(1207 ~ 1273) Светът се състои от празно желание, от

...
(1207 ~ 1273) Светът се състои от празно желание, от
Коментари Харесай

Любовта е мазол. Или ще пристъпваш в болка, или пък ще го изтръгнеш, като си причиниш страдание ~ РУМИ

 (1207 ~ 1273)

Светът се състои от празно предпочитание, от безполезна играчка. А ние сме деца.

Майка ти е твоята персона, а мозъкът ти е татко ти. Отначало мозъкът е причина за компликациите, само че най-после се стига до облекчение.

Знание се добива посредством думи. Занаят се учи посредством работа.

Същността на всяка разлъка е срещата.

Тъжах, че нямам обувки, а по пътя видях против мен да идва човек без крайници.

Любовта е мазол, образува се от месото до петата ти. Или ще пристъпваш в болежка, или пък ще го изтръгнеш, като си причиниш страдалчество. И при двата метода ще има единствено една истина. Ще те боли в действителност доста.

Ако някой изпадне в изострен апетит, всяка част от неговото тяло стартира да се обновява.

Причината за всяка грижа е някакво неприятно деяние. Лошотията се дължи на твоите дейности, а не на ориста ти.

Слабият човек не познава себе си, а непрекъснато възвеличава нещо по-низко от себе си. Човекът се продава на ниска цена.   

Всяко нещо се връща при това, което го заслужава. За стадото е подобаващ неговият овчар.

Не търси леговище в знанието и вярата. Без да изгориш, не можеш да видиш с очи и да достигнеш до увереността. Ако и ухото стартира да вижда, окото стартира да внимава, другояче думите остават единствено в ухото.

Избягвай от лъжливия лек, дано твоята тъга е твоето лекарство, дано те успокои.

Ако душата ти няма увлечение към нещо, какъв е смисълът да се търпи? Ако не съществува зложелател, каква е потребността от армия?

Тялото е като дреха за духа. Остави облеклото, а търси оня, който го облича.

Щом търсиш добрина, у хората не остава проклетия. Ако сърцето не изгори, очите не се насълзяват.

Който има по-голяма упоритост, той понася и по-тежка рана.

Всяка тежест и всяка скука е от тялото.

Яростта на народа постоянно е за мир, само че пътят към спокойствието минава през компликации.

Когато заболяването бива разпозната и повода й се обясни, лекуването е елементарно. Ако повода е неразбираема, лекуването ще се затрудни. Кое лекарство би се отразило добре? Има стотици благоприятни условия. Но щом повода е ясна, работата става лесна. Когато се знаят аргументите, се отстранява неналичието на информация.

Когато сме ергени или пък се оженим, това не е заради въодушевление или предпочитание. Душата ни е в ръцете на Бога. Търпението е ключ към душевното успокоение. Ако търпиш злините на низките, елементарно ще достигнеш до светлината на божествените слова.

Бъди мощен, без да проявяваш принуждение, бъди мек, без да показваш уязвимост.

Както в къщата за посетители всеки ден идва по един посетител, по този начин и в твоята душа с всяко дихание идва мисъл като безценен посетител. Постави мисълта на мястото на човек, тъй като човек се забавлява и оживява с мисъл. Ако скръбна мисъл пресече пътя на насладата, недей да тъжиш, тъй като тя приготвя насладата. Мъката хубаво, освен това подробно почиства дома на душата ти от странници, с цел да пристигна нещо ново от основите на положителното.

Късмет за един ден не напълва стомните в очите на ненаситните, само че до момента в който седефът не бъде удовлетворен, в него не може да се образува перла.

Сянката на Бога оказва помощ на раба. Търсенето в края на краищата намира търсеното. Пророкът е заповядал: „ Ако дълго време чукаш на някоя врата, най-после от нея ще се покаже глава. ” Ако седиш покрай мястото, където живее някой, най-после, несъмнено, ще видиш лицето му. Ако всеки ден вадиш пръст от някой бунар, несъмнено, че с помощта на това ще достигнеш до бистра вода.

В живота не прави нищо, за което се страхуваш, че съседът ти ще научи.

Сготви се, узрей и се избави от гниене.

Една свещ не губи нищо от светлината си, в случай че възпламени друга свещ.

Онзи, чиято светлина на очите е проницателна, гледа външността, само че вижда душата.

Мъката произлиза от неосъществими стремежи.

Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.

От „ Мъдрости за живота ”, Мевляна Джеляледдин Руми, превод Диана Динова, изд. Прозорец
Изображение: Shida Rad

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР