15 май 2019 г. ще остане паметна дата в историята

15 май 2019 година ще остане паметна дата в историята на пловдивския Локомотив. След 4 изгубени финала " черно-белият " отбор най-накрая подвигна дебютно Купата на България след 1:0 против " безконечния зложелател " Ботев. Триумфът е още по-специален, тъй като за първи път в решителния мач се изправиха градски противници отвън София. Капитан на " смърфовете " бе юношата на отбора Димитър Илиев, който се завърна след 4 година, прекарани в Полша с екипите на Висла (Плоцк) и Подбедскидже. Роденият на 25 септември 1988 година пловдивчанин играе сполучливо и като атакуващ халф, и на върха на офанзивата, като през сегашния сезон игра в 36 от 40-те мача на ДжелезничаритеУ и записа 11 гола и 4 асистенции. Високият 1,85 м някогашен юношески национал е носил екипите още на ЦСКА, Пирин (Бл), Миньор (Пк), Монтана и Локомотив (Сф).

" Имах оферта от Челси, само че не бях пуснат "

- На 1/4-финала елиминирахте Етър след 1:1 и 7:6 при дузпите, като след първите 3 удара от 11-те метра " виолетовите " ви водеха с 3:1. Вярвахте ли в оня миг, че сезонът може да има сходен свършек?

С ръка на сърцето признавам, че едва ли някой е вярвал. Трябваше наложително да вкараме идващите 2, те да изпускат... Но с Божията интервенция и тази на вратаря ни Илко Пиргов бяхме крайни спечелили. Може би тъкмо след този мач си дадохме визия, че имаме сили за нещо огромно.

- С какво надвихте Ботев във финала?

Показахме, че желаем повече успеха. От психическа позиция излязохме много по-спокойни, в Ботев имаше някакво напрежение, дали от обстоятелството, че са считани за любимец... Макар историята да е посочила, че в пловдивското дерби няма подобен. Дори в шампионския сезон 2003/2004 година на Локомотив си припомням, че в единия мач Ботев ни взеха точка, а в другия изгубиха с гол в 90-ата минута. Правилото е, че един тим играе колкото му разреши съперникът, а ние съвсем не позволихме на Ботев да направи нещо, изиграхме мъдро мача. Знаехме, че чисто физически сме по-добре готови от тях и с течение на мача те ще отпаднат.

- Считаха ви за новобранец. Помислихте ли какви щяха да са следствията, в случай че купата бе станала " жълто-черна "?

Точно там е разковничето Ц тези мисли не влязоха в главата на нито един от нас. Представях си непрекъснато, че побеждаваме, постарах се да го предам на момчетата и тъкмо настройката се оказа основна.

- Мнозина настояват, че пловдивското дерби носи повече напрежение от Левски Ц ЦСКА. Така ли е?

Може би съм малко индивидуален, само че да, чувствал съм го с по-голям заряд, ставали са по-зрелищни мачове, пловдивските почитатели основават изключителна атмосфера. Много хора го считат за най-истинското в България.

- Готов ли е Локомотив за Лига Европа?

Времето ще покаже. Надхвърлихме упованията освен на нашите почитатели, само че и на футболната общественост. Ще бъде извънредно мъчно, защото от втори квалификационен кръг, където стартираме като непоставени, имаме за евентуален конкурент сегашен полуфиналист в шампионата. Ще влезем като новобранец против всеки противник, само че футболът е потвърдил, че е велика игра тъкмо поради такива сензации. Смятам, че с добра подготовка и привличане на няколко класни попълнения можем да оставим диря, а не просто да изиграем 2 мача и с това да свърши нашето европейско премеждие. На първо място обаче е Суперкупата, не стопираме да мечтаем и желаеме да прибавим още един трофей. Сетне ще пристигна Лига Европа и упования за по-силни игри в шампионата.

- Заслужава ли Пловдив да има нов стадион, откакто се появиха информации, че не е очакван измежду евентуалните градове домакини на огромните конгреси, за които България има намерение да кандидатства за взаимно домакинство?

Пловдив е потвърдил неведнъж, че може би е най-футболният град, дал е не една и две митове. Така че за мен е срамно Ботев да играят на подготвителна база пред 300 индивида. Нашият стадион пък е с дребен потенциал, остарял. Знам, че доста от президентите на Локомотив са желали да вложат средства, само че откакто страната освен не оказва помощ, само че и пречи... Не съм дотолкоз осведомен какви са тъкмо проблемите, само че сегашният притежател господин Христо Крушарски е постигнал някаква сделка с общината и нека в най-близко бъдеще да демонстрират резултати тези диалози, да се построи база за децата, нов стадион. И стадионът на Ботев край Бирената фабрика стои и събира бурени толкоз години. Срамно и тъжно е.

- От шампионската купа на Локо минаха 15 години. Какво си спомняте?

Сякаш беше през вчерашния ден, помня множеството мачове. Локомотив не даваше късмет на никой, който идваше на " Лаута ", мачкаше ги по 90 минути. Тогава с гръм и тропот Локо разруши хегемонията на Левски, Литекс и ЦСКА. Още на идващия сезон имах опцията да стана част от отбора. Изключителни футболисти и доста положителни хора.

- Как се запалихте по футбола?

От дребен, още пред блока. Тогава нямаше наборТ88 и татко ми ме закара при един треньор в школата, споделиха ми, че съм дребен, само че имах извънредно предпочитание и започнах с по-големите. Лека-полека треньорите видяха, че имам качества и започнаха да ми обръщат внимание. В даден миг осъзнах, че мога и желая с това да прехранвам се.

- Да се върнем години обратно, вие бяхте на подготовка в Челси и Саутхамптън. Защо кариерата ви не се разви по друг метод?

Факторите са доста, преди всичко диря виновността в себе си. С тази зрялост на 30-годишен футболист съзнавам, че в случай че в този момент бях на 16-17-18, бих упражнявал много по-различно. Има и странични фактори, само че имаше и действителна оферта от Челси, не бях пуснат. Не ми бе даден късмет да играя и там някъде развиването ми бе спряно. Разбира се, че по напълно друг метод можеше да се развие кариерата ми, образци доста. Не споделям, че щях да стана някаква велика звезда, само че сигурно колкото по-рано роден футболист излезе в чужбина, възможностите му за по-добра кариера се усилват.

- Разкажете за престоя в Полша...

Много хубави години изкарах и там. Вкарахме Висла в елита, 4-ти сезон следва да стартират в Екстракласа. Благодарение на запазването на елитния статут в този момент ще си построят нов стадион. Пазя положителни мемоари и другари. Полша е с близо 40 млн. население, страната оказва помощ извънредно на спорта. Знаете, че бяха домакини на Евро 2012, което способства за развиването им като футболна нация, 90% от базите са нови. Когато има верен маркетинг, добра база, футболът наподобява по друг метод въпреки равнището на техните и нашите водещи отбори да е изравнено. Разликата е, че се влагат повече пари от повече тимове, а тук единствено 3-4 отбора са с по-големи финансови запаси. Националният ни стадион няма козирка, в случай че на финала за купата се бе излял проливен дъжд, считам, че половината фенове щяха да се откажат. Всеки татко, който би си завел детето на мача, първо би помислил за здравето му.

- Какво мечтаете да постигнете още до края на кариерата ви и замисляли ли сте се с какво желаете да се занимавате по-късно?

Футболът ме е научил да не си върша даже краткосрочни проекти. Когато се върнах в България, не чаках, че ще печеля трофей. От друга страна, в последния ми клуб Ц Подбедскидже, имаше доста упоритости и организация, бях зареден с оптимизъм, а просто попаднах в тим, който нямаше никакви качества да се бори за промоция, каквато беше афиширана. Мечтата ми е постоянно да пълним ДЛаутаУ и да стават празници всяка събота. Мечтая и да получа и повиквателна за националния тим. Не съм се зарекъл да остана до края на кариерата ми в Локо, въпреки да се знае, че обичам клуба, преди всичко е фамилията ми. Смятам, че има още доста футбол в мен, единствено да съм здрав.

- На кой футболист се възхищавахте?

Роберто Баджо, припомням си, че през 1994-а гледах мачовете му... Исках да му имитирам в безусловно всичко. Нямах коса, само че желаех да си вързвам опашка като него. Стилът на игра и финесът, с който боравеше с топката, ме възпламениха по италианския футбол. После Ривалдо, феноменът Роналдо... Вече няма такива футболисти, няма халфове като Андреа Пирло, Руи Коща, Роберто Баджо.

- За край: какви ползи имате отвън футбола, по какъв начин ще си запълните почивката?

Със фамилията. Облагодетелстван съм, тъй като на футболистите работният ден ни е жестоко казано 2 часа. Имам много време да извозвам със сина ми, който е на годинка. Ще отидем на отмора със фамилията, да ми почине и малко главата, тъй като има освен физическа, само че и психическа отмалялост от този сезон.