Сираци от социален дом в Стара Загора получиха урок по християнски ценности в Атон
12 сираци, зрелостници от обществения дом "Мария Терезия " и трима свещеници от Старозагорската митрополия посетиха в навечерието на 24 май за три дни Монашеската република Атон. Поклонническото пътешестване до Атон е подарък за зрелостниците от старозагорския обществен дом "Мария Терезия " от Община Стара Загора и Старозагорският митрополит Киприан, съобщи Българска телеграфна агенция.
"Искахме да научим момчетата, израснали без родители на примирение и споделена обич ", разяснява отец Живко Желев от Стара Загора.
"В българския манастир духовник Георги им изнесе урок за християнските полезности и морал, за смисъла от християнско кръщене и църковен брак ", добави отец Иван, вторият духовник, който придружаваше групата.
Първата по рода си поклонническата група от България, в която се включиха сираци и православни духовници, беше за три дни в "Градината на Богородица ", по този начин назовават планински полуостров в Северна Гърция, недокосван от женски крайник. Забраната е посочена в Устава на атонските монаси, признат през 1045 година, а съгласно императорски хрисовул от 1060 година тя е годна и за женските животни.
От Урануполис или Небесния град с огромната каменни кула единствено мъже могат да се качват от пристанището на ферибота, с цел да доближат до единствената в света монашеската република, учредена през 963 година и през днешния ден под суверенитета на Гърция. Жените могат да се допрян до античната земя единствено с транспортен съд, който обикаля крайбрежието на скалистия полуостров, само че очите им остават вперени в земята, още в древността наречена "Света гора ". Корабът е охраняван от конвой от чайки и делфини, а на край брега се редуват маслинени, кипарисови и лаврови градини, бели и сиви скали, чуват отдалечен звън на камбани.
Вглъбеното атонско успокоение и нравствен покой, предан на Бог, са избрали през днешния ден 2300 монаси, които живеят и се молят в 20 манастира и 12 скита на Атон. От тях 23 са в българския манастир "Св. Георги Зограф ", и те първи са посрещнали поклонническата група от Стара Загора. На Гергьовден манастирът е отбелязал 1100 години от основаването си.
Всеки поддръжник, прекрачващ прага на Зографския манастир се среща с "Правила и директиви за пристойно държане в черква ", които са 32 на брой. Тук не трябва да се ръкуваш, а да се поклониш при среща, пред иконите би трябвало стоиш смирено, без да ги докосваш.
Поклонниците получават безвъзмездна храна и безвъзмездна нощувка в манастира. На масата посрещат нормално с рибена супа, мед, домакински самун, вино и локум, лично произвеждане. Монасите редят софра два пъти дневно - рано заран и на залез, до момента в който се хранят един от тях чете текстове от Библията.
"Тук времето е спряло, животът е спокоен, а монасите са основали собствен личен свят ", продължава да си спомня Исус. Той е зрелостник в Художествената гимназия в Казанлък и за него животът е картини и цветове. Докато вървиш по дългите каменни коридори, времето като че ли е спряло. Часовете тук се отброяват като броеница, на която се нижат единствено две думи "Моли се и работи ", като че ли нашепнати от небето, споделя още отец Живко.
"Мъжкият хор в храма е възвишен, паметен ", добавя и 20-годишният Здравко, който приключва Музикалното учебно заведение в Котел. Той е извънредно впечатлен от песнопенията както в българския манастир, по този начин и в съветския "Св. Пантелеймон ".
Пътуването на сираците и свещениците приключва в манастира " Ксенофонт ", където са докоснали с взор неповторимите мозаечни икони на Св. Георги и Св. Димитър. "Хора, обединени от вярата, могат да създадат чудеса ", сподели в края на пътуването отец Йордан Карагеоргиев.
"Искахме да научим момчетата, израснали без родители на примирение и споделена обич ", разяснява отец Живко Желев от Стара Загора.
"В българския манастир духовник Георги им изнесе урок за християнските полезности и морал, за смисъла от християнско кръщене и църковен брак ", добави отец Иван, вторият духовник, който придружаваше групата.
Първата по рода си поклонническата група от България, в която се включиха сираци и православни духовници, беше за три дни в "Градината на Богородица ", по този начин назовават планински полуостров в Северна Гърция, недокосван от женски крайник. Забраната е посочена в Устава на атонските монаси, признат през 1045 година, а съгласно императорски хрисовул от 1060 година тя е годна и за женските животни.
От Урануполис или Небесния град с огромната каменни кула единствено мъже могат да се качват от пристанището на ферибота, с цел да доближат до единствената в света монашеската република, учредена през 963 година и през днешния ден под суверенитета на Гърция. Жените могат да се допрян до античната земя единствено с транспортен съд, който обикаля крайбрежието на скалистия полуостров, само че очите им остават вперени в земята, още в древността наречена "Света гора ". Корабът е охраняван от конвой от чайки и делфини, а на край брега се редуват маслинени, кипарисови и лаврови градини, бели и сиви скали, чуват отдалечен звън на камбани.
Вглъбеното атонско успокоение и нравствен покой, предан на Бог, са избрали през днешния ден 2300 монаси, които живеят и се молят в 20 манастира и 12 скита на Атон. От тях 23 са в българския манастир "Св. Георги Зограф ", и те първи са посрещнали поклонническата група от Стара Загора. На Гергьовден манастирът е отбелязал 1100 години от основаването си.
Всеки поддръжник, прекрачващ прага на Зографския манастир се среща с "Правила и директиви за пристойно държане в черква ", които са 32 на брой. Тук не трябва да се ръкуваш, а да се поклониш при среща, пред иконите би трябвало стоиш смирено, без да ги докосваш.
Поклонниците получават безвъзмездна храна и безвъзмездна нощувка в манастира. На масата посрещат нормално с рибена супа, мед, домакински самун, вино и локум, лично произвеждане. Монасите редят софра два пъти дневно - рано заран и на залез, до момента в който се хранят един от тях чете текстове от Библията.
"Тук времето е спряло, животът е спокоен, а монасите са основали собствен личен свят ", продължава да си спомня Исус. Той е зрелостник в Художествената гимназия в Казанлък и за него животът е картини и цветове. Докато вървиш по дългите каменни коридори, времето като че ли е спряло. Часовете тук се отброяват като броеница, на която се нижат единствено две думи "Моли се и работи ", като че ли нашепнати от небето, споделя още отец Живко.
"Мъжкият хор в храма е възвишен, паметен ", добавя и 20-годишният Здравко, който приключва Музикалното учебно заведение в Котел. Той е извънредно впечатлен от песнопенията както в българския манастир, по този начин и в съветския "Св. Пантелеймон ".
Пътуването на сираците и свещениците приключва в манастира " Ксенофонт ", където са докоснали с взор неповторимите мозаечни икони на Св. Георги и Св. Димитър. "Хора, обединени от вярата, могат да създадат чудеса ", сподели в края на пътуването отец Йордан Карагеоргиев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ