направен и малко преди плаването е инсталиран специфичен компас. Все отново командирът на подводницата Андерсън е имал подготвеност да разбие с торпеда ледовете, в случай че се наложи да изплава, с цел да откри координатите си.
През май 1959 година „ Наутилус” идва във военноморската база в Порсмут за първа реорганизация и за презареждане с нуклеарно гориво. След довеждане докрай на ремонта през август 1960 година тя е зачислена към Шести американски флот и става първата атомна подводница, плавала в Средиземно море.
През идващите години „ Наутилус” взема присъединяване в разнообразни военноморски учения и изпитателни стратегии. Нейният финален поход приключва на 26 май 1979 г, а на 3 март е изключена от състава на флота с 25 години работа и изминати 300 000 благи под вода.
Две години по-късно подводницата е оповестена за исторически монумент и кораб-символ на щата Кънектикът. След петмесечен ремонт и преоборудване на стойност съвсем 5 млн. $ в завода, където е била издигната, „ Наутилус” се трансформира в музей на подводното корабоплаване, покрай военноморската база в Ню Лъндън, щата Кънектикът.
1977 година избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „ Валя Жиулуй” в Румъния срещу режима на Николае Чаушеску. Това е първият антикомунистически митинг в страната. В стачката вземат участие към 35 000 души.
По време на репресиите, осъществени от румънската работа за държавна сигурност „ Секуритате”, в „ автомобилна катастрофа” умират двама инженери, взели участие в стачката на страната на служащите. Опитите да бъде основан самостоятелен синдикат приключват с изпращането на основателите в психиатрична клиника и съд за „ закононарушения срещу социализма”.
2004 година от военновъздушната база Кейп Канаверал е изстрелян към Меркурий галактическият уред „ Месинджър” на НАСА. Ракетата-носител „ Делта II”, с която е изведен апарата е изстреляна в 2.15:56 ч. (по Гринуич). Час по-късно НАСА оповестява, че „ Месинджър” сполучливо се е отделил от третата степен на ракетата и е поел към Меркурий.
„ Месинджър” прави прехвръкване покрай Земята година след запуска, на 2 август 2005 година Най-близо до нашата планета се приближава в 19.13 ч. на височина 2347 км над Централна Монголия. На 12 декември 2005 година е изпълнена 524-секундова маневра, с цел да се нагоди траекторията за наближаващата Венера. При прекосяването си до Земята, апаратът снима Луната благодарение на атмосферен спектрометър.
През март 2011 година той излезе на орбитата на Меркурий и проучва неговите химични и физически свойства с помощта на бордовите си спектрометри и високочувствителни камери, работещи в инфрачервения и забележим диапазон.
Космическият уред на НАСА „ Месинджър” приключи сполучливо картографирането на повърхността на Меркурий, създавайки първата в историята цялостна ката на най-близката до Слънцето планета. „ Месинджър” разшири доста познанията за районите, които към този момент бяха познати. Космическият уред откри да вземем за пример нов вид геоложки формирания. Освен това данните от „ Месинджър” разрешават да се удостовери хипотезата за наличието на воден лед в кратерите на полюсите, които са непрестанно в сянка.
2004 година пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за визити след затварянето му при атентатите от 11 септември 2001 година
Гигантската женска фигура е направена в Париж от френския ваятел Фредерик-Огюст Бартолди. Статуята се намира на дребния остров Либърти в Атлантическия океан покрай Манхатън. След офанзивите против Световния търговски център монументът беше напълно затворен за гости.
Основата, пиедестала и външната тераса отвориха за туристически визити през 2004 година, само че короната тогава остана недостъпна. Едва през 2009 година и короната беше отворена още веднъж. Към короната, която увенчава главата на статуята, води тясна спираловидна стълба със 168 стъпала и 12 площадки. По нея групите туристи могат да се изкачват и да обикалят сходното на гигантска тераса оборудване.
Прочетете още
Родени:
1890 година – Константин Константинов , български публицист († 1970 г.) Роден е на 3 август 1890 година. Бил е публицист и преводач, създател на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа („ Кръв “, 1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава на първо място с разказите си, в които най-добре се изявява спестовният му прецизен жанр, умелото структуриране на сюжета и тънкият нюх към логиката на психиката на героите.
Починали:
1927 година – Стоян Михайловски , български стихотворец и баснописец. Виден български публицист и държавник, политик, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „ Кирил и Методий “, което се трансформира в учебен химн, откакто Панайот Пипков основава музиката за него.
1610 година капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихия океан, открива пролив. Протокът свързва залива Хъдсън с Атлантическия океан. Той е част от Северния ледовит океан. Разположен е сред полуостров Лабрадор на юг и остров Бафинова земя не север.
Дължината му доближава 800 км, а ширината е от 115 км на изток до 240 км на запад. Има чести стихии, а височината на приливите доближава 12 м. Максималната му дълбочина е 942 м. Плавателен е единствено за четири месеца през годината - от юли до октомври. През останалото време е наличен единствено за ледоразбивачи.
През 1610 година на кораба „ Дискавъри” Хъдсън подхваща четвърта поредна експедиция, този път под британски байрак и спонсорирана от Вирджинската и Британската източноиндийска компании. На 17 април отплава на север, на 11 май доближава до Исландия, на 4 юни - Гренландия, заобикаля я от юг и взема курс на запад.
На 5 юли открива Хъдсъновия пролив, на 11 юли - залива Унгава, а по-късно и цялото северно крайбрежие на полуостров Лабрадор. На 2 август Хъдсън открива остров Солсбъри, островите Дигс, нос Уулстенхол, източния бряг на Хъдсъновия залив, остров Мансел, островите Отава и залива Джеймс (в най-южната част на Хъдсъновия залив).
Зимата заварва Хъдсън и неговите спътници в залива Джеймс и те са принудени да зимуват на обхванатия от ледовете транспортен съд. Зимуването минава наред - с отоплението нямат проблеми, ловът на птици и риба попълня месните ресурси. През пролетта на 1611 година Хъдсън възобновява проучванията си, само че на 22 юни измежду екипажа избухва протест, искайки връщане вкъщи. През есента на 1611 година „ Дискавъри” се връща в Англия единствено с осем души екипаж отпред с единствения оживял офицер - щурмана Робърт Байлот. Хъдсън, дружно със сина му и още седем души, е зарязан в една лодка без вода и храна.
1778 година в Милано е открит оперният спектакъл „ Ла Скала”. Театърът е издигнат по план на проектант Джузепе Пиермарини на мястото на църквата „ Санта Мария каузи Скала”, откъдето идва и името му. Открит е с режисура на операта на Антонио Салиери „ Europa riconosciuta”.
До края на 18 в. постройката се употребява за разнообразни събития и представления - балове, трагични постановки, куклени представления. Най-добре обаче са посрещнати четирите оперни сезона годишно - карнавален, пролетен, есенен и летен.
Сградата е с дължина 100 м и с широчина 38 м. Залата е с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове. Зрителските места са ситуирани на шест етажа с ложи, от които последните два етажа са галерии. Броят на ложите е 194, плюс кралската. Всички ложи са свързани с коридори. Зад ложите е бил ситуиран втори ред ложи, които в първите години на действие на театъра са оборудвани с маси за игра на карти и предложение на питиета. Във всяка ложа се помествали 8-10 места за сядане.
В началото на 19 в. „ Ла Скала” става съществена сцена за италианската оперна музика. Между 1812 и 1820 година в оперния спектакъл се показват министър председателите на опери на Джоакино Росини. След 1830 година „ Ла Скала” става най-популярната оперна сцена в Италия и място за министър председатели на най-популярните оперни композитори на Италия - Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини.
През 1924 година на тази сцена пее мецосопраното Надя Ковачева. В продължение на 12 сезона тя има непрекъснато място в репертоара на Ла Скала. След Надя тук гостуват над 45 български оперни певици и артисти (между които се открояват Тодор Мазаров, Елена Николай, Борис Христов, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска), а Николай Гяуров открива сезона на театъра шест пъти.
По време на Втората международна война театърът е опустошен и възобновен в първичния си тип през 1946 година След това постройката неколкократно е реставрирана. Последният ремонт завършва през 2004 година и коства 61 млн. евро. На 7 декември с.г. в обновената зала е показана операта на Салиери, с която в миналото е открита „ Ла Скала”.
1927 година стартира първата икуменическа църковна конференция в Лозана.
Икуменизъм се назовава придвижването, почнало по протестантска самодейност при започване на века, в началото имащо за цел сплотяване сред другите християнски деноминации въз основата на мисионерството и милосърдната активност. За начало на проведената икуменическа активност се смята конференцията, провела се през 1910 година в Единбург, Шотландия. Може да се каже, че тогава това е към момента едно чисто християнско начинание на протестантските общности.
В 1948 година се основава Световният съвет на църквите. След II-ия Ватикански събор в икуменизма се включва интензивно и Римокатолическата черква. Организационните структури на придвижването стартират от ден на ден да наподобяват на институция.
1952 година закрити са 15-те Летни олимпийски игри в Хелзинки, по време на които боксьорът Борис Николов печели първия български олимпийски орден. Другите градове претенденти за домакинство са били Амстердам, Лозана, Атина, Стокхолм и още пет американски града.
Във финландската столица от 19 юли до 3 август си дават среща 4925 спортисти от 69 страни. На тези игри разпоредбите на конния спорт са изменени, тъй че да могат да вземат участие освен военни. Датчанката Лис Хартел става първата жена спечелила орден в този спорт.
За България се състезават 63 участници в осем спорта. На шампионата по баскетбол за пръв път се появява тимът на България. Те приключват на седмо място. Игрите са исторически за България обаче, поради триумфа на боксьора Борис Георгиев. Той печели първия олимпийски орден за България - бронз. Олимпийски дебют вършат българските спортистки (лекоатлетката Цветана Берковска и 8 гимнастички) като Цветана Станчева е шеста в шампионата на греда.
1958 година атомната подводница „ Наутилус” доближава за първи път до Северния полюс под вода. В 23.15 ч. командирът капитан ІІ сан Уилям Андерсън афишира на 116-членния екипаж, че се намират на Северния полюс на Земята. На това място океанското дъно се намира на 4261 м под леда.
„ Наутилус” (SSN-571) е първата атомна подводница в света. Ако не се смята безусловно новата енергетична установка, тя има нормална структура. При тестванията й са сложени доста върхове, в това число корабоплаване под вода 1200 благи (2220 км) за 90 часа. За времето си това е най-дългото разстояние, изминато от кораб под водата, освен това с рекордна скорост.
Спусната е на вода на 21 януари 1954 година В интервала 1955-1957 година служи за опитна платформа при проучвания в региона на подводните скорости и издръжливостта на материалите и механизмите. На 4 февруари 1957 година подводницата има зад себе си 60 000 проплавани под вода благи.
На 25 април 1958 година „ Наутилус” подхваща първия си опит да доближи под вода Северната полярна шапка, само че извънредно дебелите ледове в плиткото Чукотско море я принуждават да се върне в Пърл Харбър на Хаваите.
Опитът и още един на 23 юли в границите на „ Операция Слънчева светлина” и по този начин на 3 август „ Наутилус” става първият транспортен съд, достигнал Северния полюс. След изминати общо 1590 благи дълбочина 130 м под ледовете, „ Наутилус” изплава североизточно от Гренландия.
По време на плаването са преодолявани съществени усложнения с навигацията, тъй като над 85 градуса северна широчина и нормалните магнитни, и жирокомпасите дават огромни неточности. От компанията “Спери” е направен и малко преди плаването е инсталиран специфичен компас. Все отново командирът на подводницата Андерсън е имал подготвеност да разбие с торпеда ледовете, в случай че се наложи да изплава, с цел да откри координатите си.
През май 1959 година „ Наутилус” идва във военноморската база в Порсмут за първа реорганизация и за презареждане с нуклеарно гориво. След довеждане докрай на ремонта през август 1960 година тя е зачислена към Шести американски флот и става първата атомна подводница, плавала в Средиземно море.
През идващите години „ Наутилус” взема присъединяване в разнообразни военноморски учения и изпитателни стратегии. Нейният финален поход приключва на 26 май 1979 г, а на 3 март е изключена от състава на флота с 25 години работа и изминати 300 000 благи под вода.
Две години по-късно подводницата е оповестена за исторически монумент и кораб-символ на щата Кънектикът. След петмесечен ремонт и преоборудване на стойност съвсем 5 млн. $ в завода, където е била издигната, „ Наутилус” се трансформира в музей на подводното корабоплаване, покрай военноморската база в Ню Лъндън, щата Кънектикът.
1977 година избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „ Валя Жиулуй” в Румъния срещу режима на Николае Чаушеску. Това е първият антикомунистически митинг в страната. В стачката вземат участие към 35 000 души.
По време на репресиите, осъществени от румънската работа за държавна сигурност „ Секуритате”, в „ автомобилна катастрофа” умират двама инженери, взели участие в стачката на страната на служащите. Опитите да бъде основан самостоятелен синдикат приключват с изпращането на основателите в психиатрична клиника и съд за „ закононарушения срещу социализма”.
2004 година от военновъздушната база Кейп Канаверал е изстрелян към Меркурий галактическият уред „ Месинджър” на НАСА. Ракетата-носител „ Делта II”, с която е изведен апарата е изстреляна в 2.15:56 ч. (по Гринуич). Час по-късно НАСА оповестява, че „ Месинджър” сполучливо се е отделил от третата степен на ракетата и е поел към Меркурий.
„ Месинджър” прави прехвръкване покрай Земята година след запуска, на 2 август 2005 година Най-близо до нашата планета се приближава в 19.13 ч. на височина 2347 км над Централна Монголия. На 12 декември 2005 година е изпълнена 524-секундова маневра, с цел да се нагоди траекторията за наближаващата Венера. При прекосяването си до Земята, апаратът снима Луната благодарение на атмосферен спектрометър.
През март 2011 година той излезе на орбитата на Меркурий и проучва неговите химични и физически свойства с помощта на бордовите си спектрометри и високочувствителни камери, работещи в инфрачервения и забележим диапазон.
Космическият уред на НАСА „ Месинджър” приключи сполучливо картографирането на повърхността на Меркурий, създавайки първата в историята цялостна ката на най-близката до Слънцето планета. „ Месинджър” разшири доста познанията за районите, които към този момент бяха познати. Космическият уред откри да вземем за пример нов вид геоложки формирания. Освен това данните от „ Месинджър” разрешават да се удостовери хипотезата за наличието на воден лед в кратерите на полюсите, които са непрестанно в сянка.
2004 година пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за визити след затварянето му при атентатите от 11 септември 2001 година
Гигантската женска фигура е направена в Париж от френския ваятел Фредерик-Огюст Бартолди. Статуята се намира на дребния остров Либърти в Атлантическия океан покрай Манхатън. След офанзивите против Световния търговски център монументът беше напълно затворен за гости.
Основата, пиедестала и външната тераса отвориха за туристически визити през 2004 година, само че короната тогава остана недостъпна. Едва през 2009 година и короната беше отворена още веднъж. Към короната, която увенчава главата на статуята, води тясна спираловидна стълба със 168 стъпала и 12 площадки. По нея групите туристи могат да се изкачват и да обикалят сходното на гигантска тераса оборудване.
Прочетете още
Родени:
1890 година – Константин Константинов , български публицист († 1970 г.) Роден е на 3 август 1890 година. Бил е публицист и преводач, създател на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа („ Кръв “, 1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава на първо място с разказите си, в които най-добре се изявява спестовният му прецизен жанр, умелото структуриране на сюжета и тънкият нюх към логиката на психиката на героите.
Починали:
1927 година – Стоян Михайловски , български стихотворец и баснописец. Виден български публицист и държавник, политик, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет. Автор е на стихотворението „ Кирил и Методий “, което се трансформира в учебен химн, откакто Панайот Пипков основава музиката за него.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ