120 години Национално ловно рибарско сдружение
120 години от основаването си отбелязва Националното ловно рибарско съдружие в България. Това е една от най-дългогодишните природозащитни организации в Европа. От Пловдив и ревюто „ Природа, лов, лов на риба " започнаха и самодейностите за честванията, които имат за цел да покажат ролята на ловците в опазването и развиването на дивия свят.
Повече от век приемането в ловната организация е особена чест. Всички дружинки имат свои отличителни знаци - флагове, униформи, даже медали. Голяма част от тези знаци са подредени в специфична експозиция. И показват историята на ловното придвижване, само че но не и през очите на тези, които единствено стрелят по дивеча.
Инж.Васил Василев - ръководител на НЛРС-СЛРБ: В реалност при 120-130 хиляди ловци има и такива хора, само че нашата философия и нашата цел е ние да се разграничаваме от тези дейности и да демонстрираме приноса на всеки ловджия, който с труда си способства за природата.
Ловците от пазарджишкото село Дебращица всяка година пускат на независимост 80 фазана и 40 яребици. Пазят местообитанията им и поставят специфични грижи в най-тежките интервали от годината.
Георги Лалов - ловджия: Подхранваме доста интензивно през есенно зимния сезон, по два три тона царевица хвърляме през два три дни, с цел да има за яребиците и прасетата.
Ловът е доста повече от първосигнална пукотевица по всичко, което хвърля сянка - той е страст, връзка, другарство, естетика.
Жените от ловджийски клуб „ Аврора " също пазят престижа на индивида с пушка, който следва и публичните правила и естествените закони.
Зорница Николова: Ловът не е да отида и да напазарувам едно месо - това е спорт, занимание, адренелин, тръпка, а дали ловецът е жена, или мъж - това няма безусловно никакво значение.
Инж Васил Василев: Ние сме дребна част от българското общество, когато действително с труда си спомага за опазването на дивечовата популация.
След 120 години сдружението на въоръжените в спокойно време хора продължава да пази дивия свят. Да основава правила и да желае закони, които да подсигуряват и оцеляването на дивеча и опазването на естествената. Дори когато инвеститорските ползи в земеделието и в горското стопанство са народен приоритет.
Повече от век приемането в ловната организация е особена чест. Всички дружинки имат свои отличителни знаци - флагове, униформи, даже медали. Голяма част от тези знаци са подредени в специфична експозиция. И показват историята на ловното придвижване, само че но не и през очите на тези, които единствено стрелят по дивеча.
Инж.Васил Василев - ръководител на НЛРС-СЛРБ: В реалност при 120-130 хиляди ловци има и такива хора, само че нашата философия и нашата цел е ние да се разграничаваме от тези дейности и да демонстрираме приноса на всеки ловджия, който с труда си способства за природата.
Ловците от пазарджишкото село Дебращица всяка година пускат на независимост 80 фазана и 40 яребици. Пазят местообитанията им и поставят специфични грижи в най-тежките интервали от годината.
Георги Лалов - ловджия: Подхранваме доста интензивно през есенно зимния сезон, по два три тона царевица хвърляме през два три дни, с цел да има за яребиците и прасетата.
Ловът е доста повече от първосигнална пукотевица по всичко, което хвърля сянка - той е страст, връзка, другарство, естетика.
Жените от ловджийски клуб „ Аврора " също пазят престижа на индивида с пушка, който следва и публичните правила и естествените закони.
Зорница Николова: Ловът не е да отида и да напазарувам едно месо - това е спорт, занимание, адренелин, тръпка, а дали ловецът е жена, или мъж - това няма безусловно никакво значение.
Инж Васил Василев: Ние сме дребна част от българското общество, когато действително с труда си спомага за опазването на дивечовата популация.
След 120 години сдружението на въоръжените в спокойно време хора продължава да пази дивия свят. Да основава правила и да желае закони, които да подсигуряват и оцеляването на дивеча и опазването на естествената. Дори когато инвеститорските ползи в земеделието и в горското стопанство са народен приоритет.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ