Източни Родопи за откриватели
12
Тракийското светилище в комплекса " Глухите камъни "
© Мария Манолова 12
Бреговете на р.Арда край с. Пчелари
© Мария Манолова Източните Родопи са място, на което няма съвсем никаква причина да бъдеш. В гънките на планината тук се крият стотици антични светилища, само че достъпът до множеството от тях е възпрепятстван. Селата още пазят топлината на отминали епохи, само че рядко има кой да чуе историите им. В горите има стотици красиви типове, само че гледките са налични за малко на брой. Повечето хора ще се сетят за огромните археологически открития като античния комплекс Перперикон или светилището Татул. Но има и различен метод към тази част на планината - да се загубите преднамерено, с цел да откриете по-интересните места и истории. Предлагаме взор към четири такива по-малко познати места.
Глухите камъни
Скалните ниши " Глухите камъни "
Фотограф: Мария Манолова
С всеки завой пътят към Глухите камъни става по-зелен и по-тих. Скалите, в които като че ли с магия са изсечени над 450 ниши, се намират в източнородопския хълм Гората, на пътя сред с. Малко градище и Ивайловград. На към 8 км след селото има дребна отбивка с беседка. Оттам потегля черен път, който води към светилището. Пътеката (минава се за към 40 минути) е равна и спокойна и без предизвестие изправя посетителите против първата отвесна стена с десетки ниши на метри над земята. Все още няма отговор на въпроса по какъв начин са основани нишите, само че евентуално са служили като погребално светилище, в което са поставяни урни с праха на починали траки.
Пътеката се вие около няколко сходни скали, до момента в който доближи до най-високата част на масива. Тук се открива панорама към прилежащите хълмове и язовир " Ивайловград ". На това място през V-VI в. се появява християнска черква, която сега е обект на археологически разкопки. В скалата вдясно обаче ясно личат следи от по-древна и митична активност. В камъка са изсечени ниша-олтар и двайсетина стъпала, които водят до още по-внушителна 360-градусова панорама към покрайнината и площадка, на която евентуално антични жреци са правили своите ритуали.
Проучванията на това място стартират едвам през 2008 година и не престават постепенно и до през днешния ден. Подобно на доста от светилищата в региона евентуално то е било интензивно от ранножелязната ера и е траяло да съществува с навлизането на Римската империя и християнството. През XIII в. отсам минават рицарите от четвъртия кръстоносен поход, с което затихва и животът на това място.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наблизо се намират античната цитадела " Ефрем " и язовир " Ивайловград "
Маджарово
Маджарово е измежду по-известните дестинации в региона най-много поради природозащитната активност на Българското съдружие за отбрана на птиците. Повечето гости на втория минимален град в България (с население сред 300 и 700 души, според от източника) идват тук, с цел да следят фамилиите белоглави и египетски лешояди, които гнездят в близките скали. Заслужава си обаче и разходката с каяк надолу по течението на р.Арда. Тук реката прави няколко необятни завоя, до които няма човешки достъп от друго място, само че кипи животът на черни щъркели, скални дроздове и десетки други типове.
В по-новата си история градът подслонява миньори от намиращите се наоколо рудници. Няколко панелни блока стърчат неестествено в средата на планината, с цел да припомнят за този интервал. В началото на предишния век отсам минават няколко хиляди бежанци от Беломорска Тракия, само че турци ги посрещат в засада. Умират над две хиляди души, само че останалите са избавени. Историята на мястото стартира преди над 35 милиона години, когато от дъното на намиращото се тук море изригва вулкан, в кратера на който през днешния ден се намира градът.
Наблизо се намират скалният кръг Кромлех край с. Долни Главанак и таханджийницата в с. Бориславци
Скални гробници край с. Пчелари
До скалните гробници край с.Пчелари се стига след към час разходка край р. Арда
Фотограф: Мария Манолова
Стигането до античните скални гробници край с. Пчелари не е мъчно, само че ще се хареса най-много на тези с проучвателен дух. Гробниците се намират край пътя сред с. Пчелари и изоставеното с. Орешари и откриват красива панорама към р. Арда, с. Поточница на отсрещния й бряг и вливащата се наоколо р. Крумовица. Най-близкият достъп е през необозначена отбивка вдясно от пътя в посока с. Орешари. Черният път продължава няколкостотин метра, до момента в който не се озовете по средата на няколко ниви, от които се открива панорама към белия скален венец и гробниците. Може да изберете сами своя маршрут през нивите и коларските пътища до подножието на скалите. Най-лесно ще се ориентирате, достигайки до ниска каменна сграда в средата на нивите. Директно от нея в посока скалите се намира и началото на изоставената пътека за гробниците. Не повече от 10 минути нагоре по бетонните стъпала се стига до самите скали. Двете гробници съставляват дълбоки ниши, насочени на запад. Вътре ще откриете антични рисунки на геометрични фигури, а извън - панорамна панорама към долината на Арда и близката скална арка край с. Орешари.
Наблизо се намират скалните ниши Кован кая и абразивните кладенци край стената на бент. " Студен бунар "
Крепостта " Бялград "
Крепостта Бялград край с. Гугутка е една от най-запазените в България
Фотограф: Мария Манолова
" Бялград ", една от най-запазените крепостни кули в България, се крие в меките хълмове край пограничното село Гугутка. Пътят стартира от нивите край селото и се движи около реката в продължение на към час. Освен жаби тук ще срещнете черни щъркели и още доста типове птици. След като пресича три поляни, пътят потегля нагоре по хълма на крепостта и след към 20 минути доближава до " разклона " за крепостта. Той съставлява остаряла дреха, вързана на клон, и мъчно забележима междина в храстите. Крепостта от края на XII век се намира на върха на дребен рид с аспект към долината на Бяла река и прилежащите хълмове. Стените от над 8 м, зад които в миналото са стояли три жилищни етажа, през днешния ден са съвсем непокътнати. С известно изпитание може да ги изкачите за още по-добра панорама към покрайнината. Крепостта не е добре проучена, само че евентуално тя е била центърът на феодално населено място.
Наблизо се намират меандрите на Бяла река
Съвети за откриватели
Много от пътищата в тази част на Родопите са в неприятно положение и с всяко " изгубване " по GPS или по карта би трябвало да сте готови за изненади. Главният път сред Ивайловград и Момчилград да вземем за пример наподобява като гръбнак на всяко странствуване в региона, от който комфортно да се спуснете към разнообразни села и забележителности на север или на юг. За страдание сега той е в незавършен, зарязан ремонт - някои сектори са без мантинела и маркировка, а други напълно без асфалт. Много от третокласните пътища също са от дълго време изоставени. Отделете повече време и повече самообладание, в случай че минавате да вземем за пример по пътя Долно Градище - Долни Воден - Маджарово, както и Пчелари - Падало - Белопопци.
Меките хълмове на Източните Родопи са на доста по-ниска надморска височина от останалата част от планината - приблизително малко над 300 метра. Температурите тук са високи, а най-хубавото време за посещаване е напролет или през ранната есен. Много от маршрутите са изложени на слънце, което ги прави предизвикателство за горещите летни месеци. Посещението в подобен миг наложително би трябвало да бъде подсигурено със слънцезащитен крем, крем срещу инсекти, шапка и изобилни количества вода. Добрата вест е, че на доста места по пътя ще видите чешми, на които да се разхладите.
Тракийското светилище в комплекса " Глухите камъни "
© Мария Манолова 12
Бреговете на р.Арда край с. Пчелари
© Мария Манолова Източните Родопи са място, на което няма съвсем никаква причина да бъдеш. В гънките на планината тук се крият стотици антични светилища, само че достъпът до множеството от тях е възпрепятстван. Селата още пазят топлината на отминали епохи, само че рядко има кой да чуе историите им. В горите има стотици красиви типове, само че гледките са налични за малко на брой. Повечето хора ще се сетят за огромните археологически открития като античния комплекс Перперикон или светилището Татул. Но има и различен метод към тази част на планината - да се загубите преднамерено, с цел да откриете по-интересните места и истории. Предлагаме взор към четири такива по-малко познати места.
Глухите камъни
Скалните ниши " Глухите камъни "
Фотограф: Мария Манолова
С всеки завой пътят към Глухите камъни става по-зелен и по-тих. Скалите, в които като че ли с магия са изсечени над 450 ниши, се намират в източнородопския хълм Гората, на пътя сред с. Малко градище и Ивайловград. На към 8 км след селото има дребна отбивка с беседка. Оттам потегля черен път, който води към светилището. Пътеката (минава се за към 40 минути) е равна и спокойна и без предизвестие изправя посетителите против първата отвесна стена с десетки ниши на метри над земята. Все още няма отговор на въпроса по какъв начин са основани нишите, само че евентуално са служили като погребално светилище, в което са поставяни урни с праха на починали траки.
Пътеката се вие около няколко сходни скали, до момента в който доближи до най-високата част на масива. Тук се открива панорама към прилежащите хълмове и язовир " Ивайловград ". На това място през V-VI в. се появява християнска черква, която сега е обект на археологически разкопки. В скалата вдясно обаче ясно личат следи от по-древна и митична активност. В камъка са изсечени ниша-олтар и двайсетина стъпала, които водят до още по-внушителна 360-градусова панорама към покрайнината и площадка, на която евентуално антични жреци са правили своите ритуали.
Проучванията на това място стартират едвам през 2008 година и не престават постепенно и до през днешния ден. Подобно на доста от светилищата в региона евентуално то е било интензивно от ранножелязната ера и е траяло да съществува с навлизането на Римската империя и християнството. През XIII в. отсам минават рицарите от четвъртия кръстоносен поход, с което затихва и животът на това място.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наблизо се намират античната цитадела " Ефрем " и язовир " Ивайловград "
Маджарово
Маджарово е измежду по-известните дестинации в региона най-много поради природозащитната активност на Българското съдружие за отбрана на птиците. Повечето гости на втория минимален град в България (с население сред 300 и 700 души, според от източника) идват тук, с цел да следят фамилиите белоглави и египетски лешояди, които гнездят в близките скали. Заслужава си обаче и разходката с каяк надолу по течението на р.Арда. Тук реката прави няколко необятни завоя, до които няма човешки достъп от друго място, само че кипи животът на черни щъркели, скални дроздове и десетки други типове.
В по-новата си история градът подслонява миньори от намиращите се наоколо рудници. Няколко панелни блока стърчат неестествено в средата на планината, с цел да припомнят за този интервал. В началото на предишния век отсам минават няколко хиляди бежанци от Беломорска Тракия, само че турци ги посрещат в засада. Умират над две хиляди души, само че останалите са избавени. Историята на мястото стартира преди над 35 милиона години, когато от дъното на намиращото се тук море изригва вулкан, в кратера на който през днешния ден се намира градът.
Наблизо се намират скалният кръг Кромлех край с. Долни Главанак и таханджийницата в с. Бориславци
Скални гробници край с. Пчелари
До скалните гробници край с.Пчелари се стига след към час разходка край р. Арда
Фотограф: Мария Манолова
Стигането до античните скални гробници край с. Пчелари не е мъчно, само че ще се хареса най-много на тези с проучвателен дух. Гробниците се намират край пътя сред с. Пчелари и изоставеното с. Орешари и откриват красива панорама към р. Арда, с. Поточница на отсрещния й бряг и вливащата се наоколо р. Крумовица. Най-близкият достъп е през необозначена отбивка вдясно от пътя в посока с. Орешари. Черният път продължава няколкостотин метра, до момента в който не се озовете по средата на няколко ниви, от които се открива панорама към белия скален венец и гробниците. Може да изберете сами своя маршрут през нивите и коларските пътища до подножието на скалите. Най-лесно ще се ориентирате, достигайки до ниска каменна сграда в средата на нивите. Директно от нея в посока скалите се намира и началото на изоставената пътека за гробниците. Не повече от 10 минути нагоре по бетонните стъпала се стига до самите скали. Двете гробници съставляват дълбоки ниши, насочени на запад. Вътре ще откриете антични рисунки на геометрични фигури, а извън - панорамна панорама към долината на Арда и близката скална арка край с. Орешари.
Наблизо се намират скалните ниши Кован кая и абразивните кладенци край стената на бент. " Студен бунар "
Крепостта " Бялград "
Крепостта Бялград край с. Гугутка е една от най-запазените в България
Фотограф: Мария Манолова
" Бялград ", една от най-запазените крепостни кули в България, се крие в меките хълмове край пограничното село Гугутка. Пътят стартира от нивите край селото и се движи около реката в продължение на към час. Освен жаби тук ще срещнете черни щъркели и още доста типове птици. След като пресича три поляни, пътят потегля нагоре по хълма на крепостта и след към 20 минути доближава до " разклона " за крепостта. Той съставлява остаряла дреха, вързана на клон, и мъчно забележима междина в храстите. Крепостта от края на XII век се намира на върха на дребен рид с аспект към долината на Бяла река и прилежащите хълмове. Стените от над 8 м, зад които в миналото са стояли три жилищни етажа, през днешния ден са съвсем непокътнати. С известно изпитание може да ги изкачите за още по-добра панорама към покрайнината. Крепостта не е добре проучена, само че евентуално тя е била центърът на феодално населено място.
Наблизо се намират меандрите на Бяла река
Съвети за откриватели
Много от пътищата в тази част на Родопите са в неприятно положение и с всяко " изгубване " по GPS или по карта би трябвало да сте готови за изненади. Главният път сред Ивайловград и Момчилград да вземем за пример наподобява като гръбнак на всяко странствуване в региона, от който комфортно да се спуснете към разнообразни села и забележителности на север или на юг. За страдание сега той е в незавършен, зарязан ремонт - някои сектори са без мантинела и маркировка, а други напълно без асфалт. Много от третокласните пътища също са от дълго време изоставени. Отделете повече време и повече самообладание, в случай че минавате да вземем за пример по пътя Долно Градище - Долни Воден - Маджарово, както и Пчелари - Падало - Белопопци.
Меките хълмове на Източните Родопи са на доста по-ниска надморска височина от останалата част от планината - приблизително малко над 300 метра. Температурите тук са високи, а най-хубавото време за посещаване е напролет или през ранната есен. Много от маршрутите са изложени на слънце, което ги прави предизвикателство за горещите летни месеци. Посещението в подобен миг наложително би трябвало да бъде подсигурено със слънцезащитен крем, крем срещу инсекти, шапка и изобилни количества вода. Добрата вест е, че на доста места по пътя ще видите чешми, на които да се разхладите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ