Важни промени: Не пипат 1 368,50 лева на длъжници
1368,50 лв. стана несеквестируемата сума, която не може да бъде запорирана от приходите по трудов контракт на длъжници към хазната, оповестиха от Националната организация за приходите.
С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
направени с приемането на бюджета за тази година, тази сума се покачва доста, считано от 5 август.
Досега на длъжниците, които работят на трудов контракт, не можеше да се запорира сума в размер на минималната работна заплата.
Сега обаче формулата се трансформира.
Към минималната заплата се прибавя спомагателна сума, която се образува, като от междинната брутна месечна заплата за страната съгласно данните на Националния статистически институт се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.
При междинна работна заплата за второто тримесечие от 1957 лв. и минимална от 780 лева се получава 588,50, които са в допълнение към предпазената от запориране минимална заплата.
Така несеквестируемата сума за длъжниците, които получават трудово заплащане, става 1368,50 лв..
По-високата несеквестируема сума от трудовите приходи не е непрекъсната големина – тя се трансформира всяко тримесечие съгласно данните на Национален статистически институт за междинната брутна работна заплата в страната.
„ Ангажимент на работодателите е да наблюдават размера на междинната брутна заплата за страната и да актуализират запорирания приход и този,
върху който не може да има запор, на своите чиновници “, уточни Силвия Стефанова от дирекция „ Събирания “ към Национална агенция за приходите пред Българска национална телевизия.
По-високата предпазена от запори сума ще се ползва единствено за трудовите приходи на физическите лица. За приходите от пенсии и стипендии няма смяна – при тях сумата,
върху която не може да се вършат запори, остава размерът на минималната работна заплата – 780 лева за тази година.
За компаниите длъжници няма сходни предпазени суми, за тях има очакван режим за по-лесно издължаване – те може да разсрочат обществените си отговорности по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, да изискат,
в случай че банковата им сметка е запорирана,
част от постъпващите суми по нея да се употребяват за неотложни заплащания по активността си и да погасяват отговорностите си на части.
С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
направени с приемането на бюджета за тази година, тази сума се покачва доста, считано от 5 август.
Досега на длъжниците, които работят на трудов контракт, не можеше да се запорира сума в размер на минималната работна заплата.
Сега обаче формулата се трансформира.
Към минималната заплата се прибавя спомагателна сума, която се образува, като от междинната брутна месечна заплата за страната съгласно данните на Националния статистически институт се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.
При междинна работна заплата за второто тримесечие от 1957 лв. и минимална от 780 лева се получава 588,50, които са в допълнение към предпазената от запориране минимална заплата.
Така несеквестируемата сума за длъжниците, които получават трудово заплащане, става 1368,50 лв..
По-високата несеквестируема сума от трудовите приходи не е непрекъсната големина – тя се трансформира всяко тримесечие съгласно данните на Национален статистически институт за междинната брутна работна заплата в страната.
„ Ангажимент на работодателите е да наблюдават размера на междинната брутна заплата за страната и да актуализират запорирания приход и този,
върху който не може да има запор, на своите чиновници “, уточни Силвия Стефанова от дирекция „ Събирания “ към Национална агенция за приходите пред Българска национална телевизия.
По-високата предпазена от запори сума ще се ползва единствено за трудовите приходи на физическите лица. За приходите от пенсии и стипендии няма смяна – при тях сумата,
върху която не може да се вършат запори, остава размерът на минималната работна заплата – 780 лева за тази година.
За компаниите длъжници няма сходни предпазени суми, за тях има очакван режим за по-лесно издължаване – те може да разсрочат обществените си отговорности по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, да изискат,
в случай че банковата им сметка е запорирана,
част от постъпващите суми по нея да се употребяват за неотложни заплащания по активността си и да погасяват отговорностите си на части.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ