Пролет в Лангедок и Гаскония
12345
Алби с най-голямата тухлена постройка в света - катедралната базилика " Санта Сесилия ". Градът дава името на катарското албигойско царство
[Shutterstock.com] 12345
Духът на Корд сюр Сиел без туристическите тълпи
© Тодор Тодоров 12345
Корд сюр Сиел
© Тодор Тодоров 12345
Тесните улици на Ош към катедралата " Света Мария ".
© Тодор Тодоров 12345
Слънчев ден в Ош.
© Тодор Тодоров През 1209 година папа Инокентий III взема решение да изтрие от лицето на земята катарите (френските богомили) и дава началото на Албигойския кръстоносен поход - военна интервенция, траяла 20 години. Освен че е най-дългата акция от този вид до тогава, тя е първата, ориентирана против християни, за разлика от другите до тогава, чиято цел е освобождението на светите земи в Йерусалим. Този поход дава и формалното началото на Инквизицията като обособена институция. На помощ на кръстоносците по политическа причина след това се включва и френският крал Филип II и по този начин към кралството му са присъединени новите земи на Лангедок, които по това време са считани за по-близки до Испания, в сравнение с до Франция. Затворен сред Атлантическия океан и Гаскония на запад и Прованс със Средиземно море на изток, през днешния ден Лангедок и регионът към него носят доста повече от загатна за катарите албигойци.
Затова и за тези, които не обичат тълпите с туристи, началото на пролетта е положително време да се посети тази част на Южна Франция, другояче посещавана от милиони през ваканционния интервал. Навремето Лангедок (в случая ще прескочим и до Гаскония) е била част и е преливала в историческата област Окситания, а след административната промяна във Франция от 2016 година това е името на един от тези южни райони на страната.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Исторически отвън кръстоносния поход тук е било сцена и на съществени борби и искания по време на Стогодишната война от XIV-XV век сред Франция и Англия. Дълго време Гаскония от Бордо, през Тулуза до Пиренеите е била под британски надзор, само че с края спора земите дефинитивно остават в рамките на Франция. Смята се и че някои от културните и кулинарни черти през днешния ден са се оформили през тези размирни времена.
Главният град на Лангедок е Тулуза, а в радиус от 50 - 100 км е и нашето малко пътешестване. Освен през градовете на катарите албигойци в близост (Каркасон, Алби и Корд сюр Сиел) то минава и през родните места на Д’Артанян в близката Гаскония към град Ош и замъка, в който е роден Анри дьо Тулуз-Лотрек (отново в Алби). Без да има връзка с катарите (все отново те отхвърлят всички земни богатства и изкушения), районът претендира и да е най-гастрономичният във Франция.
Тръгваме от розовия град
Тулуза е прочут като Розовия град поради цвета на постройките и архитектурата му. Днес той е значим студентски център с няколко университета, европейски водач в авио- и галактическата промишленост с централата на Airbus, ракетата " Ариана ", доста софтуерни и IT компании. Това и една от аргументите градът, който с околията има към 1.3 млн. поданици, непрекъснато да пораства - приблизително с към 20 хиляди нови поданици на година, които идват от други райони на Франция. Това обаче вдъхва нов живот на дребните села и градчета в близост, където ръгбито е вяра. Отборът на Тулуза е дълготраен първенец на Франция (последно през 2012 г.), тази година е водач и като нищо още веднъж да стане първи, два пъти е и международен клубен отличник.
През Тулуза минава реката Гарона и един от най-красивите и пасторални изкуствени водни канали в Европа. Построен през XVII век по времето на Краля Слънце Луи XIV, Канал дю Миди (240 км) свързва посредством река Гарона Атлантическия океан при Бордо със Средиземно море край Нарбон. Днес каналът е изгубил икономическото си значение поради конкуренцията на шосейния и железопътния превоз, само че е туристическа атракция и място за разформироване и живот. Велоалеите и пътеките към него, дребни жилищни корабчета, баржи, заведения за хранене дават живот на това място и го вършат съвършено място за речен и велотуризъм.
По пътя на катарите
Замъкът Берби в Алби, в който е роден художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек и където се съхранява най-ценната сбирка с негови произведения
Фотограф: Тодор Тодоров Североизточно от Тулуза, на 60 км, е Алби - феодален град, който е дал името на катарите албигойци. Известен e с катедралната базилика Санта Сесилия, която се смята за най-голямата тухлена постройка в света. Строителството й почнало след албигойския поход и продължава 200 години. До нея е замъкът Берби (от Berbie на окситански - епископ, свещеник), в който е роден и художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек. Тук е и музеят, който пази най-важната сбирка и наследството на създателя. Близо до Алби е Корд сюр Сиел - един от така наречен Bastide крепости-градове, известни в Гаскония, Лангедок и Аквитания. През XIII и XIV век те са построени върху разрушените от албигойския поход градове. В тях са били заселвани и оживелите от кръстоносците локални поданици.
Поглед към Пиренеите от най-важната цитадела за катарите - Каркасон, и еклектиката вътре в нея
Фотограф: Тодор Тодоров Когато се приказва за катаризма, няма по какъв начин да се пропусне най-важният град за тях - Каркасон, който е един от първите, попаднал под ударите на кръстоносците. По автомагистралата за Барселона от окото не убягва огромната цитадела, която се извисява на върха. Това е и най-големият знак на катарите и похода против тях. Каркасонската цитадела е запазила доста отпечатъци на времето със своята 2500-годишна история - от началото и галите, през вестготите и Инквизицията. На мъченията на последната е отдаден и цялостен музей в града.
Пътувайки от Алби към него на юг се минава през региона и градчето Гаяк (Gaillac), известни с положителните си виновност, ненапълно несправедливо попаднали в сянката на района на Бордо. За благополучие славата на гаяка се завръща и може да се открие на всички места на юг за разлика от опитите това да се случи в магазините на север. Така комбинираме историческата ни с кулинарната обиколка, въпреки във Франция времето за това в никакъв случай да не е задоволително.
Качественото гъше и патешкото месо, дробът (foie gras), магрето и бутчетата от тях, свинското, кестените, горските гъби и трюфелите са оформили мощни кулинарни обичаи тук. Пейзажът се добавя с обилните овощни градини и аграрни земи, горите с дивеч, както и с въздействието на средиземноморската и океанска кухня. Наблизо се създава и най-известното френско сирене в света - рокфор, както и доста артикули от козе мляко. Традиционните храни тук са касолето и тулузенската свинска наденица, артикули от патешко и свинско конфи, магре.
По пътя сред Тулуза и Каркасон се намира дребното градче Кастелнодари, което, като се изключи че също е било значима цитадела за катарите, претендира, че е родното място на касолето (Cassoulet). За авторството му претендират и други градове в района, по тази причина и има вариации на рецептата, за която се смята, че води началото си от времето на Стогодишната война сред Англия и Франция, почнала през средата на XIV век. Със сигурност в глинения съд, който дава името на ястието, ще откриете фасул, патешко, бекон и наденица. То обаче е по-подходящо за изразходване през студената зима, в сравнение с през топлите сезони, когато се натъртва на по-леките храни. Една от гордостите на района са патешкото и гъшето месо.
Връзката сред гъшия дроб и Д’Артанян
Историческата столица на Гаскония - Ош, с градската катедрала. В него е и паметникът на Д`Артанян в града, край който е родното място на прототипа на героя от " Тримата мускетари "
[Shutterstock.com] На към 80-90 км западно от Тулуза се намира основният град на региона Жерс - Ош, който се смята и за историческа столица на Гаскония. Тук е замъкът Кастелмор - родното място на прототипа на Д’Артанян от " Тримата мускетари ", както и величествената катедрала " Света Мария ". Районът се гордее с едни от най-хубавите производители на патешко и гъше месо, както и артикули от тях. Затова и визитите на фермерските пазари в близост са наложителни, като съвсем всяко селце и градче има подобен в избран ден от седмицата. По-известните и положителни са тези в Жимон и Саматан.
На тях в действителност ще разберете, че локалните се гордеят с гъшия си дроб, създаден в региона и консервиран цялостен (entier) в буркан единствено със сол и черен пипер, от време на време и коняк, а на индустриалния, който се продава най-вече в огромните вериги и създаден в страни като България, не гледат с доста положително око. Седмица във Франция, даже и за дребна част от нея, в никакъв случай не стига. При всички положения обаче разрешава да се хване оня дух на провинцията и места, които по-рядко намират място в обичайните и всеобщи туристически гидове. Съвети за района
Дрешка не е тежка - климатът в този район през април и март е топъл и мек, само че и много изменчив поради въздействието на океана и морето. Все отново в далечината на юг белите Пиренеи припомнят, че зимата до неотдавна е била тук. Затова и би трябвало да сте готови за капризите на времето.
Как да стигна
Най-лесно с полет до Тулуза, само че неудобството тук е, че няма пряк полет. През февруари и март обаче даже с стандартните самолетни компании има много преференциални предложения. Градът е добра насочна точка и за по-дълги пътешествия - в радиус от 200 - 300 км - на запад към атлантика и страната на баските към Биариц и Байон, нагоре към Молие-е-Маа и вековните му гори, които са с съвсем нулево зашумяване и идеални за отмора. Бордо е на 250 км, Пиренеите - на към 150, толкоз е и най-близката точка на Средиземно море край Нарбон, Андора - на 180 км.
Настаняване и хранене
Изобилие от хотели и места за настаняване. На помощ постоянно са и Airbnb и Booking. Регионът е цялостен с заведения за хранене и бистра, за претенциозните тук е и едно от местата с максимален брой на заведения за хранене със звезди от Michelin във Франция. Само в Кастелнодари са 3, в Ош - 6, в Каркасон - към 20, много и в Тулуза. Цени - европейски.
Алби с най-голямата тухлена постройка в света - катедралната базилика " Санта Сесилия ". Градът дава името на катарското албигойско царство
[Shutterstock.com] 12345
Духът на Корд сюр Сиел без туристическите тълпи
© Тодор Тодоров 12345
Корд сюр Сиел
© Тодор Тодоров 12345
Тесните улици на Ош към катедралата " Света Мария ".
© Тодор Тодоров 12345
Слънчев ден в Ош.
© Тодор Тодоров През 1209 година папа Инокентий III взема решение да изтрие от лицето на земята катарите (френските богомили) и дава началото на Албигойския кръстоносен поход - военна интервенция, траяла 20 години. Освен че е най-дългата акция от този вид до тогава, тя е първата, ориентирана против християни, за разлика от другите до тогава, чиято цел е освобождението на светите земи в Йерусалим. Този поход дава и формалното началото на Инквизицията като обособена институция. На помощ на кръстоносците по политическа причина след това се включва и френският крал Филип II и по този начин към кралството му са присъединени новите земи на Лангедок, които по това време са считани за по-близки до Испания, в сравнение с до Франция. Затворен сред Атлантическия океан и Гаскония на запад и Прованс със Средиземно море на изток, през днешния ден Лангедок и регионът към него носят доста повече от загатна за катарите албигойци.
Затова и за тези, които не обичат тълпите с туристи, началото на пролетта е положително време да се посети тази част на Южна Франция, другояче посещавана от милиони през ваканционния интервал. Навремето Лангедок (в случая ще прескочим и до Гаскония) е била част и е преливала в историческата област Окситания, а след административната промяна във Франция от 2016 година това е името на един от тези южни райони на страната.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Исторически отвън кръстоносния поход тук е било сцена и на съществени борби и искания по време на Стогодишната война от XIV-XV век сред Франция и Англия. Дълго време Гаскония от Бордо, през Тулуза до Пиренеите е била под британски надзор, само че с края спора земите дефинитивно остават в рамките на Франция. Смята се и че някои от културните и кулинарни черти през днешния ден са се оформили през тези размирни времена.
Главният град на Лангедок е Тулуза, а в радиус от 50 - 100 км е и нашето малко пътешестване. Освен през градовете на катарите албигойци в близост (Каркасон, Алби и Корд сюр Сиел) то минава и през родните места на Д’Артанян в близката Гаскония към град Ош и замъка, в който е роден Анри дьо Тулуз-Лотрек (отново в Алби). Без да има връзка с катарите (все отново те отхвърлят всички земни богатства и изкушения), районът претендира и да е най-гастрономичният във Франция.
Тръгваме от розовия град
Тулуза е прочут като Розовия град поради цвета на постройките и архитектурата му. Днес той е значим студентски център с няколко университета, европейски водач в авио- и галактическата промишленост с централата на Airbus, ракетата " Ариана ", доста софтуерни и IT компании. Това и една от аргументите градът, който с околията има към 1.3 млн. поданици, непрекъснато да пораства - приблизително с към 20 хиляди нови поданици на година, които идват от други райони на Франция. Това обаче вдъхва нов живот на дребните села и градчета в близост, където ръгбито е вяра. Отборът на Тулуза е дълготраен първенец на Франция (последно през 2012 г.), тази година е водач и като нищо още веднъж да стане първи, два пъти е и международен клубен отличник.
През Тулуза минава реката Гарона и един от най-красивите и пасторални изкуствени водни канали в Европа. Построен през XVII век по времето на Краля Слънце Луи XIV, Канал дю Миди (240 км) свързва посредством река Гарона Атлантическия океан при Бордо със Средиземно море край Нарбон. Днес каналът е изгубил икономическото си значение поради конкуренцията на шосейния и железопътния превоз, само че е туристическа атракция и място за разформироване и живот. Велоалеите и пътеките към него, дребни жилищни корабчета, баржи, заведения за хранене дават живот на това място и го вършат съвършено място за речен и велотуризъм.
По пътя на катарите
Замъкът Берби в Алби, в който е роден художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек и където се съхранява най-ценната сбирка с негови произведения
Фотограф: Тодор Тодоров Североизточно от Тулуза, на 60 км, е Алби - феодален град, който е дал името на катарите албигойци. Известен e с катедралната базилика Санта Сесилия, която се смята за най-голямата тухлена постройка в света. Строителството й почнало след албигойския поход и продължава 200 години. До нея е замъкът Берби (от Berbie на окситански - епископ, свещеник), в който е роден и художникът Анри дьо Тулуз-Лотрек. Тук е и музеят, който пази най-важната сбирка и наследството на създателя. Близо до Алби е Корд сюр Сиел - един от така наречен Bastide крепости-градове, известни в Гаскония, Лангедок и Аквитания. През XIII и XIV век те са построени върху разрушените от албигойския поход градове. В тях са били заселвани и оживелите от кръстоносците локални поданици.
Поглед към Пиренеите от най-важната цитадела за катарите - Каркасон, и еклектиката вътре в нея
Фотограф: Тодор Тодоров Когато се приказва за катаризма, няма по какъв начин да се пропусне най-важният град за тях - Каркасон, който е един от първите, попаднал под ударите на кръстоносците. По автомагистралата за Барселона от окото не убягва огромната цитадела, която се извисява на върха. Това е и най-големият знак на катарите и похода против тях. Каркасонската цитадела е запазила доста отпечатъци на времето със своята 2500-годишна история - от началото и галите, през вестготите и Инквизицията. На мъченията на последната е отдаден и цялостен музей в града.
Пътувайки от Алби към него на юг се минава през региона и градчето Гаяк (Gaillac), известни с положителните си виновност, ненапълно несправедливо попаднали в сянката на района на Бордо. За благополучие славата на гаяка се завръща и може да се открие на всички места на юг за разлика от опитите това да се случи в магазините на север. Така комбинираме историческата ни с кулинарната обиколка, въпреки във Франция времето за това в никакъв случай да не е задоволително.
Качественото гъше и патешкото месо, дробът (foie gras), магрето и бутчетата от тях, свинското, кестените, горските гъби и трюфелите са оформили мощни кулинарни обичаи тук. Пейзажът се добавя с обилните овощни градини и аграрни земи, горите с дивеч, както и с въздействието на средиземноморската и океанска кухня. Наблизо се създава и най-известното френско сирене в света - рокфор, както и доста артикули от козе мляко. Традиционните храни тук са касолето и тулузенската свинска наденица, артикули от патешко и свинско конфи, магре.
По пътя сред Тулуза и Каркасон се намира дребното градче Кастелнодари, което, като се изключи че също е било значима цитадела за катарите, претендира, че е родното място на касолето (Cassoulet). За авторството му претендират и други градове в района, по тази причина и има вариации на рецептата, за която се смята, че води началото си от времето на Стогодишната война сред Англия и Франция, почнала през средата на XIV век. Със сигурност в глинения съд, който дава името на ястието, ще откриете фасул, патешко, бекон и наденица. То обаче е по-подходящо за изразходване през студената зима, в сравнение с през топлите сезони, когато се натъртва на по-леките храни. Една от гордостите на района са патешкото и гъшето месо.
Връзката сред гъшия дроб и Д’Артанян
Историческата столица на Гаскония - Ош, с градската катедрала. В него е и паметникът на Д`Артанян в града, край който е родното място на прототипа на героя от " Тримата мускетари "
[Shutterstock.com] На към 80-90 км западно от Тулуза се намира основният град на региона Жерс - Ош, който се смята и за историческа столица на Гаскония. Тук е замъкът Кастелмор - родното място на прототипа на Д’Артанян от " Тримата мускетари ", както и величествената катедрала " Света Мария ". Районът се гордее с едни от най-хубавите производители на патешко и гъше месо, както и артикули от тях. Затова и визитите на фермерските пазари в близост са наложителни, като съвсем всяко селце и градче има подобен в избран ден от седмицата. По-известните и положителни са тези в Жимон и Саматан.
На тях в действителност ще разберете, че локалните се гордеят с гъшия си дроб, създаден в региона и консервиран цялостен (entier) в буркан единствено със сол и черен пипер, от време на време и коняк, а на индустриалния, който се продава най-вече в огромните вериги и създаден в страни като България, не гледат с доста положително око. Седмица във Франция, даже и за дребна част от нея, в никакъв случай не стига. При всички положения обаче разрешава да се хване оня дух на провинцията и места, които по-рядко намират място в обичайните и всеобщи туристически гидове. Съвети за района
Дрешка не е тежка - климатът в този район през април и март е топъл и мек, само че и много изменчив поради въздействието на океана и морето. Все отново в далечината на юг белите Пиренеи припомнят, че зимата до неотдавна е била тук. Затова и би трябвало да сте готови за капризите на времето.
Как да стигна
Най-лесно с полет до Тулуза, само че неудобството тук е, че няма пряк полет. През февруари и март обаче даже с стандартните самолетни компании има много преференциални предложения. Градът е добра насочна точка и за по-дълги пътешествия - в радиус от 200 - 300 км - на запад към атлантика и страната на баските към Биариц и Байон, нагоре към Молие-е-Маа и вековните му гори, които са с съвсем нулево зашумяване и идеални за отмора. Бордо е на 250 км, Пиренеите - на към 150, толкоз е и най-близката точка на Средиземно море край Нарбон, Андора - на 180 км.
Настаняване и хранене
Изобилие от хотели и места за настаняване. На помощ постоянно са и Airbnb и Booking. Регионът е цялостен с заведения за хранене и бистра, за претенциозните тук е и едно от местата с максимален брой на заведения за хранене със звезди от Michelin във Франция. Само в Кастелнодари са 3, в Ош - 6, в Каркасон - към 20, много и в Тулуза. Цени - европейски.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ