Чудото от Истанбул през погледа на Карагър
15 години след популярния успех на Ливърпул във финала против Милан именитият някогашен защитник на мърсисайдци Джейми Карагър си спомни за страстите към " Чудото от Истанбул ".
" Истанбул. Една дума. Забавно е по какъв начин такива европейки триумфи стават известни с името на града, в който са се състояли. Като дете за мен това бе Ротердам (б.ред. там Евертън печели КНК през 1985 година). Рим 1977 (б.ред. тогава Ливърпул подвига първата от шестте си европейски титли). За Юнайтед това е Барселона. Не мачът с Байерн, а Барселона. Истанбул е даже нещо по-силно. Това е нашият град и нашият клуб. Самото изговаряне на думата те кара да се чувстваш късметлия, че си бил част от всичко това. То е чест и привилегия.
Това е моментът в кариерата ми, към който обичам да се връщам. Момент на реализация, след който се освобождава голяма сила. Тичах към Йержи. Бях първият, който стигна до него. Но не можех да спра и да прегърна някого. Имах потребност да не преставам да търча, да скачам, да крещя, да викам. Това бе един прилив на сила, който трябваше да се освободи. Продължих към пистата. Не можех да заставам неподвижно с играчите, трябваше да отида при публиката. Жалко, че нямах същата сила през първото полувреме.
След мача нощта в хотела бе страхотна. Но същинското тържество бе, когато се прибрахме в Ливърпул. Финалът бе в сряда, а аз продължих да пия до неделя вечерта. Мисля, че това бе един от тези мачове, които са за хората в града, а не толкоз за играчите. Целият град сияеше в идващите шест месеца ", споделя Карагър.
Бившият защитник си спомня ясно и оня миг, когато при 3:3 Йержи Дудек избавя стопроцентово състояние на Шевченко в продълженията. Така се стига до дузпите, след което " алените " побеждават.
" Все още блестящо си припомням спасяването на Йержи. Бях на пет метра. Времето спря. Всички стопираха да дишат. Сега или в никакъв случай. Миг по-късно си споделих: " О, Боже, той избави. Невъзможно. "
" Истанбул. Една дума. Забавно е по какъв начин такива европейки триумфи стават известни с името на града, в който са се състояли. Като дете за мен това бе Ротердам (б.ред. там Евертън печели КНК през 1985 година). Рим 1977 (б.ред. тогава Ливърпул подвига първата от шестте си европейски титли). За Юнайтед това е Барселона. Не мачът с Байерн, а Барселона. Истанбул е даже нещо по-силно. Това е нашият град и нашият клуб. Самото изговаряне на думата те кара да се чувстваш късметлия, че си бил част от всичко това. То е чест и привилегия.
Това е моментът в кариерата ми, към който обичам да се връщам. Момент на реализация, след който се освобождава голяма сила. Тичах към Йержи. Бях първият, който стигна до него. Но не можех да спра и да прегърна някого. Имах потребност да не преставам да търча, да скачам, да крещя, да викам. Това бе един прилив на сила, който трябваше да се освободи. Продължих към пистата. Не можех да заставам неподвижно с играчите, трябваше да отида при публиката. Жалко, че нямах същата сила през първото полувреме.
След мача нощта в хотела бе страхотна. Но същинското тържество бе, когато се прибрахме в Ливърпул. Финалът бе в сряда, а аз продължих да пия до неделя вечерта. Мисля, че това бе един от тези мачове, които са за хората в града, а не толкоз за играчите. Целият град сияеше в идващите шест месеца ", споделя Карагър.
Бившият защитник си спомня ясно и оня миг, когато при 3:3 Йержи Дудек избавя стопроцентово състояние на Шевченко в продълженията. Така се стига до дузпите, след което " алените " побеждават.
" Все още блестящо си припомням спасяването на Йержи. Бях на пет метра. Времето спря. Всички стопираха да дишат. Сега или в никакъв случай. Миг по-късно си споделих: " О, Боже, той избави. Невъзможно. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ