НПО-та и университетски преподаватели алармират колко е опасна субсидията от 1 лев
15 неправителствени огранизации и близо толкоз авторитетни академични преподаватели излязоха с позиция против готвеното от ръководещите фрапантно понижаване на партийните субдисии от 11 на 1 лев. Според мнението смяна в законодателството по отношение на метода на разпределяне, разходване и надзор на дотациите е необходим, с цел да се избегнат актуалните нередности, само че в това време неналичието на дотации е рискова за политическия плуралиъм. Той ще бъде ощетен и в кратковременен, и в дълготраен проект и ще се отрази още на престоящите наесен локални избори, пишат създателите на позицията.
Сред подписалите я са " Прозрачност без граници ", Програма " Достъп до информация ", Институтът за пазарна стопанска система, проф. Евгений Дайнов, доцент Милена Стефанова от СУ и други Те приканват за изчерпателен разбор и оценка на въздействието преди промяната да бъде гласувана.
Публикуваме цялостния текст на позицията:
ПОЗИЦИЯ
по отношение на измененията в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които по едно и също време се понижава размерът на държавната дотация, което на практика значи нейното анулиране, и се одобряват правила за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат значителен риск за политическата активност в България!
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните кампании са съществени, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния развой, по този начин и на метода, по който действат олитическите партии и основните институции в страната.
До сегашния миг не бе извършена сериозна и задълбочена полемика, с участието на всички заинтересувани политически субекти, гражданското общество и експертната общественост, които да намерят решения на множеството проблеми, произтичащи от модела на партийно финансиране в страната. Такава полемика бе и продължава да е нужна, с цел да сложи в центъра на вниманието съществени проблеми, каквито са:
• неналичието на ясни и предвидими критерии за установяване размера на субсидията (актуалният размер се дефинира не в главния закон, регламентиращ активността на партиите, а в закона за държавния бюджет, който всяка година се приема по самодейност на изпълнителната власт);
• прекомерно високият размер на държавната дотация, който основава огромна неравнопоставеност сред партиите, които получават дотация и останалите;
• неналичието на обязаност сред размера на държавната дотация и действителната финансова поддръжка на партиите от техните членове и от донорите на дребни, само че постоянни дарения, които обезпечават резистентност на партийните структури и дават учредения за вътрешно-партиен контрол;
• изразходването на държавната дотация за несвойствени партийни действия, като например за благотворителност;
• задържането на дотацията в банкови депозити;
• неналичието на пълномощия на Сметната палата да прави инспекция за сходство сред действително получените и действително изразходваните пари в предизборните акции (въпреки постигнатия прогрес и до момента контролът на Сметната палата остава на първо място надзор по документи);
• липса на безвъзмезден и равнопоставен достъп до публичните медии за всички регистрирани участници в изборите. Смисълът от държавното съфинансиране на политическите партии се състои в това да получават поддръжка, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в съдействие и в полза на избирателите; да реализират
предизборни акции, с цел да показват своите хрумвания за ръководство на страната; и не на последно място, с цел да попречват попадането им в още по-голяма взаимозависимост от икономическите ползи на бизнеса.
Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа съществени политически субекти, които са получили значителна избирателна поддръжка, и да служи като преграда против корупцията. Вместо да пазят тези правила, измененията основават нови опасности за политическата система и за демократичния развой в страната:
1) В кратковременен проект, в подтекста на идните локални избори, те ще лишат основни политически партии от законен запас за предизборните им кампании и ще попречват достигането на техните послания и хрумвания за ръководство до потенциалните гласоподаватели. Партиите ще бъдат тласнати към търсене на финансови средства от бизнеса, което е неразрешено от сегашния Закон за политическите партии.
2) В дълготраен проект практическото неявяване на държавна дотация, дружно с ограничения кръг от източници за финансиране, ще докара политическите партии до неспособност да действат съответно. Това на собствен ред ще се отрази
както на плурализма в изборния развой, по този начин и на метода, по който функционират представителните институции. Цената – политическа и икономическа, ще бъде платена от всички и най-много от българските жители. Сегашният метод за осъществяване на законови промени в тази значима сфера на политическия живот е безконтролен и недопустим, като за жалост до настоящия момент негови характерности са:
• търсенето на обикновени решения с популистки нюанс на проблем, който е базисен за демокрацията в страната и изисква висока степен на консенсус между всички заинтересувани политически субекти, експертната общественост и гражданското общество;
• неналичието на оценка на политическите последици от приемането на двата законопроекта както в кратковременен проект (предвид идните локални избори през есента на 2019 г.), по този начин и в дълготраен проект (по отношение на цялата партийна система на страната);
• приемането на законови промени в прорез с съществени правни правила, като (а) липса на наложителни атрибути, каквито са оценка на въздействието и проведени публични консултации; (б) противоположна мощ на нормите; и (в) създаването на правна неустановеност у партиите по отношение на съществени правила, по които се прави тяхното финансиране. Наличието или отсъствието на правна предвидимост, която дава опция на субектите на правото да съобразят поведението си и то да бъде правомерно, е мерило за съществуването или отсъствието на правова държава;
• неналичието на задълбочена полемика по отношение на дефицитите в системата за политическо финансиране и по отношение на основаването на съответен модел, който гарантира стабилно и транспарантно действие на партиите, и свеждането на диалога до елементарни сметки за 1, 5 или 10 лв..
Призоваваме политическите водачи и народните представители да бъдат на висотата на заеманите позиции, като подходят отговорно към тематиката за политическото финансиране и с мисъл за следствията, които произтичат от законодателната работа на Народното събрание.
София
18 юни 2019 година
Организации и специалисти, подкрепили позицията по отношение на измененията в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии
1. Асоциация „ Прозрачност без граници ”
2. Българска асоциация за политически науки
3. Център за демократични тактики
4. Институт за районни и интернационалните проучвания
5. Фондация „ Програма Достъп до информация “
6. Институт за пазарна стопанска система
7. Фондация за филантропични и обществени проучвания – София
8. Фонд за предварителна защита на престъпността – ИГА
9. Сдружение „ Форум Балканика ” – Благоевград
10. Сдружение „ Развитие на личността и човешките общности ” – Плевен
11. Свободен юношески център – Видин
12. Сдружение „ Клуб на нестопанските организации “ – Търговище
13. Гражданско съдружие „ Алтернатива 55 ” – Стара Загора
14. Институт за районно развиване и подготовка – Шумен
15. Европейски информативен център – Велико Търново
16. Проф. доктор Анна Кръстева
17. Проф. дфн Георги Карасимеонов
18. Гл. ас. доктор Даниела Пастармаджиева, ПУ „ Паисий Хилендарски “
19. Проф. доктор Димитър Вацов, Нов български университет
20. Доц. доктор Добрин Канев, Нов български университет
21. Проф. Евгений Дайнов, Нов български университет
22. Гл. ас. доктор Милен Любенов, СУ „ Св. Климент Охридски “
23. Доц. д.п.н. Милена Стефанова, СУ „ Св. Климент Охридски ”
24. Доц. Петър Чолаков, ИИОЗ, БАН
Сред подписалите я са " Прозрачност без граници ", Програма " Достъп до информация ", Институтът за пазарна стопанска система, проф. Евгений Дайнов, доцент Милена Стефанова от СУ и други Те приканват за изчерпателен разбор и оценка на въздействието преди промяната да бъде гласувана.
Публикуваме цялостния текст на позицията:
ПОЗИЦИЯ
по отношение на измененията в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които по едно и също време се понижава размерът на държавната дотация, което на практика значи нейното анулиране, и се одобряват правила за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат значителен риск за политическата активност в България!
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните кампании са съществени, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния развой, по този начин и на метода, по който действат олитическите партии и основните институции в страната.
До сегашния миг не бе извършена сериозна и задълбочена полемика, с участието на всички заинтересувани политически субекти, гражданското общество и експертната общественост, които да намерят решения на множеството проблеми, произтичащи от модела на партийно финансиране в страната. Такава полемика бе и продължава да е нужна, с цел да сложи в центъра на вниманието съществени проблеми, каквито са:
• неналичието на ясни и предвидими критерии за установяване размера на субсидията (актуалният размер се дефинира не в главния закон, регламентиращ активността на партиите, а в закона за държавния бюджет, който всяка година се приема по самодейност на изпълнителната власт);
• прекомерно високият размер на държавната дотация, който основава огромна неравнопоставеност сред партиите, които получават дотация и останалите;
• неналичието на обязаност сред размера на държавната дотация и действителната финансова поддръжка на партиите от техните членове и от донорите на дребни, само че постоянни дарения, които обезпечават резистентност на партийните структури и дават учредения за вътрешно-партиен контрол;
• изразходването на държавната дотация за несвойствени партийни действия, като например за благотворителност;
• задържането на дотацията в банкови депозити;
• неналичието на пълномощия на Сметната палата да прави инспекция за сходство сред действително получените и действително изразходваните пари в предизборните акции (въпреки постигнатия прогрес и до момента контролът на Сметната палата остава на първо място надзор по документи);
• липса на безвъзмезден и равнопоставен достъп до публичните медии за всички регистрирани участници в изборите. Смисълът от държавното съфинансиране на политическите партии се състои в това да получават поддръжка, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в съдействие и в полза на избирателите; да реализират
предизборни акции, с цел да показват своите хрумвания за ръководство на страната; и не на последно място, с цел да попречват попадането им в още по-голяма взаимозависимост от икономическите ползи на бизнеса.
Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа съществени политически субекти, които са получили значителна избирателна поддръжка, и да служи като преграда против корупцията. Вместо да пазят тези правила, измененията основават нови опасности за политическата система и за демократичния развой в страната:
1) В кратковременен проект, в подтекста на идните локални избори, те ще лишат основни политически партии от законен запас за предизборните им кампании и ще попречват достигането на техните послания и хрумвания за ръководство до потенциалните гласоподаватели. Партиите ще бъдат тласнати към търсене на финансови средства от бизнеса, което е неразрешено от сегашния Закон за политическите партии.
2) В дълготраен проект практическото неявяване на държавна дотация, дружно с ограничения кръг от източници за финансиране, ще докара политическите партии до неспособност да действат съответно. Това на собствен ред ще се отрази
както на плурализма в изборния развой, по този начин и на метода, по който функционират представителните институции. Цената – политическа и икономическа, ще бъде платена от всички и най-много от българските жители. Сегашният метод за осъществяване на законови промени в тази значима сфера на политическия живот е безконтролен и недопустим, като за жалост до настоящия момент негови характерности са:
• търсенето на обикновени решения с популистки нюанс на проблем, който е базисен за демокрацията в страната и изисква висока степен на консенсус между всички заинтересувани политически субекти, експертната общественост и гражданското общество;
• неналичието на оценка на политическите последици от приемането на двата законопроекта както в кратковременен проект (предвид идните локални избори през есента на 2019 г.), по този начин и в дълготраен проект (по отношение на цялата партийна система на страната);
• приемането на законови промени в прорез с съществени правни правила, като (а) липса на наложителни атрибути, каквито са оценка на въздействието и проведени публични консултации; (б) противоположна мощ на нормите; и (в) създаването на правна неустановеност у партиите по отношение на съществени правила, по които се прави тяхното финансиране. Наличието или отсъствието на правна предвидимост, която дава опция на субектите на правото да съобразят поведението си и то да бъде правомерно, е мерило за съществуването или отсъствието на правова държава;
• неналичието на задълбочена полемика по отношение на дефицитите в системата за политическо финансиране и по отношение на основаването на съответен модел, който гарантира стабилно и транспарантно действие на партиите, и свеждането на диалога до елементарни сметки за 1, 5 или 10 лв..
Призоваваме политическите водачи и народните представители да бъдат на висотата на заеманите позиции, като подходят отговорно към тематиката за политическото финансиране и с мисъл за следствията, които произтичат от законодателната работа на Народното събрание.
София
18 юни 2019 година
Организации и специалисти, подкрепили позицията по отношение на измененията в законодателството, регламентиращо финансирането на политическите партии
1. Асоциация „ Прозрачност без граници ”
2. Българска асоциация за политически науки
3. Център за демократични тактики
4. Институт за районни и интернационалните проучвания
5. Фондация „ Програма Достъп до информация “
6. Институт за пазарна стопанска система
7. Фондация за филантропични и обществени проучвания – София
8. Фонд за предварителна защита на престъпността – ИГА
9. Сдружение „ Форум Балканика ” – Благоевград
10. Сдружение „ Развитие на личността и човешките общности ” – Плевен
11. Свободен юношески център – Видин
12. Сдружение „ Клуб на нестопанските организации “ – Търговище
13. Гражданско съдружие „ Алтернатива 55 ” – Стара Загора
14. Институт за районно развиване и подготовка – Шумен
15. Европейски информативен център – Велико Търново
16. Проф. доктор Анна Кръстева
17. Проф. дфн Георги Карасимеонов
18. Гл. ас. доктор Даниела Пастармаджиева, ПУ „ Паисий Хилендарски “
19. Проф. доктор Димитър Вацов, Нов български университет
20. Доц. доктор Добрин Канев, Нов български университет
21. Проф. Евгений Дайнов, Нов български университет
22. Гл. ас. доктор Милен Любенов, СУ „ Св. Климент Охридски “
23. Доц. д.п.н. Милена Стефанова, СУ „ Св. Климент Охридски ”
24. Доц. Петър Чолаков, ИИОЗ, БАН
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ