Идва икономика на изолацията - бизнес лабиринт със слаб човешки контакт
13-ти май е просто дата от политическия календар, която маркира предстоящо събитие: всички запаси, които чукът на изолацията разруши, са към този момент на изчерпване и повече няма други благоприятни условия. Споровете сред международен и шведски модел ще затихнат - шведският към този момент е икономическа наложителност. Това, че рано или късно щеше се стигне до такава степен, се знаеше се от всички страни и то още в навечерието на самозатварянето им. И макар многото въпросителни и сложнотии към карантината, тя беше кардинално елементарно упражнение - доста по-лесно е да затвориш всички вкъщи за два месеца в сравнение с да организираш живот в изискванията на ковид, който да е по едно и също време стопански работещ и по едно и също време медицински щадящ - за месеци наред.
Това, което идва, може да се назова условно " Икономика на изолацията ". В този интервал ще би трябвало да се решат доста повече проблеми, доста по-фино и мъдро, в сравнение с ясното и просто задание да си стоиш вкъщи.
Интересно да вземем за пример - какво изобщо става с офисните пространства? Как се провежда бизнес, структуриран преди в струпването на 20-50 души на едно място? Разнасящ из въздуха всяко кихане и кашляне всемогъщ климатик, рядко раздалечени едно от друго бюра, идеални в неприятния смисъл на думата условия. Да не приказваме за общоприетата обстановка, в която цели пространства се карантинират поради един разболял се. Тук даже и не става дума единствено за това дали ще има болен или не, а за общата раздразнителност от опцията да има, от вероятността, нагледно казано, офисният живот да включи и " вирусен тиймбилдинг ". И противоположното: коронавирусът съумя да показва, най-малко за избрани бизнеси, прозводителната мощност на работата онлайн, която в значително случаи съумя да реализира същата, в случай че не и по-голяма продуктивност, тъй като пести време от превоз, обяд и прочие Този бизнес обаче има и късмет: да пести от самия офис и да употребява бюджетите за наем за нещо по-умно и продуктивно.
Нататък - макар, че възбраните за полети и напредвания падат, по какъв начин би могъл да съществува туризмът от " остарял жанр ", чиито блян бе летен Рим - препълнени хостели, музеи, заведения за хранене и питейни заведения? Отварянето на доста от тях е елементарно решение: не може обаче да се отвори елементарно душeвността, осъзнала добре някои общи епидемилогични опасности, които всеобщият туризъм сигурно включва. Термокамерите по летищата са единствено козметичен подробност от голямото предизвикателство, през които туризмът би трябвало да премине - той към този момент включва както нужда, по този начин и неспособност - а комбинацията сред двете скоро ще бъде типичен ребус в стопанската система на изолацията.
Също: най-дълъг, става известно, ще бъде локдаунът върху перформативните изкуства - спектакъл, опера, балет, симфонични концерти. И в случай че за киното, както един съобразителен коментар към видео, озаглавено " Сложи ли коронавирусът завършек на кино залите? ", отбелязва, че " пуканките за 38 $ го сложиха преди вируса ", то театърът се оказва огромният губещ. А той имаше таман онази извънредно нужна роля, която бе значима още преди ковид: да съхранява мощта на живия контакт и да я придвижва върху публиката, запазвайки консервативния си авторитет и влияние.
Всички тези обстановки не са неразрешими: неразрешими са единствено от днешни съзнания, които към момента не могат да забягнат задоволително напред в по-далечен небосвод от настоящото възобновяване на инфектирани, от статистическото живеене, в което се изпадна по наложителност, само че се трансформира и в табиет. Правилото, че в случай че продължаваш да правиш едно и също, няма и по какъв начин да очакваш друг резултат е по-валидно от всеки път.
Автор: Райко Байчев
Това, което идва, може да се назова условно " Икономика на изолацията ". В този интервал ще би трябвало да се решат доста повече проблеми, доста по-фино и мъдро, в сравнение с ясното и просто задание да си стоиш вкъщи.
Интересно да вземем за пример - какво изобщо става с офисните пространства? Как се провежда бизнес, структуриран преди в струпването на 20-50 души на едно място? Разнасящ из въздуха всяко кихане и кашляне всемогъщ климатик, рядко раздалечени едно от друго бюра, идеални в неприятния смисъл на думата условия. Да не приказваме за общоприетата обстановка, в която цели пространства се карантинират поради един разболял се. Тук даже и не става дума единствено за това дали ще има болен или не, а за общата раздразнителност от опцията да има, от вероятността, нагледно казано, офисният живот да включи и " вирусен тиймбилдинг ". И противоположното: коронавирусът съумя да показва, най-малко за избрани бизнеси, прозводителната мощност на работата онлайн, която в значително случаи съумя да реализира същата, в случай че не и по-голяма продуктивност, тъй като пести време от превоз, обяд и прочие Този бизнес обаче има и късмет: да пести от самия офис и да употребява бюджетите за наем за нещо по-умно и продуктивно.
Нататък - макар, че възбраните за полети и напредвания падат, по какъв начин би могъл да съществува туризмът от " остарял жанр ", чиито блян бе летен Рим - препълнени хостели, музеи, заведения за хранене и питейни заведения? Отварянето на доста от тях е елементарно решение: не може обаче да се отвори елементарно душeвността, осъзнала добре някои общи епидемилогични опасности, които всеобщият туризъм сигурно включва. Термокамерите по летищата са единствено козметичен подробност от голямото предизвикателство, през които туризмът би трябвало да премине - той към този момент включва както нужда, по този начин и неспособност - а комбинацията сред двете скоро ще бъде типичен ребус в стопанската система на изолацията.
Също: най-дълъг, става известно, ще бъде локдаунът върху перформативните изкуства - спектакъл, опера, балет, симфонични концерти. И в случай че за киното, както един съобразителен коментар към видео, озаглавено " Сложи ли коронавирусът завършек на кино залите? ", отбелязва, че " пуканките за 38 $ го сложиха преди вируса ", то театърът се оказва огромният губещ. А той имаше таман онази извънредно нужна роля, която бе значима още преди ковид: да съхранява мощта на живия контакт и да я придвижва върху публиката, запазвайки консервативния си авторитет и влияние.
Всички тези обстановки не са неразрешими: неразрешими са единствено от днешни съзнания, които към момента не могат да забягнат задоволително напред в по-далечен небосвод от настоящото възобновяване на инфектирани, от статистическото живеене, в което се изпадна по наложителност, само че се трансформира и в табиет. Правилото, че в случай че продължаваш да правиш едно и също, няма и по какъв начин да очакваш друг резултат е по-валидно от всеки път.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ