В Елин Пелин искат референдум заради завод за преработката на найлонови торбички
1200 подписа внесоха в община Елин Пелин жители, които желаят привикване на референдум. Желанието им е провокирано от новопостроения цех за преправка на найлонови торбички в региона, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Гражданите упорстват допитването да включва 3 въпроса:
1. Съгласни ли сте неотложно да бъде въведена възбрана на територията на община Елин Пелин да съществуват фабрики за преправка на пластмаси?;
2. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се стартира неотложно създаване на нова водопреносна и канализационна мрежа?;
3. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се стартира неотложно създаване на различни пътища за тежкотоварни коли?
Към момента събраните подписи не вършат наложителен референдума и единствено от общинския съвет на града зависи дали ще реши да допусне провеждането му.
Пред БГНЕС поданици настояват, че всичко към построяването на предприятието е станало тихомълком, капиталовото желание не е било подложено на публично разискване и позволение за построяването на завода е обещано без да бъде направена оценката на въздействието на околната среда (ОВОС). Друг факт, който буди неразбиране и терзание у хората е по какъв начин по този начин обект, предопределен за склад за безалкохолни питиета, внезапно се трансформира в дружество, което събира найлоновите торби на България и Германия, с наклонност там да се обработва този профилиран боклук от повече страни. По думите на хората това се случва на фона, откакто Китай спря да приема боклуци за преработване от Съединени американски щати. За тях е неразбираемо и за какво боклукът в чужбина у нас се възприема за суровина.
„ Защо сложиха този цех тъкмо тук, до Елин Пелин. Защо не го направиха посред полето в Равно поле. Отговорът ми е, че щом се влагат 40 млн. евро, по-лесно е да се избегне публичното разискване. Какво ме тормози ли? Притесняват ме фините прахови частици; това, че ще изчезне подпочвената вода. Най-важното и будещо възмущението ми е за какво няма Оценка на въздействието върху околната среда. Такава оценка желаят, в случай че искаш да си отвориш завод за кренвирши, както и за къща за посетители. Щом правиш подобен цех първо би трябвало да направиш оценка “, сподели пред камерата ни Павел Бонев.
По принцип, той няма нищо срещу преработването и завода, само че упорства всичко да се случва по законния ред. Според него вложителят бяга от Оценка на въздействието върху околната среда, тъй като той ще покаже действителността и най-вероятно, заводът ще би трябвало да бъде затворен.
Димитър Стоименов уточни, че в целия проблем се изпуска и един значим миг, а точно, че при измиването на отпадъка се употребява натриева основа.
„ Набляга се на сепарирането, разделянето на отпадъците, измиването и гранулирането. Изпускат да кажат обаче, че при процеса на миене на отпадъка се употребява натриева основа, която отстранява органичните боклуци. Това се случва при доста висока температура на обработка. Всички изпарения се обезвреждат с киселина. Вътре в помещението се отделя и доста прахуляк, който видях с очите си. Отделно е и миризмата, която е непоносима “, съобщи Стоименов и добави, че при екструдирането нагрятата пластмаса отделя тежки метали и живак, които са рискови за здравето.
„ Другото ми терзание е, че заводът е издигнат покрай града. Той се намира на по-малко от 1000 метра от последната къща. Притеснява ме също по този начин неналичието на надзор на място. Кой следи какъв брой действително преработват? Не може да се разчита на това, което те записват в журналите си “, безапелационен е жителят.
Гинка Минчева, която е член на инициативния комитет, натъртва на тайнствеността, с която всичко се е случило към построяването на завода.
„ Искането ни е заводът да се реалокира на друго място. Това е израстък и той се намира на към километър от последната къща в Елин Пелин. Ние не желаеме такива вложения в града ни “, разяснява дамата.
Минчева показва възмущението си от обстоятелството, че за потребностите си предприятието ще вкарва отпадък извън, тъй като отпадъкът, който те могат да дадат е прекомерно дребен. „ Двете общини Елин Пелин и Горна Малина генерираме по 140 т. годишно. А ние тук приказваме за 35 000 т., които ще вкарваме от чужбина. Заводът се води с районно значение, макар че действително е с интернационално значение, тъй като ще се внася боклук извън “, изяснява тя.
Минчева показва и едно свое съмнение.
„ Всички издали документите са следени от Вътрешна македонска революционна организация. Аз не знам дали това е по този начин, само че може ли да се каже, че Вътрешна македонска революционна организация прави чадър над този цех или самото държавно управление прави чадър на своя съдружен сътрудник. Все отново нашият кмет Ивайло Симеонов е от тази партия “, недоумява дамата и точно на този факт отдава неналичието на отговори на сигналите, които изпращат през последната година.
Тя прикани държавното управление да се заинтересува от казуса и самият министър председател Бойко Борисов да се намеси в разрешаването му.
Екипът на БГНЕС се срещна със зам.-кмета по екология и европейски планове в община Елин Пелин Николай Савов, защото кметът Симеонов към момента е в командировка зад граница. Той опроверга изказванията на жителите, че не са били осведомени за протичащото се там. И добави, че когато почнали недоволствата изискали от вложителя да изясни на хората каква е концепцията на плана им, а те от своя страна довели ръководителя на отдел „ Кохезионна политика и екооценки " в Главна Дирекция „ Околна среда “ на Европейската комисия Джордж Кремлис. По думите на Савов обаче не се отзовали доста хора.
Той ни твърди, че всички документи на компанията са били издадени за цех за преработване, а не като склад за безалкохолни.
„ Те са си купили земята като логистична база и по-късно са я преотредили. Това си е редът. Предишният притежател взема решение, че тя ще бъде логистична база, само че не я построява, а я продава като такава на различен, който има право да смени предназначението й “, безапелационен е зам.-кметът и изяснява, че Регионална инспекция за опазване на околната среда прави Оценка на въздействието върху околната среда единствено, в случай че има риск от замърсяване.
„ Ние би трябвало да съблюдаваме тази част от нашите отговорности, които са ни вменени от законодателството. Всичко друго са пожелания “, съобщи още той.
По отношение на това, че решението за строителството на завода не е минало през общинския съвет, Савов сподели, че въпросът е бил разискван, само че локалният парламент има пълномощия единствено при промяна на земята от земеделска в неземеделска такава. Зам.-кметът не спести, че тази тематика е била необятно експлоатирана от една партия по време на предизборната акция, както и че бомбата е била заложена от остарелия общински съвет, който е дал зелена светлина на вложителите, а в този момент са се обърнали против това, за да събират гражданския яд.
Според основния проектант Стефан Аспарухов огромният проблем е, че Елин Пелин няма Общ организационен проект, а ролята на такива играят Подробните устройствени проекти.
„ По отношение на това, което общината е спазила като закони няма врътки. Има пропуски в закона, които ние не може да пренебрегнем, само че в това време не може и да променим. Земите върху, които в този момент има логистични бази, както и върху която се намира заводът за преработване преди 2006 година са били аграрни земи. Те по член 21 от Конституцията са невъзобновим и скъп запас. Преди 2008 година хората, обаче, взеха решение да забогатяват като преотреждат земеделските земи си за неземеделски потребности. От там потегля и въпросът с „ Интегра пластикс “. Тогава земеделската земя трансформира предназначението си със глобата на общинския съвет “, изяснява зародиша на казуса Аспарухов, само че прибавя, че няма нищо незаконосъобразно в дейностите на общината и институциите.
Казва още, че при съществуване на сигнали за нарушение на екологичните правила и доказването им локалната администрация може да предприеме ограничения и даже да изиска заводът да прекрати работа.
Срещаме се и с изпълнителния шеф на „ Интегра пластикс “ Юлиан Белев, който ни позволява в завода и изяснява, че сега са в тестов интервал и предприятието не работи с цялостния си потенциал. Прави ни усещане, че балите не са укрепени и част от отпадъците летят в прилежащите терени. Уверява ни, че те се почистват, а въпросните навеси ще бъдат оградени, макар че не били длъжни. Белев съобщи, че той и акционерите не са отговорни за това, че не е осъществен Оценка на въздействието върху околната среда на плана.
„ На база на техническите параметри Регионална инспекция за опазване на околната среда счете, че няма потребност да се прави Оценка на въздействието върху околната среда. Тази процедура не касае популацията и неговото успокоение. Тази процедура е административна и е доста експертна. Хората приказват за някакви неща, които не схващат и доста от изказванията им са некомпетентни. Не аз назначавам дали да се прави Оценка на въздействието върху околната среда или не “, акцентира той.
Думите му са доказани и от шефа на Регионална ревизия по околната среда и водите – София инж. Ирена Петкова, която в писмо отговори на въпросите ни.
„ За капиталово предложение за „ Изграждане на цех за възобновяване на синтетични органични полимери “ в УПИ ІІ-12,13,14,15,16,17,19,26, кв. 14, м. „ СПЗ ”, гр. Елин Пелин, община Елин Пелин, с възложител „ Интегра пластикс “ АД e извършена процедура за обмисляне на нуждата от осъществяване на оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) и е постановено Решение № Следствен отдел към окръжна прокуратура – 29 – ПР/2018 година, с което е преценено да не се прави Оценка на въздействието върху околната среда. Преценката да не се прави Оценка на въздействието върху околната среда е осъществена въз основа на критериите, посочени в член 93, алинея 4 от Закона за запазване на околната среда (ЗООС), показаната от възложителя информация по приложение № 2 от Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), както и след извършени съвещания с Регионална здравна ревизия (РЗИ) – Софийска област по отношение на установяване степента на значителност на въздействието и риска за човешкото здраве. Получено е мнение от РЗИ – Софийска област, че реализацията на капиталовото предложение няма да докара до пораждане на здравен риск за популацията на община Елин Пелин “, написа в писмото си до нас Петкова и прибавя, че няма постъпили писмени и устни мнения, които да попречват реализацията на капиталовото желание.
Питаме Белев от кое място черпи вода за промишлените си потребности. Той изяснява, че за тази цел имат три лични сондажа като им е издадено позволение да водоползват по 30 куб. на час.
„ В канализацията отиват едвам 10% от употребяваната вода, само че тя е пречистена и безвредна “, акцентира той.
От думите му стана ясно, че в процеса на произвеждане има и отпадъчен артикул, който ще се предава на компании, които го употребяват и твърди, че никакъв боклук няма да се загробва.
„ 90% от непригодното за преработване са фолиа, които би трябвало да отидат за изгаряне. В момента сме в процедура по сключване на контракт с фирма-изпълнител. Това, което караме на хранилище са утайки от обработката на водите “, изяснява изпълнителният шеф на предприятието.
Той разяснява и назрялото гражданско неодобрение.
„ Има дребна група от хора, която си е внушила, че тук се случва нещо доста рисково за тях. Силно допускам, че има предумишленост в тези дейности. Подозирам това не тъй като съм подозрителен, а тъй като не съм чул нито един рационален мотив от тяхна страна “, съобщи Белев. Според него хората няма от какво да се тормозят, тъй като те не изпускат нищо в атмосферата, а предприятието им е част от световните работещи екорешения в Европа.
„ По-съществен въпрос е какво се случва с отпадъците. В Европа живеят почти 510 млн. души. Един жител на Европейски Съюз генерира приблизително 400 кг. боклуци на година. Тези 510 млн. души генерират 200 млн. т. боклуци всяка година. Ако те не се преработват, казусът е нерешим, отпадъците ще заринат планетата. Съответно има голяма промишленост, която ги преработва по разнообразни способи, даже и посредством изгаряне. То не би трябвало да се анатемосва. В Холандия се горят 8 млн. т. боклуци годишно, а се внасят 1,5 млн. т. от Англия, в Англия – 8 млн. т., в Германия се изгарят 30 млн. т. боклуци “, показва Белев и прецизира, че единствено София генерира към 400 000-500 000 т. боклуци на година, които се преработват в софийския цех и от тях се прави RDF гориво.
По отношение на изказванието, че заводът се намира покрай Елин Пелин, Белев съобщи, че това се дефинира от нормативната уредба, а не от хората, които имат субективно мнение за разстояние.
Гражданите упорстват допитването да включва 3 въпроса:
1. Съгласни ли сте неотложно да бъде въведена възбрана на територията на община Елин Пелин да съществуват фабрики за преправка на пластмаси?;
2. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се стартира неотложно създаване на нова водопреносна и канализационна мрежа?;
3. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се стартира неотложно създаване на различни пътища за тежкотоварни коли?
Към момента събраните подписи не вършат наложителен референдума и единствено от общинския съвет на града зависи дали ще реши да допусне провеждането му.
Пред БГНЕС поданици настояват, че всичко към построяването на предприятието е станало тихомълком, капиталовото желание не е било подложено на публично разискване и позволение за построяването на завода е обещано без да бъде направена оценката на въздействието на околната среда (ОВОС). Друг факт, който буди неразбиране и терзание у хората е по какъв начин по този начин обект, предопределен за склад за безалкохолни питиета, внезапно се трансформира в дружество, което събира найлоновите торби на България и Германия, с наклонност там да се обработва този профилиран боклук от повече страни. По думите на хората това се случва на фона, откакто Китай спря да приема боклуци за преработване от Съединени американски щати. За тях е неразбираемо и за какво боклукът в чужбина у нас се възприема за суровина.
„ Защо сложиха този цех тъкмо тук, до Елин Пелин. Защо не го направиха посред полето в Равно поле. Отговорът ми е, че щом се влагат 40 млн. евро, по-лесно е да се избегне публичното разискване. Какво ме тормози ли? Притесняват ме фините прахови частици; това, че ще изчезне подпочвената вода. Най-важното и будещо възмущението ми е за какво няма Оценка на въздействието върху околната среда. Такава оценка желаят, в случай че искаш да си отвориш завод за кренвирши, както и за къща за посетители. Щом правиш подобен цех първо би трябвало да направиш оценка “, сподели пред камерата ни Павел Бонев.
По принцип, той няма нищо срещу преработването и завода, само че упорства всичко да се случва по законния ред. Според него вложителят бяга от Оценка на въздействието върху околната среда, тъй като той ще покаже действителността и най-вероятно, заводът ще би трябвало да бъде затворен.
Димитър Стоименов уточни, че в целия проблем се изпуска и един значим миг, а точно, че при измиването на отпадъка се употребява натриева основа.
„ Набляга се на сепарирането, разделянето на отпадъците, измиването и гранулирането. Изпускат да кажат обаче, че при процеса на миене на отпадъка се употребява натриева основа, която отстранява органичните боклуци. Това се случва при доста висока температура на обработка. Всички изпарения се обезвреждат с киселина. Вътре в помещението се отделя и доста прахуляк, който видях с очите си. Отделно е и миризмата, която е непоносима “, съобщи Стоименов и добави, че при екструдирането нагрятата пластмаса отделя тежки метали и живак, които са рискови за здравето.
„ Другото ми терзание е, че заводът е издигнат покрай града. Той се намира на по-малко от 1000 метра от последната къща. Притеснява ме също по този начин неналичието на надзор на място. Кой следи какъв брой действително преработват? Не може да се разчита на това, което те записват в журналите си “, безапелационен е жителят.
Гинка Минчева, която е член на инициативния комитет, натъртва на тайнствеността, с която всичко се е случило към построяването на завода.
„ Искането ни е заводът да се реалокира на друго място. Това е израстък и той се намира на към километър от последната къща в Елин Пелин. Ние не желаеме такива вложения в града ни “, разяснява дамата.
Минчева показва възмущението си от обстоятелството, че за потребностите си предприятието ще вкарва отпадък извън, тъй като отпадъкът, който те могат да дадат е прекомерно дребен. „ Двете общини Елин Пелин и Горна Малина генерираме по 140 т. годишно. А ние тук приказваме за 35 000 т., които ще вкарваме от чужбина. Заводът се води с районно значение, макар че действително е с интернационално значение, тъй като ще се внася боклук извън “, изяснява тя.
Минчева показва и едно свое съмнение.
„ Всички издали документите са следени от Вътрешна македонска революционна организация. Аз не знам дали това е по този начин, само че може ли да се каже, че Вътрешна македонска революционна организация прави чадър над този цех или самото държавно управление прави чадър на своя съдружен сътрудник. Все отново нашият кмет Ивайло Симеонов е от тази партия “, недоумява дамата и точно на този факт отдава неналичието на отговори на сигналите, които изпращат през последната година.
Тя прикани държавното управление да се заинтересува от казуса и самият министър председател Бойко Борисов да се намеси в разрешаването му.
Екипът на БГНЕС се срещна със зам.-кмета по екология и европейски планове в община Елин Пелин Николай Савов, защото кметът Симеонов към момента е в командировка зад граница. Той опроверга изказванията на жителите, че не са били осведомени за протичащото се там. И добави, че когато почнали недоволствата изискали от вложителя да изясни на хората каква е концепцията на плана им, а те от своя страна довели ръководителя на отдел „ Кохезионна политика и екооценки " в Главна Дирекция „ Околна среда “ на Европейската комисия Джордж Кремлис. По думите на Савов обаче не се отзовали доста хора.
Той ни твърди, че всички документи на компанията са били издадени за цех за преработване, а не като склад за безалкохолни.
„ Те са си купили земята като логистична база и по-късно са я преотредили. Това си е редът. Предишният притежател взема решение, че тя ще бъде логистична база, само че не я построява, а я продава като такава на различен, който има право да смени предназначението й “, безапелационен е зам.-кметът и изяснява, че Регионална инспекция за опазване на околната среда прави Оценка на въздействието върху околната среда единствено, в случай че има риск от замърсяване.
„ Ние би трябвало да съблюдаваме тази част от нашите отговорности, които са ни вменени от законодателството. Всичко друго са пожелания “, съобщи още той.
По отношение на това, че решението за строителството на завода не е минало през общинския съвет, Савов сподели, че въпросът е бил разискван, само че локалният парламент има пълномощия единствено при промяна на земята от земеделска в неземеделска такава. Зам.-кметът не спести, че тази тематика е била необятно експлоатирана от една партия по време на предизборната акция, както и че бомбата е била заложена от остарелия общински съвет, който е дал зелена светлина на вложителите, а в този момент са се обърнали против това, за да събират гражданския яд.
Според основния проектант Стефан Аспарухов огромният проблем е, че Елин Пелин няма Общ организационен проект, а ролята на такива играят Подробните устройствени проекти.
„ По отношение на това, което общината е спазила като закони няма врътки. Има пропуски в закона, които ние не може да пренебрегнем, само че в това време не може и да променим. Земите върху, които в този момент има логистични бази, както и върху която се намира заводът за преработване преди 2006 година са били аграрни земи. Те по член 21 от Конституцията са невъзобновим и скъп запас. Преди 2008 година хората, обаче, взеха решение да забогатяват като преотреждат земеделските земи си за неземеделски потребности. От там потегля и въпросът с „ Интегра пластикс “. Тогава земеделската земя трансформира предназначението си със глобата на общинския съвет “, изяснява зародиша на казуса Аспарухов, само че прибавя, че няма нищо незаконосъобразно в дейностите на общината и институциите.
Казва още, че при съществуване на сигнали за нарушение на екологичните правила и доказването им локалната администрация може да предприеме ограничения и даже да изиска заводът да прекрати работа.
Срещаме се и с изпълнителния шеф на „ Интегра пластикс “ Юлиан Белев, който ни позволява в завода и изяснява, че сега са в тестов интервал и предприятието не работи с цялостния си потенциал. Прави ни усещане, че балите не са укрепени и част от отпадъците летят в прилежащите терени. Уверява ни, че те се почистват, а въпросните навеси ще бъдат оградени, макар че не били длъжни. Белев съобщи, че той и акционерите не са отговорни за това, че не е осъществен Оценка на въздействието върху околната среда на плана.
„ На база на техническите параметри Регионална инспекция за опазване на околната среда счете, че няма потребност да се прави Оценка на въздействието върху околната среда. Тази процедура не касае популацията и неговото успокоение. Тази процедура е административна и е доста експертна. Хората приказват за някакви неща, които не схващат и доста от изказванията им са некомпетентни. Не аз назначавам дали да се прави Оценка на въздействието върху околната среда или не “, акцентира той.
Думите му са доказани и от шефа на Регионална ревизия по околната среда и водите – София инж. Ирена Петкова, която в писмо отговори на въпросите ни.
„ За капиталово предложение за „ Изграждане на цех за възобновяване на синтетични органични полимери “ в УПИ ІІ-12,13,14,15,16,17,19,26, кв. 14, м. „ СПЗ ”, гр. Елин Пелин, община Елин Пелин, с възложител „ Интегра пластикс “ АД e извършена процедура за обмисляне на нуждата от осъществяване на оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) и е постановено Решение № Следствен отдел към окръжна прокуратура – 29 – ПР/2018 година, с което е преценено да не се прави Оценка на въздействието върху околната среда. Преценката да не се прави Оценка на въздействието върху околната среда е осъществена въз основа на критериите, посочени в член 93, алинея 4 от Закона за запазване на околната среда (ЗООС), показаната от възложителя информация по приложение № 2 от Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), както и след извършени съвещания с Регионална здравна ревизия (РЗИ) – Софийска област по отношение на установяване степента на значителност на въздействието и риска за човешкото здраве. Получено е мнение от РЗИ – Софийска област, че реализацията на капиталовото предложение няма да докара до пораждане на здравен риск за популацията на община Елин Пелин “, написа в писмото си до нас Петкова и прибавя, че няма постъпили писмени и устни мнения, които да попречват реализацията на капиталовото желание.
Питаме Белев от кое място черпи вода за промишлените си потребности. Той изяснява, че за тази цел имат три лични сондажа като им е издадено позволение да водоползват по 30 куб. на час.
„ В канализацията отиват едвам 10% от употребяваната вода, само че тя е пречистена и безвредна “, акцентира той.
От думите му стана ясно, че в процеса на произвеждане има и отпадъчен артикул, който ще се предава на компании, които го употребяват и твърди, че никакъв боклук няма да се загробва.
„ 90% от непригодното за преработване са фолиа, които би трябвало да отидат за изгаряне. В момента сме в процедура по сключване на контракт с фирма-изпълнител. Това, което караме на хранилище са утайки от обработката на водите “, изяснява изпълнителният шеф на предприятието.
Той разяснява и назрялото гражданско неодобрение.
„ Има дребна група от хора, която си е внушила, че тук се случва нещо доста рисково за тях. Силно допускам, че има предумишленост в тези дейности. Подозирам това не тъй като съм подозрителен, а тъй като не съм чул нито един рационален мотив от тяхна страна “, съобщи Белев. Според него хората няма от какво да се тормозят, тъй като те не изпускат нищо в атмосферата, а предприятието им е част от световните работещи екорешения в Европа.
„ По-съществен въпрос е какво се случва с отпадъците. В Европа живеят почти 510 млн. души. Един жител на Европейски Съюз генерира приблизително 400 кг. боклуци на година. Тези 510 млн. души генерират 200 млн. т. боклуци всяка година. Ако те не се преработват, казусът е нерешим, отпадъците ще заринат планетата. Съответно има голяма промишленост, която ги преработва по разнообразни способи, даже и посредством изгаряне. То не би трябвало да се анатемосва. В Холандия се горят 8 млн. т. боклуци годишно, а се внасят 1,5 млн. т. от Англия, в Англия – 8 млн. т., в Германия се изгарят 30 млн. т. боклуци “, показва Белев и прецизира, че единствено София генерира към 400 000-500 000 т. боклуци на година, които се преработват в софийския цех и от тях се прави RDF гориво.
По отношение на изказванието, че заводът се намира покрай Елин Пелин, Белев съобщи, че това се дефинира от нормативната уредба, а не от хората, които имат субективно мнение за разстояние.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ