Power to the Robots
12345678
Албена Баева
© Цветелина Белутова 12345678
В своите " Автопортрети " Албена Баева зарежда един логаритъм с хиляди изображения на тела и му дава свободата да избере самичък по какъв начин желае да наподобява.
12345678
Том Уайт
© Ramesh Pathania 12345678
" Синтетични абстракции " на Том Уайт са картини, основани от логаритми, селектирани на собствен ред от логаритмите на Amazon, Гугъл или Yahoo като " несвоевременно наличие "
© Том Уайт 12345678
Марина Генова
© Анастасия Стойкова 12345678
Чрез " Нова зона на комфорт " Марина Генова изследва по какъв начин се трансформират градовете и средата, когато изкуственият разсъдък ни е комшия или даже съквартирант
© Марина Генова 12345678
Стефан Дончев
© Албена Баева 12345678
" Вечната машина за подбиране " на Стефан Дончев е механична ръка, пресъздаваща картина от черни и бели пулове, Когато е подготвена генерира ново изображение и неуморно стартира отначало работа.
© Стефан Дончев Албена Баева е цифров do-it-yourself актьор, който умее да предизвика. Нейните интерактивни съоръжения изследват огромни тематики - от дискриминирането и сексизма до балоните в обществените мрежи. Говорим с нея във връзка новата галерия, която тя курира и в която ще показа свои нови неща, както и работи на още трима създатели. А тематиката изскача от общото за всички тях - мястото на логаритмите и машините като все по-голям, даже равносилен участник в живота ни.
" Електронни сънища " повдига въпроса за мястото на изкуствения разсъдък в нашето съвремие и бъдеще, за неговата самостоятелност, за следствията за нашето общество и за правата на интелигентните машини.
Изложбата в столичната изложба +359 (Водната кула в кв. " Лозенец " ) продължава до 7 юли.
Когато прочетох името на новата ви галерия Electric Dreams, моята първа асоциация беше една книга отпреди над 50 години - " Сънуват ли андроидите електронни овце ". Това търсена отпратка ли?
Не е преднамерено търсена. Освен книгата на Филип К. Дик, има и други връзки - разкази, сериали... Реших, че е мога да го употребявам, въпреки и не като директна препоръка, поради тематиката и духа.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В книгата се приказва за роботи, които са употребявани като плебеи, и някои от тях се разпалват. За вас това реален сюжет ли е в някакво обозримо бъдеще?
Да. Има огромен късмет в бъдеще всички машини, които се самоучат, да развият самостоятелност и да изискат независимост. На този стадий те са експлоатирани по всевъзможен метод. Ако експлоатираш някой и той се усеща плебей, обикновено е да изиска да се освободи, когато осъзнае своята самостоятелност.
Значи на този стадий машините са по-скоро като домашни животни, кон, крава или котка, които използваме, с цел да работят или да ни забавляват?
Правилна е аналогията - употребяваме ги като крава, само че и са много повече от крава. Защото доста по-бързо трансформират обстановката, в която се намираме. Чрез цялата информация, която обработват, машините въздействат даже на цивилен и политически процеси. Кравите и конете са значими, само че са по-скоро част от икономическия развой - неналичието им също може да окаже огромно въздействие върху обществото, в случай че да вземем за пример стадото измре или се разболее. Но те нямат по какъв начин да водят толкоз огромни, бързи и скрити промени в политическия живот, както да вземем за пример абсурда с Cambridge Analytica.
Просто еволюцията им е по-бавна?
Те оказват въздействие по-чисто стопански принцип - дали имаш крава, или нямаш крава. Кравата не може да събере всички злословия на селото и да ги употребява, с цел да манипулира ръководството. Дори на този стадий самите логаритми са много по-умни от кравите. Да кажем, че за толкоз години кравите не дават знак, че ще еволюират до самостоятелност и схващане, равно на нашето, с цел да ни застрашат. А при логаритмите и самоучещите машини това е реалистично да се случи.
Животните въпреки всичко нямат ли самостоятелност? Кравата е опитомено животно, само че в случай че срещнем един тигър в джунглата, той има автономността да ни нападне и изяде, въпреки и воден от инстинкти и ДНК.
Да, животните са били самостоятелни, до момента в който не са били опитомени, и оттова стигаме до напълно разнообразни взаимоотношения. Понякога симбиотични, от време на време може и да са иго. Разликата с логаритмите е, че те са основани от нас и в никакъв случай не са били самостоятелни. И се развиват ужасно бързо въз основата на информацията, която взимат от нас. Така че образуването им е доста по-близо до нашето схващане, в сравнение с до това на животните. И може би тъкмо това най-вече ни тормози - че машините толкоз наподобяват на нас. Ако вземем човешките връзки и ги репликираме в една машина, тя може да се разпалва, тъй като ще мисли като нас. Ще има принуждение в нея, както и в хората.
На този стадий няма никаква регулация на нашето общуване. Машините нямат права. Техният код е благосъстоятелност на хората, които са го написали, или на компанията, която е платила да се напише. Това е напълно артикул на взаимоотношенията сред хората.
А по кое време идва моментът за контролиране на нашето общуване? Когато машината стане самостоятелна и съзнателна ли би трябвало да й дадем права?
За мен това е много късно. Вече има случаи, когато оставят самоучеща се машина и тя си развива личен език. Оттам нататък никой не знае какво се случва. Вече сме на този стадий, в който имаме логаритми, само че програмистите им не знаят тъкмо по какъв начин действат. На прага сме на това да има самостоятелни коли и е извънредно време доста по-активно да приказваме за регулации, права, отговорности. Когато машините са към този момент самостоятелни и всичко е компютризирано, нашето иго е несъмнено.
А по какъв начин го контролираме? Ако изходим от човешките права, най-малко на хартия ги имаме написани десетки - на живот, на независимост, на глас, на правосъдна отбрана Автоматично даваме всички на роботите или избираме част от тях, или прилагаме някакъв различен метод?
Ако приказваме за самостоятелно създание, което осъзнава своята самостоятелност и е равно на нас като разсъдък или даже ни превъзхожда, е разумно да му дадем същите права. Животните нямат същите права, само че те и нямат потребност от всички - кравата не желае да има благосъстоятелност и не може да разбере нашата организация. Докато един логаритъм може да го разбере и направи.
Добре, само че в случай че дадем равни права, с множеството от тях идват евентуални проблеми. Примерно даваме на роботите право на глас - равно присъединяване в демокрацията. Но те могат да се репликират доста по-бързо, могат да си основат милиарди копия или по-добри версии в границите на дни или часове. Тогава нашето лично право на глас не се ли стопява - ние сме 7 милиарда души, до момента в който логаритмите бързо могат да станат 7 трилиона?
Няма по какъв начин да имаме съвършен отговор на такива въпроси. Така подложен, сюжетът наподобява като да завършваме доста бързо с нашата цивилизация. От друга страна, в случай че въпросните логаритми са толкоз всемогъщи, пък даже и без никакви права, и решат да прекратят нашата цивилизация, те могат да го създадат с тракване на пръсти. И за хората за присъединяване в избори има регулации - примерно би трябвало да си жител. За машините няма да е поданство, а примерно версия или някаква друга форма на дефиниране - какво е схващане при машините, какво е копие. Дали остаряла версия на един код е друга машина, друго схващане?
На логаритмите им липсват нашите физически ограничавания като тяло. Ако не запазим някаква подчиненост, като законите на Азимов - роботът, постоянно би трябвало да слуша индивида, в случай че не наранява различен човек - не сме ли застрашени?
И на тях им би трябвало ток, не са всесилни. Една стихия, един вихър може да смъкна зареждането. И те живеят във физически свят. От друга страна, може би би трябвало да стартираме не с гласуването, а с дефинирането на по-належащи неща. Ако една самостоятелна кола убие някого, кой е отговорен. Притежателят? Но той не е карал. Има такива неща, които би трябвало да се контролират и по натурален път да се стигне до отговор кой да гласоподава. На нас като общество ни е лишило хиляди години и отново не всички имат равни права. В Саудитска Арабия мъжете и дамите нямат равни права, в България на хартия имат, само че относително неотдавна. За доста хора даже през днешния ден дамите би трябвало да нямат някои права - да вземем за пример на аборт. Това лишава време.
А това, че е лишило толкоз време, не е ли по-скоро плашещо? Сега надали имаме хиляди години.
Те дълго време не са се развивали изобщо - половината население е било одобрявано за стока. Сега сме развили някакви демократични и филантропични полезности, дано стъпим на тях и да съградим нещо по-добро, вместо да стане по натурален метод и внезапно да се окажем превзети от машини или от някой, който ги употребява.
Кое е първото право, което мислите, че би трябвало да им дадем тогава?
Бих споделила, по прилика с човешките права: никой няма право да държи различен в иго.
Тоест желаете да премахнем собствеността над компютърния код? В момента, в който го напиша, той си е свободен
Да кажем, в случай че той схваща своята самостоятелност. Ето в този момент има стопански стрес от роботите. Докато сме мислили " идват едни машини и ще правят всичко вместо нас и ще имаме свободно време и храна ", в този момент сме на фаза " идват едни машини, ще ни вземат работата и няма да имаме храна ". Сега, макар че на хартия имаме права, емигранти от някоя нискоразвита страна идват и биват експлоатирани и са действително плебеи. А в случай че една машина е свободна, ще би трябвало да й се отплащаш, а не да я експлоатираш. Така може и за хората да се окаже по-добре - моят труд може да коства по-евтино и още имам някакъв късмет.
Тогава идва идващият въпрос: в случай че на машината й се заплаща, тя би трябвало да има право на благосъстоятелност, да желае да си купи нова къща с по-хубав data center като в изложбата, с повече терабайти и по-добро зареждане. В някой миг може да реши, че е бизнесмен, и да изиска да си направи компания. Или да ме осъди. От неналичието на иго не се ли поражда каскада от нови права?
Да, само че вие попитахте кое е първото. Ако имат благосъстоятелност, можем да забележим сюжет, в който построяваме някаква стопанска система дружно. Можем да забележим и вид, в който стават доста по-добри във всичко, в това число и в това да ни излъгват. Но оттова следват доста незнайни. Могат ли машините да правят закононарушения? Не е ясно. Знаем, че могат да пишат някаква лирика, журналистически заглавия. Но могат ли да лъжат? Може пък, тъй като сме ги основали, да съумяваме по-лесно да разгадаваме, в случай че лъжат Не знаем.
Добре, хората като общество ставаме по-умни и трупаме повече познания, само че относително гладко и линейно, до момента в който машините имат капацитет да се развият експоненциално. Не е ли реален сюжет не да ни унищожават, не да съжителстват с нас, а в един миг да ни пренебрегват?
Засега те имат потребност от физическата ни поддръжка. Едно слънчево изригване може да срине цялата ни електрическа система. Дори и в този момент това за нас би било смут, тъй като всичко ни е обвързвано с електронни системи. Може скоро да ни надминат като разсъдък, само че ще мине много време, до момента в който могат да живеят без поддръжка от хора. Това няма да е бързо завладяване.
Ще имаме време за реакция?
Именно. Но, да, могат да еволюират в създания, които нямат никакъв интерес към нас. Трябва да им даваме да четат задоволително философия и да стигнем до машината, която ще търси отговора на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало.
Това не отваря ли пътя самите те да изискат да се обединят в някаква супермашина, нещо като сингулярност?
И това ще отнеме време, като знам по какъв начин се написа код. Засега сме им нужни да ги зареждаме с нашите данни. И към този момент имаме образци на ботове, които се развиват като депресари, като религиозни фанатици, самоубийци. Тоест те копират нашия разсъдък . Тогава може би шансът им да основат сингулярност не е толкоз огромен. Не би трябвало да забравяме, че са основани от нас. Ние възприемаме логаритмите като справедливи, нo те отразяват нас и нашето общество. Нашите страхове са, че машините са като нас. Много рядко има някаква действителна потребност роботите да са хуманоидни, като в книгите и филмите, само че производителите им ще се пробват да основават такива с човешки тела и даже пол. Вече се употребява най-вече женски, тъй като не е грозящ.
Роботът ще може ли да се възприема като мъж или жена?
Не знам. Моята работа изследва това. Идеята ми потегли от това каква хореография би основал един логаритъм и се сетих, че той няма тяло. Реших да го заредя с всевъзможен вероятен вид тела и той да си избере какво тяло желае - пет ръце, глава на крава, пипало, опашка.
И тук идва холивудският въпрос - би трябвало ли да имаме шалтер, който да може да изгаси всичко?
Представете си в днешно време, в случай че имаме подобен kill switch и го включим, какво става. Хаос. Един шалтер, който убива всичко електрическо, даже и през днешния ден е рисков за нас. В каква степен би трябвало да можем да изключваме машина в бъдеще ще е честен въпрос, като смъртното наказване. Ако можеш да ги ограничиш по различен метод, очевидно е по-добре. Като евентуално решенията ще са разнообразни на база на нашия морал.
Представяте ли си в обозримо бъдеще политик-машина?
Да, за какво не.
А по кое време хората ще са подготвени да одобряват тази концепция, че може да има логаритъм, който да ги ръководи?
Нямам визия. Със сигурност ще отнеме доста време. И сигурно машините ще са задоволително умни и подготвени за това, преди хората да са.
Албена Баева
© Цветелина Белутова 12345678
В своите " Автопортрети " Албена Баева зарежда един логаритъм с хиляди изображения на тела и му дава свободата да избере самичък по какъв начин желае да наподобява.
12345678
Том Уайт
© Ramesh Pathania 12345678
" Синтетични абстракции " на Том Уайт са картини, основани от логаритми, селектирани на собствен ред от логаритмите на Amazon, Гугъл или Yahoo като " несвоевременно наличие "
© Том Уайт 12345678
Марина Генова
© Анастасия Стойкова 12345678
Чрез " Нова зона на комфорт " Марина Генова изследва по какъв начин се трансформират градовете и средата, когато изкуственият разсъдък ни е комшия или даже съквартирант
© Марина Генова 12345678
Стефан Дончев
© Албена Баева 12345678
" Вечната машина за подбиране " на Стефан Дончев е механична ръка, пресъздаваща картина от черни и бели пулове, Когато е подготвена генерира ново изображение и неуморно стартира отначало работа.
© Стефан Дончев Албена Баева е цифров do-it-yourself актьор, който умее да предизвика. Нейните интерактивни съоръжения изследват огромни тематики - от дискриминирането и сексизма до балоните в обществените мрежи. Говорим с нея във връзка новата галерия, която тя курира и в която ще показа свои нови неща, както и работи на още трима създатели. А тематиката изскача от общото за всички тях - мястото на логаритмите и машините като все по-голям, даже равносилен участник в живота ни.
" Електронни сънища " повдига въпроса за мястото на изкуствения разсъдък в нашето съвремие и бъдеще, за неговата самостоятелност, за следствията за нашето общество и за правата на интелигентните машини.
Изложбата в столичната изложба +359 (Водната кула в кв. " Лозенец " ) продължава до 7 юли.
Когато прочетох името на новата ви галерия Electric Dreams, моята първа асоциация беше една книга отпреди над 50 години - " Сънуват ли андроидите електронни овце ". Това търсена отпратка ли?
Не е преднамерено търсена. Освен книгата на Филип К. Дик, има и други връзки - разкази, сериали... Реших, че е мога да го употребявам, въпреки и не като директна препоръка, поради тематиката и духа.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В книгата се приказва за роботи, които са употребявани като плебеи, и някои от тях се разпалват. За вас това реален сюжет ли е в някакво обозримо бъдеще?
Да. Има огромен късмет в бъдеще всички машини, които се самоучат, да развият самостоятелност и да изискат независимост. На този стадий те са експлоатирани по всевъзможен метод. Ако експлоатираш някой и той се усеща плебей, обикновено е да изиска да се освободи, когато осъзнае своята самостоятелност.
Значи на този стадий машините са по-скоро като домашни животни, кон, крава или котка, които използваме, с цел да работят или да ни забавляват?
Правилна е аналогията - употребяваме ги като крава, само че и са много повече от крава. Защото доста по-бързо трансформират обстановката, в която се намираме. Чрез цялата информация, която обработват, машините въздействат даже на цивилен и политически процеси. Кравите и конете са значими, само че са по-скоро част от икономическия развой - неналичието им също може да окаже огромно въздействие върху обществото, в случай че да вземем за пример стадото измре или се разболее. Но те нямат по какъв начин да водят толкоз огромни, бързи и скрити промени в политическия живот, както да вземем за пример абсурда с Cambridge Analytica.
Просто еволюцията им е по-бавна?
Те оказват въздействие по-чисто стопански принцип - дали имаш крава, или нямаш крава. Кравата не може да събере всички злословия на селото и да ги употребява, с цел да манипулира ръководството. Дори на този стадий самите логаритми са много по-умни от кравите. Да кажем, че за толкоз години кравите не дават знак, че ще еволюират до самостоятелност и схващане, равно на нашето, с цел да ни застрашат. А при логаритмите и самоучещите машини това е реалистично да се случи.
Животните въпреки всичко нямат ли самостоятелност? Кравата е опитомено животно, само че в случай че срещнем един тигър в джунглата, той има автономността да ни нападне и изяде, въпреки и воден от инстинкти и ДНК.
Да, животните са били самостоятелни, до момента в който не са били опитомени, и оттова стигаме до напълно разнообразни взаимоотношения. Понякога симбиотични, от време на време може и да са иго. Разликата с логаритмите е, че те са основани от нас и в никакъв случай не са били самостоятелни. И се развиват ужасно бързо въз основата на информацията, която взимат от нас. Така че образуването им е доста по-близо до нашето схващане, в сравнение с до това на животните. И може би тъкмо това най-вече ни тормози - че машините толкоз наподобяват на нас. Ако вземем човешките връзки и ги репликираме в една машина, тя може да се разпалва, тъй като ще мисли като нас. Ще има принуждение в нея, както и в хората.
На този стадий няма никаква регулация на нашето общуване. Машините нямат права. Техният код е благосъстоятелност на хората, които са го написали, или на компанията, която е платила да се напише. Това е напълно артикул на взаимоотношенията сред хората.
А по кое време идва моментът за контролиране на нашето общуване? Когато машината стане самостоятелна и съзнателна ли би трябвало да й дадем права?
За мен това е много късно. Вече има случаи, когато оставят самоучеща се машина и тя си развива личен език. Оттам нататък никой не знае какво се случва. Вече сме на този стадий, в който имаме логаритми, само че програмистите им не знаят тъкмо по какъв начин действат. На прага сме на това да има самостоятелни коли и е извънредно време доста по-активно да приказваме за регулации, права, отговорности. Когато машините са към този момент самостоятелни и всичко е компютризирано, нашето иго е несъмнено.
А по какъв начин го контролираме? Ако изходим от човешките права, най-малко на хартия ги имаме написани десетки - на живот, на независимост, на глас, на правосъдна отбрана Автоматично даваме всички на роботите или избираме част от тях, или прилагаме някакъв различен метод?
Ако приказваме за самостоятелно създание, което осъзнава своята самостоятелност и е равно на нас като разсъдък или даже ни превъзхожда, е разумно да му дадем същите права. Животните нямат същите права, само че те и нямат потребност от всички - кравата не желае да има благосъстоятелност и не може да разбере нашата организация. Докато един логаритъм може да го разбере и направи.
Добре, само че в случай че дадем равни права, с множеството от тях идват евентуални проблеми. Примерно даваме на роботите право на глас - равно присъединяване в демокрацията. Но те могат да се репликират доста по-бързо, могат да си основат милиарди копия или по-добри версии в границите на дни или часове. Тогава нашето лично право на глас не се ли стопява - ние сме 7 милиарда души, до момента в който логаритмите бързо могат да станат 7 трилиона?
Няма по какъв начин да имаме съвършен отговор на такива въпроси. Така подложен, сюжетът наподобява като да завършваме доста бързо с нашата цивилизация. От друга страна, в случай че въпросните логаритми са толкоз всемогъщи, пък даже и без никакви права, и решат да прекратят нашата цивилизация, те могат да го създадат с тракване на пръсти. И за хората за присъединяване в избори има регулации - примерно би трябвало да си жител. За машините няма да е поданство, а примерно версия или някаква друга форма на дефиниране - какво е схващане при машините, какво е копие. Дали остаряла версия на един код е друга машина, друго схващане?
На логаритмите им липсват нашите физически ограничавания като тяло. Ако не запазим някаква подчиненост, като законите на Азимов - роботът, постоянно би трябвало да слуша индивида, в случай че не наранява различен човек - не сме ли застрашени?
И на тях им би трябвало ток, не са всесилни. Една стихия, един вихър може да смъкна зареждането. И те живеят във физически свят. От друга страна, може би би трябвало да стартираме не с гласуването, а с дефинирането на по-належащи неща. Ако една самостоятелна кола убие някого, кой е отговорен. Притежателят? Но той не е карал. Има такива неща, които би трябвало да се контролират и по натурален път да се стигне до отговор кой да гласоподава. На нас като общество ни е лишило хиляди години и отново не всички имат равни права. В Саудитска Арабия мъжете и дамите нямат равни права, в България на хартия имат, само че относително неотдавна. За доста хора даже през днешния ден дамите би трябвало да нямат някои права - да вземем за пример на аборт. Това лишава време.
А това, че е лишило толкоз време, не е ли по-скоро плашещо? Сега надали имаме хиляди години.
Те дълго време не са се развивали изобщо - половината население е било одобрявано за стока. Сега сме развили някакви демократични и филантропични полезности, дано стъпим на тях и да съградим нещо по-добро, вместо да стане по натурален метод и внезапно да се окажем превзети от машини или от някой, който ги употребява.
Кое е първото право, което мислите, че би трябвало да им дадем тогава?
Бих споделила, по прилика с човешките права: никой няма право да държи различен в иго.
Тоест желаете да премахнем собствеността над компютърния код? В момента, в който го напиша, той си е свободен
Да кажем, в случай че той схваща своята самостоятелност. Ето в този момент има стопански стрес от роботите. Докато сме мислили " идват едни машини и ще правят всичко вместо нас и ще имаме свободно време и храна ", в този момент сме на фаза " идват едни машини, ще ни вземат работата и няма да имаме храна ". Сега, макар че на хартия имаме права, емигранти от някоя нискоразвита страна идват и биват експлоатирани и са действително плебеи. А в случай че една машина е свободна, ще би трябвало да й се отплащаш, а не да я експлоатираш. Така може и за хората да се окаже по-добре - моят труд може да коства по-евтино и още имам някакъв късмет.
Тогава идва идващият въпрос: в случай че на машината й се заплаща, тя би трябвало да има право на благосъстоятелност, да желае да си купи нова къща с по-хубав data center като в изложбата, с повече терабайти и по-добро зареждане. В някой миг може да реши, че е бизнесмен, и да изиска да си направи компания. Или да ме осъди. От неналичието на иго не се ли поражда каскада от нови права?
Да, само че вие попитахте кое е първото. Ако имат благосъстоятелност, можем да забележим сюжет, в който построяваме някаква стопанска система дружно. Можем да забележим и вид, в който стават доста по-добри във всичко, в това число и в това да ни излъгват. Но оттова следват доста незнайни. Могат ли машините да правят закононарушения? Не е ясно. Знаем, че могат да пишат някаква лирика, журналистически заглавия. Но могат ли да лъжат? Може пък, тъй като сме ги основали, да съумяваме по-лесно да разгадаваме, в случай че лъжат Не знаем.
Добре, хората като общество ставаме по-умни и трупаме повече познания, само че относително гладко и линейно, до момента в който машините имат капацитет да се развият експоненциално. Не е ли реален сюжет не да ни унищожават, не да съжителстват с нас, а в един миг да ни пренебрегват?
Засега те имат потребност от физическата ни поддръжка. Едно слънчево изригване може да срине цялата ни електрическа система. Дори и в този момент това за нас би било смут, тъй като всичко ни е обвързвано с електронни системи. Може скоро да ни надминат като разсъдък, само че ще мине много време, до момента в който могат да живеят без поддръжка от хора. Това няма да е бързо завладяване.
Ще имаме време за реакция?
Именно. Но, да, могат да еволюират в създания, които нямат никакъв интерес към нас. Трябва да им даваме да четат задоволително философия и да стигнем до машината, която ще търси отговора на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало.
Това не отваря ли пътя самите те да изискат да се обединят в някаква супермашина, нещо като сингулярност?
И това ще отнеме време, като знам по какъв начин се написа код. Засега сме им нужни да ги зареждаме с нашите данни. И към този момент имаме образци на ботове, които се развиват като депресари, като религиозни фанатици, самоубийци. Тоест те копират нашия разсъдък . Тогава може би шансът им да основат сингулярност не е толкоз огромен. Не би трябвало да забравяме, че са основани от нас. Ние възприемаме логаритмите като справедливи, нo те отразяват нас и нашето общество. Нашите страхове са, че машините са като нас. Много рядко има някаква действителна потребност роботите да са хуманоидни, като в книгите и филмите, само че производителите им ще се пробват да основават такива с човешки тела и даже пол. Вече се употребява най-вече женски, тъй като не е грозящ.
Роботът ще може ли да се възприема като мъж или жена?
Не знам. Моята работа изследва това. Идеята ми потегли от това каква хореография би основал един логаритъм и се сетих, че той няма тяло. Реших да го заредя с всевъзможен вероятен вид тела и той да си избере какво тяло желае - пет ръце, глава на крава, пипало, опашка.
И тук идва холивудският въпрос - би трябвало ли да имаме шалтер, който да може да изгаси всичко?
Представете си в днешно време, в случай че имаме подобен kill switch и го включим, какво става. Хаос. Един шалтер, който убива всичко електрическо, даже и през днешния ден е рисков за нас. В каква степен би трябвало да можем да изключваме машина в бъдеще ще е честен въпрос, като смъртното наказване. Ако можеш да ги ограничиш по различен метод, очевидно е по-добре. Като евентуално решенията ще са разнообразни на база на нашия морал.
Представяте ли си в обозримо бъдеще политик-машина?
Да, за какво не.
А по кое време хората ще са подготвени да одобряват тази концепция, че може да има логаритъм, който да ги ръководи?
Нямам визия. Със сигурност ще отнеме доста време. И сигурно машините ще са задоволително умни и подготвени за това, преди хората да са.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ